Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-269 Година 2020, 02 ноември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на деветнадесети октомври година две хиляди и двадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 2324 описа за 2020
година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Л.Б.Б.
от ***, против решение № 260121 от 26.08.2020 г. по гр.д.2799/2020 г. по описа
на Районен съд Бургас, с което са отхвърлени
исковете исковете на въззивника против Регионална дирекция по горите, със
седалище гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 8, за обявяване за незаконно и
отмяна на дисциплинарното уволнение на въззивника-ищец, наложено му със Заповед
№ РД 18-03/19.05.2020 г. на директора на ответника-работодател; възстановяване
на ищеца на заеманата от него работа – на длъжността „Главен специалист, горски
инспектор” в предприятието на ответника, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за оставането му без работа
поради незаконното уволнение, в общ размер от 5 100 лв за периода
20.05.2020-20.11.2020 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на иска – 09.06.2020 г.,
до окончателното й изплащане, и с което решение въззивникът е осъден на
основание чл.78, ал.8, ГПК, да заплати на Регионална дирекция по горите гр.Бургас,
деловодни разноски в размер от 150 лв. Твърди се, че решението на БРС е необосновано и
неправилно. Излагат се твърдения, че неправилно е образувано дисциплинарно
производство по отношение на ищеца, по анонимен сигнал – видеозапис, чийто
автор не е установен, съотв.съдът не е следвало да цени този видеозапис като
годно доказателствено средство. По отношение на видеозаписа се твърди, че не е
установено от кого е свален, с какво устройство е направен, на коя дата, както
и – дали на записа е записан именно въззивникът. На следващо място се твърди,
че неправилно съдът не е кредитирал показанията на св.Н.В. в частта им за
основанието за получаване на сумата. Посочено е още, че при внимателен анализ
на показанията на свидетелите Л. и В. се установява последователност,
конкретност и съвпадения на посочените от тях факти, поради което те следва да
бъдат кредитирани, за разлика от показанията на св.Д., които са противоречиви и
объркващи. Като извод се твърди, че решението е необосновано, тъй като изводите
на съда се градят единствено и само на видеозаписа и на показанията на св.Д.,
които доказателства са недостатъчни за отхвърляне на исковата молба. Претендира
се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и постановяване вместо
него на решение, с което исковете се уважават изцяло. В съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа. Не се сочат нови доказателства. Претендират се
разноски.
Въззиваемият
Регионална дирекция по
горите гр.Бургас оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно
заседание. Твърди се, че са правилни и обосновани изводите на
първоинстанционния съд, че по повод извършена проверка на обект по чл.206 от
ЗГ, находящ се в ***, ул.“В.Коларов“ № 99, собственост на ЕТ „Ви – Желязка
Драгоманска“, св.Т.Д., служител на ЕТ „Ви – Желязка Драгоманска“, е дала сума в
размер на по 50 лв на въззивника Б. и на Я. П.Л. – двамата главни специалисти и
горски инспектори при РДГ Бургас. Твърди се, че е спазена дисциплинарната
процедура – от ищеца са поискани обяснения, които потвърждават, че на посочената
дата двамата със св.Л. са извършили проверка в обекта на ЕТ „Ви – Желязка
Драгоманска“, както и че св.Д. е дала пари на двамата. Посочено е, че от
разпита на св.Д. и от видеозаписа се установява, че по време на проверката св.Д.
е поставила пред всеки от двамата служители на ответната РДГ по едва банкнота,
която банкнота въззивникът нито връща, нито проявява изненада. По отношение на
показанията на св.Л. се твърди, че правилно съдът не ги е кредитирал, тъй като
същият свидетел е вторият участник в проверката и също е уволнен дисциплинарно,
т.е.има интерес да твърди обстоятелства, свързани и с неговата защитна теза.
Твърди се, че по делото е доказано, че е налице злоупотреба с доверието на
работодателя от страна на въззивника, неправомерно извличане от работника на
облага за себе си, което деяние е извършено умишлено, поради което
законосъобразно е наложено процесното дисциплинарно наказание. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение на БРС. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по
делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първоинстанционния
Бургаски районен съд е образувано по исковата молба на въззивника Л.Б., против
въззиваемата Регионална дирекция по горите гр.Бургас към Изпълнителна агенция
по горите, за обявяване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на
ищеца, наложено му със Заповед № РД 18-03/19.05.2020 г. на Директора на
ответната РДГ гр.Бургас; за възстановяване на ищеца на заеманата от него работа
и длъжност - „Главен специалист, горски инспектор” в предприятието на ответника;
както и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
в общ размер от 5 100 лв, за периода, в който той е останал без работа
поради незаконното уволнение - от 20.05.2020 г. до 20.11.2020 г., ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата,
начиная от предявяване на иска – 09.06.2020 г., до окончателното й изплащане. В
исковата молба се твърди, че ищецът не е извършил описаното в процесната
заповед нарушение на трудовата дисциплина, тъй като на 14.11.2019 г. в 11.00 ч.
той и колегата му Я.П.Л., при извършена проверка в обект на ЕТ „ВИ – Желязка
Драгоманска“, са констатирали нарушение на физическото лице Н.С.В., поради
което са съставили Акт за установяване на административно нарушение именно на
това лице, а не на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“. Не оспорва, че двамата с
колегата му са били поканени в офиса на фирмата, където представляващата
едноличния търговец – Т.Д. „без да каже нищо постави две банкноти“ пред него и
пред колегата му Л.. Твърди, че не е прибрал банкнотата, а само я е „бутнал“ в
посока към Л., тъй като е мислел, че парите са „от техни търговски
взаимоотношения“. Твърди, че извършеното от него е погрешно интерпретирано от
работодателя му като злоупотреба с доверие и като уронване на доброто име на
дирекцията, съотв.не представлява извършено нарушение на трудовата дисциплина.
Отделно от това твърди, че в заповедта не е обсъдена тежестта на нарушението.
Оспорва изложеното в заповедта, че е взел парите, както и, че корупционната
сделка не била единствена. Твърди, че изобщо не е вземал пари, за да прикрива
по-тежко нарушение, както и, че в заповедта не е посочено както по-тежко
нарушение е прикрито от ищеца. Позовава се на чл.9а от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във връзка със
Заповед № 1321/16.12.2016 г. на Изп.директор на ИАГ, съгласно които в процедурата
за издаване на превозен билет е предвидено, че такъв се издава единствено от
физическо лице, съотв.същото лице подлежи на контрол и санкции при неспазване
на нормите. Сочи, че в случая превозният билет е издаден от Н.С.В., а не от ЕТ
„ВИ – Желязка Драгоманска“.
Предявени са при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, последният във
вр. с чл.225, ал.1 КТ, и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е оспорил исковете. Твърди се,
че от предоставен на работодателя запис от камера в обекта на ЕТ „ВИ – Желязка
Драгоманска“ се установява, че по време на проверка в обекта на ЕТ,
представителят на търговеца – Т.Д. е оставила пред всеки от двамата проверяващи
по една банкнота, а не само пред проверяващия Я.Л., за да се приеме, че парите
са били предмет на техни търговски взаимоотношения. Твърди се, че е недопустимо
вземане на пари от служители на Дирекцията по време на извършване на проверка в
работно време, поради което извършеното от ищеца представлява злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на РДГ Бургас, нарушения на трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1, т.8, пр.1 и пр.2 от КТ. Отделно от това се твърди,
че неправилно АУАН сер.ЖОО № 102434/14.11.2019 г. е бил съставен на Н.В. в
качеството му на физическо лице, издаващо превозен билет №
**********/01.11.2019 г., а не в качеството му на упълномощено лице на обект по
чл.206 от ЗГ ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“, в който случай глобата е следвало
да се наложи на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“, още повече, че съставения АУАН
на Н.В. в качеството му на физическо лице е вписан в чек листа на ЕТ „ВИ –
Желязка Драгоманска“, в който се отразяват констатациите от извършената
проверка на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“.
С отговора на исковата молба ответникът е
заявил, че предявява насрещен иск за сумата от 880 лв, представляваща
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ за срока на предизвестието, дължимо от работника
при дисциплинарно нарушение, който иск не е приет за разглеждане от
първоинстанционния съд.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е
отхвърлил исковете, като е приел, че от събраните по делото доказателства,
вкл.от представения видеозапис, се установява недвусмисленото поведение на св.Д.,
която дава по една банкнота от по 50 лв на всеки от двамата проверяващи
служители на ответника, вкл.на ищеца, а не предава сумата от 100 лв само на
единия от тях. Съдът е приел, че доколкото с цялостното си поведение, ищецът не
демонстрира отказ от сумата, нито изненада или несъгласие с действието на
предаващия банкнотите, не прибира банкнотата, оставена пред него, но я предава
на колегата си, е налице конклудентно поведение на ищеца, който манифестира
волята си да приеме имуществената облага от 50 лв. Съдът е приел, че
извършеното нарушение е тежко по смисъла на чл.187, ал.1, т.8, предл. първо и
второ от КТ; с него е уронено доброто име на ответника, поради което правилно
поведението на ищеца е било санкционирано по реда на чл.188, т. 3 КТ.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението следва да
се посочи, че то е постановено по допустими искове, доколкото от данните по
делото следва извод, че искът за отмяна на уволнението е подаден в срока по
чл.194 от КТ.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
На първо място настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата
обстановка.
Страните не спорят, а е видно и от представеното по
делото Допълнително споразумение № РД 18-13/06.01.2020 г. към трудов договор №
РД 18-89/31.12.2018 г., че са били в трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал в ответната Регионална дирекция по горите Бургас към
Изпълнителна агенция по горите, длъжността „Главен специалист, горски
инспектор“, като правоотношението е било прекратено с процесната Заповед № РД
18-03 от 19.05.2020 г., на основание чл.188, т.3 от КТ, вр.чл.1, т.8, прел.1 и
2 от КТ, поради това, че на 14.11.2019 г. при извършване на проверка на обект
по чл.206 от закона за горите, собственост на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“ в ***,
ищецът, заедно с колегата му Л., като проверяващи, след като са констатирали
нарушение, са съставили АУАН на работник на фирмата в качеството му на
физическо лице, вместо да съставят АУАН на лицето, в качеството му на служител
на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“ за допуснато от фирмата нарушение, за което Т.Д.
– служител на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“, е дала на ищеца сумата от 50 лв с
цел прикриване на допуснатото нарушение от фирмата.
Установява се от събраните по делото доказателства,
вкл.и от твърденията на ищеца в исковата молба, че действително на 14.11.2019
г. ищецът и колегата му Я.П.Л., са извършили проверка на обект по чл.206 от Закона
за горите, собственост на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“ в ***, при която са
констатирали нарушение на Н.С.В., работник при ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“,
за което са му съставили, в качеството му на физическо лице, АУАН бл.№ 102434.
Ищецът не оспорва обстоятелството, че при извършването на проверката той и
колегата му Л. са влезли в офиса на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“, където
служителка на фирмата („представляващият ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“) „без да
каже нищо е поставила две банкноти пред ищеца и пред Я.“. Ищецът не оспорва, че
бутнал банкнотата, която била пред него в посока към Л., който прибрал и двете
банкноти, след което си тръгнали. Тези обстоятелства се потвърждават както от
приетия като веществено доказателство по делото видеозапис, така и от
показанията на свидетелите Т.Д. и Я.Л.. В исковата молба ищецът обяснява
поведението си с убеждението си, че парите са „от техни (на Т.Д. и Я.Л.)
търговски взаимоотношения“, поради което е бутнал банкнотата към Л..
При така установената фактическа обстановка, по
наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че при съставянето на
АУАН ищецът действително неправилно е посочил, че актът се съставя на Николай
Стоянов Василев в качеството му на „физическото лице, издаващо документ по
чл.213, ал.1 и 2 от ЗГ – превозен билет…“, вместо на Н.С.В. в качеството му на
упълномощено лице на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“ – обект по чл.206 от ЗГ.
Действително, административнонаказателната
отговорност е лична, и за административни нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят
работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които
са наредили и допуснали да бъдат извършени – чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. По делото не е спорно обаче, че св.Н.В.
е служител на ЕТ „ВИ – Желязка
Драгоманска“ (това се установява и от неговите показания и от показанията на
св.Л., а и ищецът и колегата му Л. са вписали съставения му АУАН в т.нар.“чек
лист“ от проверката на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“), нарушението е било констатирано
по време на проверката в магазина на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“ - обект по
чл.206 от ЗГ, поради което съдът приема, че АУАН е следвало да бъде съставен на
Н.В. в качеството му на служител на ЕТ „ВИ – Желязка Драгоманска“.
По отношение на предоставянето на парите от св.Т.Д.
на двамата проверяващи, единият от които е ищецът, съдът споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд, че тези пари са били дадени от св.Д. във
връзка с извършваната проверка, тъй като: по делото не се доказа наличието на
търговски взаимоотношения между св.Д. и св.Л.; а от представените по делото
доказателства, вкл. Видеозапис, се установява, че Д. е поставила по едва
банкнота пред всеки от проверяващите, а не двете банкноти пред св.Л..
Обстоятелството, че ищецът не е прибрал поставената пред него банкнота, а я е
„бутнал“ към св.Л., не опровергава извода на съда, че сумата е била дадена във
връзка с проверката. Ищецът, както е посочил и първоинстанционният съд, нито е
изразил недоумение за какво му се дават парите, нито е върнал банкнотата на
св.Д., напротив – вземайки банкнотата и давайки я на св.Л., ищецът на практика
се е разпоредил с тази сума в полза на Л..
В тази връзка следва да се посочи, че съдът намира
за неоснователно наведените от въззивника оплаквания, че поради липсата на
доказателства относно автентичността на представения по делото видеозапис,
същият представлява анонимен сигнал и не следва да се цени като годно
веществено доказателство, поради което пък е допуснато нарушение на
дисциплинарното производство, изразяващо се в образуването му по анонимен
сигнал. На първо място видеозаписът е представен в първоинстанционното производство,
и ищецът не е възразил по никакъв начин нито по авторството, нито по отношение
на датата, на която е направен. Не е поискана и техническа експертиза. Ето защо
настоящият състав приема, че така направените във въззивната жалба оплаквания
са преклудирани с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК. На второ място заснетото на
видеозаписа по никакъв начин не се различава от описаното от свидетелите Л. и
Т.Д., а и от самия ищец в исковата молба. По делото не е спорно дали св.Д. по
време на извършваната в обекта проверка от ищеца и от св.Л. им е дала на всеки
по една банкнота от по 50 лв, не е спорно и, че ищецът не е прибрал своята, а я
е дал на св.Л., който е прибрал и двете банкноти, т.е.дори самият ищец описва
случилото се точно така, както е заснето на видеозаписа. Спорно е на какво
основание св.Д. е дала парите на проверяващите, съотв.на какво основание те са
били приети от тях.
Неоснователно е оплакването, че неправилно
съдът не е кредитирал показанията на св.Н.В. в частта им за основанието за
получаване на сумата. Свидетелят В. твърди в показанията си, че св.Л. е купувал
материали от магазина на ЕТ „ВИ –
Желязка Драгоманска“. Същият свидетел обаче твърди, че не знае какви материали
е закупувал Л., и заявява изрично, че „не помни и не знае дали Я. е връщал
бетонни тухли и дали се е уговарял с Т. тя да му върне стойността“.
Неоснователно, според настоящия състав, е следващото
оплакване на въззивника – че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по
делото не е доказано, че паричната сума е била предназначена за втория служител
(св.Л.), който имал търговски отношения със същия търговски обект. Настоящият
състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е
доказано наличието на такива търговски отношения. Съдът не кредитира
показанията на св.Л., който твърди за наличието на такива отношения, тъй като от
една страна този свидетел не е безпристрастен, той самият е прибрал и двете
банкноти, т.е.самият той има интерес да твърди, че е налице основание да му се
дадат парите. На второ място неговите показания противоречат на показанията на
св.Т.Д., която отрича св.Л. да е връщал на търговския обект материали, съотв.тя
или търговският обект да му дължат някакви пари за такива материали.
Твърденията на св.Т.Д., че парите не са дадени на Л., а на двамата проверяващи
(„оставих по една банкнота на бюрото пред всеки от двамата“) във връзка с
извършваната проверка и с оглед определен резултат от нея, се подкрепят както
от видеозаписа, така и от твърденията на ищеца, че Д. „без да каже нищо постави
две банкноти пред мен и пред Я.“, „бутнах банкнотата, която беше пред мен в
посока към Л.“. На последно място св.Л. в показанията си твърди, че двете
банкноти не са били една до друга на бюрото, а „бяха отделно“, след което
ищецът е казал на св.Д. „Не се бъзикай“ или нещо подобно“, т.е.ищецът е бил
наясно, че поставената пред него банкнота не е за св.Л., а за самия него, но
въпреки това вместо да я върне на Д., я е бутнал към св.Л..
Оплакването, че в решението изобщо не се обсаждат
показанията на св.Л. е неоснователно. Действително първоинстанционният съд не е
посочил името на св.Л., а коментира показания на св.Н.В.. Според настоящия
състав, това е фактическа грешка на съда, тъй като от съдържанието на мотивите
явства, че се обсъждат показанията на св.Л., а не на В., т.е.неправилно е
посочено името на свидетеля.
Неоснователно е оплакването, че обжалваното решение
е необосновано,
тъй като изводите на съда се градят единствено и само на видеозаписа и на
показанията на св.Д., които доказателства са недостатъчни за отхвърляне на
исковата молба. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани
по делото доказателства (макар името на св.Л. да е объркано с това на св.Н.В.),
поотделно и в тяхната връзка, поради което съдът намира, че обжалваното решение
е обосновано. Следва да се посочи, че и настоящият състав приема, че
показанията на св.Т.Д. следва да се кредитират, за разлика от тези на св.Л.,
тъй като тази свидетелка в показанията си навежда неблагоприятни за себе си
обстоятелства (уличава себе си в активен подкуп), докато св.Л. се опитва да
оправдае и собствените си действия по приемането на дадените на двамата
проверяващи пари.
На последно място – с писмените бележки по
съществото на спора, въззивникът е въвел допълнително оплакване за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение по чл.204 ГПК във връзка с
приемането като доказателство по делото на видеозаписа. Това оплакване е
въведено не само след срока по чл.266, ал.1 от ГПК, но не е въведено и като
такова по чл.266, ал.3 от ГПК с въззивната жалба. На следващо място оплакването
за допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство следва да
има като последица искане по доказателствата – събирането на въпросното
доказателство във въззивното производство. Такова искане в настоящия случай
няма заявено, поради което съдът намира, че оплакването не следва да бъде
обсъждано.
При така събраните доказателства и по изложените
съображения, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание
чл.272 от ГПК.
С оглед постановения резултат, на въззивника не се
дължат разноски. Въззиваемият няма искане за присъждане на разноски за
въззивното производство, поради което съдът няма да се произнася по разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260121 от 26.08.2020 г. по
гр.д.2799/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.