№ 19
гр. Благоевград, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20241200501160 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Р.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. В. У., с адрес: гр. Благоевград, ул.
„Т** срещу Решение № 691/30.09.2024 г. по гр.д. № 82/2024 г. по описа на РС-
Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно
основание чл. 439 ГПК против „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, за признаване за установено, че не дължи общата сума
от 600,48 лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от 26.05.2009
г., издаден на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1126/2009 г. по описа на Районен
съд - Благоевград, в полза на „Юробанк България“ АД (предишно наименование
“Юробанк И Еф Джи България” АД), както следва: сумата от 170,72 лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор за издаване на кредитна карта
„Visa Electron” от 24.10.2006 г.; сумата от 260,76 лв., представляваща законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК - 22.05.2009 г. до датата на депозиране на исковата
молба - 15.01.2024 г.; сумата от 169 лв., представляваща общо разноски, както
следва: 25 лв.- внесена държавна такса и 144 лв.- адвокатско възнаграждение,
поради настъпила петгодишна погасителна давност.
Недоволен от решението е останал жалбоподателят, който го счита за
незаконосъобразно.
1
Оспорват се мотивите и изводите на съда за неоснователност на иска.
Според жалбоподателя по делото безспорно било установено, че задължението е
погасено по давност, поради което предявеният иск се явявал основателен.
Безспорно установено било и обстоятелството, че процесният изпълнителен лист е
издаден в полза на ответника и че същият е образувал изпълнителното дело и е
взискател по същото.
Оспорва се извода на първостепенния съд, че към датата на предявяване на
исковата молба, задължението вече не следвало да се заплаща към ответника, а към
друго дружество, поради което ответникът не бил пасивно легитимиран по
предявения иск. Твърди се, че по изпълнителното дело действително има
депозирана молба за конституиране на нов взискател с приложен договор за цесия
към същата, но тази молба не е произвела правен ефект, същата е оставена без
движение и нов взискател по делото не е конституиран. Сочи се, че към настоящия
момент изпълнителното дело не е прекратено и взискател по същото е „Юробанк
България“ АД. Пояснява се, че прехвърлянето на вземането е противопоставимо на
длъжника от момента на връчване на уведомлението за извършената цесия, което в
случая не е налице. Посочва се, че по изпълнителното дело е подадена молба от
трето лице „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която дружеството заявява, че задължението
на жалбоподателя е погасено и се прави искане за прекратяване на изпълнителното
дело, но тази молба била подадена не от взискателя, а от трето лице, поради което
молбата не може да породи никакъв ефект.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 691 от 30.09.2024 г., постановено по гр.д. № 82/2024 г. по описа на
Районен съд - Благоевград и постановяване на решение, с което да бъде уважен
предявеният иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна „Юробанк
България“ АД, която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, е
депозирала отговор.
В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Според жалбоподателя липсва правен интерес от водене на настоящото дело,
тъй като липсва спорно право. Сочи се, че задължението е изплатено доброволно
от жалбоподателя А. Г. към „ЕОС Матрикс“ ЕООД напълно и архивирано
счетоводно още през 2017 г. Изтъква се, че носител на вземанията по процесния
изпълнителен лист не е „Юробанк България“ АД, а трето неучастващо по делото
лице – „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Считано от 18.01.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД се
явява частен правоприемник на „Юробанк България“ АД и нов кредитор по
вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист, поради което се явява и
материалноправно легитимирана страна по иска. Без значение за основателността
на иска по чл. 439 ГПК било обстоятелството, че съдебният изпълнител не е
конституирал цесионерът като нов взискател по процесното изпълнително дело,
тъй като този факт не рефлектирал върху дължимостта на вземанията по
изпълнителния титул- те съществували и следвало да бъдат удовлетворени
2
принудително от съдебния изпълнител, като не освобождавало длъжника от
отговорност за погасяването им. Сочи се, че от данните по приетото копие на
процесното изпълнително дело е ясно, че новият кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
декларирал писмено, че длъжникът е изплатил изцяло задълженията си по
процесния изпълнителен лист още към 29.03.2017 г., поради което искът по чл. 439
ГПК се явява неоснователен и по силата на още един аргумент, а именно, че
вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени в хода на изпълнителното
производство.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС- Благоевград е образувано по искова молба,
депозирана от А. Р. Г. против „Юробанк България“ АД, с която е предявен иск за
признаване за установено, че не дължи общата сума от 600,48 лв., представляваща
сбор от сумите по изпълнителен лист от 26.05.2009 г., издаден на основание чл. 417
ГПК по ч.гр.д. № 1126/2009 г. по описа на Районен съд - Благоевград, в полза на
„Юробанк България“ АД (предишно наименование “Юробанк И Еф Джи
България” АД), както следва: сумата от 170,72 лв., представляваща неиздължена
главница по Договор за издаване на кредитна карта „Visa Electron” от 24.10.2006 г.;
сумата от 260,76 лв., представляваща законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК -
22.05.2009 г. до датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 г.; сумата от
169 лв., представляваща общо разноски, както следва: 25 лв.- внесена държавна
такса и 144 лв.- адвокатско възнаграждение, поради настъпила петгодишна
погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата А. Г. е образувано
изпълнително дело № 282/2009 г. по описа на ЧСИ Г.Ц.. Сочи се, че след направени
справки се установило, че същото е образувано по молба от 15.06.2009 г. на
„Юробанк България“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.05.2009
г. по ч.гр.д. № 1126/2009 г. по описа на Районен съд - Благоевград в полза на
“Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо наименование „Юробанк
България“ АД). Твърди се, че по изпълнителното дело били извършвани различни
справки и действия от 2009 г. до 2013 г. включително.
Сочи се, че на дата 14.03.2016 г. по делото е постъпила молба от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД за конституиране като взискател по делото, към която е приложен
договор за цесия. Във връзка с посочената молба, от ЧСИ били дадени указания за
отстраняване на нередовности, които указания не били изпълнени и към момента
на подаване на исковата молба, поради което взискател по делото се явява
ответната банка.
Разяснява се, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. по тълк.- дело
№ 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ВКС, ОСГТК. С оглед на това, че е имало образувано изпълнително дело и
същото е било образувано през 2009 г., преди влизане в сила на Тълкувателно
3
решение № 2/26.06.2015 г., то давността до дата 26.06.2015 г. е била спряна и не е
текла, независимо от това дали са извършвани изпълнителни действия или не.
Сочи се, че давността е започнала да тече отново, считано от датата на влизането
на тълкувателното решение в сила на 26.06.2015 г., като от тази дата до 26.06.2020
г. и към момента, не са били предприети никакви, прекъсващи давността действия,
поради което и задължението се явява погасено по давност.
Твърди се, че молбата за конституиране на нов взискател, депозирана на
14.03.2016 г., на първо място не е действие, което прекъсва давността, а дори и да
се счете, че е прекъснала давността, то считано от 14.03.2016 г. до 14.03.2021 г.,
отново не са извършвани действия, прекъсващи давността, поради което
задължението е погасено по давност.
В отговора на исковата молба от ответника „Юробанк България“ АД е
изложено становище за липса на правен интерес, поради липса на спорно право.
Сочи се, че на 18.01.2016 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) между „Юробанк България“ АД (като цедент) и „ЕОС Матрикс“ ЕООД
(като цесионер), по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в приложение към
договора за цесия, произтичащи от договори за банкови кредити. Предвид
сключения договор за цесия, считано от 18.01.2016 г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД се
явява частен правоприемник на „Юробанк България“ АД и нов кредитор по
вземанията, подробно индивидуализирани в приложението, представляващо
неразделна част от договора за цесия, като процесното задължение също било
предмет на цесията. Предвид настъпилото частно правоприемство, пасивно
легитимиран в настоящото производство следвало да бъде цесионерът.
Отправено е искане за прекратяване на производството по делото поради
липсата на положителна процесуална предпоставка, а именно – правен интерес.
С обжалваното Решение № 691/30.09.2024 г. по гр.д. № 82/2024 г. по описа на
РС-Благоевград, е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от А. Р. Г.
против „Юробанк България“ АД.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Видно от материалите по изп. дело № 282/2009 г. по описа на ЧСИ Г.Ц.,
същото е образувано по молба вх. № 01700/15.06.2009 г. от „Юробанк България“
АД. Страни по изпълнителното дело са: взискател „Юробанк България“ АД и
длъжник А. Р. Г.. Изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1126/2009 г., с който длъжникът А. Р. Г. е
осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД следните суми: сумата от 170,72
лв., представляваща неиздължена главница по Договор за издаване на кредитна
карта „Visa Electron” от 24.10.2006 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК –
22.05.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
169,00 лв., представляваща общо разноски, както следва: 25,00 лв.- внесена
4
държавна такса и 144,00 лв.- адвокатско възнаграждение.
ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника А. Г., която е
връчена на 16.09.2009 г.
На 30.09.2010 г. от взискателя е постъпила молба за вписване на възбрана,
опис и публична продан на притежаван от длъжника недвижим имот, на 29.10.2012
г.- молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 12.06.2014 г. от длъжника А. Г. е постъпила молба за издаване на
удостоверение за размера на задължението. Видно от издаденото на 18.06.2014 г.
удостоверение, размерът на задължението е 990,01 лв. На 25.06.2015 г. от
длъжника А. Г. отново е депозирана молба за издаване на удостоверение за
размера на задължението. Видно от издаденото на 07.07.2015 г. удостоверение,
размерът на задължението е 1016,44 лв.
На 14.03.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД за конституиране като взискател във връзка със сключен договор
за цесия с „Юробанк България“ АД. С резолюция на ЧСИ от 14.03.2016 г. молбата
е оставена без движение и е указано на молителя „ЕОС Матрикс“ ЕООД да
представи договор за цесия, сключен между „Юробанк България“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, уведомление до длъжника за прехвърляне на вземането и
доказателства, че прехвърлянето на вземането от „Юробанк България“ АД на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД по изпълнително дело № 282/2009 г. е съобщено на
длъжника на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
На 27.03.2017 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирана молба, с която е
направено искане на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, след изплащане на
дължимите такси и разноски от страна на длъжника, да бъде прекратено
изпълнително дело № 282/2009 г. срещу задълженото лице, тъй като задължението
е погасено изцяло към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Изрично е посочено, че длъжникът е
погасил изцяло задължението си към взискателя и не дължи други суми по това
дело към „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Плащанията, които са постъпили към „ЕОС
Матрикс“ ЕООД са в общ размер на 431,70 лв., с което задължението се счита
погасено.
От ЧСИ е изпратено писмо до длъжника изх. № 5850/07.04.2017 г., с което
последният е поканен да внесе сума в размер на 155,15 лв., което писмо няма данни
да е връчено на длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
В съдебната практика и в правната теория се приема, че искът по чл. 439
ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни
предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес
защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу
изпълнението“ на ГПК.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на
изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
5
основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издаден изпълнителен лист,
въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
По делото е предявена искова претенция от А. Р. Г. срещу „Юробанк
България“ АД за признаване за установено, че не дължи суми в размер на 600,48
лв. вземания – главница, законна лихва и разноски по изпълнителен лист от
26.05.2019 г., по който е образувано изпълнително дело № 282/2009 г. по описа на
ЧСИ Г.Ц.. В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.03.2016 г. по
изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
конституиране като взискател, към която е приложен договор за цесия. При
наведени в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва
недължимост на претендираното от ответника вземане, предявеният от ищеца иск
по чл. 439 ГПК се явява допустим само спрямо цесионера, тъй като установяването
на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното
вземане- в тази насока Определение № 402/10.07.2018 г. по ч.т.д. № 1385/2018 г. на
ВКС, II т.о.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 439 ГПК
срещу цедента „Юробанк България“ АД и същият се явява недопустим. Правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в
хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва
да прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска. В
конкретния случай за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК срещу цедента „Юробанк
България“ АД, тъй като резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да
рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като правоприемството е
настъпило преди завеждане на делото. При това положение правният интерес за
ищеца не е доказан по делото и се опровергава от събраните по делото
доказателства.
Следва да се посочи и, че правният интерес на ищеца да търси защита срещу
принудително събиране на едно вземане, за което правото да бъде принудително
изпълнено се е погасило по давност, изначално е свързан с установяването на
такива действия на кредитора, с които същият да претендира, че разполага с
подобно право, изразени в конкретно поведение, било то и в бездействие по
започнало и висящо изпълнително производство, без предприемане на действия по
прекратяването му след изтичане на погасителната давност. В настоящия казус се
установи, че ищецът е погасил вземането към кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за
което по изпълнителното дело е налице изрично изявление на кредитора в тази
насока. Ищецът няма интерес да бъде признато, че правото на принудително
изпълнение е погасено по давност, след като вече е погасено чрез изпълнение.
Изложените съображения за липса на правен интерес от предявения
установителен иск- абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на
6
правото на иск и оттам неговата допустимост предпоставят недопустимостта на
производството, образувано въз основа на депозираната искова молба.
Обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по
предявения иск следва да бъде прекратено.
Приемайки недопустимостта на атакуваното решение, съдът намира, че не
следва да обсъжда и оплакванията във въззивната жалба, които са свързани с
нарушения на материалния закон.
Страните са поискали присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на по 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение за производството пред районния съд и пред
настоящата инстанция.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 691/30.09.2024 г., постановено
по гр.д. № 82/2024 г. по описа на РС- Благоевград и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОСЪЖДА А. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 200,00 лева (двеста
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред
районния съд и пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7