Решение по дело №7521/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262626
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 31 май 2021 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100507521
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  22.04.2021 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                          Ивайло Димитров

при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 7521 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.05.2020 г. по гр.дело2249/19 г., СРС, ІІІ ГО, 155 състав е  отхвърлил предявения иск от А.Д.Т.,  ЕГН **********,***, партер, срещу А.К.А., ЕГН **********,*** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца чрез публикуване на 19.05.2017 г. на статия със заглавие „К.„за е.д.““ в личния блог на А.А. с електронен адрес: ttps:/*****.bg, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2017 г. Осъдил е А.Д.Т., ЕГН **********,***, партер, да заплати на А.К.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 800 лв., представляващи направени по делото разноски.

Решението е обжалвано с  въззивна жалба от ищеца А.Д.Т.,  ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адвокат Е.В.,***, партер, само в частта за сумата от 5001 лв., като моли в тази част решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск за непозволено увреждане сумата от 5001 лв., ведно със законната лихва върху главницата. Да се приеме, че решението е влязло в сила за сумата над 5001 лв. до претендираният размер от 10 000 лв. Претендира разноски.

Сочи, че по делото не се спори относно авторството, мястото и датата на процесната публикация. Ищецът счита, че по същество е обявен за шизофреник и фашист, като му се приписват фашистки убеждения и антидемократични намерения и действия по адрес на БСП и нейните симпатизанти. Ответницата приписва на ищеца изказвания, които той никога не е правил, след което подлага тези изказвания на остра критика. По негов адрес се инсинуира, че има психическо заболяване „шизофрения“. Освен това, от разпита на свидетелите се установява, че действително ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди. Според ищеца, налице са всички елементи на деликта-деяние, противоправност, неимуществени вреди и причинно-следствена връзка. Съдът е посочил, че според него „ответницата не е действала виновно, за да бъде ангажирана отговорността й.“ Този единствен абзац от мотивите на съда се приравнява според ищеца на липса на мотиви.  Съдът е допуснал процесуални нарушения свързани с игнориране на писмени и гласни доказателства, като атакуваното решение е постановено в разрез с установените от тях факти. Счита, че за да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е направил собствена интерпретация на казуса и не е могъл да скрие личната си неприязън към ищеца. Според практиката на българските съдилища, същите в решенията си не са допускали „словоблудство“ с понятията „фашист“ и „фашизъм“.

Въззиваемата страна А.К.А., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адвокат Й., със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

По отношение на фактическата обстановка:

Предявени са искове от А.Д.Т., ЕГН ********** срещу А.К.А., ЕГН **********, с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД  за заплащане на обезщетение от ответницата за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 10 000 лв., изразяващи се в душевни болки и страдания, засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца чрез публикуване на 19.05.2017 г. на статия със заглавие „К.„за е.д.““ в личния блог на А.А. с електронен адрес: ttps:/*****.bg, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2017 г.

Ищецът А.Д.Т., ЕГН ********** твърди, че е депутат от 44-то Народно събрание, а ответницата е директор по комуникации на Българската стопанска камара, като на 19.05.2017 г. в личния блог на А.А. с електронен адрес: https://*****.bg била публикувана статия със заглавие: „К.„за е.д.“, която статия впоследствие била публикувана на сайта на Сдружение „Гражданско движение ДНЕС“. Публикацията съдържала обидни квалификации относно ищеца и неверни позорящи твърдения. Цитира част от статията, която според ищеца, съдържала обиди, уронващи доброто му име. Според статията, ищецът обвинил БСП във фашизъм, като самият той бил обвинен в изповядване на фашистки убеждения, че страда от шизофрения, а поведението му било определено като идиотия. В статията се цитирало определение, дадено от Т.Е.на ищеца, а именно „политически травестит“.  Счита, че публикуваният текст в статията надхвърля правото на гражданина да изразява мнение и да разпространява информация, а твърденията в статията нарушават правата  на ищеца. С публикацията били засегнати честта и достойнството му. Ищецът лично прочел публикацията в блога на ответницата и възприел обидите и позорящите твърдения, обидите и клеветите били разпространени до неограничена аудитория посредством още един сайт. След публикацията ищецът получил по телефона обаждания от приятели, познати и журналисти, които се интересували от неговия коментар, задавали и въпроси. Наложило се дни наред ищецът да дава обяснения, което му донесло негативни изживявания, потиснатост, лошо настроение, влошил се връзката с околните,намаляла работоспособността му.      Изживяното довело до стрес, продължил с дни.

Ответницата А.К.А., ЕГН ********** в депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК е оспорила исковете като недоказани и неоснователни. Твърди, че на 20.05.2017 г. е описала в блога си вече случили се събития от политическия живот в страната.. Оспорва твърденията, че текстът на публикацията е обиден и позорящ ищеца, като заявява че е коментирала изказвания на трети лица. Освен това, ищецът е публична личност и се предполага, че в това си качество се е съгласил и с едно по-остро и по-интензивно публично обсъждане на личността и поведението му. Оспорва, че изразите: политически травестит, шизофрения и идиотия са отправени към ищеца. Оспорва наличието на елементите на фактическия състав на деликта.

По делото е представен заверен препис-извлечение от публикация в блога на ответницата от 19.05.2017 г. със заглавие: „К.за е.д.“, като процесният израз, цитиран в исковата молба е следният: „Коалиционният му партньор от ГЕРБ А.Т. стигна още по-далеч, като обвини във фашизъм БСП и дори предложи гласувалите за Столетницата да бъдат подложени на лустрация. Казано иначе, който не е гласувал за ГЕРБ, да не се счита за пълноправен гражданин. И това ако не е крачка към реален фашизъм, здраве му кажи. Колегата му К.В.направи опит да замаже идиотията на Т., но не му се получи особено добре. Някак остана онзи лош привкус от изпълнението на Т.. Самият Т. по принцип е синоним на „лош привкус“, като се има предвид, че години наред се разхождаше по телевизиите да громи ГЕРБ, а днес е депутат... от ГЕРБ. В медицината на такива случаи обикновено поставят диагноза „шизофрения“, а Т.Е.от БСП даде на Т. определението „политически травестит“ и май е прав. Добрата новина е, че лекарите са на път да открият лек срешу шизофренията, но това е една друга тема.“. В тази връзка се твърди, че ищецът никога не е обвинявал във фашизъм БСП, тъй като тя е свързана с друг тоталитарен режим, никога не е изповядвал или афиширал фашистки или други антидемократични възгледи, никога не е предлагал гласувалите за която и да било партия или К.да бъдат подложени на лустрация, камо ли да им се отнемат или ограничават граждански права, никога не е страдал от психично заболяване „шизофрения“ или каквото и да било психично заболяване. Счита тези твърдения за клеветнически, неверни  и позорящи, уронващи доброто име на ищеца в обществото, чрез приписване на изказвания и възгледи, каквито той никога не е правил към датата на процесната публикация, нито след това. Бил е определен като човек с фашистки убеждения, без никога да е изповядвал или афиширал такива възгледи. Било му приписано психично заболяване шизофрения, от каквото той никога не е страдал. Изказванията на ищеца, че обвинявал БСП във фашизъм и предлагал гласувалите за нея да бъдат подложени на лустрация и да им се отнемат /ограничават/ граждански права, се определят от ответницата като, идиотия.

 

По делото е представен и заверен препис от публикация в електронното издание на „Референдум Шоуто на Слави” от 20.05.2017 г. със заглавие: „К.за е.д.“, от който е видно, че в електронното издание е публикуван същият материал.

По делото са били разпитани трима души свидетели, като от показанията на свидетеля Стоянов, който познава ищеца и е запознат с публикацията в блога на ответницата се установява, че свидетелят се е срещнал с ищеца през месец май 2017 г. и е видял, че ищецът бил разтревожен и смутен от публикацията. По това време ищецът бил народен представител. Срещнали се след две седмици, когато ищецът му споделил, че в резултат на публикацията не може да спи нощем. Според свидетеля, квалификациите били негативни, г-н Т. бил обявен за шизофреник и му били отправени обвинения в идиопатия и фашизъм, но т г-н Т. нямал фашистки убеждения. Свидетелката А.познава ищеца от зимата на 2017 г от запознанство по повод на предизборната кампания за парламентарни избори през месец февруари 2017 г.  През месец май 2017 г. ищецът посетил централата на партията и свидетелката забелязала, че ищецът видимо не е добре, бил разстроен. При разговор с него разбрала за публикация в блога на А., след което прочела публикацията. Свидетелката установява, че на ищеца му било измерено кръвното налягане и то било високо. На следващия ден, когато отново се срещнали, ищецът потвърдил, че не се чувства добре, бил с нарушен сън и с високо кръвно налягане. Според свидетелката, в публикацията г-н Т. бил обвинен във фашизъм, била му поставена диагноза шизофрения, обвинен бил в това, че иска лустрация за гласувалите за БСП. Свидетелката Р., която работи като експерт по връзки с обществеността в Българската стопанска камара, където ответницата е неин пряк ръководител заявява, че ответницата я уведомила за воденото дело срещу нея. Свидетелката прочела публикацията, която била в резултат на парламентарен петъчен контрол. Заявява, че блогът на ответницата е личен и в него тя коментира теми, които я интересуват. Блогът се чете предимно от познати на ответницата и достъпът до него е свободен.

По отношение на правните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

Предмет на настоящето производство е претенция за ангажиране на отговорност на ответницата за нейно противоправно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни действия по разгласяване клеветнически твърдения за ищеца

За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат.

За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно установено задължение. Предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответницата се характеризират с противоправност. 3а да се формира категоричен извод в тази насока трябва да се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се установи поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на противоправно деяние. Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни изпълнителни деяния, като именно деянието, се приема в практиката като един от разграничителните критерии между тях.

Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т.е. само чрез действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия-жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия.

Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под  разгласяване в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице/ или групи лица/ на неистинските позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не клеветническите твърдения спрямо него.  Деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти/обстоятелства/, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай, деецът няма да носи наказателна отговорност ако се установи тяхната неистинност. И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на позорните обстоятелства.

С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването ѝ на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази доводите относно разграничение на изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида.

При публично разгласяване на клеветнически твърдения авторът на изявленията е длъжен да провери истинността им, да проведе добросъвестно проучване преди тяхното разпространение. Само неосъществяване на дължимото поведение от лицето, което извършва деянието е от естество да ангажира отговорността на последното при наличие на останалите предпоставки на деликтния състав.

В конкретния казус настоящата инстанция приема, че ответницата е използвала инверсия, интерпретирайки информацията, че А.Т. е обвинил БСП във фашизъм и е предложил гласувалите за Столетницата да бъдат предложени за лустрация.  В статията не се сочат факти, а се съдържа оценъчно съждение, че „това, ако не е крачка към реален фашизъм, здраве му кажи.“ Соченото не означава, че ответницата обвинява ищецът в изповядване на фашизъм. По същият начин може да се тълкува и израза „лош привкус“, както и че „на такива случаи обикновена поставят диагноза „шизофрения“. СГС намира, че в конкретния казус липсва какво и да било твърдение от страна на ответницата, че ищецът страда от това психическо заболяване, липсва персонална идентификация, а е налице само препратка за отношение на ищеца към определена политическа партия. Що се отнася до цитираното в публикацията изказване на Т.Е., определил ищеца като „политически травестит“, то в случая трето за спора лице е дало тази обидна квалификация, а оценъчното съждение на ответницата  „май е прав“, като такова не поражда отговорност за нея, независимо дали е негативно или не и неговата вярност или невярност не може да бъде  проверявана. При тези данни следва да се приеме, че в публикувания материал със заглавие „Коалициа за е.д.“ не се съдържат позорни обстоятелства за ищеца, липсват клеветнически твърдения, които да се отнасят до него, а клеветническите твърдения не могат да се извеждат чрез предположения и интерпретации. Ответницата е отразила в личния си блог информация във връзка с която е изразила своето лично мнение.

По делото са налице данни, че ищецът е бил засегнат от процесната публикация, която възприел като уронване на доброто му име в обществото. В тази насока са били разпитани двама души свидетели на ищеца. Въззивната инстанция не кредитира онази част от показанията им, имаща характер на лично тяхно оценъчно съждение. Следва да бъде отбелязано обстоятелство, че към онзи момент ищецът е бил публична личност и като такава е следвало да има по-висок праг на търпимост спрямо публикации в медиите, както и в личните блогове. Обстоятелството, че се е почувствал засегнат от публикацията касае негово лично възприятие към нея и изнесеното в нея, но не обосновава уронване на личното му достойнство.

Изводът е, че не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата.

Ето защо решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част за сумата от 5001 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца чрез публикуване на 19.05.2017 г. на статия със заглавие „К.„за е.д.““ в личния блог на А.А. с електронен адрес: ttps:/*****.bg, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2017 г.

В необжалваната част за сумата над 5001 лв. до претендираните 10 000 лв., решението е влязло в сила.

При този изход на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 580,07 лв., представляваща направените от нея разноски пред настоящата инстанция за защита от един адвокат. Сумата е определена съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  предвид направеното възражение за  прекомерност.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.05.2020 г. по гр.дело № 2249/19г. на СРС, ІІІ ГО, 155 състав в частта, в която и отхвърлен иска за сумата от 5001 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца чрез публикуване на 19.05.2017 г. на статия със заглавие „К.„за е.д.““ в личния блог на А.А. с електронен адрес: ttps://*****.bg, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2017 г.

ОСЪЖДА А.Д.Т.,  ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адвокат Е.В.,***, партер да заплати на А.К.А., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адвокат Й., със съдебен адрес:*** оспорва сумата в размер на 580,07 лв., представляваща направените от нея разноски пред настоящата инстанция за защита от един адвокат.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.