Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260015 04.09.2020 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен
състав
На 26.08. Година
2020
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар Р. Р.
Прокурор МИТКО
ИГНАТОВ
като разгледа докладваното
от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1154 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от
НПК.
С присъда № 264 от 22.06.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1077/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд,
подсъдимият П.Е.А. е признат за виновен в това, че на 19.10.2019 г. в гр.Стара
Загора извършил действие с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – С.П.Г. на 31 г., чрез
употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл.150, ал.1 НК и
чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 НК е осъден на две години и осем месеца „лишаване
от свобода”, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
Със същата присъда подсъдимият П.Е.А. е
признат за виновен и в това, че на 19.10.2019 г. в гр.Стара Загора се съвкупил
с лице от женски пол – С.П.Г. на 31 г., като я принудил към това със сила и
заплашване и деянието представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“ от НК, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1,
т.2 от НК и чл.58а, ал.1, във вр. с чл.54 НК е осъден на шест години „лишаване
от свобода”, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е
групирал наложените на подсъдимия П.Е.А. наказания, като му е определил едно
общо наказание в размер на шест години „лишаване от свобода”, което да се изтърпи
при първоначален „строг” режим.
На основание
чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от така наложеното на подсъдимия П.Е.А. наказание времето, през което същият е бил задържан
с мярка за неотклонение „задържане под стража, считано от 19.10.2019 г.
- 2 -
Недоволен от така постановената присъда
е останал частният
обвинител С.П.Г., която я е обжалвал в
законния срок чрез повереника си адв. Л.Ж.. Жалбоподателката твърди, че присъдата е несправедлива в
наказателно-осъдителната си част. Моли
въззивния съд да увеличи наложените на подсъдимия А. наказания за
престъпленията по чл.150, ал.1 от НК и по чл.152, ал.3 от НК, като на основание
чл.23, ал.1 от НК да му наложи едно общо най-тежко наказание в размер на десет
години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. Подробни
съображения за това са развити в жалбата и в пледоарията на адв. Л.Ж..
Подсъдимият П.Е.А.
моли въззивния съд да потвърди обжалваната присъда като законосъобразна,
справедлива и правилна. Подробни съображения за това развива в пледоарията си
защитникът му адв. Н.М..
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и
правилна и като такава следва да бъде потвърдена.
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1077/2020
г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено
следното:
Жалбата на С.П.Г. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършените
деяния, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е
обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и
фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата
по делото.
Жалбоподателката С.П.Г. счита, че наложеното на подсъдимия П.Е.А. наказание е в занижен размер, който не съответства на
събраните по делото доказателства, на личността на подсъдимия А. и на неговата
обществена опасност.
Страните не спорят за авторството на
деянията, предмет на настоящото наказателно производство, нито за правната им
квалификация
С оглед събраните в хода на съдебното
производство по н.о.х.д. № 1077/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд
доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за
доказано, че подсъдимият П.Е.А. е извършил престъпленията,
в което е обвинен – престъпление по чл.150, ал.1 от НК и престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във вр. с
ал.1, т.2 от НК.
Въззивният съд изцяло споделя
фактическата обстановка, изложена в мотивите на обжалваната присъда.
А именно, че свидетелите С.П.Г. и И.Г.Г.били
женени от около седем години и имали син. През 2019 г. сем. Г. живеели в жилище
на родителите на Г., находящо се в гр. Стара Загора, кв. „***”, ул. „****” № ****.
Старозагорски окръжен съд - 3 - в.н.о.х.д. № 1154/2020 г.
През 2018 г. свидетелят Г. се запознал
случайно с подсъдимия А. – двамата по това време работили в строителството и се
сприятелили.
През месец декември 2018 г. свидетелят Г.
запознал съпругата си с подсъдимия А., който често гостувал в апартамента им в
кв. „***”.
На 01.10.2019 г. свидетелят Г. заминал
да работи в ****, а свидетелката Г. останала в жилището им заедно със сина
им.
Подсъдимият А. продължил да ходи на
гости в дома на сем. Г.и и като бил на гости у тях говорил със свидетелката Г.
за майката на детето си, с която били разделени.
На 14.10.2019 г. подсъдимият А.
предложил на свой колега от строителния обект – свидетелят ***, да отидат в
дома на свидетелката Г., за да играят карти. *** познавал Г. от преди и се
съгласил. Подсъдимият се обадил по телефона на св.Г. и се разбрали вечерта да
дойдат в дома й със св.*** и още един техен колега, за да играят карти.
Вечерта на 14.10.2019 г. подсъдимият А.,
свидетелите Г. и *** и един колега на мъжете играли карти до късно и пили бира
в дома на сем. Г.и. След това подсъдимият А., свидетелят *** и техният колега
си тръгнали и спали в квартирата на ***.
На 18.10.2019 г., около 21.40 ч.
подсъдимият А. се обадил по телефона на свидетелката Г. и се разбрали той да
дойде до дома й в кв. „***”, за да се видят. Малко по-късно подсъдимият А. дошъл
и двамата със свидетелката Г. седнали в кухнята, където пили бира. Подсъдимият А.
седял на крилото на ъгловия диван, където си играел с детето, а свидетелката Г.
седяла от другата страна на масата, на една табуретка.
Около полунощ детето заспало в кухнята и
свидетелката Г. го пренесла в другата стая, за да спи. След това се върнала в
кухнята и казала на подсъдимия А., че иска да ляга да спи и го подканила да си
тръгва.
Тогава подсъдимият А. започнал да плаче
за детето си и за жена си, а свидетелката Г. го потупала по рамото, за да го
успокои, и му казала, че всичко ще се оправи и е време да си тръгва. В този
момент подсъдимият А. станал от дивана, хванал за ръцете свидетелката Г. и като
я завъртял, я проснал на земята в кухнята по гръб. След това с дясната си ръка
й нанесъл два последователни шамара по лицето, като й казал да мълчи, за да не
събуди детето. После я хванал за гушата с дясната си ръка и започнал да я души,
като й повтарял да мълчи, за да не стане така, че той да бъде последното нещо,
което ще види.
Подсъдимият А. сложил лакът на шията на
свидетелката Г. и я заплашил, че ако вика и събуди детето, то ще пострада.
Подсъдимият казал на пострадалата да съблича всички дрехи и да мълчи, че иначе ще
ги разкъса и ще стане по-лошо. Свидетелката Г. станала от земята и започнала да
се съблича, като подсъдимият А. също свалил всичките си дрехи. Докато Г. се
събличала, подсъдимият стоял срещу нея прав, като половият му член бил
възбуден.
- 4 -
След това А. казал на Г. да седне на
дивана и да му направи „свирка“, което тя сторила – седнала на дивана и лапнала
половия член на подсъдимия А., като му направила орален секс.
Въпреки че свидетелката Г. му казвала
непрекъснато да спре, подсъдимият А. я изправил от дивана, блъснал я с двете си
ръце назад и тя паднала на дивана по гръб. Подсъдимият А. отново ударил два
шамара през лицето на пострадалата, като й казал да мълчи и да не приказва,
иначе ще стане по-лошо. Както била легнала по гръб, подсъдимият А. със сила
разтворил краката на свидетелката Г. и проникнал в нея, като вкарал половия си
член във влагалището й. След около 6-7 минути подсъдимият еякулирал извън
половия орган на пострадала. След това
вдигнал свидетелката Г. от дивана, като я накарал да се наведе напред и
да се подпре на табуретката с двете си ръце. Подсъдимият А. минал отзад, зад свидетелката
Г., и отново проникнал с половия си член във влагалището й. Още с проникването влагалището
на пострадалата прокървило, а подсъдимият А., виждайки кръвта, извадил половия си
член и си облякъл дрехите. Малко след това се обадил по телефона и си поръчал
такси, като казал на свидетелката Г., че ако се обади в полицията, най-ценното
й – детето й, ще пострада.
Малко след това подсъдимият А., който
вече бил в таксиметровия автомобил, се обадил по телефона свидетелката Г., като
отново я предупредил да внимава и да не се обажда в полицията.
Свидетелката Г., която останала
разплакана в дома си, се опитала да се свърже със съпруга си – свидетеля Г., но
не успяла.
Тъй като се притеснила за здравословното
си състояние, около 3.20 ч. на 19.10.2019 г. свидетелката Г. се обадила по
телефона на свидетеля ***. Той работил като медицинска сестра в УМБАЛ – Стара
Загора и бил нощна смяна. Свидетелката Г. му обяснила, че подсъдимият А. бил в
дома й, че я е изнасилил и че в резултат на половия акт има кръвоизлив.
Свидетелят *** й обяснил, че трябва да намери начин да спре кървенето и да
отиде веднага до спешен кабинет, за да се прегледа и да си вземе медицинско.
Свидетелката Г. му казала, че е много уплашена, защото подсъдимият я заплашил,
че ако каже на някого или подаде жалба, ще посегне на сина й. Свидетелят *** я
посъветвал да се обади на някой свой близък, който да отиде при нея. След това Г.
легнала да спи при сина си, но не успяла да заспи.
На сутринта, около 9.10 ч., свидетелката
Г. се обадила по телефона на съпруга си и му казала, че е изнасилена от
подсъдимия А..
След това свидетелката Г. се обадила по
телефона на свидетелката *** и й разказала за случилото се.
Тъй като се чувствала уплашена и не
знаела какво да прави, свидетелката Г. се обадила и на други свои познати, за
да не остава сама.
Междувременно свидетелят Г. се обадил на
свидетеля С. Ж. Н., обяснил му, че съпругата му е изнасилена от подсъдимия А. и
го помолил да отиде да я види,защото тя е много уплашена.
Старозагорски окръжен съд - 5 - в.н.о.х.д. № 1154/2020 г.
Около 9.30 ч. свидетелката Г. се обадила
по телефона на свидетелката Марияна И. Генчева, като и на нея й обяснила
подробно какво се е случило. Свидетелката ***се обадила на съжителя си –
свидетелят Христо Мариянов ***, и му разказала за станалото с приятелката й.
По-късно свидетелите Г. и И. отишли до
дома на пострадалата. Те видели, че свидетелката Г. е много разстроена, плаче и
се притеснява, че ако подаде жалба, подсъдимият А. ще навреди на детето й.
В дома на свидетелката Г. междувременно
пристигнали свидетелите С. Н. и Р. Т.
Свидетелката ***уверила пострадалата, че
ако е необходимо, двамата със свидетеля *** и ще дойде да живее у тях, докато
полицията залови подсъдимия. Тогава свидетелката Г. се решила да подаде сигнал за
случилото се, като свидетелят *** се обадил на тел.112.
После всички изчакали идването полицията.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства, включително и от протокол
за оглед на местопроизшествие, съдебномедицинска експертиза на живо лице № 274/2019
г., съдебномедицинска експертиза на живо лице № 275/2019 година, протокол за
доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства,
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 2/2020 г., комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на пострадалата Г.,
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на
подсъдимия А., протокол за извършена дактилоскопична експертиза № 172/27.03.2020
г., справки по ЗЕС.
Видно от
справка за съдимост № 2351/18.06.2020 г., издадена от Старозагорския районен
съд, подсъдимият А. е осъждан
многократно.
С оглед
осъжданията на подсъдимия А. по н.о.х.д.
№ 2362/2011 г. на Старозагорския районен съд (с наложено наказание 4 години и 6
месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 20.11.2015 г.), по н.о.х.д. № 28/2016
г. на Районен съд – Омуртаг (с наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване
от свобода, изтърпяно на 31.03.2017 г.) и по н.о.х.д. № 1999/2018 г. на
Старозагорския районен съд (с наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода,
изтърпяно на 22.01.2019 г.), районният съд правилно е определил квалификацията на
деянието по чл.152, ал.3, т.5 от НК. А именно, че същото е извършено в
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, тъй като от
изтърпяване на горните наказания не е изтекъл пет годишният срок по чл.30, ал.1 НК.
Правилно
е определена правната квалификация на горното деяние и по чл.152, ал.1, т.2 от НК – че е извършено, като
пострадалата Г. е принудена към съвкуплението със сила и
заплашване.
Обжалваната присъда е постановена
съгласно изискването на чл.303 от НПК – тя не почива на предположения и
подсъдимият А. е признат за виновен, тъй като обвинението за посочените по-горе
престъпления е доказано по несъмнен начин.
- 6 -
Пред въззивната инстанция жалбоподателката
Г. прави и поддържа искане относно размера на наложеното на подсъдимия А.
наказание, като моли същото да бъде увеличено.
Оплакването на жалбоподателката Г., че
въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да
наложи на подсъдимия А. по-тежко наказание в размер общо на десет години
лишаване от свобода, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.
Според жалбоподателката Г. за
престъплението по чл.150, ал.1 от НК районният съд е следвало да наложи на
подсъдимия А. наказание в размер на пет години и четири месеца лишаване от
свобода, а за престъплението по чл.152, ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2 от НК –
наказание в размер на десет години лишаване от свобода, след редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.150,
ал.1 от НК, извършено от подсъдимия А., като се е съобразил и с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК. Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е
преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие,
чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да
определи наказанието при условията на чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след
като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК,
е определил на подсъдимия А. наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е
приел критичното отношение към извършеното и процесуалното поведение на
подсъдимия А., допринесло за разкриване на обективната истина, а като
отегчаващи – многобройните осъждания и недобрите му характеристични данни. Тъй
като за престъплението по чл.150, ал.1 от НК законът
предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода, районният съд
правилно е определил, че на подсъдимия А. следва да бъде наложено наказание в
размер на четири години лишаване от свобода (малко под средния размер на
предвиденото в закона наказание). След като наказанието от четири години
лишаване от свобода (48 месеца) се намали с една трета (16 месеца), се получава
наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода (32 месеца), което
следва да се изтърпи от подсъдимия А. при първоначален „строг” режим.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за увеличаване
на наложеното на подсъдимия А. наказание. Не са налице само отегчаващи вината
обстоятелства, за да бъде наложено на подсъдимия А. наказание в максималния
предвиден от закона размер от осем години лишаване от свобода (след редукцията
по чл.58а, ал.1 от НК става пет години и четири месеца лишаване от свобода),
каквото е искането на жалбоподателката Г..
Въззивният съд счита, че наложеното наказание
на подсъдимия А. – две години и осем
месеца лишаване от свобода, е справедливо,
Старозагорски окръжен съд - 7 - в.н.о.х.д. № 1154/2020 г.
законосъобразно и правилно. При определянето му са спазени
разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК и съдът счита, че с него ще се постигнат
целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и относно престъплението по чл.152,
ал.3, т.5, във вр. с ал.1, т.2 от НК, извършено от подсъдимия А., като се е
съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Тъй като съдебното
производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК –
реда на съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при
постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на
чл.58а от НК.
Районният съд е направил това и след
като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК,
е определил на подсъдимия А. наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства
районният съд е приел критичното отношение към извършеното и процесуалното
поведение на подсъдимия А., допринесло за разкриване на обективната истина, а
като отегчаващи – многобройните осъждания (извън тези, които имат отношение към
правната квалификация по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК) и недобрите му
характеристични данни. Тъй като за престъплението по чл.152, ал.3, т.5, във вр.
с ал.1, т.2 от НК законът предвижда наказание от три до петнадесет години
лишаване от свобода, районният съд правилно е определил, че на подсъдимия А.
следва да бъде наложено наказание в размер на девет години лишаване от свобода
(средният размер на предвиденото в закона наказание). След като наказанието от девет
години лишаване от свобода се намали с една трета (три години), се получава
наказание от шест години лишаване от свобода, което следва да се изтърпи от подсъдимия
А. при първоначален „строг” режим.
Настоящият съдебен състав напълно
споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за
увеличаване на наложеното на подсъдимия А. наказание. Не са налице само
отегчаващи вината обстоятелства, за да бъде наложено на подсъдимия А. наказание
в максималния предвиден от закона размер от петнадесет години лишаване от
свобода (след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК става десет години лишаване от
свобода), каквото е искането на жалбоподателката Г..
Въззивният съд счита, че наложеното
наказание на подсъдимия А. – шест години
лишаване от свобода, е справедливо, законосъобразно и правилно. При
определянето му са спазени разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК и съдът счита, че
с него ще се постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК.
Законосъобразно районният съд е приложил
чл.23, ал.1 от НК, като е групирал наложените на подсъдимия А. наказания и му е
определил едно общо наказание в размер на шест години „лишаване от свобода”,
което да се изтърпи при първоначален „строг” режим. Правилна е преценката на
районния съд, че за да се постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК,
не се налага така определеното общо наказание да бъде увеличено на основание
чл.24 от НК.
- 8 -
При извършената цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира
основания за изменяне или отменяне на присъдата.
Поради гореизложените съображения съдът
счита, че жалбата на С.П.Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 264 от 22.06.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 1077/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.