О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ VІ- 2571
22.12.2016г.
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, шести въззивен граждански състав,
на двадесет и втори
декември, две хиляди и шестнадесета година
в закритото заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ГРАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2.
ГАЛЯ БЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Веселка
Узунова частно гражданско дело номер 1905 по описа за 2016 г. на Бургаски Окръжен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, вр.чл.577 от ГПК и е образувано по частната
жалба на „Юробанк България“ АД с ЕИК-********* представлявано от Димитър
Борисов Шумаров-изпълнителен директор и Милена Ивайлова
Ванева-прокурист,подадена чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Димитров и
съдружници“ с рег.номер на ЕАР- **********,булстат ********* представлявано от
адв. Гергана Петрова Станева против Определение № 180 от 08.11.2016 г. на
съдията по вписванията при РС гр.Несебър, с което е отказано извършването на вписване
на Удостоверение с изх.номер 20160630101343/30.06.2016г.и удостоверение с
изх.номер 20160630101441/30.06.2016г. на АВ за промяна по реда на чл.15 на
кредитора „Юробанк България“ АД като правоприемник на „Алфа Банка-клон
България“ с ЕИК-********* по партидата на имота и по партидата на длъжника към
71 броя ипотеки.
Жалбоподателят твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като
с договора за прехвърляне на търговско предприятие е бил прехвърлен целия
бизнес,който развива в България „Алфа Банка- клон България“,като в съвкупността
от права,задължения и фактически отношения безспорно се включват и договори за
кредит,обезпечени с учредена и вписана ипотека. Посочва се,че действително
липсва изрична законова процедура за промяна на кредитора при сделки с
търговски предприятия,по отношение на ипотечни актове,вписани за обезпечаване
на вземания на прехвърленото предприятие,за разлика от особените залози.
Същевременно обаче е налице нееднозначно становище в правната теория и практика
относно характера на ипотечното право и дали то е от вещен или облигационен
характер,както и следва да се отчете и становището по ТР № 7/25.04.2013г.на
ОСГТК на ВКС- точки 3 и 6,в които се съдържат изводи,приложими според
жалбоподателя по аналогия. В точка 3 на горецитираното ТР е възприето,че удостоверението за вписване на
преобразуването подлежи на вписване по реда на чл.263 и ал.6 от ТЗ и в имотен
регистър,като се приложи чл.4 „и“ /понастоящем „л“/от Правилника за
вписванията. Счита,че по аналогия тези правила би следвало да се приложат и в
случая на чл.16,където в резултат на сделка е прехвърлено цялото търговско
предприятие,включително и правоприемството в ипотечните права,което е настъпило
по силата на вписването в Търговския регистър. Претендира се отмяна на отказа и
задължаване на съдията по вписванията да впише двете удостоверения- по
партидата на имота и по партидата на длъжника към 71 броя договорни/законни
ипотеки,подробно индивидуализирани в
молбата на жалбоподателя
Постъпило е и становище от съдията по вписванията при НРС,в което освен
изложените в определението му мотиви,се излагат и допълнителни в насока,че
договорът за продажба на търговското предприятие е бил вписан в Службата по
вписванията при НРС,тъй като в него са включени право на собственост и ограничени
вещни права върху недвижими имоти. В конкретния случай следва да се има
предвид,че съгласно чл.2 от ПВ вр.с чл.15 и чл.16 от ТЗ подлежи на вписване
договорът за прехвърляне на търговско предприятие,а не удостоверени за вписани
обстоятелства и актове,издадено от АВ – Търговски регистър,по аналогия с чл.263
и ал.6 от ТЗ.Посочва се,че тъй като договорът за продажба на търговското
предприятие е бил вписан в Служба по вписванията гр.Несебър на 04.11.2016г.под
№195 т.4 дв.вх.рег.7635,то оповестителното действие на вписването в имотния
регистър е изпълнено чрез отразяване на правоприемството между „Алфа Банка“
А.Е.- клон България“ и „Юробанк България“АД. Намира за недопустимо искането за
вписване на промяна на кредитора по вече вписани ипотеки,защото вписването в
имотния регистър има действие занапред,а не обратно действие в какъвто смисъл
било искането на жалбоподателя.
Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против
акт подлежащ на обжалване и с внесена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно
чл. 2 от Правилника за вписванията вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени
изрично в законите, като в чл. 4 и чл. 5 от ПВ неизчерпателно са изброени
подлежащите на вписване актове и изрично са посочени някои актове, които не
подлежат на вписване. При прехвърляне на търговско предприятие, договорът се
вписва в Търговския регистър по партидите на продавача и купувача, съгласно чл.16, ал. 1 ТЗ, а когато с
договора се прехвърля собствеността
върху недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, договорът се вписва и
в съответната Служба по вписвания ,съгласно чл. 16, ал. 4 ТЗ и чл. 4, б.“л” ПВ.
В
случай,че в съвкупността от права и задължения на прехвърленото търговско
предприятие съгласно договора за продажба на търговско предприятие се включват и вземания, обезпечени с
ипотеки,то според съда е налице частен
случай на хипотеза на прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека по смисъла
на чл.171 ЗЗД.
Според
чл.171 ЗЗД прехвърлянето на вземане,обезпечено с ипотека следва да се извърши в писмена форма с
нотариална заверка на подписите и подлежи на вписване в имотния регистър.
Доколкото за прехвърляне на търговско предприятие в Търговския закон е
предвидена същата форма,то договорът за продажба на търговско предприятие
представлява и частен случай на акт , подлежащ
на вписване по смисъла на чл.171 ЗЗД- ако с договора са били прехвърлени вземания, обезпечени
с ипотеки, вписани в съответната Служба по вписванията. Този извод се налага и по аргумент на чл. 12,
ал. 2 и чл. 17 от ПВ,като според съда относно прехвърлените с договора за
продажба на търговско предприятие вземания, обезпечени с ипотеки, следва да се
приложат правилата на чл.17 от Правилника за вписванията- относно съдържанието
на молбата за вписване, а вписването се извърши по правилата на чл.12 ал.2 ПВ.
Становището
на съдията по вписванията,че след като договорът за прехвърляне на търговско предприятие
вече е вписан в СВ,то няма основание да извършва ново вписване въз основа на
представените удостоверения, не може да бъде споделено от съда. Този договор е
бил вписан в СВ гр.Несебър на основание чл.16 ал.4 ТЗ – относно правото на
собственост и вещните права, като не е
спорно по делото,че настъпилата промяна
на кредитора по вземанията,обезпечени с ипотеки,вписани в СВ гр.Несебър,не е
била вписана,нито е било направено отбелязване в персоналните партиди на
конкретните ипотечни актове.
Вписването
на настъпилите промени на кредитора по вписаните в СВ гр.Несебър ипотеки според
съда обаче не може да бъде осъществено на основание представените от банката
жалбоподател две удостоверения,като не следва да се прилагат по аналогия
дадените разрешения в Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2012г. на ОСГТК на ВКС
по тълк.д. № 7/2012г. за допускане на вписване на удостоверение по чл. 263в,
ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ,както настоява жалбоподателят. Това е така,защото от една страна тези
разрешения се отнасят до хипотези, твърде различни от настоящата, а от друга
страна- има изрична законова
регламентация в Правилника за вписванията
досежно правилата за вписване на актове по чл.171 ЗЗД,включително и на
тези,с които се прехвърля вземане,обезпечено с ипотека. Според становището на
настоящия съдебен състав,договорът за прехвърляне на търговско предприятие, ако
съдържа уговорка, че се прехвърлят вземания, обезпечени с ипотека,
представлява акт по смисъла на чл.171 ЗЗД, който подлежи на вписване на основание чл.17 от ПВ- в
частите му,с които са прехвърлени такива вземания, налични в патримониума на
прехвърлителя към датата на сключване на договора и тъй като има изрична
законова разпоредба,то приложение по аналогия на разпоредби,относими към други
правоотношения не е допустимо.
Жалбоподателят
е депозирал молба за вписване на промяна на кредитора по вписани в СВ
гр.Несебър ипотеки, като е идентифицирал ипотечните актове в молбата си/общо 71
броя/,представяйки двете удостоверения - Удостоверение с изх.номер
20160630101343/30.06.2016г.и удостоверение с изх.номер
20160630101441/30.06.2016г. на АВ като актове,подлежащи на вписване. При това
положение,за съда се налага извод,че отказът на съдията по вписванията при СВ
гр.Несебър следва да бъде потвърден,тъй
като двете удостоверения не представляват акт подлежащ на вписване по смисъла
на чл.171 ЗЗД и чл.17 ПВ на посочените
обстоятелства- промяна на кредитора по партидата на имота и на длъжника по 71
броя ипотеки.
Въз основа на изложените съображения съдът намира отказа за правилен
, поради което
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 180 от 08.11.2016 г. на съдията по вписванията при РС
гр.Несебър, с което е отказано извършването на вписване на Удостоверение с
изх.номер 20160630101343/30.06.2016г.и удостоверение с изх.номер
20160630101441/30.06.2016г. на АВ за промяна по реда на чл.15 на кредитора
„Юробанк България“ АД като правоприемник на „Алфа Банка-клон България“ с
ЕИК-********* по партидата на имота и по партидата на длъжника към 71 броя
ипотеки.
Определението подлежи на обжалване с
частна касационна жалба в едноседмичен срок,считано от датата на връчването му
на жалбоподателя пред Върховния Касационен Съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.