Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на пети декември 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2869 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН от АПК.
Образувано е по жалба
на НАРА ООД представлявано от А.Я.А. срещу Решение № 1681/19.09.2019г.
постановено от 45 състав на Варненски районен съд
по нахд № 2541/2019г..
С оспорения съдебен акт е потвърдено НП № 435123/483149 от
15.05.2019г. на зам.директора на ТД на НАП Варна, с което на
НАРА
ООД, представлявано от А.Я.А. на основание разпоредбата на чл.чл.355,
ал.1 от КСО са наложени две имуществени санкции в размер на по 500лв. / в диспозитива на
оспорения акт е посочена, като наложена само една имуществена санкция/.
В жалбата се иска отмяна
на оспорения акт и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено НП.
В писмено становище,
чрез процесуален представител ответника моли за оставяне в сила на оспорения
съдебен акт.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото
производство е Решение № 1681/19.09.2019г. постановено от 45 състав на Варненски районен съд
по нахд № 2541/2019г, с което е потвърдено НП № 435123/483149 от
15.05.2019г. на зам.директора на ТД на НАП Варна. С НП на
НАРА
ООД, представлявано от А.Я.А. на основание разпоредбата на чл.355, ал.1
от КСО са наложени две имуществени санкции в размер на по 500лв.
За да постанови оспорения акт, районният съд е констатирал, че с АУАН с №
F483149/19.04.2019 год.,
административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на
09.04.2019г. при извършена проверка в ТД на НАП гр. Варна на подадени по електронен път декларации обр.6 „Данни за дължими
вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ" за м.октомври и м.декември 2018 год. е
установено,
че „НАРА" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***в качеството си на осигурител по смисъла
на чл.5, ал.1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде декларация обр.6
по смисъла на Наредба Н-8/29.12.2005г на МФ за месец октомври и м.декември 2018
год. в срока за подаване на декларация обр. 1 - до 25-то число на месеца,
следващ месеца за който се отнасят данните, а именно за м.октомври 2018г. до
26.11.2018г. и за м.декември 2018г. до 25.01.2019г. Декларацията на дружеството
за месец октомври 2018г. е подадена по електронен път на 26.12.2018г. с
протокол с вх.№ 03000183452692/26.12.2018г.,а за м.декември 2018г. на 10.03.2019г. с протокол
с вх.№03000193096097/10.03.2019г. т.е. декларациите са подадени след
законоустановения срок, което представлява нарушение на чл.3,ал.3,т.1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005 год. на МФ, вр. чл.5, ал.4 от КСО.
Въззивният съд констатирал, че АУАН бил съставен в присъствието на
управителя на дружеството, който не направил възражения, както и че в срока
по чл.44,ал.1от ЗАНН не са направени възражения. В хода на съдебното оспорване
е констатирано, че въз основа на съставения акт АНО, издал НП №
435123/483149/15.05.2019 год., с което за нарушение на чл.3,ал.3,т.1
от Наредба № Н-8/291.12.2005 год., вр. чл.5, ал.4 от КСО, на осн.
чл.355, ал.1 от КСО, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв..
Разпитана в хода на съдебното въззивно производство в
качеството на свидетел, актосъставителя А.И.потвърдила констатациите в АУАН за
извършването на административно нарушение. Посочила, че на 09.04.2019 г. при
извършена проверка в информационните масиви на ТД на НАП Варна е установила, че
дружеството в качеството на осигурител не е изпълнило задължението си да подаде
декларация образец 6 за дължимите вноски и удържания данък по чл.42 от ЗДДФЛ, за октомври
2018 г. и за декември 2018 г. в срок до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а
именно – за месец октомври – до 26.11.2019 г. и за месец декември – до
25.01.2019 г.. Декларациите били подадени по електронен път, като за октомври е
била подадена на 26.12.2018 г., а за декември – на 10.03.2019 год.. Проверяващите съставили АУАН за констатираното нарушение. АНО възприел констатациите
в АУАН и издал НП. Съдът кредитирал показанията
на свидетелката, тъй като ги намерил за обективни, безпристрастни,
последователни и непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка
съдът приел за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на св. И., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените
по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда
на чл.283 от НПК.
От
правна страна въззивният съд приел, че жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това извел
извод, че жалбата е допустима и я е разгледал.
Въззивният съд констатирал, че АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Установил е, че НП е издадено от
компетентен орган – зам. директор на ТД на НАП Варна, съгласно
приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Министъра на финансите, като направил извод и, че АУАН е съставен от компетентно лице.
Съдът
не е констатирал нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описанието на нарушението. Съдът е посочил, че в АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Констатирал е,
че в АУАН са посочени и законовите
разпоредби, които са нарушени и са отразени всички данни
относно индивидуализацията на дружеството нарушител – наименование, ЕИК по БУЛСТАТ, седалище и
адрес на управление, представляващ. Съдът е констатирал, че е спазено
от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Правилно според съда нарушението е подведено към
уреждащата състава му правна норма както в АУАН, така и в НП, изложени са при
описанието на обстоятелствата на нарушението всички факти, които са от значение за правилната преценка за
съставомерността на административното нарушение
по см. на чл. 5, ал. 4 от КСО, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г., и по начин
санкционираното лице нарушител да е разбере вмененото му за
извършено административно нарушение, без да бъде ограничавано в
правото му на защита.
Решаващият състав на съда преценил за
неоснователни направените във въззивната жалба възражения
относно липсата на пълно посочване на фактическите характеристики на
административното обвинение, които да обуславят административно наказателната
отговорност на дружеството. Възражението, касаещо моментът
на начисляване или изплащане на трудовите възнаграждения, като определящ срока,
в който се дължи действие по подаване на декларация обр. 6, въззивният съд намерил за неоснователно. Съдът цитирал разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ, която предвижда трудовото възнаграждение да се изплаща авансово
или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго между страните.
Декларираното в справките от информационния масив на НАП от страна на
задълженото лице е, че датата на начисляване по действащо трудово
правоотношение за месец октомври 2018 год. – 25.11.2018 год., а месец декември 2018 год .- 25.01.2019 год. не се отразява на задължението за
подаване на декларациите обр.6 за периодите, за които е начислено
възнаграждението.
Въззивният съд, цитирал санкционната норма на чл. 355, ал. 1 от КСО, която предвижда, че който
наруши разпоредбите на и и разпоредбите на нормативните актове по прилагането
им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по или
декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание.
Въззивният съд посочил,
че съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.3 от Наредба H-8/29.12.2005г. на МФ ( в приложимата в случая редакция)
декларация обр.6 за всеки календарен месец следва да се подаде от
работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения едновременно с
подаване на декларация образец № 1.
Срокът за подаване на декларация обр.1 е установен в разпоредбата на
чл.3, ал.1, б. „а“ от цитираната наредба, а именно: до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, включително при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа;
при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Въззивният съд
констатирал, че като нарушена в НП
е посочена и разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, която въвежда задължение за
осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
да представят периодично в Националната агенция за приходите декларация за
сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване,
Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица.
Възивният съд цитирал
разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1
и т.2 от КСО, съгласно
които осигурителите, осигурителните
каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за:
1. осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване;
2. декларация за сумите за дължими
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен
фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"
и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за
сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното
задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.
При анализ на цитираните
разпоредби е направен извод, че срокът
за подаване на декларациите, тяхното съдържание и образци са детайлно уредени в
Наредба № Н-8/2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Въззивният съд посочил,
че съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от
Наредбата декларация образец № 6 за всеки календарен месец се подава не
по-късно от 25-то число на календарния месец, следващ месеца, за който се
отнасят данните.
Въззивния съд е констатирал, че в разглеждания от него
спор е безспорно установено, че
„НАРА" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***към посочения в НП период период е имало качеството на работодател съответно и
осигурител по смисъла на чл. 5, ал.1 от КСО, съгласно който осигурител е всяко
физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други
организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за
други физически лица., откъдето следва и неговото законово задължение да подава
всички изискуеми съгласно КСО и Наредба № Н-8/2005 г. декларации, включително и
предвидената в чл. 3, ал. 3, т. 1, от Наредбата декларация образец № 6. Направил е извод, че декларация образец 6 за месец октомври 2018
год. е следвало да бъде подадена в срок до 26.11.2018 год., а декларацията за
месец декември 2018 год. – до 25.01.2019 год.. Декларацията на дружеството
за месец октомври 2018 год. е била подадена по електронен път на 26.12.2018
год. с протокол с вх.№ 03000183452692/26.12.2018г, а за м.декември 2018г. на
10.03.2019г. с протокол с вх.№03000193096097/10.03.2019г., поради което е изведена констатация,
че декларациите са подадени след
законоустановения срок.
От приетата
фактическа обстановка
въззивният съд е обосновал извод, че „НАРА" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***не е изпълнил
задължението си по чл. 3, ал. 3, т. 1, от Наредба № Н-8/2005 г. за подаване на
декларация образец № 6 за месеците октомври и декември 2018 год. в срока по чл.
3, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Фактът на забавата на данъчно задълженото лице бил
констатиран служебно от св. И., при извършване на проверка на дейността на
търговеца.
Въззивният съд е посочил, че нарушението, за което е наложена административната санкция е
формално по своя характер. Изпълнителното деяние се състои в бездействие, представляващо неподаване на декларацията в законовия срок.
Въззивният съд е посочил, че на търговеца на осн.чл.355,ал.1 от КСО е наложена
имуществена санкция в минималния размер предвиден в закона от 500 лв..
Въззивният съд е изложил мотиви относно размера на
санкцията, като е приел, че размерът
на санкцията е съобразен с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, който е
минималният предвиден от законодателя за този вид административно нарушение,
поради което съдът е
приел, че правилно и
законосъобразно е определен от административнонаказващия орган.
Съдът е приел, че липсват предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН,
доколкото случаят не е маловажен. Посочил е, че нарушението по своя характер е формално и за неговата съставомерност
не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Същото не се
отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената
му опасност е явно незначителна. Въззивният съд е приел, че при
липсата на данни за изпълнение на задължението въобще, както и други смекчаващи
обстоятелства, извършеното не може да се квалифицира като маловажен случай.
На горните съображения въззивният съд постановил решение със следния
диспозитив: „Потвърждава НП № 435123/483149 от 15.05.2019г. на зам.директора на ТД на
НАП Варна, с което на
НАРА ООД,
представлявано от А.Я.А. за нарушение на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ вр. чл.5, ал.4 от КСО на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на
500лв.» .
При проверката по
чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо -
постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона
правомощия.
Фактическата
обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в
хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване
доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушенията са
обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство
доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка
решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в противоречие с процесуалния
закон.
От съдържанието на въззивната жалба се
установява, че НП е оспорено в цялост. С НП са наложени две наказания имуществена
санкция в размер на 500лв. на едно и също правно основание за две извършени
нарушения от наказаното дружество. Касационната инстанция констатира, че в
мотивите на въззивния акт са формирани изводи за съставомерност на двете
нарушения на дружеството, представляващи неподаване в срок на декларации обр.6
за два данъчни периода. В диспозитива на решението е потвърдено НП, като е
посочено, че със същото е наложена една санкция в размер на 500лв.
Налице е противоречие между мотивите и
диспозитива на касирания съдебен акт. Въззивният съд въпреки, че е изложил
мотиви относно двете извършени нарушения, в диспозитива на решението е потвърдил НП, като
е описал само една от двете наложени имуществени санкции. Допуснатото
противоречие между мотивите и диспозитива на решението не дава възможност за
преценка в цялост ли е потвърдено НП или само за едно от наложените наказания.
Противоречието между диспозитива на решението и мотивите му представлява
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде изправено в хода на
касационната проверка.
Решението следва да бъде отменено и делото
върнато на въззивния съд за разглеждане от нов съдебен състав, като при
постановяване на съдебния акт, съдът следва да изложи мотиви относно съставомерността
на двете нарушения и диспозитив в съответствие с преценката на съда за
съставомерността на нарушенията.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1681/19.09.2019г. постановено от 45 състав на Варненски
районен съд по нахд № 2541/2019г.
Връща делото на Варненски районен съд, за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.