Р Е
Ш Е Н
И Е №680/6.11.2018 г.
гр. ЯМБОЛ 06.11.2018..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯ***..................районен
съд ................ гражданска колегия в публично
заседание на ........11.10.2018г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…...........................……...........и
в присъствието на
прокурора...............................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………….…...гр.дело N .2686.... по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното...........................................................
Производството
по делото е образувано по молба на П.И.И., с която желае да се
приемете за установено по отношение на Н.Д.Т., че на основание чл. 23, ал.1 от СК, правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул. „***„
№ ***, етаж ***, а именно жилище -
апартамент № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
87374.543.224.2.10, със застроена площ от 58.99 кв.м. , състоящ се от кухня,
дневна с кът за спане и санитарен възел, при граници на апартамента: имоти с
идентификатори: на същият етаж - № 87374.543.224.2.11, под обекта: №
87374.543.224.2.8, над обекта -№ 87374.543.224.2.12, ведно с 8.433% идеални
части от общите части на сградата, и съответните идеални части от отстъпеното
право на строеж е негово лично имущество.
Ищецът
твърди, че бракът му с ответницата е прекратен
с Решение № R-6/03.01.2014г.
постановено по гр.д. № 2651/2013г. по описа на Ямболския районен съд, влязло в
сила на 03.01.2014г.
Твърди, че по време на брака е закупил недвижим имот, находящ се в гр.
Ямбол, ул. „Търговска„ № ***, етаж ***, а именно жилище -апартамент № ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.543.224.2.10
със застроена площ от 58.99 кв.м., състоящ се от кухня, дневна с кът за спане и
санитарен възел, при граници на апартамента: на същият етаж- имот с
идентификатор № 87374.543.224.2.11, под обекта: имот с идентификатор №
87374.543.224.2.8, над обекта - имот с идентификатор № 87374.543.224.2.12,
ведно с 8.433% идеални части от общите части на сградата, и съответните идеални
части от отстъпеното право на строеж върху терена за сумата от 25 000лв. Имота е закупен с договор за
учредяване право на ползване и покупко продажба, изповядан с нот. акт за
учредяване право на ползване и
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на
нотариус Т.П.с № *** с район на действие – съдебния район на Районен съд – гр.
Я., вписан с вх. Per. № ***г. , акт № ***, т. ***дело
№ ** 2011г. на Агенция по вливанията гр. Я..
Със същият нотариален акт на М.К.П. е учредено от продавачката
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота заедно с купувача.
Ищецът твърди, че описаният
по-горе имот е закупен със лични негови средства, като сумата от 25 000лв. е
дарена лично на него от майка му М.К.П.с договор за дарение от ***2011г. Сумата
от 25 000лв. е изтеглена от М.К.П.от банковата й сметка в банка *** на
21.10.2011г. / в деня на сделката / и е преведена по сметка на продавачката Т.С.С.
по банков път.
В хода на съдебното дирете
искът се поддържа изцяло.
В дадения срок по
чл.131,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който оспорва иска
като недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението на ищеца, че
имота е закупен само и единствено с негови лични средства, дарени му от
неговата майка М. П., като твърди, че имота е закупен със семейни средства, за
събирането на които имат принос и двамата съпрузи. Оспорва изцяло истинността
на приложения договор за дарение от ***.2011г., като счита същия за антидатиран
и създаден единствено за целите на настоящото производство. Излага твърдения,
че имота е закупен за задоволяване на нуждите на семейството. Заявява, че дори
майката на ищеца да е дарила пари, то те са били финансова помощ за цялото
семейство, а не лично дадени на ищеца. В хода на производството
възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № ***2014г. постановено по гр.д. № *** по описа за 2013г. на РС-Я.
е прекратен брака между страните сключен с акт за граждански брак № ***г.
Съгласно представения нот.акт №***,том ***, рег.№ ***, дело №***г. на
нотариус Т.П., вписан под № *** на НК с район на действие – съдебния район на
Районен съд-гр.Я. Т.С.С.е учредила на М.К.П.
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот, който ще
ползва заедно с купувача докато са живи или поотделно след смъртта на всеки
един от тях. Със същия нотариален акт Т.С.С.е продала на П.И.И. недвижимия си имот представляващ : жилище-апартамент
№***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.543.224.2.10.,
който попада в сграда №*** , разположена в поземлен имот с идентификатор
87374.543.224, стар идентификатор 87374.543.224.2.4, находящ се в гр.Я., на
ул.”***” №***, ет.***, ап.*** със застроена площ от 58.99 кв.м., състоящ се от
кухня, дневна с кът за спане и санитарен възел при граници на апартамента: на същият
етаж - № 87374.543.224.2.11, под обекта: № 87374.543.224.2.8, над обекта -№
87374.543.224.2.12, ведно с 8.433% идеални части от общите части на сградата,
представляващи стълбищна клетка, както и съответното право на строеж върху
терена, ведно с учреденото в т.І-първа от настоящия договор пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху гореописания имот на приемателя М.К.П.,
като последната ще го ползва с купувача П.И.И. за сумата от 25000лв. За имота е
представено удостоверение изх.№ ***2018г. на Община Я. за данъчна оценка, както
и схема № ***2012г. на СГКК-гр.Я. за самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 87374.543.224.2.10.
Ищецът е представил заверено копие от две страници на спестовна книжка и
самата книжка, видно от която на името на М. П. е открита сметка в *** , клон Я.,
видно от която на 20.10.2011г. са
внесени 22 880.49лв. , а на 21.10.2011г. са изплатени 25000лв. Същият е
представил писмен договор за дарение от 21.10.2011г. , с който М.К.П.е дарила
на сина си П.И.И. сумата от 25000лв. за закупуването на недвижим имот ,
представляващ апартамент №***, находящ се в гр.Я., ул.”***” №***, етаж *** с
площ от 58.99 кв.м.
С отговора си ответницата е представила удостоверение за раждане на М.П.И.,
род. на ***г. и И.П.И., роден на ***г., чийто родители са страните по делото.
За установяване на начина на извършване на плащането на имота по делото
бяха представени, като доказателства договор за продажба на вземане
/цесия/ от 10.06.2011г., с който
процесният имот е вписан, като обезпечение на вземане на цедента по сключен
договор за паричен заем между Г.Л.Я. и Т.С.С.,
чрез учредена договорна ипотека. Представено е молба-съгласие от И.П.Р., в
качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен на 10.06.2011г., до
съдия по вписванията – Я. вх.рег.№ *** от 26.10.2011г., с която дава съгласието
и моли да бъде заличен вписаният договор за цесия, поради пълно погасяване на
задължението на Т.С.С.. Видно от платежно нареждане от 21.10.2011г. на Банка ***,
клон Я. М.П. е превела на И.М.Н. сумата от 25000лв. с основание
покупко-продажба на недвижим имот , Т.С.С.. Според нот.акт № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № ***г. на нотариус с рег.№ *** на НК, Г.Л.Я. е предоставила на
Т.С.С.паричен заем в размер на 9500 лв., за обезпечаването на който Т.С. е
учредила в полза на Г.Я. ипотека върху
собствения си имот находящ се в гр.Я., ул.”***” №***, представляващ
жилище-апартамент №***,самостоятелен обект с идентификатор №
87374.543.224.2.10, със застроена площ от 58.99 кв.м., предмет на настоящият
иск.
По молба на ищеца по делото бяха разпитани като свидетели И.М.Н. и М.К.П.,
а по молба на ответницата бе разпитана като свидетел Л.Е. ***
Свидетелката И.Н. заяви, че работи като ***, като познава М.П. и синът й П.
по повод на това, че през 2011г. са отишли в *** й, като искали да закупят имот
на ул.”***”, върху който имало ипотека, като я ангажирали като ***. Същата
заяви, че с майката М.П. са отишли в „***”, като тя от сметката си е изтеглила
25 или 26 000 лв., която сума била преведена на нейната сметка, като с
тези пари са били направени всички действия по вдигането на ипотеката , като с
тях са се заплати всички задължения .Тези пари били дадени на продавачите пред
нотариуса. Тя лично е присъствала пред нотариуса при изповядването и
подписването на сделката. Когато майката П. е теглила парите е казала, че тези
пари ги дарява на сина си П., за да закупи синът й имот за лична собственост.
Тя е била в качеството си на *** на П.. Заявява, че П. нищо не плащал, а само
майка му. Парите които е дала били за вдигането на ипотеката, за заличаването й
и самата цена на имота.
Свидетелката М. П. е майка на ищеца , като заяви че желае да свидетелства.
Същата заяви, че сама е събирала парите за това жилище, като решила да си го купи,
поради което отишли при ***.И.К.. По нейн съвет отишли в банкана „***” от
където изтеглила от нейната лична книжка парите за да купи това жилище на ул.”***”
***. Парите ги взела И., т.к. цялата сграда била ипотекирана, като *** се
разплатила където трябва. Същата заяви, че е предоставила тези пари на синът си
П., т.к. те /П. и съпругата му/ имали тогава проблеми, поради което тя ги е
дарила лично на сина си.Това било през м.10.2011г. Тогава Н. била излязла от
къщи , като е оставила детето на 2 месеца и половина тя да го гледа, както и
големия син. Тогава ги потърсили социалните служби, като им казали, че майката
е подписала документ, че не може да гледа детето, и че ако бащата подпише ще
вземат детето в „Майчин дом”. Те я търсили, молили и пак я прибрали през м.11
заради децата. По тези съображения тя направила на сина си дарение, за да може
да си запази тя правото върху това жилище. Тя е написала и подписала саморъчно
договорът за дарение. Парите ги дарила на сина си, а не на семейството, защото
тогава бившата й снаха липсвала от къщи. Името на адв.К. е намерила по обява
във вестника, т.к. тя е била *** на продавача на цялата сграда. Свидетелката заяви,
че сега живее в това жилище. Заяви, че е дала парите на И.К., като тя ги е
минала по нейната сметка.
Свидетелката В.Т. е майка на ответницата и заяви, че желае да свидетелства.
Знае, че страните са сключили брак през 2011г., като после им се родило второто
дете.Знае, че другата баба им помагала, като им давала и пари. Семейството
живеело с доходи, които получавали, като съпругът работел, а съпругата от майчинство.
Твърди, че имали спестявания. От Н. е чувала, че решили да вземат този
апартамент за малкия син . Не знае дали са имали такива спестявания и не е
питала с какви пари ще го купуват. Когато купували апартамента те взаимно се
уважавали и се разбирали, после с течение на времето се развели. Твърди, че
ответницата не е напускала апартамента и не е оставяла децата. Не е чувала
другата баба да е давала пари за апартамента.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн.чл.23,ал.1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.23,ал.1 от СК вещните права придобити по време
на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Според ал.3 на чл.21 съвместният
принос се предполага до доказване на противното. Т.к. съпрузите не са уредили
отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност се
прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност. Когато придобиването
на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити от дарение,
наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 от СК приносът е
изключен и е основание за пълна или частична трансформация – чл.23 СК.
Презумпцията по чл.23,ал.3 от СК е оборена, когато е установено влагането на
лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта.
За преобразуването на лично имущество по чл.23 СК правно значение имат
влагането на средства при придобиването на вещта и източникът на вложените
средства. Доказателствената тежест за това носи ищецът при условията на пълно
главно доказване. Съдебната практика допуска възможността доказването на бъде
извършено с косвени доказателства, но при тази хипотеза изводът, че личните
средства са вложени в покупката на вещта следва да бъде единствено възможен при
съвкупна преценка на представените по делото доказателства /Решение №
836/18.11.2009г. на ВКС по гр.д. № 4221/2008г., ІVг.о./
По делото безспорно е
установено, че процесния имот - жилище-апартамент №***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
87374.543.224.2.10., който попада в сграда №*** ,
разположена в поземлен имот с идентификатор 87374.543.224, стар идентификатор
87374.543.224.2.4, находящ се в гр.Я., на
ул.”***” №***, ет.***,
ап.*** със застроена площ от 58.99 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части и правото на строеж е придобит на
21.10.2011г. през време на брака между страните на основание сключен договор за
продажба с купувач само единия съпруг – ищецът П.И.И.. Според представения
нотариален акт цената
на продадения и купен от П.И. имот е 25000лв. Ищецът твърди, че тези пари са
дарени от майка му М.П. само на него за закупуването на този имот.
По въпроса дали дареното от родителя
на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи практиката на
ВКС е непротиворечива и трайно установена. В решение
№ 222/24.06.2011г. по гр.д. № 982/2010г. на Първо ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична
сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение:
ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е
съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за
приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното
придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла
на чл. 20 СК от
В случая от
представения договор за дарение 21.10.2011г. се установи, че майката на ищеца М.К.П.
е дарила на сина си П.И.И. сумата от 25 000лв. , като в договора изрично е
посочено, че дарението е направено за закупуването на процесното жилище.
Верността на съдържанието на този договор бе оспорена от ответницата в писмения
си отговор. Действително нормата на чл.225, ал.2 от ЗЗД предвижда, че дарението
на движими имущества, каквито са парите, трябва да стане в писмена форма с
нотариално заверени подписи, но може да стане и с предаване. В случая от
събраните по делото писмени и гласни доказателства/ показанията на свид. И.Н. и Д.П., които съдът
изцяло кредитира, като обективни, т.к. са в съответствие с представените
писмени доказателства-договор за цесия, договорна ипотека, молби за вписване,
банкова книжка на П., платежно нареждане на банка *** от 21.10.2011г./ съдът приема за безспорно установен факта на
дарение на продажната цена на имота от 25000лв. от страна на майката на ищеца ,
за закупуването на имота. От тези доказателства , преценени в тяхната съвкупност,
съдът приема, че майката на ищеца е предала сумата от 25000лв. на пълномощника
на ищеца за закупуването на имота, с което е изразена воля от негова страна да
приеме дарението. По делото не се събраха доказателства опровергаващи
действието на дарение, поради което то е действително и е само в полза на
единия съпруг. Възраженията на ответницата, че имота е закупен със семейни средства, за събирането на които имат
принос и двамата съпрузи не се подкрепи с доказателства. Този факт не се
установи от показанията на св.Т., т.к. същата заяви, че не знае с какви
средства е закупен имота, нито какви спестявания е имало семейството. С оглед
на това съдът приема, че сумата е дарена само на ищеца и представлява негово
лично имущество. Наред с това по делото е установено
по категоричен начин, че цената на процесния апартамент е била
платена именно с дарената на П.И. сума, в която насока са показанията на свид.Н. и П., които са основани на преки и непосредствени
впечатления и изцяло кореспондират с всички останали
доказателства по делото, поради което съдът напълно кредитира. От изложеното следва извод, че
законовата презумпция за съвместен принос на съпрузите в придобиването на
собствеността върху имота е оборена и то не е съставлявало съпружеска имуществена
общност, а индивидуална собственост на ищеца, поради което така предявеният иск
е основателен и доказан и следва да се уважи.
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.1
от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 1522.98
лв.
Воден от горното , ЯРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.23,ал.1
от СК по отношение на Н.Д.Т., ЕГН ********** *** , че П.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора ***, адв.А.Д.
от АК-Я. е изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул. „***” № ***,
етаж ***, а именно: жилище-апартамент №***,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.543.224.2.10., който
попада в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор
87374.543.224, стар идентификатор 87374.543.224.2.4, находящ се в гр.Я., на
ул.”***” №***, ет.***, ап.***със застроена площ от 58.99 кв.м., състоящ се от
кухня, дневна с кът за спане и санитарен възел при граници на апартамента: на същият етаж - №
87374.543.224.2.11, под обекта: № 87374.543.224.2.8, над обекта -№
87374.543.224.2.12, ведно с 8.433% идеални части от общите части на сградата,
представляващи стълбищна клетка, както и съответното право на строеж върху
терена, поради наличие на пълна трансформация на лични средства при
придобиването му.
ОСЪЖДА Н.Д.Т. на осн.чл.78,ал.1
от ГПКТ да заплати на П.И.И. направените по делото разноски в размер на 1522.98
лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ