№ 510
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20213100900177 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Д. Г. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес ********, чрез
адвокат Г.К., срещу ЗАД „Даллбогг живот и здраве", ЕИК *********, със седалище гр.
София, с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сума в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 30.30.2019г. ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 30.03.2019г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2019г. на път № 2008, област Варна е
настъпило ПТП между л.а. „Шевролет" с per. № ******** и Д. Г. Н. като пешеходец. С
решение № 6/03.02.2021г. по АНД № 3271/20г. по описа на Районен съд-Варна, влязло в
законна сила на 19.02.2021г., водачът на МПС ПЛ. ИВ. П. е признат за виновен за това, че
при управление на л.а. „Шевролет" с per. № ******** е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват", чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението" и по непредпазливост причинил на Д. Г. Н. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на дясното ходило, което е обусловило
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник - престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „Б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Излага се в исковата молба, че след настъпване на ПТП пострадалият бил
транспортиран по спешност в Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна - Варна, където са
проведени прегледи и рентгенографии, а впоследствие и гипсова имобилизация на десния
долен крайник. По негово желание не бил настанен за лечение в болнично заведение, а
такова било проведено в домашни условия. След ПТП постоянно имал болки на мястото на
травмата, не можел да спи. непрекъснато сънувал случилото се, в продължение на 3 месеца
само лежал. Трудно се движел без придружител и само с помощни средства - патерици за
1
период от около 3-4 месеца след пролежаванего в домашни условия. Бил подтиснат и
тревожен най-вече поради факта, че не можел да ходи по нужда без чужда помощ, мислел за
катастрофата, не желаел да слуша за произшествия и да гледа филми с подобно съдържание.
Периодът на възстановяване на десния крак до степен да може да работи надхвърлил
година, през което време се чувствал непълноценен като глава на семейството, като това
обстоятелство му повлияло изключително негативно в психоемоционален аспект. Твърди се,
че и понастоящем към момента на изготвяне на исковата молба има периоди, в които се
изострят болките в областта на десния долен крайник. И към настоящия момент изпитва
страх да се вози в МПС и избягва да го прави, освен когато е крайно наложително.
Към датата на настъпване на ПТП - 30.03.2019г. л.а. „Шевролет" с per. №
******** имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" в ЗАД „Даллбогг живот и здраве" с ЕИК *********, полица №
30/118001047992, със срок на валидност до 08.04.2019г., въз основа на която е отправена
претенцията на основание чл.432 от КЗ застрахов за причинени неимуществени вреди.
Твърди се, че Д. Г. Н. не е обезщетяван за претърпените от него вследствие на катастрофата
имуществени и неимуществени вреди, въпреки заведената в ответното дружество щета №
0801 -004103/'2020г. в изпълнение на изискването на чл.380 от КЗ.
С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора възражения
за съпричиняване, за наличие на предходни заболявания, спомогнали за настъпване на
уврежданията, както и възраженията във връзка с началния момент, от който се дължи
обезщетение за забава.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Даллбогг живот и здраве", със
седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно
процесния автомобил, действащо през периода на ПТП, предявената извънсъдебна
претенция и наличието на влязло в сила решение. Твърди се, че на 13.04.2021г. ответникът е
изплатил на ищеца сумата 12000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Релевира се и
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на
разпоредбите от ЗДвП, относими към движението на пешеходците по пътното платно –
чл.32, ал.2, чл.108, ал.2, чл.113, ал.2 вр.чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Оспорва претенцията
за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е прекомерно завишена, както и че
претърпените увреждания не съответстват на вида и степента на увреда, посочена в исковата
молба. Възразява се срещу искането за присъждане на законна лихва от датата на ПТП, като
се сочи, че такава се дължи от изпадане в забава, тоест от уведомяване на застрахователя за
причинените вреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните
факти: наличието на застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил,
предявената извънсъдебна претенция, наличието на влязло в сила решение № 6/03.02.2021г.
по АНД № 3271/20г. по описа на Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 19.02.2021г.
Като доказателство по делото са приети констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 01.04.2019г., решение № 6/03.02.2021г. по АНД № 3271/20г. по описа на
Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 19.02.2021г.
Представени са по делото претенция от 01.09.2020г. от Д. Г. Н. до ЗАД „Даллбогг
живот и здраве" за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и уведомление от
2
27.11.2020г., с което отказват определяне и изплащане на обезщетение поради
непредставяне на изисканата с уведомление от 24.06.2020г. документация от молителя.
Представено е също преводно нареждане за превод на сума в размер на 12000 лв. от ЗАД
„Даллбогг живот и здраве" в полза на Д. Г. Н. с основание обезщетение неимуществени
вреди.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза процесното ПТП е настъпило на 30.03.2019г. в гр.Варна, на ул.“Девня“, в
светлата част на денонощието. Пътната настилка на пътното платно в района е асфалтова и
равна, пътното платно е двупосочно, разделено с непрекъсната линия. Процесният
автомобил е бил спрял извън пътната лента за движение, без включени аварийни светлини и
не е бил поставен светлоотразителен триъгълник. На мястото, където се е намирал Д.Н. към
момента на сблъсъка, няма пешеходна пътека и светофарна уредба. Според вещото лице
пострадалият не се е поставил в опасност с позицията, която е заемал към момента на
сблъсъка. Той е бил извън лентата за движение е и ударен от автомобил, който предприема
маневра вдясно, за да избегне удара в спрял пред него лек автомобил. Преди удара
пешеходецът е бил изправен, намирал се е на бетонна площадка, вдясно извън лентата за
движение, на около 1,20м навътре. След удара с пешеходеца, който паднал по гръб на
бетонната площадка, автомобилът се ударил н авариралия лек автомобил Пежо 306, който
поради удара потегля без водач и спира в лявата лента. Според заключението, от техническа
гледна точка Д.Н. не е имал възможност да избегне ПТП, той не е възприел като заплаха
идващия автомобил, защото се е намирал извън пътната лента. Пострадалият е имал
възможност да възприеме идващия автомобил като заплаха, едва след като автомобилът е
напуснал пътната лента и е продължил да се движи към него. От скицата на ПТП се
установява, че това разстояние е около 8-10 м, което се изминава от автомобила за по-малко
от секунда със скоростта, с която се е движил. От допълнителното заключение по САТЕ се
установява, че пострадалият не е могъл да предприеме действия за предотвратяване на ПТП,
тъй като с оглед показанията на свидетеля П. е видял приближаващата кола от 5-7 метра,
общото време за възприемане на опасност е около 1,2 сек., за реакция 1сек., а лекият
автомобил за 2,2 сек. изминава около 47,52м.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото, медицинската
документация и преглед на пострадалия, се установява причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и описаните в исковата молба травматични увреждания, а именно счупване
на ладиевидната кост на десен крак, по повод на което пострадалият е бил прегледан в
спешно отделение на болница, извършени са изследвания и е наложена гипсова
имобилизационна превразка на десен крак за период от 35 дни. Според вещото лице
полученото счупване води до продължителни болки и затруднение движението на крака за
период от около три месеца. При прегледа на 20.09.2021г. вещото лице е установило, че Д.Н.
е в добро общо състояние, няма оплаквания, костите на стъпалото са зараснали, функцията
на крака е възстановена, чувства болка само при по-голямо натоварване на крака и промяна
3
на времето.
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан В.Г.Д., без дела и
родство със страните. От показанията му се установява, че е приятел на пострадалия. След
инцидента ищецът изпитвал силни болки, бил в гипс на легло два месеца, не можел да ходи
дори до тоалет, кракът му бил много надут. След този период близо два месеца ходел с
патерици, възстановил се след 5-тия месец, но около година не можел да ходи на работа и
куцал.
По искане на ответната страна като свидетел е разпитан ПЛ. ИВ. П., без дела и
родство със страните. От показанията на свидетеля се установява, че като шофьор на л.а.
„Шевролет“ не успял да спре след л.а. „Ауди“, отклонил се вдясно в тревните площи. Видял
човека зад спрелия встрани автомобил едва когато бил на около 5-7 метра от него, сторило
му се, че бута колата. Свидетелят заявява, че е шофирал с не повече от 70 км/час, не успял да
спре след л.а. „Ауди“, защото автомобилът му не е спортен и не спира за секунди.
По искане на ответната страна като свидетел е разпитан и Р. К. АНГ., без дела и
родство със страните. От показанията на свидетеля се установява, че е бил заедно с
пострадалия по време на инцидента, шофирал ударения л.а. „Пежо“. Докато карал, колата
прекъснала и отбили вдясно, колата била в тревната площ отдясно, на черен път. Не си
спомня дали е пуснал аварийните светлини. Свидетелят видял засилената кола и се развикал
на Д. да бяга, но той докато се дръпне и колата го ударила. Пострадалият не можел да види
идващата кола.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
4
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. „Шевролет" с per. № ********
и ЗАД „Даллбогг живот и здраве" не е спорно между страните. През процесния период
водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск
по чл.432, ал.1 от КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
340/2011 г., I т. о., ТК/ В настоящия случай с влязло в сила решение № 6/03.02.2021г. по
АНД № 3271/20г. по описа на Районен съд-Варна водачът на МПС ПЛ. ИВ. П. е признат за
виновен за това, че при управление на л.а. „Шевролет" с per. № ******** е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", чл. 20, ал. 2, изр.
2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост причинил на Д. Г. Н. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на дясното ходило, което е
обусловило трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник - престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „Б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз
основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния
размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които
са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени
от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза. От заключението по СМЕ се установява причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба травматични увреждания и процесното ПТП. От проведения
клиничен преглед вещото лице е установило, че функцията на крака е възстановена, костите
са зараснали, пострадалият чувства болка при промяна на времето и при физически
натоварвания.
От показанията на разпитания свидетел, кредитирани изцяло поради тяхната
непосредственост и съответствие със заключението на вещото лице по СМЕ, се установява,
че след инцидента ищецът бил обездвижен два месеца вкъщи, като през този период
5
изпитвал силни болки и се налагало да бъде обслужван изцяло, след което още два месеца се
придвижвал с патерици. Продължителният процес на лечение и възстановяване безспорно са
обусловили негативна промяна в начина му на живот, през период около година не е можел
да работи.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на
вещото лице по СМЕ и свидетелските показания се установява, че травмите и
продължителният период на възстановяване са причинили болки и страдания на
пострадалия и са обусловили състояние на дискомфорт, причинен от невъзможността да се
обслужва самостоятелно и да работи през този период. Същевременно не са осъществени
оперативни интервенции, според вещото лице оздравителният процес е протекъл в обичайни
срокове и към момента е завършил, като функцията на крака е възстановена с
продължаващи болки при промяна на времето и физическо натоварване.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца
са били причинени физически увреждания, довели до болки и страдания през
продължителен период от време, намира, че дължимото на Д.Н. обезщетение е в размер на
17 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от
ищеца болки и страдания по време на оздравяването, същественото нарушение в ритъма на
живот, обусловено от продължителен период на лечение и възстановяване.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в несъобразяване разстоянието до
приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, както и правилото
да се движи по платното, противоположно на движението на автомобила, също и
удължаване ненужно престоя си на пътното платно, и липса на поставена светлоотразителна
жилетка, с което е допринесъл за настъпване на ПТП. Съобразно последователно
формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, приносът на пострадалия следва да
бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но
и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
В случая от всички събрани доказателства се установява по безспорен начин, че в
момента на инцидента пострадалият се е намирал извън пътното платно, поради което не са
приложими въведените с разпоредбата на чл.108 и чл.113 правила и забрани за
пешеходците, а именно да се движат по платното за движение, противоположно на посоката
6
на движението на пътните превозни средства, да не навлизат внезапно на платното за
движение и да пресичат платното за движение при ограничена видимост, както и да не
удължават излишно пътя и времето за пресичане. Същевременно не е приложимо и
правилото относно носенето на светлоотразителна жилетка по чл.101, ал.1 от ЗДвП,
доколкото то касае случаите, в които авариралото МПС е в обхвата на пътното платно. От
съвкупния анализ на свидетелските показания и заключението по САТЕ се установява, че
водачът е имал възможност да предотврати ПТП, ако е възприел навреме пострадалия. От
своя страна пострадалият не е имал такава възможност, тъй като се е намирал извън пътното
платно и не е възприемал преминаващите автомобили като заплаха. Едва след като
автомобилът е напуснал пътната лента и е продължил да се движи към него, в този момент
Д.Н. е могъл да го възприеме като заплаха, но разстоянието от около 8-10 м, което се
изминава от автомобила за по-малко от секунда, не е дало възможност за реакция.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия
или бездействия на пострадалия. Предвид липсата на ангажирани от ответната страна
доказателства, водещи до безспорен извод за извършени от пострадалия такива действия или
бездействия, независимо от причините, поради които водачът на МПС не е възприел човека,
намиращ се до спрялото извън пътното платно МПС, съдът счита твърдението за
съпричиняване за недоказано.
От така определения размер следва да се приспадне заплатената от
застрахователя сума в размер на 12000 лв., съобразно представените по делото
доказателства. Искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лв.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна
и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и
искането за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от
застрахователя на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1,
т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./,
приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена
функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на
делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви
за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования
или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В
случая ищецът е претендирал от застрахователя изплащане на застрахователно обезщетение
с молба от 01.09.2020г., в което е описано застрахователното събитие и съответно
претенцията за законна лихва следва да бъде уважена от следващата дата 02.09.2020г.
7
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената
част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с
отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представения договор за правна
защита и съдействие, както и съобразно уважената част от иска в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата 580 лв., изчислена по реда на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.
Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесени
депозити за вещо лице и д.т. за удостоверение общо 1020 лв., както и адвокатски хонорар в
размер 900 лв. без ДДС. Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да бъдат
присъдени 1680 лв. пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и
платени от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78,
ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважената част на исковете в общ размер 200 лева, както и
авансирания от съда депозит за експертизите в размер на 350 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД ЗАД „Даллбогг живот и здраве",
ЕИК *********, със седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Н., ЕГН ********** с пост
адрес ******** обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от
ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2019г. на път № 2008, област Варна,
причинено от П.П. като водач на л.а. „Шевролет" с per. № ******** , застрахован при
ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност, в размер на 5 000 лв. /пет
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 40 000
лева, както и претенцията за законна лихва за периода от датата на увреждането
30.03.2019г. до 01.09.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве", ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на адв.Г.К., личен №********** към ВАК, с адрес ********, сумата
580 лв., представляващи разноски в производството съобразно уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН ********** с пост адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „Даллбогг живот и здраве", ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 1680 лв.,
представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената част от предявените
8
искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве", ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата
за производството държавна такса в размер 200 лева върху уважената част от исковете за
вреди и 350 лева, представляващи авансиран от бюджета на съда депозит за изготвяне на
експертизи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9