Решение по дело №405/2022 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Административното дело е образувано по жалба на К. Й. Н. с [ЕГН] и адрес: село Гложене, община Тетевен, област Ловеч, [улица], срещу Решение № 2153-10-78 от 13.10.2022 година на директора на ТП на НОИ – Ловеч и Решение № 2153-10-79 от 13.10.2022 година на директора на ТП на НОИ – Ловеч.

С Определение от з.с.з. на 09.11.2022 г., на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производството по делото е разделено, като производството по настоящето дело остава с предмет - по жалба на К. Й. Н. срещу Решение № 2153-10-78 от 13.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му с вх. № 1012-10-185/14.09.2022 г. срещу Разпореждане № 101-04-97-8/01.09.2022 г., издадено от действащ за ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч/, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

По изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспореното решение се иска отмяната му. Жалбоподателят твърди, че неподаването на годишен финансов отчет, неизвършването на търговска дейност и неплащането на задълженията за осигуровки от работодателя са обстоятелства, които нямат отношение към осигурителните права на Н., както и че тези основания не водят до отпадане на осигурителните му права. Според жалбоподателя, липсва ясно посочване на законовите изисквания за издаване на разпореждането, което е потвърдено с оспорваното решение. Сочи, че изводът за неотчитане на търговската дейност на дружеството-осигурител, не води автоматично до заключението, че жалбоподателят не е осигурено лице. Поддържа, че между него и последния му работодател „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение.

С протоколно определение от 15.12.2022 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК производството по делото е спряно до постановяване на окончателен съдебен акт по адм. д. № 410/2022 г. по описа на АдмС Ловеч с предмет жалба на К. Й. Н. срещу Решение № 2153-10-79 от 13.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-10-189/03.10.2022 г. срещу Разпореждане № 101-04-97-7/31.08.2022 г. на за ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директор на ТП на НОИ–Ловеч/, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 101-04-97-3/19.04.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

С определение от з.с.з. от 30.10.2023 г. производството по настоящото адм. дело е възобновено, като същевременно е изискано за прилагане адм. д. № 410/2022 г. по описа на АдмС Ловеч.

С протоколно определение от 25.01.2024 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК производството по делото повторно е спряно до постановяване на окончателен съдебен акт по адм. д. № 410/2022 г. по описа на АдмС Ловеч.

С Определение № 776 от 12.04.2024 г. производството по настоящото адм. дело е възобновено предвид наличието на влязло в сила Решение № 115 от 11.10.2023 г. по адм. д. № 410/2022 г. по описа на АдмС Ловеч.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 1732/27.05.2024 г. в АдмС Ловеч от адв. Ж. се изразява становище за даване ход на делото, излагат се доводи по съществото на правния спор и се претендират разноските по делото.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Ловеч, чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата. В допълнително представени писмени бележки развива подробни аргументи по същество.

По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена е цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Служебно е приложено адм. д. № 410/2022 г. по описа на АдмС Ловеч.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е инициирано с подадено от К. Й. Н., чрез директора на Бюро по труда - Тетевен, заявление вх. № 101-04-97/17.01.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ /л. 32/. Към заявлението е приложена Заповед № 4/15.12.2016 г. за прекратяване на трудово правоотношение с „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, считано от 15.12.2016 г. /л. 33/, документ с данни за лична банкова сметка /л. 45/, трудови книжки - 2 бр., заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и дохода от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002 /л. 34-35/, заявление за издаване на U1/удостоверение на осигурителни периоди в Германия /анкета за Германия/ и копия на документи от Германия /л. 36-44/.

Административното производство е било спряно с Разпореждане № 101-04-97-1/17.01.2017 г. /л. 55/, като е изпратено писмо № 1029-10-395/19.01.2017 г. до отдел „Краткосрочни обезщетения по договори“ на Д. „Европейски регламенти и международни договори“ в НОИ като компетентна да осъществява връзка със съответните институции на държавите-членки на Европейския съюз, по повод удостоверяване на осигурителни периоди /л. 57/. След получаване на информацията от компетентната институция на Германия – СЕД U002, с Разпореждане № 101-04-97-2 от 12.04.2017 г. /л. 69/ производството е възобновено.

Въз основа на представените документи и подаваните данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с Разпореждане № 101-04-97-3/19.04.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, на Н. е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 15.12.2016 г. до 14.10.2017 г. в размер на 72,38 лева дневно /л. 70/. Дневният размер на ПОБ е изчислен на база дохода, реализиран за периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г. на територията на Република България - в „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД.

При последващ контрол по разходите на ДОО на основание чл. 108 от КСО на контролен орган от ТП на НОИ - София е възложена проверка на изплатени парични обезщетения от ДОО на „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, като резултатите от проверката са изложени в Констативен протокол № КВ-5-21-00913492/23.04.2021 г. /л. 82-85/. Проверката е установила, че по партидата на „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД в Търговски регистър към Агенция по вписванията, чийто управител е едноличният собственик на капитала - Л. А., не са обявявани годишни финансови отчети /ГФО/ за извършвана дейност - приходи и разходи.

Установено е също, че съгласно Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от страна на „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, за периода от април 2015 г. - април 2019 г. са подадени 5 броя уведомления за сключване/прекратяване па трудови договори с 5 лица, сред които е и жалбоподателят К. Й. Н.. За последния е наличен запис за подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на 14.11.2016 г. на длъжност „ръководител ИТ проекти“ с основно трудово възнаграждение 2 600,00 лева, който считано от 15.12.2016 г. е прекратен. В констативния протокол е вписана допълнителна информация, сочеща, че назад във времето и след проверяваната фирма, лицето е заемало длъжности: „болногледач“, „личен асистент“, „лесничей“. За Н. са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО само за периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г. След прекратяване на трудовия договор лицето е получавало обезщетение за безработица в периода януари - ноември 2017 г. Контролния орган е установил още, че от м. април 2015 г. до м. април 2019 г. вкл. няма данни за внесени дължими осигурителни вноски по фондовете на ДОО и задълженията за наетите по трудови договори лица към датата на проверката възлизат на 23 223,91 лв. С оглед горното, водещо до формиране на изводи и съмнения за злоупотреби с фондовете на ДОО са изпратени писма, с които компетентната ТД на НАП - София е уведомена за предприемане действия по реда на ДОПК.

Проверката от страна на НАП е констатирала, че няма данни за подадени годишни данъчни декларации по реда на чл. 92 от ЗКПО и ГФО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. вкл.; няма данни за регистрирани фискални устройства; няма данни за регистрирани търговски обекти; няма данни за регистрация по ЗДДС, съответно подадени СД по ЗДДС; няма данни за подадени справки по чл. 73, ал. 6 от ЗДФЛ; дружеството има установени задължения в общ размер на 69 756,36 лв., за които е образувано изпълнително дело, като същото няма налични активи, върху които да бъде наложен запор.

Посочено е, че съгласно ЗКПО, с неподаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за предходната година, дружеството декларира, че не извършвало дейност по смисъла на Търговския закон. Липсват и оповестени в Търговски регистър ГФО от страна на „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД. Пояснено е, че годишният финансов отчет е документ, който дава точна и ясна информация за счетоводното отчитане и за извършените операции, като Законът за счетоводството задължава всеки търговец да покаже публично своите финансови резултати от изминалата година. Органите на НАП са посочили, че предвид липсата на декларирани приходи за периода 2015-2019 г. възниква въпросът за изплащането на възнагражденията на наетите по трудови правоотношения лица в размер близки/равни до максималния осигурителен доход /съгласно ЗБ на ДОО за съответната година/.

В констативния протокол е отразено също, че на собственика на дружеството са изготвени и връчени задължителни предписания № ЗД-1-21-00466031/03.10.2018 г. за представяне на документи за извършване на ревизия по разходите на ДОО. От управителя на дружеството са представени копия — разпечатани от счетоводната програма на трудови договори, и фишове на петте лица, които обаче не съдържат необходимите счетоводни реквизити. Не са представени изисканите счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга, хронологични регистри на стопанските дейности и др. В хода на проверката са изготвени и изпратени писма за събиране на сведения и пояснения по реда на чл. 44-46 от АПК, с цел изясняването на факти и обстоятелства, свързани с възникването на осигуряването по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО.

Пред контролните органи е представена попълнена от К. Н. декларация вх. № 1029-10-4015#1/02.09.2019 г. /л. 126-128/, в която за място на полагане на труд Н. е посочил „от вкъщи – компютър“, за естество на извършената работа „надомни проекти с пакета на Microsoft office“, за размера на получаваното възнаграждение е посочил в брой - 2 600,00 лева, за изискван професионален опит за заемане на длъжността е посочил „не отговарям“, за причина за прекратяване на трудовия договор – „поради намаляване обема на работа“. В останалата част от декларацията не са дадени други сведения и пояснения, не са приложени и документи, доказващи наличие на полагане на труд. В хода на административното производство Н. не е представил доказателства за реалното осъществяване на задълженията по трудовото правоотношение, по което твърди, че е бил страна.

Н. осигурителя „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД са дадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00913506/23.04.2021 г. за заличаване на подадените по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за 5 лица с вид осигурен „01“. Сред тези лица е и жалбоподателят К. Й. Н., със заличаване на данни за периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г. вкл. /л. 86-87/. Влезлите в сила задължителни предписания не са изпълнени от „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, както и не са обжалвани, на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и данните но чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от името на „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД за указания период са заличени служебно.

При тези данни по подаденото от Н. заявление за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО с вх. № 101-04-97/17.01.2017 г. от административния орган е извършена нова преценка на правото му на ПОБ от предходен осигурител, който е в държава-членка на ЕС, с дата на прекратяване на трудово правоотношение - 01.11.2016 г. С Разпореждане № 101-04-97-6/22.06.2022 г. е изменено Разпореждане № 101-04-97-3/19-04-2017 г. за отпускане на ПОБ в частта относно размера и периода /л. 88-89/.

Във връзка с постъпила жалба срещу Разпореждане № 101-04-97-6/22.06.2022 г., с Решение № 2153-10-63/25.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч /л. 118-124/, цитираното разпореждането е отменено, а преписката е върната на административния орган за ново разглеждане при съобразяване с изложените мотиви.

В изпълнение на влязлото в законна сила като необжалвано Решение № 2153-10-63/25.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч, с Разпореждане № 101-04-97-7/31.08.2022 г. на за ръководителя на осигуряването за безработица /л. 91-92/, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено Разпореждане № 101-04-97- 3/19.04.2017 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО по подаденото от Н. заявление с вх. № 101-04-97/17.01.2017 г. Срещу разпореждането от 31.08.2022 г. Н. подал жалба с вх. № 1012-10-189/03.10.2022 г. до директора на ТП на НОИ – Ловеч. Административният орган се произнесъл с Решение № № 2153-10-79 от 13.10.2022 г., с което е отхвърлена жалбата на Н. срещу Разпореждане № 101-04-97-7/31.08.2022 г. като неоснователна /л. 21-24/. Решението на директора на ТП на НОИ – Ловеч е обжалвано по съдебен ред. С влязлото в законна сила Решение № 115/11.10.2023 г. по приложеното кам настоящото дело адм. д. № 410/2022 г. по описа на АдмС Ловеч е отхвърлена жалбата на К. Н. срещу Решение № № 2153-10-79 от 13.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч /л. 257-263 от приложеното адм. д. № 410/2022 г. по описа на АдмС Ловеч/.

След постановяване на Разпореждане № 101-04-97-7/31.08.2022 г. при съобразяване с наличните данни за Н. по чл. 5, ал. 4 от КСО и събраните писмени доказателства, административният орган е пристъпил към нова преценка на правото на ПОБ по подаденото на 17.01.2017 г. заявление с посочен последен осигурител „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД с дата на прекратяване на трудово правоотношение - 15.12.2016 г. Във връзка с това е издадено Разпореждане №101-04-97-8/01.09.2022 г. /л. 110/, с което на основание чл. 54ж, чл. 1, във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по подаденото заявление № 101-04-97/17.01.2017 г. Разпореждане № 101-04-97-8/01.09.2022 г. е връчено на К. Н. на 07.09.2022 г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне /л. 111/. Срещу цитираното разпореждане е постъпила жалба /л. 112-115/.

Директорът на ТП на НОИ – Ловеч се е произнесъл с обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-10-78 от 13.10.2022 г., с което е отхвърлил като неоснователна жалбата на Н. срещу Разпореждане № 101-04-97-8/01.09.2022 г., издадено от действащ за ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч/, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

За да постанови този акт, административният орган е приел, че в настоящия случай, с оглед заличаването на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, за периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г. вкл., към момента на заявяването на искане за отпускане на обезщетение за безработица, жалбоподателят Н. не е имал качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В решението си директорът на ТП на НОИ изложил мотиви, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от КСО. При тези данни по подаденото заявление за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО органът приел, че Н. има право на ПОБ от предходен осигурител в държава-членка на ЕС, с дата на прекратяване на трудово правоотношение - 01.11.2016 г. С оглед потвърдената от КИ на Германия със СЕД U002 причина за прекратяване на заетостта - „напускане на наетото лице“ и с оглед възраженията в тази насока, Н. е уведомен с писмо с изх. № 1012-10-147#1/28.07.2022 г. да представи в 3-дневен срок от уведомяването, относими писмени доказателства, сочещи основанието за прекратяване на договора му с германския работодател от дата 01.11.2016 г.

След получаване на писмото, в указаните срокове, от Н. не е изразено категорично волеизявление за нова преценка правото му на ПОБ от предходен осигурител в държава-членка на ЕС, не са представени и доказателства, съдържащи данни за друго основание за прекратяване на заетостта му, считано от 01.11.2016 г. Поради липсата на изрично волеизявление и представен документ с основанието за прекратяване на договора с германския работодател, адм. орган е посочил, че Разпореждане № 101-04-97-6/22.06.2022 г. за изменение на ПОБ е отменено.

Решението е връчено на Н. на 18.10.2022 г., видно от известието за доставяне на л. 20 от делото.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно - издаден ли е същият от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО.

Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-10-78 от 13.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч. Този индивидуален административен акт е издаден от оправомощения орган, в кръга на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Видно от Заповед № 870/24.01.2019 г. на управителя на НОИ /л. 148/, издателят на оспореното решение Б. Б. заема длъжността директор на ТП на НОИ – Ловеч.

Разпореждането също е издадено от компетентен орган. Видно от Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ Ловеч /л. 146-147), Г. Т. – гл. експерт по осигуряването в сектор КП е определен за лице, което да издава разпореждания по чл. 54ж от КСО.

Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, обжалваният административен акт е изготвен и в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената разпоредба на КСО, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Процесният индивидуален административен акт отговаря и на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, съдържа и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му - чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК.

Оспореното решение, а и потвърденото с него разпореждане, са изготвени в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за това.

При извършване на проверка относно спазване на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство, съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се има предвид, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т. е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Предвид възраженията на жалбоподателя за нарушаване правото му на защита, изложени във връзка с позоваването в обжалваното решение на осъществения по отношение на „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД последващ контрол по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО, следва да се посочи, че този контрол касае спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респективно на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с оглед възложените им от закона правомощия. Работниците и служителите, назначени по трудов договор, не разполагат с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и осъществяването на общественото осигуряване на назначените по трудов договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверяваният осигурител и само той може да бъде адресат на административния акт /задължителни предписания/, издаден в резултат на проверката по разходите на ДОО, а жалбоподателят не е страна в производството по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО и за контролния орган не е било налице задължение да го уведоми и да изиска представяне на обяснения и доказателства. Въпреки това, от данните в преписката се установява, че е била изискана декларация от жалбоподателя /л. 126-128/. Тази декларация има и характер на обяснение, тъй като в нея се описва време, място характер на работата.

Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

Между страните няма спор по фактите. Спорният въпрос по делото се свежда до това, дали жалбоподателят е имал качеството на осигурено лице за периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г. с оглед преценката на правото му на парично обезщетение за безработица по подаденото от него заявление от 17.01.2017 г.

След постановяване на Разпореждане № 101-04-97-7/31.08.2022 г. при съобразяване с наличните данни за Н. по чл. 5, ал. 4 от КСО и събраните писмени доказателства, административният орган е пристъпил към нова преценка на правото на ПОБ по подаденото на 17.01.2017 г. заявление с посочен последен осигурител „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД с дата на прекратяване на трудово правоотношение - 15.12.2016 г., като е издал Разпореждане №101-04-97-8/01.09.2022 г. /л. 110/, с което на основание чл. 54ж, чл. 1, във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по подаденото заявление № 101-04-97/17.01.2017 г.

Според чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Съгласно чл. 54л от КСО, отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и поред, определени с акт на Министерския съвет. В настоящия случай, при заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход при осигурителя „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, се е съобразило с обстоятелствата във връзка със заличаването на данните и е отменило разпореждането от 19.04.2017 г., с което първоначално е било отпуснато обезщетение за безработица на Н.. Както се спомена и по-горе, жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което това разпореждане е потвърдено, е отхвърлена с влязло в законна сила Решение № 115/11.10.2023 г., постановено по адм. д. № 410/2022 г. по описа на АдмС Ловеч.

Съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

В § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО се съдържа легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

С оглед на това, едно лице се счита за осигурено, ако извършва трудова дейност. Тази дейност по смисъла, вложен в КСО за целите на осигуряването, представлява фактическо престиране на работна сила при определен работодател, независимо дали е сключен или не трудов договор, т. е. изискването е действително да се полага труд. Така и ТР № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. дело № 8/2020 г., ОСС на ВАС, I и II колегия. Наличието на сключен трудов договор обаче не е самостоятелно основание за осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. Лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя, също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период. Така и Решение № 218 от 10.01.2023 г. по адм. д. № 5048/2022 г., VІ отд. на ВАС и Решение № 7087 от 13.06.2016 г. по адм. дело № 10932/2015 г., VІ отд. на ВАС.

Правото на обезщетение по КСО е обусловено от две кумулативни условия – лицето реално да е полагало наемен труд и да е налице поне дължимост на осигурителни вноски. Лице, за което не е доказано да е извършвало трудова дейност, не притежава качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски.

Предвид това, наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Липсва идентитет между трудовото и осигурителното правоотношение. В този смисъл са и Решение № 14558/25.11.2020 г. по адм. дело № 6025/2020 г. по описа на ВАС; Решение № 10507/30.07.2020 г. по адм. дело № 4565/2020 г. по описа на ВАС; Решение № 9145/17.06.2019 г. по адм. дело № 10202/2018 г. по описа на ВАС; Решение № 6628/07.05.2019 г. по адм. дело № 10203/2018 г. по описа на ВАС.

С оглед на установените обстоятелства по делото не може да се приеме за доказано, че оспорващият фактически е извършвал трудова дейност за релевантния за делото период. От приложения с административната преписка констативен протокол се установява, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани доказателства за реално извършвана дейност от дружеството-работодател през процесните периоди. Констативните протоколи на контролните органи на НОИ са официални свидетелстващи документи, имащи обвързваща материална доказателствена сила относно установените в тях обстоятелства. Така и Решение № 3782 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2021 г., VI о.

Установената липса на реално полаган труд от жалбоподателя с дружеството „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД за процесния период и невнасянето на осигурителни вноски обуславят извод, че същият не е имал качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Фактът на сключен трудов договор с „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД не обосновава несъмнен извод за реално извършване на трудова дейност от жалбоподателя. Трудовите договори са частни документи, непритежаващи обвързваща съда материална доказателствена сила в настоящото производство. Както се посочи, наличието на трудов договор не е достатъчно, за да се приеме съществуването на валидно възникнало осигурително правоотношение, респ. не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение по КСО, а е необходимо лицето реално да е престирало труд. Защитими и релевантни са само осигурителни права, които реално са възникнали.

Предвид безспорно установените факти, че „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД не е извършвало стопанска дейност, не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон, която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването ѝ, обосновани и правилни са констатациите, че лицата, за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за горепосочения период не са осигурени лица на основание чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. В този смисъл е и Решение № 2762 от 15.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5873/2022 г., VI о.

В настоящия случай, няма пречка страната, претендираща възникване на осигурително правоотношение в своя полза да доказва съществуването на такова правоотношение в съдебната фаза, в случая, че е била упражнявана трудова дейност в спорния период, което е от значение за правото на отпускане на парично обезщетение за безработица. Контролните органи на НОИ имат правомощията да извършват проверки на осигурителите във връзка с техните задължения за осигуряване на информация и заплащане на осигурителните вноски, но това не включва участието на други лица, тъй като не е налице пряко и непосредствено засягане на права и законни интереси на други лица извън отношенията осигурител - НОИ. Участието на жалбоподателя в отношенията между осигурителя и НОИ, още по малко в служебните контролни проверки не намират опора в закона. Констатациите на органа се основават на други производства и актове, в които жалбоподателят няма възможност да участва. За него обаче е налице възможността да установи собствените си права в съдебното производство. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, свързани с извършвана от него трудова дейност при осигурителя „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД, въпреки изрично указаното от съда разпределение на доказателствената тежест. Доказателствената тежест за установяване на реално положения труд е на самото лице. В този смисъл е и Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.

След като Н. не е упражнявал трудова дейност в периода от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г., правилно и законосъобразно ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Ловеч е отказал отпускането на ПОБ по чл. 54а от КСО по подаденото от Н. заявление с вх. № 101-04-97 от 17.01.2017 г. с декларирано последно прекратяване на правоотношението, считано от 15.12.2016 г.

По отношение на направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения досежно несъобразяването от страна на административния орган на полагания от Н. труд в Германия преди изключения период от 14.11.2016 г. до 14.12.2016 г., следва да се отбележи, че нова преценка на правото на ПОБ от предходен работодател би могла да се извърши единствено при изрично волеизявление на Н. за това, което в случая липсва.

Относно възраженията на жалбоподателя, че е налице валидно осигурително правоотношение доколкото вземанията на „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД се третират като дължими от НАП и НОИ, следва да се отбележи, че видно от Протокол № ПО-22220221071497-073-001/25.10.2021 г. /л. 231 и сл. от приложеното адм. д. № 410/2022 г. по описа на АдмС Ловеч/ съгласно писмо изх.№ 20-00-4139#1/01.10.2021 г. от ТД на НАП - София са предприети действия по коригиране на декларация образец № 6 от осигурителя „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД за периода от м. 04/2015 г. до м. 04/2019 г. по повод на заличените в ЦУ на НАП неоснователно подадени декларации образец № 1. В резултат на извършените корекции в данъчно-осигурителната сметка на дружеството „АРХСИСТЕМС ИНК“ ЕООД задълженията са сторнирани по заличените декларации № 6. Справката за заличените данни, респ. задължения произтичащи от тях също сочи, че след като не е била извършвана дейност от дружеството, респ. не е извършвана трудова дейност и от наетите лица, то не са били и налице основания за подаване на декларации обр. 1 - данни за осигуреното лице.

Съдът не установява различни от приетите от контролните органи констатации за липсата на надлежно доказване на факта на реално полагане на труд от Н. за посочения осигурител, респективно констатации за липсата на възникване на осигурително правоотношение, а оттам и за непридобиване от оспорващия на ПОБ с последно прекратяване на осигуряване 15.12.2016 г.

Изложеното обосновава заключението, че отказът за отпускане на ПОБ е законосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Ловеч е издал законосъобразен акт.

С оглед гореизложеното, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при съблюдаване на законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Въпреки изхода на делото, от страна на ответния административен орган не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не следва да присъжда такива.

Н. основание чл. 119 от КСО, решенията на административния съд по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, каквото е процесното решение, не подлежат на касационно обжалване, поради което настоящото решение е окончателно.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение последно от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, Ловешки административен съд, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К. Й. Н., [ЕГН], с адрес: село Гложене, община Тетевен, област Ловеч, [улица]срещу Решение № 2153-10-78 от 13.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му с вх. № 1012-10-185/14.09.2022 г. срещу Разпореждане № 101-04-97-8/01.09.2022 г., издадено от действащ за ръководител на осигуряването за безработица /съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч/, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.