Решение по дело №776/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 198
Дата: 10 юни 2022 г.
Съдия: Аглика Гавраилова
Дело: 20214500500776
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Русе, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Татяна Черкезова

Михаил Драгнев
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова ВъззИ.но гражданско дело
№ 20214500500776 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.294,ал.1 ГПК вр чл.293,ал.3 ГПК.
С Решение № 60279 от 08.12.2021г , постановено по гр.д.№ 1116/21 по
описа на ВКС е отменено Решение № 260009 от 19.08.2020г, постановено по
гр.д.№ 390/20г. по описа на РОС и делото е върнато на Русенски окръжен съд
за ново разглеждане от друг състав на въззИ.ния съд.
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК104518621, със седалище и
адрес на управление- гр.Варна обжалва решение №492 от 27.03.2020г.,
постановено по гр. д. № 6298/2019 г. по описа на РРС, с което съдът е признал
за установено, че Д. И.. Д. не дължи сумата от 13184 лв. с ДДС, претендирана
въз основа на извършена корекция цена на електроенергия по фактура от
10.10.2019 г. за периода 16.02.2016 г. до 04.09.2019 г., както и сумата от
1407.36 лв. разноски. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск срещу дружеството се отхвърли изцяло като неоснователен.
Претендират се направените по делото разноски във всички съдебни
инстанции.
1
ВъззИ.аемият Д. И.. Д., от гр.Русе, изразява становище, че решението е
правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира направените по
делото разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото е установено, че ищецът Д. И.. Д. притежава имот в с.
Борисово, обл.Русе, присъединен към електрическата мрежа, която към
момента на настоящото производство се поддържа от „Електроразпределение
Север“-АД, с клиентски идентификационен номер №********** и аб.
№**********.На 04.09.2019г. служители на „Електроразпределение
Север“АД извършили проверка на електромера, отчитащ потребената в
имота на ищцата електроенергия. За извършената проверка, която се провела
в отсъствие на абоната, но в присъствие освен на служителите на дружеството
и на двама свидетели, е съставен протокол № 1701905/04.09.2019 г., като е
демонтирано СТИ и на негово място монтирано друго. Констатирани са
показания върху СТИ по тарифа 1.8.1; 1.8.2; 1.8.3 и 1.8.0.
Според констатИ.ен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 1969 от 02.10.2019г, съставен от БИМ при извършената
метрологична експертиза е констатирано, че е налице външна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т
1.8.3- 0075602.767kWh, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на
този протокол е изготвено становище да бъде начислена допълнително общо
количество електроенергия в размер на 0075602.767kWh на абоната за
периода от 16.02.2016 г. до 04.09.2019 г. За извършената корекция е издадена
фактура № **********/10.10.2019 г. на стойност 13184 лв с включен ДДС.
С писмо изх.№ 55631-КП-1701905/-2/10.10.2019г. Д.Д. е уведомен, че
служители на Електроразпределение Север-АД са извършили проверка на
измерване на обслужващите го измервателна система и свързващите ги
електрически инсталации за обект в с.Борисово, обл.Русе, ул.“Х.Д.“№13. В
писмото е посочено, че в резултат на констатирано неточно измерване е
извършено преизчисляване и е издаден счетоводен документ с номер
**********/10.10.2019 г. на стойност 13184лв. със срок за плащане
21.10.2019г.
2
Според приетото в първата инстанция заключение по назначената
съдебно-електротехническа експертиза към момента на проверката и
демонтирането му /04.09.2019г./ електромерът е бил в срок на метрологична
годност.Налице е неотчетена електрическа енергия от 75602kWh
регистрирана в тарифния регистър 1.8.3.Енергията е отнесена за периода от
монтажа до демонтажа на електромера – от 11.02.2016г. до 04.09.2019г.В т.1.
от заключението е посочено, че при монтажа електромерът е бил с нулеви
показания за дневната и нощната тарифни зони.Налице е софтуерна намеса в
тарифната схема на процесното средство за търговско измерване.В
допълнителното заключение вещото лице сочи, че изчисленията са
извършени съобразно утвърдените от КЕВР цена за периода, за който е била
извършена корекцията. Паричното остойностяване е по цени на
електрическата енергия, определени със съответни решения на КЕВР / по
подпериоди/.
В настоящото производство, в изпълнение задължителните указания на
ВКС, е назначена повторна съдебно-техническа експертиза, с участие и на
софтуерен специалист. Експертизата установява, че класът на точност на
електромера отговаря на изискванията за търговско измерване на
консумираната електрическа енергия, дадени в Наредба №3 за устройство на
електрическите уредби и електропроводните линии. Констатирано е, че по
трета тарифа има натрупана електрическа енергия
В периода 16.02.2016г.-04.09.2019г. в размер на 75602kWh, която не е
отчетена.Вещите лица установяват, че е налице препрограмиране на
заводските настройки на СТИ.Осъществено е неправомерно софтуерно
въздействие върху електромера.Няма конкретна информация за момента на
настъпване на софтуерната намеса.Експертите са категорични, че
софтуерното въздействие не се дължи на случайна грешка, а е в резултат на
извършена съзнателна човека намеса в тарифната сфера на
електромера.Реално отчетената електрическа енергия през трета тарифа е
преминала през електромера и тя е 75602kWh.Външната намеса в тарифната
схема на електромера се изразява в промяната на времената на запис в
съответните регистри на електромера Заключението на експертизата е, че
при условие, че през процесното СТИ е преминала електроенергия,която не е
визиуализирана, съответно не е отчетена, то същото не съответствува на
техническите характеристики. От експертизата се установява,
3
чеелектрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3. може да бъде
доставена до абоната за периода от датата на монтажа на електромера
11.02.2016г. до демонтажа му, като се има предвид пропускателната
способност на присъединителната линия и използваното СТИ. Както беше
посочено, според заключенията на единичната експертиза, приета в първата
инстанция и комплексната експертиза, приета във въззИ.ната инстанция,
назначена при изпълнение на задължителните указания на ВКС,
математически правилно е извършено изчислението на стойностите на
определеното задължение за плащане.
Предвид изложеното въззИ.ният съд приема следното : В практиката на
ВКС е прието, че дори да липсва специална правна уредба (преди приемане
на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по
адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и № 3879/2017г., в сила от
23.11.2018г.) за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал
период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на
СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна
на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това
разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на
електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята
специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД
досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по –
малък размер и съответно е заплатена по – малка цена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна
уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на
ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.), този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС (решение
4
№97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от
20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02.
2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр.
д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.
№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др.), при неправомерно въздействие върху
СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ,
извършено за облагодетелстване на потребителя, при което не е отчетена при
електроразпределителното дружество част от действително потребената
електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на
потребителя по чл. 183 ЗЗД.
В настоящият случай е установено софтуерно въздействие върху
СТИ, което е осъществена след монтирането му. Безспорно е установено, че
електрическата енергия, която е натрупана върху невизуализираната тарифа –
регистър 1.8.3 е реално преминала през електромера електроенергия, която не
е заплатена от абоната. За дължимостта на цената е без значение, каква е
причината за неотчитането на действителния обем на потреблението.
Причината за неотчитането има значение единствено за дължимостта на
лихви преди поканата за плащане (ако причината е в поведението на
потребителя, той дължи лихва от деня на потреблението, а ако причината не е
у него, той дължи лихва от поканата за плащане. В случая абонатът дължи
стойността на тази електроенергия, тъй като същата е реално преминала през
електромера, т.е е доставена от дружеството, но не е заплатена от абоната
поради неправилното й отчитане. По тези съображения купувачът е заплатил
по-малка цена от реално дължимата и следва да доплати дължимата сума
начислена по фактура № № **********/10.10.2019 г. на стойност 13184 лв с
включен ДДС.Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и
следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния
извод, поради което постановеното от него решение е неправилно и следва да
се отмени изцяло.
На основание чл.78,ал.1 ГПК в тежест на ищеца са направените от
ответното дружество разноски за държавни такси и експертизи в размер на
5
400лв. за първата инстанция.Съобразно представените договори за правна
помощ и съдействие и списък на разноски и писмени доказателства за
изплащането на адвокатското възнаграждение, за защита по гр.д.№6298/19г.
по описа на РРС жалбоподателят е направил разноски в размер на 2220лв. с
ДДС. В съдебно заседание ищецът е направил възражение за прекомерност
на това възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съобразно
чл.7,ал.2,т.3 от Наредба 1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения
минималното дължимо адвокатско възнаграждение за представителя на
ответника е в размер на 925,52лв, а с включен ДДС – 1110,62лв.Предвид
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
възнаграждението представителя на ответника следва да се намали до този
до размер на 1200лв. и дължимите разноски по гр.д.№6298/19г. по описа на
РРС са в общ размер на 1600лв.
В тежест на въззИ.аемият са направените от жалбоподателя разноски за
държавна такса по в.гр.д. № 390/20г. по описа на РОС в размер на 278,68лв. За
процесуално представителство и по в.гр.д.№390/20г. по описа на ОС-Русе са
заплатени 2220лв с вкл.ДДС. Направено е възражение по чл.78,ал.5 ГПК за
прекомерност на размера на възнаграждението от страна на ищеца по делото.
Окръжният съд намира, че и това възнаграждение следва да се намали на
1200лв по изложените по-горе съображения. Ето защо в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят 1478,68лв. разноски по в.гр.д.№390/20г.
по описа на РОС.
За касационно обжалване „Енергоразпределение Север“-АД Е
ЕИК104518621-Варна, е направило разноски в размер на 293,68лв-за
държавна такса.
Предвид представените договори за правна помощ и доказателства за
плащане, разноските по гр.д.№1116/2021г. по описа на ВКС, следва да се
присъдят в пълен размер - 2220лв, тъй като не е направено възражение по
чл.78,ал.5 ГПК. Общо разноските в касационното производство са 2513,68лв.
В пълен размер от 2220лв се дължат и разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от жалбоподателя, за производството по в.гр.д.
№776/21г. по описа на РОС.За това производство в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят и 600лв. разноски за експертиза.
МотИ.иран така, окръжният съд
6

РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 492 от 27.03.2020г, постановено по гр.д.№
6298/19 по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. И.. Д., ЕГН **********, от гр.Русе,
ул.“И.““ № 5, бл.“Латинка“, вх.3, чрез адв.Я.П., от АК-Русе, гр.Русе, ул.“Ц.н.“
№3 срещу „Електроразпределение север“АД, , със седалище и адрес на
управление- гр.Варна,бул.“Владислав Варненчик“ № 258,Варна тауърс, кула Е
иск с правно основание чл.124 ГПК да се признае за установено, че не дължи
сумата от 13184лв., представляваща извършена корекция на потребена
ел.енергия за периода от за периода 16.02.2016 г. до 04.09.2019 г., по фактура
№ **********/10.10.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА от Д. И.. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“И.““ № 5,
бл.“Латинка“, вх.3 да заплати на „Електроразпределение север“АД, ЕИК
ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление-
гр.Варна,бул.“Владислав Варненчик“ № 258,Варна тауърс, кула Е, разноски,
както следва : сумата от 1600лв. представляваща разноски по гр.д.№6298/19г.
по описа на РРС, сумата 1478,68лв.разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по в.гр.д. № 390/20г. по описа на РОС; сумата от 2513,68лв.
разноски за държавни такси и за адвокатско възнаграждение по к.д.
№1116/21г. по описа на ВКС, и 2820лв разноски за експертиза и за
адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7