Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
28.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1669 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са от “П.С..Л.”, учредено и съществуващо съгласно законите
на Гибралтар, вписано в дружествения регистър на Гибралтар под номер 108946,
против ответника – “Г.К.” ООД, ЕИК********(с предишно наименование “С.Е.К.” ООД), искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от
367 922,50 лева, представляваща главница по събрани от ответника и
неплатени суми на “П.С..Л.”, като изпращач, за доставка на пратки с наложен
платеж по възлагане от страна на “П.С..Л.” в
периода месец август, 2015 г. – месец януари, 2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (28.04.2017 г.)
до окончателното й плащане, и за сумата от 42 424,94 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 09.03.2016 г. до 27.04.2017 г. включително.
Ищецът твърди, че се занимава с логистика,
транспорт и доставка на стоки и продукти на търговци до крайни клиенти. Твърди,
че на 21.08.2015 г. между него и ответника е сключен договор за откриване на
акаунт (сметка) във връзка с предоставяне на К.ски услуги и доставяне на стоки
до крайни клиенти, намиращи се на територията на Република България. Твърди, че
по договора ответникът дължи на ищеца събрани суми по осъществени доставки с
наложен платеж за поръчки в периода от 24.08.2015 г. до 12.01.2016 г., като
дължимата сума за съответния период представлява разликата между общата
стойност на наложен платеж на всички пратки съгласно колона “Обща сума за инкасиране” на пълния списък с месечните доставки за
съответния месец и общата стойност на наложения платеж на пратките, които не са
доставени по списъка. Така за периода от 24.08.2015 г. до 31.08.2015 г.
ответникът дължил на ищеца сумата от 41 336 лева, за периода от 01.09.2015
г. до 30.09.2015 г. – сумата от 110 265 лева, за периода от 01.10.2015 г.
до 31.10.2015 г. – сумата от 111 887 лева, за периода от 01.11.2015 г. до
30.11.2015 г. – сумата от 141 445 лева, за периода от 01.12.2015 г. до
31.12.2015 г. – сумата от 72 529 лева, за периода от 01.01.2016 г. до
12.01.2016 г. – сумата от 23 521 лева. Твърди, че на 11.01.2016 г.
ответникът е превел на ищеца сумата от 90 193,80 лева за погасяване на
дължими събрани суми от доставки на пратки с наложен платеж за периода
24.08.2015 г. – 30.09.2015 г., както и че е направено извънсъдебно прихващане
на вземания на ответника към ищеца за възнаграждение в размер на 42 493,52
лева и банкови разноски в размер на 372,68 лева, а остатъкът от дължимите суми
в общ размер на 367 922,50 лева не са заплатени от ответника към датата на
подаване на исковата молба. Твърди, че в периода от 09.03.2016 г. до 20.05.2016
г. е изпратил няколко покани за плащане до ответника. Ищецът претендира
разноски по делото.
Ответникът “Г.К.” ООД подава отговор на исковата молба, в
който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва,
че преди предявяване на иска следвало да се спази процедурата за рекламации по
чл. 86 от ЗПУ и че срокът за рекламации е шест месеца от приемането на пратката
и след изтичането му пощенският оператор, какъвто е и ответното дружество, не
носи отговорност. Ответникът не оспорва, че е сключил с ищеца договор за
откриване на акаунт, но оспорва, че отношенията между двете дружества са
уредени и ответникът е превел на ищеца дължимите суми за всички доставени
пратки. Оспорва, че ищцовото дружество не му е възлагало доставка на стоки след
30.09.2015 г. и след тази дата не е предавало на ответника пратки. Оспорва, че
ищецът е използвал наложен платеж за пратки, предадени на ответника след
30.09.2015 г. Ответникът сочи, че съгласно чл. 8 от споразумението от
21.08.2015 г. сумите за наложен платеж за пратките, получени от ответното
дружество в периода 21.04.2015 г. – 21.08.2015 г. ще бъдат изплащани на “Г.Г.” (с предишно наименование “А.Ф.С.”), което както и ищцовото дружество са
представлявани от едно и също физическо лице. С оглед на прекратяването на
отношенията между ответното дружество и “Г.Г.” фактурите за извършените доставки са
издадени на “П.С..Л.”, вместо на “Г.Г.”, и това не били вземания, произтичащи от
процесния договор. Оспорва претендираното обезщетение за забава, като сочи, че
съгласно чл. 14.4. от общите условия на ответното дружество следвало да се
предяви рекламация и размера на обезщетението е ограничен до размера на
стойността на таксата наложен платеж.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения.
Възразява, че е нищожна клаузата на чл.14.1. от Общите условия на ответника
като противоречаща на закона - чл. 113 от ЗЗД, съгласно който е недействително
съглашението за скъсяване или удължаване на установените давностни срокове,
както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
направените оспорвания на предявените искове. Оспорва твърденията и
възраженията на ищеца, направени с допълнителната искова молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените по делото доказателства, че на 21.08.2015 г. между ищеца “П.С..Л.” като възложител и ответника като изпълнител е сключен договор за откриване на акаунт във връзка с предоставяне от страна на ответника на К.ски услуги и доставяне на стоки до крайни клиенти, намиращи се на територията на Република България.
Съгласно чл. 3 от договора, изпълнителят издава месечни фактури на възложителя за извършените услуги. За партидни доставки (таксувани по специални тарифи в зависимост от количеството), изпълнителят може да издава фактури в рамките на една седмица от получаването на съответната партида, която фактура се заплаща в рамките на три дни от датата на издаване. Услугите, извършени в определен период могат да бъдат фактурирани заедно или поотделно, като фактурите могат да бъдат с различна дата на издаване.
Съгласно чл. 4, изр. второ и трето от договора, отчетът и фактурата се публикуват ежемесечно на ww*******, като възложителят получава индивидуална парола за достъп до месечните отчети и фактури.
Съгласно чл. 5 от договора, договорът е със срок от една година, като договореният срок се удължава за следващи едногодишни периоди, ако нито една от страните не е заявила писмено неговото прекратяване.
Представен е от ищеца Анекс към съгласие за текуща сметка № 10006633, сключен на 21.08.2015 г. между ищеца като възложител и ответника като изпълнител, в който страните са договорили отстъпки от цените на К.ските услуги без ДДС, заложени в актуалните ценови листи на изпълнителя, както и начина на плащане.
Съгласно чл. 2 от анекса от 21.08.2015 г., при извършване на доставка при условията на “наложен платеж” се начислява възнаграждение на изпълнителя в размер на 1% без ДДС от стойността на наложения платеж.
В чл. 5 от анекса е договорено, че всички суми, дължими към изпълнителя, възнаграждения, обезщетения и др., или разходи, платени от изпълнителя за сметка на възложителя, ще се прихващат от сумите, дължими към възложителя по доставките с наложен платеж.
В чл. 9А, изр. последно от действащите общите условия на ответното дружество за изпълнение на неуниверсални пощенски услуги (съгласувани с Комисията за регулиране на съобщенията съгласно Решение № 2052 от 23.10.2012 г.), отчитането към изпращача на инкасираната сума от наложен платеж се извършва в срок от седем работни дни след доставката на пратката.
Представена е кореспонденция по електронна поща между страните, от която се установява, че обичайният начин за комуникация между страните по договора е по електронна поща. Към изходящи от ответника електронни писма са представени таблици за доставените и върнатите пратки за процесния период.
Представено е от ищеца писмо от 09.03.2016 г., изпратено до ответното дружество, със запитване кога да очакват липсващи плащания на обща стойност от 369 195,50 лева за периода м. септември 2015 г. – м. януари 2016 г. Отново запитването е направено на 12.05.2016 г. и електронното писмо е препратено отново в последващите дни. На 20.05.2016 г. от страна на ответника е отговорено, че в периода до 24.05.2016 г. има четири почивни дни в България и на 25.05.2016 г. ще бъде информиран управителя на ответното дружество за писмото на ищеца.
Представени са фактури, издадени от ответника на ищеца с основание: К.ски услуги съгласно чл. 8 от Съгласието за текуща сметка, с №№ **********/ 13.08.2015 г., **********/14.09.2015 г., **********/01.10.2015 г., **********/ 01.11.2015 г., **********/01.12.2015 г.
Представени са от ответника към отговора на исковата молба договор за съгласие за текуща сметка, споразумение и извлечения от сметка, касаещи трети за делото лица – “Г.Г.” (с предишно наименование “А.Ф.С.”) и “С.Л.” ООД. Не се установява тези документи да уреждат взаимоотношенията между страните “П.С..Л.” и “Г.К.” ООД и същите не са от значение за предмета на спора.
Представени са от ответника фактури, издадени през 2017 г. от “С. И С.” ООД като доставчик на ответника като получател, както и дневници за покупките по ЗДДС на ответното дружество за периоди през 2017 г., които не се установява да касаят процесния период и се явяват неотносими към предмета на спора.
Представени са от ответника дневници за покупките по ЗДДС на ответното дружество за периоди през 2016 г., в които са включени фактури с име на контрагента - “С. И С.” ООД.
Представени са от ответника Протоколи относно критични версии на софтуерни продукти за периоди през 2014 г., изходящи от “Г.У.” ООД.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице К.К., в което вещото лице констатира, че в системата за управление на базата от данни MS SQL Server, използвана от приложението CityExpressApp е вградена системна база от данни sys.database, в която се записват чрез идентификационен номер, дата, час и други параметри всички включвания в системата от съответните акаунти за даден период от време. Този период от време е лимитиран от различни съображения, най-често от наличните ресурси на системата като цяло. От последната дата на процесният период, 12.01.2016 г. до момента на извършване на съдебно-техническата експертиза - 12.04.2018 г., са изминали 27 месеца, през което време съдържащата се информация в системната база от данни е била многократно презаписвана и обновявана. Поради тази причина съдебно-техническата експертиза не е в състояние да отговори на въпроса извършен ли е нерегламентиран достъп до акаунта на ищеца за процесния период от време.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С., изчисленият размер на събраните от ответника суми по изпълнените доставки с наложен платеж по възлагане на ищеца за периода 24.08.2015 г. – 12.01.2016 г. са в общ размер на 500 982,50 лева, от които: 41 336 лева за периода 24.08.2015 г. – 31.08.2015 г., 110 265 лева за периода 01.09.2015 г. – 30.09.2015 г., 111 887 лева за периода 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г., 141 444,50 лева за периода 01.11.2015 г. – 30.11.2015 г., 72 529 лева за периода 01.12.2015 г. – 31.12.2015 г., 23 521 лева за периода 01.01.2016 г. – 12.01.2016 г. Вещото лице дава заключение, че от проверка на представените доказателства – пълен списък с доставките, се констатира изпълнени доставки с наложен платеж за посочената по-горе сума за периода 01.09.2015 г. – 30.09.2015 г.
Вещото лице изчислява, че разликата между сумата от 500 982,50 лева, намалена със сумата от 133 060 лева (с която ответникът е погасил насрещни задължения чрез прихващане съгласно писмо от електронна поща на ответника от 12.01.2016 г.), възлиза на 367 922,50 лева.
Вещото лице изчислява, че законната лихва върху сумата от 367 922,50 лева за периода от 09.03.2016 г. до 27.04.2017 г. възлиза на 42 424,94 лева.
Вещото лице дава заключение, че от проверка на приложените към делото товарителници на ел. носител и пълни списъци с месечните доставки се установи, че номерата на товарителниците, съдържащи се в приложената флаш-памет/ел. носител - и номерата на товарителниците по отделните пратки в пълните списъци съответстват на съответната пратка, по която е изпълнена доставка с наложен платеж. Вещото лице дава заключение, че от проверка на приложените към делото доказателства не се установи несъответствие.
По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице П.П. относно изследване на кореспонденцията между страните по електронна поща. Вещото лице дава заключение, че за всички имейли по делото, изпратени от ответника, може да се твърди със сигурност, че са изпратени от Градски К. (с предходно наименование “С.Е.К.” ООД), тъй като има данни писмата да са минали през системи и сървъри, които са обслужвали ответника. Вещото лице дава заключение, че за всички имейли, изпратени от ответника, може да се твърди със сигурност, че са получени от П.С., тъй като всички имейли са извадени от пощенски кутии на ищеца и има данни в тях да са поучени в тези имейл кутии.
Вещото лице дава заключение, че за всички имейли, изпратени от ищеца, може да се твърди със сигурност, че са изпратени от П.С., тъй като всички имейли са извадени от пощенски кутии на ищеца и има данни в тях да са изпратени от тези имейл кутии. Сочи, че за всички имейли, изпратени от ищеца, няма категорични доказателства да са получени от ответника, тъй като от предоставените от ищеца имейли не може да бъде намерена такава информация, а ответникът има данни за имейли от началото на 2017 г. до прекратяването на договора с предоставящия съответната услуга доставчик, а представените като доказателства имейли са от годините 2015 г. и 2016 г. Вещото лице прави извод, че може да се твърди с голяма доза вериоятност, че имейлите са получени от ответника, тъй като е имало активна комуникация между страните в анализирания период и е малко вероятно тези имейли да не са получени.
Вещото лице дава заключение, че за всички разгледани имейли, предоставени като доказателства от ищеца, може да се твърди със сигурност, че тяхното съдържание, включително приложените файлове, съответства на съдържанието, така както са представени по делото на хартиен и електронен носител.
Вещото лице дава заключение за IP адреса, който отговаря на домейн citv-express.com в
периода 04.04.2011 - 31.12.2017 г.
и че доставчик на услуги за ответника е бил Global One Ltd. (с
интернет сайт https:/******/), което
означава, че ответникът е притежавал правото да използва този IP адрес, за да хоства своите системи под домейн city-express.com.
От разпита на водения от ищеца свидетел Б. се установява, че е собственик на компания, която предоставя услуги
на “П.С..Л.” от 2015 г. до днешна дата. Свидетелят казва, че е запознат с договора
за откриване на акаунт между “П.С..Л.” и “С.Е.К.” ООД от 21.08.2015 г., тъй като координирал
този договор, като с пълномощно от “П.С..Л.” свидетелят подписал лично договора със “С.Е.К.” ООД. Казва, че процесът на отчитане на доставките
на пратки е следния – те получават заявки, за да доставят специфични пратки на
съответните клиенти из цяла Европа, включително България; проверяват данните;
потвърждават данните на индивидуалните клиенти и изготвят списъци със
специфични доставки на пратки за съответните компании като “С.Е.К.” ООД. Свидетелят
казва, че изпращат на “С.Е.К.” ООД списък във формат Ексел с имена, адреси
и други данни на клиентите и списък какви точно предмети трябва да бъдат
включени в пратките за тези клиенти, като от своя страна “С.Е.К.” ООД предоставя логистичен номер за доставка
в съответствие с тяхната система за номерация и на всяка пратка се поставя и
уникален индивидуален номер за доставката. Този номер е бил изпращан от дружеството
и след като вече бъде въведен и след като пратката бъде изпратена, те са могли
да следят пратката по този номер в системата на “С.Е.К.” ООД. Свидетелят казва, че пълният списък с
пратките бил изпращан няколко пъти в месеца и те били съхранявани в склада на ответника,
като се съхранявали няколко хиляди обекта с цел доставка. Ако пратка до
конкретен клиент не е между получените от “П.С..Л.”, за такива случаи получавали редовно списък
на пратки, които не могат да бъдат доставени поради причини като грешен адрес
или липсващи предмети, които не са изпратени. Този списък им е бил изпращан от ответника чрез имейла
във формат Ексел и обичайно това били под 1 % от пратките.
Свидетелят казва, че всяка поръчка
включвала сумата, която трябва да бъде събрана от клиента с наложен платеж,
така че всяка от страните знаела точната сума, която трябва да бъде събрана от
клиента и предоставена на “П.С..Л.”. Тези суми били отчитани отделно във
вътрешната система на “П.С..Л.” и отделно получавали доклади от “С.Е.К.” ООД. Тази сума била трансферирана чрез
банков трансфер. Казва, че вместо да получават превод всеки месец, са получили
само един трансфер през м.януари 2016г. Свидетелят казва, че не са получавали писмени
фактури, а същите са били достъпни само в елекронен вид в клиентския модул на “С.Е.К.” ООД.
Свидетелят казва, че е
кореспондирал със С.С. по имейл и отделно неговите служители са кореспондирали
със служители на “С.Е.К.” ООД, като сочи електронни пощи. Казва, че е
получавал електронните писма лично или негови преки подчинени са го информирали
редовно за процеса.
Свидетелят казва, че пратките били доставяни
в склада на “С.Е.К.” ООД от “П.С..Л.” и всеки път това се осъществяваше от една
от компаниите за международни доставки (като DHL, UPS и други фирми с този предмет на дейност) или от собствения екип на “П.С..Л.”. Доставяли се като групова пратка и
получаването им като групова пратка се потвърждавало с имейл от “С.Е.К.” ООД. Казва, че са се отчитали Ексел-таблици
със статуса на всеки един обект, съдържащ се в пратката. Свидетелят казва, че
след 21.08.2015 г. около няколко хиляди предмета са предавани до “С.Е.К.” ООД, но за точни данни трябва да провери
файловете.
От разпита на водения от ответника свидетел И.П.–
бивш служител на ответното дружество, се установява, че е запозната със
системата за праки на “С.Е.К.” ООД и е наясно с проблемите относно
пратките на “П.С..Л.”. Казва, че са имали електронна система за
обработка на пратки, с която са обработвали пратките и на “П.С..Л.”. Казва, че системата е давала много грешки
и от дълго време не се е поддържала, като не можели да правят фактури, да
изваждат отчети и да проследяват конкретни пратки. Казва, че системата е
свързана с електронните писма и те са на един сървър. Свидетелката казва, че не
си спомня през периода от месец август 2015 г. до месец януари 2016 г. за
проблем относно конкретна пратка с “П.С..Л.”, но имало случай с пратка на “П.С..Л.”, която фактически е била при тях, но се
виждала в системата като доставена. Не може да каже конкретната пратка и броя
на такива пратки, но казва, че са разменяли имейли. Казва, че “П.С..Л.” и “С.Е.К.” ООД работели заедно от лятото на 2015 г.,
като преди това са работили с друга фирма, която предлагала същите продукти.
От разпита на водения от ответника свидетел Д.Ш.–
бивш служител на ответното дружество, се установява, че имало проблеми със
системата на “С.Е.К.” ООД. Казва, че когато запознала работа през
2010 г., вече никой не поддържал системата, и данните се обработвали ръчно.
Казва, че не й е известно за периода месец август 2015 г. до месец януари 2016
г. да е имало конкретен проблем с пратка на “П.С..Л.”. Казва, че през този период са викали IT-специалисти, защото системата не отразявала
действителния статус на пратките и това се правело ръчно, включително и
фактурирането. Свидетелката казва, че тя лично не е комуникирала с “П.С..Л.” по имейл. Казва, че към всяка пратка имало фактура,
като на фактурата пишело “Актив
Файненшъл” и впоследствие “П.С..Л.”, като основанието, посочено във фактурата било
“К.ска услуга”. Казва,
че това не е точно възнаграждението за ответника като К.ска фирма, а за всякаква
услуга, която извършва К.ската фирма, като и разноските влизали в тази сума.
Свидетелката казва, че когато има пратка с наложен платеж, във фактурата не е
включени наложения платеж като сума. Казва, че наложеният платеж го отчитали по
системата по таблици, за които били идвали външни специалисти и по които се
обработвали доставките. Казва, че фактурите към всяка отделна пратка идвали
готови, подготвени с получателя, със сумата на наложения платеж и името на
издателя.
Останалите доказателства съдът намира за
неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът приема, че е налице международна компетентност да разгледа спора, тъй като ответникът е със седалище в Република България, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КМЧП.
Съгласно чл. 94, ал. 1-3 от КМЧП, когато страните не са избрали приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. Предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни харакерната престация, има своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключването на договора. Ако договорът е сключен в изпълнение на занятието или професионалната дейност на страната по ал. 2 на чл. 94 от Кодекса, предполага се, че той е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира нейното основно място на дейност. Ако местоизпълнението е различно от основното място на дейност на страната, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, на чиято територия в момента на сключване на договора се намира мястото на дейност, в което се осъществява изпълнението.
В случая ответникът е със седалище в Република България и характерната за договора престация – К.ските услуги се твърди да са извършени на територията на Република България, поради което за процесния договор следва да се прилага правото на Република България.
СПрeдявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че на 21.08.2015 г. между ищеца и ответника е сключен договор за откриване на акаунт във връзка с предоставяне от страна на ответника на К.ски услуги и доставяне на стоки до крайни клиенти, намиращи се на територията на Република България.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска поради неспазване от ищеца на нарочно уреденото рекламационно производство. В чл. 85-87 от ЗПУ е уреден специален ред за рекламации при неизпълнен договор за пощенски услуги, каквато е и К.ската услуга по смисъла на §1, т. 18 от ДР на ЗПУ. В чл. 86, ал. 1 от ЗПУ е предвидено, че право на писмена рекламация има подателят или получателят на пощенска пратка или на пощенски паричен превод в случаите по чл. 85, ал. 1 от ЗПУ, които са следните: 1. Загубени, ограбени или повредени изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки с добавена стойност над универсалната пощенска услуга по смисъла на §1, т. 18 от ДР на ЗПУ; 2. Върнати пощенски колети, когато липсват мотиви за недоставянето им; 3. Неспазване на сроковете за доставяне на пощенските пратки и на пощенските парични преводи, посочени в общите условия на договора с потребителите; 4. Неизплатени или неправилно изплатени суми по вътрешни и международни пощенски парични преводи.
В разглеждания случай се търсят събрани от ответника и неплатени суми
на ищеца “П.С..Л.”, като изпращач, за доставка на пратки с
наложен платеж по възлагане от страна на “П.С..Л.”, т.е. търси се отчета по възложената К.ска
услуга. Претенцията за предаване на събраната сума с наложен платеж от страна
на К.ската фирма не попада в лимитативно изброените хипотези по чл. 85, ал. 1
от ЗПУ, които съдът намира, че не подлежат на разширително тълкуване. Дори и в
общите условия на ответното дружество да е предвидена и друга хипотеза, след
като същата не е предвидена в закона, то не може да се ограничава отговорността
на К.ската фирма за това и не може да се приложи последицата по чл. 87, т. 7 от
ЗПУ.
За пълнота
на изложението, дори да се приеме, че е приложимо рекламационното производство
в случая, по делото са представени от ищеца доказателства за рекламация в
писмен вид. Доколкото законът предвижда единствено, че рекламацията
следва да е в писмена форма, то изпратените от ищеца до ответника писма по
електронна поща са достатъчни, за да се приеме инициирането от ищеца на
рекламационно производство за процесните услуги. С писмо от 09.03.2016 г., изпратено от ищцовото дружество
“П.С..Л.” до ответника, т.е. в предвидения
шестмесечен срок, се претендира да бъдат изплатени неполучените суми за
процесния период. Това е сторено и в последващи писма от ищеца до ответника. На
20.05.2016 г. от името на ответното дружество е изпратено писмо до ищеца, че
въпросът ще бъде отнесен до управителя. Няма данни в срока по чл. 86, ал 3 от
ЗПУ да има отговор от ответника по претенцията на ищеца. Поради това следва да
се приеме, че е спазено изискването за извършване на рекламация от ищеца пред
ответника по реда на чл. 85-87 от ЗПУ и възражението на ответника се явява
неоснователно.
От събраните по делото доказателства и изслушаните заключения на съдебните експертизи се установява, че през процесния период ответното дружество е получило от ищеца пратки за доставка с наложен платеж. Установява се, че същото е отчело доставяне на пратки за процесния период. Видно от изходящите от ответника справки, които следва да се вземат предвид като признаване на тези факти, ответникът е извършил доставките и след като пратката е отбелязана като доставена, то същият следва да е събрал сумите по наложен платеж от крайните получатели на пратките. Това следва и от характера на услугата “наложен платеж”, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума, съгласно легалната дефиниция на “наложен платеж” в § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за пощенските услуги. С оглед на това неоснователни са възраженията на ответника, че след 30.09.2015 г. не са възлагани услуги за доставка на стоки и ищцовото дружество не е предавало на ответника пратки.
Не се
доказа от ответника възражението, че фактурите за извършените доставки са издадени на “П.С..Л.”, вместо на “Г.Г.” предвид прекратяването на отношения между
ответника и това дружество, и че това не били вземания, произтичащи от
процесния договор.
Съдът намира, че доводите на ответника, че неговата собствена система дава грешки, което се е отразило на статуса на пратките и на фактурите, не могат да обосноват липсата на предпоставки за договорната му отговорност. Ответникът е приел в договора за откриване на акаунт, че отчетът и фактурата на възложителя се публикуват ежемесечно на www.city-express.com, като възложителят получава индивидуална парола за достъп до месечните отчети и фактури. С оглед на това ответникът носи отговорността да поддържа собствената си система и това е негов ангажимент. Същият не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, представляващо неполагане на дължимата грижа за поддържане на изправността на неговата система във връзка с пратките, отчетите и фактурите.
Ответникът е направил възражение, че писмата
по електронна поща не изхождат от управителя на дружеството, а и същите са му
станали известни едва с получаването на исковата молба. Независимо че
електронните писма не изхождат лично от управителя на ответното дружество, то
същите следва да се приеме, че изхождат от ответното дружество, доколкото са
изпратени от електронни пощи към сайта (домейна) на ответника. В случая е
приложим принципа на чл. 30, ал. 2, изр. второ от ТЗ, че когато търговският
помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята за овластен да
извърши сделките, които обикновено се извършват там – в случая к,риерски услуги.
Наличието на възникналите между страните отношения относно доставки на пратки
се установява и от фактурите, издадени от ответното дружество на ищеца. Поради
това следва да се приеме, че дори и лицата, изпратили електронните писма, да
нямат представителна власт, то с фактурирането на К.ските услуги търговецът е
потвърдил извършените от същите действия и приложение намира презумпцията
на чл. 301 от ТЗ.
От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява претендираните суми, събрани от ответника при доставка на пратки с наложен платеж, възлизат в общ размер на 500 982,50 лева. Тази сума е намалена със сумата от 133 060 лева, с която ответникът е погасил насрещни вземания чрез прихващане съгласно писмо от електронна поща на ответника от 12.01.2016 г. Соглед на това сумата за получаване от ищеца по пратките с наложен платеж за процесния период възлиза на 367 922,50 лева.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установи да е заплатил претендираната сума за наложен платеж за процесния период.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен за претендираната сума от 367 922,50
лева, представляваща главница по събрани от ответника и неплатени суми на “П.С..Л.”, като изпращач, за доставка на пратки с
наложен платеж по възлагане от страна на “П.С..Л.” в периода месец август, 2015 г. – месец
януари, 2016 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
По акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, съдът намира, че предвид уважаването на главния иск за
сумата от 367 922,50 лева,
върху тази сума следва да бъда присъдена законната лихва. Съгласно договора
ответникът е следвало да изплати на ищеца събраните суми по пратки с наложен
платеж в срок от седем работни дни от доставката. Поради неизпълнение в срок на
това задължение ответникът е изпаднал в забава към 09.03.2016 г. – датата на
претенцията на ищеца, поради което претенцията за законна лихва върху
главницата за периода от 09.03.2016 г.
до 27.04.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) се явява
основателна. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за този период законната лихва върху главницата от 367 922,50 лева възлиза на 42 424,94 лева.
Неоснователно е възражението на ответника,
че претендираното обезщетение за забава съгласно чл. 14.4. от общите условия на
ответното дружество е ограничен до размера на стойността на таксата наложен
платеж. По изложените по-горе съображения в случая не е приложимо
рекламационното производство. Дори и да се приеме, че същото е приложимо
изчисленото обезщетение за законна лихва от 42 424,94 лева не надвишава
стойността на таксата наложен платеж, която ответното дружество е изчислило в
размер на 133 060 лева, съгласно писмо на ответника по електронна поща от
12.01.2016 г.
С оглед на изложеното предявеният акцесорен иск за законната
лихва върху главницата за периода от 09.03.2016
г. до 27.04.2017 г. следва да бъде уважен за сумата от 42 424,94 лева.
Върху главницата от 367 922,50
лева следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба (28.04.2017г.) до
окончателното й плащане.
Молбата на ответника от
30.10.2018 г. и представените със същата писмени доказателства, както и
представените от ответника писмени доказателства с писмената защита, не следва
да се вземат предвид, доколкото са депозирани след приключването на устните
състезания по делото.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК. С представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира
разноски в общ размер на 44 239,79 лева, от които 16 413,90 лева –
държавна такса, 3 900 лева – депозит на вещо лице, 445 лева - заплатени такси
на ЧСИ за налагане на обезпечение по иска, 1 380 лева - превод на книжа, и
22 100,89 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са
представени доказателства съгласно
задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е основателно. Минималното адвокатско възнаграждение при оценяеми искове с интерес над 10 000 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 9 738,35 лева. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в случая адвокатският хонорар уговорен, съответно платен от ищеца, следва да бъде редуциран и определен до минималния размер от 9 738,35 лева без ДДС, доколкото в представените от ищеца фактури не се сочи върху адвокатското възнаграждение да е начислен ДДС.
Съгласно т. 5 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените в обезпечителното производство разноски се присъждат със съдебното решение по съществото на спора с оглед на крайния му изход. В случая претендираните от ищеца разноски в изпълнителното производство от 445 лева – такси на ЧСИ за налагане на обезпечение по иска, не са свързани с производството по обезпечаване на исковия процес, а са форма на реализиране на обезпечението. Това излиза извън обезпечителното производство по смисъла на Част четвърта от ГПК. За събирането на таксите в изпълнителното производство е предвиден специален ред в ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЧСИ, съответно за оспорване на постановлението за разноски по изпълнението. Поради това съдът, разглеждащ спора по същество, не е компетентен да се произнесе по тях.
С оглед на горното и изхода на спора, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по делото в общ размер на 31 432,25 лева, от които 16 413,90
лева – държавна такса, 3 900 лева – депозит на вещо лице, 1 380 лева -
превод на книжа, и 9 738,35 лева без ДДС – адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Г.К.” ООД, ЕИК********(с предишно наименование “С.Е.К.” ООД), със сeдалище и адрес на управление:***, да заплати на “П.С..Л.”, учредено и съществуващо съгласно законите
на Гибралтар, вписано в дружествения регистър на Гибралтар под номер 108946,
с регистриран адрес: Сюит 4, 4 Гирос Пасидж, Гибралтар, на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо вр. с чл. 359, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 367 922,50
лева (триста шестдесет и седем хиляди деветстотин
двадесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща главница по събрани от ответника и
неплатени суми на “П.С..Л.”, като изпращач, за доставка на пратки с
наложен платеж по възлагане от страна на “П.С..Л.” в периода месец август, 2015 г.– месец
януари, 2016 г., съгласно договор
за откриване на акаунт, сключен на 21.08.2015 г. между “П.С..Л.” като възложител и “С.Е.К.” ООД като изпълнител, ведно със законната лихва върху сумата от 367 922,50 лева за периода от 28.04.2017 г. до окончателното й плащане, и
сумата от 42 424,94 лева
(четиридесет и две хиляди четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и
четири стотинки), представляваща лихва за забава върху сумата от 367 922,50 лева за периода от 09.03.2016 г. до 27.04.2017
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Г.К.” ООД, ЕИК********(с предишно наименование “С.Е.К.” ООД), със сeдалище и адрес на управление:***, да заплати на “П.С..Л.”, учредено и съществуващо съгласно законите на Гибралтар, вписано в дружествения регистър на Гибралтар под номер 108946, с регистриран адрес: Сюит 4, 4 Гирос Пасидж, Гибралтар, сумата от 31 432,25 лева (тридесет и една хиляди четиристотин тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: