Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
гр. Габрово, 5.11. 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание
от тридесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от
председателя адм. д. № 211 на Административен съд Габрово по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово Жалба с вх. № СДА-01-1236 от 7.07.2020 г.,
подадена от М.А.М.,***, с ЕГН: **********, чрез адв. Ж.Д. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-14-1267 от
20.06.2020 г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин
/ОО “АА“/ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА“АА“/, с
искане за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
С оспорения
индивидуален административен акт /ИАА/ на жалбоподателя е наложена ПАМ –
спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с
регистрационни номера и отнемане на свидетелството за регистрация на лек
автомобил „******“, рег. № ЕВ ******, собственост на жалбоподателя, като
последният е задължен в срок до 2 часа да придвижи МПС до определеното място за
домуване.
Мярката е
наложена на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2,
т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ затова, че на 20.06.2020
г., при извършена проверка за спазване разпоредбите на същия закон е
установено, че М.А.М. *** извършва обществен превоз на пътници с така посочения
автомобил, собственост на жалбоподателя, за който от направена справка в
информационната система на ИА „АА“ – София се установява, че не притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България,
лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Съгласно чл.
106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1.
спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се
извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено
заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници. Според цитираните в Заповедта
ал. 2, т. 1 и т. 4 от същия закон налагането
на ПАМ
по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез: сваляне на предната
табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3,
букви "б" и "в", а т. 4. е отменена от 1.01.2019 г.
Жалбата е подадена в законния срок от заинтересовано лице
против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт /ИАА/ и
се явява редовна и допустима, поради което съдът следва да се произнесе по
нейната основателност.
Мотивите на
жалбоподателя, поради които той намира, че заповедта е незаконосъобразна, са
следните: Не е спорно, че на процесната дата същият действително е управлявал
процесното МПС и не притежава лиценз за превоз на пътници на територията на
Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на
пътници или удостоверение за регистрация и извършване на таксиметров превоз на
пътници. Но той не е и бил длъжен да притежава такива документи, т. к. не е
извършвал таксиметров обществен превоз на пътници изобщо. Не всеки превоз на
хора отговаря на това определение и не за всеки превоз следва да се отправят
подобни изисквания. Няма забрана човек да превозва пътници в автомобил, нито да
се разбере с тях да си поделят консумативите – основно гориво, за превоза. Това
обаче не съставлява таксиметрова дейност и обществен превоз, а превоз за
собствена сметка, който не е забранен и за който не се изискват такивадокументи.
По тази причина и ИАА е издаден в нарушение на материалния закон, при липса на
реализация на хипотезата на приложената правна норма.
В проведено по делото
о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Ж.Д., която поддържа жалбата.
Ответната страна не
изпраща представител.
Съдът направи проверка
както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за
наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна
страна се установява следното:
Заповедта е издадена от
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, определен от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения за длъжностно лице по реда на чл. 172,
ал. 1, от ЗДвП и от
изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ по реда на чл. 107,
ал. 1 от ЗАвтП, съгласно който текст принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него
длъжностни лица. В тази връзка по делото е приложена Заповед №
РД-01-43 от 23.01.2020 г. изп. директор на ИА „АА“ към МТИТС, с която на това
основание са упълномощени посочените в нея длъжностни лица, които могат и
следва да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от същия
нормативен акт, сред които са и началниците на Областни отдели „АА“, какъвто е
авторът на процесната заповед и настоящ ответник по делото. С оглед така
изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, в
изпълнение на предоставените му по закон правомощия.
По делото няма спор, че
на процесната дата – 20.06.2020 г., жалбоподателят е управлявал лек автомобил “******“
с рег. № ЕВ ******, негова собственост. Няма спор и за това, че М. не е
притежавал посочените в процесната заповед документи- лицензи, удостоверения,
разрешителни, за извършване на таксиметров и/или обществен превоз на пътници. В
процесната заповед не е посочено нито дали е имало, нито колко са били
останалите пътници в колата, нито кои са били, нито по каква причина ответникът
е счел, че с този автомобил е извършван именно таксиметров и/или обществен
превоз и изброените документи са били необходими за пътуването му, реализирано
на процесната дата. Не е посочено, дали с автомобила на жалбоподателя по този
повод е било извършено нарушение и ако да – какво, от кого, на коя нормативна
разпоредба и кое лице следва да носи отговорност за това, има ли съставен АУАН,
като съответно не са посочени номер и дата на съставянето на такъв.
Според разпоредбата на
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, посочени като основания
за издаването на акта, за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: … временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да
има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма
заверено копие към лиценза на Общността. Налагането на ПАМ в този случай се
осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви "б"
и "в". В случая заповедта не съдържа описание на нарушение, а само на
определена фактология, без да е посочено, че въз основа на нея се приема, че е
извършено такова, без да се посочи от кого, в какво се изразява то и коя норма
е нарушена. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП изрично предвижда, че
изброените по-долу мерки се прилагат само при наличие на нарушение, като целта
им то да бъде преустановено: „За преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:…“
Към преписката са
приложени различни писмени обяснения на няколко лица, но те не са цитирани в
процесната заповед и не могат да допълват липсващите в нея мотиви. Също така по
своя вид и съдържание те не обосновават нуждата от налагането на процесната ПАМ,
т. к. не доказват наличието на предпоставки за това.
Самият водач М. сочи, че
има бизнес в Белгия и пътува до там, като понякога взима и други хора –
предимно познати, за да си делят горивото и да им излезе по-евтино на всички.
В писмените си обяснения
друго лице – П.М., потвърждава, че пътувал за Белгия, където щял да започва
работа и работодателят му щял да му плати пътните разходи. Самият той нищо не е
плащал и няма да плаща на М..
Другият пътник е Илиян
Илиев, пътувал за Германия отново по работа. Той също нищо не е плащал и нищо
не дължи лично на водача. Работодателят му щял да плаща при пристигането му
там.
Асен М., син на
жалбоподателя, също е пътувал с баща си за Белгия и, естествено, той нищо не е
плащал за транспорта, нито има такава договорка.
И.Г.пътувал за Германия
по работа, също не се е договарял да заплаща нищо, фирмата щяла да плати разходите.
Нито един от пътниците не
е заплащал за транспортна услуга на М., нито се е договарял с него за
заплащането на такава. Дали, кога и какво би получил жалбоподателят- това
остава неизяснено в случая.
От изложеното до тук,
макар че заповедта не почива върху тези писмени обяснения, те не се цитират в
нея и тя не е мотивирана с тях, съдът намира, че става въпрос не за
осъществяване на таксиметров и/или обществен превоз на пътници, а за споделено
пътуване, като остава неясно с кого и какво по този повод е договорил водачът и
собственик на МПС - М.. Няма данни, че той е извършвал по занятие превоз на
пътници, нито че е правил това срещу възнаграждение, което включва не само заплащане
на разходите, а и печалба, а именно това е търговската цел на занятието, което
отличава търговската дейност от обикновеното гражданско споразумение. Самият
той има фирма за превоз на товари, както сочи синът му и както заявява и самият
той в съдебно заседание.
Неясно за съда е какво
приема административният орган относно това, колко и кои пътници са били
обслужени от водача под формата на „обществен превоз на пътници“, както и по
каква причина намира, че в случая е налице именно такъв превоз.
Също така немотивиран се
явява определеният размер на ПАМ – административният орган може да наложи
такава мярка, но в един доста широк диапазон – до 12 месеца. В случая не става
ясно по каква причина мярката е наложена за срок от 6 месеца, след като не се
твърди, нито се сочат доказателства, че с този или друг автомобил водачът или
собственикът са осъществявали и друг път такава „дейност“ или че с процесното
превозно средство е била осъществявана изобщо такава дейност по занятие. Не е
взето предвид, че в автомобила са пътували хора, които до момента на спирането
му за проверка не са платили нищо за превоза, нито има данни какво точно и кога
ще заплатят. Нещо повече – нито един от тези хора не твърди, че дължи
заплащане. Всеки от тях смята, че нещо ще плати работодателят му в Германия или
Белгия, но кой и какво ще се плати, кога и по какъв начин ще стане - това са
неизяснени факти. Не е договаряна „цена“ на услуга, тъй като такава няма,
понеже М. не е предоставял таксиметрова услуга за обществен превоз на пътници
и/или товари, а е договорил с хора, част от тях негови познати, пътуващи в
същата посока, да си поделят разходите по пътуването с техни работодатели, с
цел на всички да излезе по-евтино, както пояснява свидетелят, която цел, както
бе посочено по-горе, не е търговска и не е доказателство за осъществяване на
търговска дейност на транспорт по занятие.
Едва в съдебното
производство по делото е приложено НП, невлязло в сила поради текущо обжалване,
издадено срещу М., за нарушение на чл. 6, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за извършване
обществен превоз на пътници на територията на Република България. В случай, че
е имал предвид такова нарушение, то авторът на процесния ИАА е следвало да го
посочи в процесната Заповед. Същата не може да бъде мотивирана допълнително
едва по време на съдебния спор, и то с актове и документи, които дори не са
цитирани в нея. Недопустимо е съдът да предполага какво нарушение е имал
предвид ответникът, за да бъде наложена процесната мярка. Това следва да е ясно
изписано в самия ИАА, с който тя се налага.
За прилагане на
процесната ПАМ на посоченото правно основание е необходимо да е осъществено
административно нарушение -
извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство,
без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа
в §. 1, т. 1 ДР на ЗАвП и представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Съгласно
старата редакция на текста, в сила към 20.06.2020 г., "Обществен
превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане – т. е. срещу определена цена на услугата. Няма твърдения в процесния ИАА, нито
доказателства по делото, че М. е превозвал пътниците „за чужда сметка“, нито че
е договорил с тях или друг заплащане на услугата „превоз“ или икономическа
облага за себе си или друго лице. Такива основания е следвало да се посочат още
в издадената Заповед, но тя не е фактически и правно мотивирана в такава
насока. Облага би била налице, ако някой печели, придобива нещо в своя полза
или в полза на лицето, „за чиято сметка“ осъществява превоза. В случая срещу
услугата той би получил евентуално, в един бъдещ момент, някаква част от реално
направените от него разходи – гориво и пътни такси, но не става ясно, дали би
получил и нещо горница, за да се счита, че ще придобие облага или печалба. Тези
факти не следва да се предполагат, те следва да намерят своето отражение в
процесния акт и да бъдат установени по несъмнен начин от доказателствата по
административната преписка, което в случая не е налице.
Превозът на пътници
/обществен превоз/ е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане
и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла
на §.1, т. 4 ДР на ЗАвП, който представлява превоз на пътници без заплащане „с нетърговска или
нестопанска цел“, какъвто се явява случаят. Следователно, за да бъде установено
наличието на хипотеза от посочените в заповедта разпоредби на ЗАвП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган,
чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК и това съдът е посочил изрично в свой съдебен акт, е длъжен да докаже, че
е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз. Следва да се има предвид изложеното по-горе, а именно, че заплащането
на услугата превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от
разхода за гориво и пътни такси, което става при т. н. споделено
пътуване, който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата
превоз, но двете по никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни. В този
смисъл: Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.; Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 6864/2014 г., VII о.; Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII о.
В заключение настоящият
съдебен състав намира, че обжалваната Заповед следва да бъде отменена като
издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и изискване за форма
на ИАА и по-конкретно – за неговото фактическо и правно мотивиране, както и
поради липса на установеност на хипотезата на правната норма, която се сочи
като основание за налагане на ПАМ и, в тази връзка – налично нарушение и на
материалния закон.
При този изход на спора претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката, адв. Д., за възлагане в полза на
тази страна на направените от нея разноски, се явява обоснована и следва да
бъде уважена, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите се равняват на 10.00
заплатена държавна такса и 600.00 /шесттотин/ лв. договорен и заплатен
адвокатски хонорар, който не е оспорен от ответника по размер като прекомерен,
а и съдът намира, че не се явява такъв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-1236 от 7.07.2020
г. по описа на същия съд, подадена от М.А.М. ***, ЕГН: **********, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-14-1267 от
20.06.2020 г. на Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин
/ОО“АА“/ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА“АА“/, с което
на същия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка: спиране от
движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационни
номера и отнемане на свидетелството за регистрация на лек автомобил „******“,
рег. № ЕВ ******, собственост на същия.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Автомобилна
администрация“ - Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация –
София, да заплати на жалбоподателя М.А.М. ***, ЕГН: ********** направените от
него разноски в настоящото производство на обща стойност 610.00 /шестстотин и
десет/ лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 600.00 /шестстотин/
лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на настоящия
съдебен акт.
Препис от съдебното решение да се връчи на
страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА