ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на деветнадесети
юли през двехиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ДАРИНА МАРКОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
346 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ със седалище гр.София срещу решение № 276 от 20.04.2017г. по
търг.дело № 1195/16г. по описа на Варненски ОС, с което застрахователното
дружество е осъдено да заплати на Е.С.Д., Д.Г.Б. и Ц.Г.Д.,*** на основание чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД
сумите по 160 000лв. за всяка една от тях, представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния
съпруг и баща Георги Мирчев Добрев, вследствие на ПТП, настъпило на
22.12.2014г. в гр.Варна, на бул.“Сливница“, с МПС –„Рено Еспейс“ с рег.№ В 7099
НВ, управлявано от Д.И.И., обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на събитието, застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № 23114001948393 от 25.07.2014г., издадена от ЗАД „ОЗК –
Застраховане“, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
увреждането – 22.12.2014г. до окончателното им изплащане, при участието на Д.И.И.,
като трето лице помагач на страна на ответника.
Във
въззивната жалба се твърди че обжалваното решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се че
определеният размер на неимуществените вреди не отговоря на критериите за
справедливост /чл.52 от ЗЗД/ и на приноса на пострадалия за настъпване на ПТП
/чл.51 ал.2 от ЗЗД/, който съдът изобщо не е отчел.
Твърди че
първоинстанционният съд е нарушил чл.51 ал.2 от ЗЗД като не е отчел приноса на
пострадалия за настъпване на пътно-транспортоното произшествие. Излага че по
делото е приел за установено, че в кръвта на пострадалия е имало съдържание на
алкохол с концентрация 2.8 промила. Симптомите, които се свързват с такова
степен на алкохолно опиянение са: нарушение в координацията на движението,
липса на адекватна преценка на собствените постъпки и околната действителност,
намаляване на времето за реакция. Оспорва извода на съда, че за пешеходците не
е предвидена забрана в този смисъл в ЗДвП. Твърди че съпричиняване е налице
винаги, когато пострадалият не полага дължимата към себе си грижа, не проявява
нужното внимание, изискуемо или предополагаемо според неписаните житейски
правила. Позовава се на практика на ВКС. Твърди че съзнавайки нетрезвото си
състояние, пешеходецът е предприел рисковано пресичане пред автомобил който е
могъл да види и така е проявил небрежност по отношение на собственото си здраве
и живот. Твърди че са нарушени разпоредбите на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.113
ал.1 т.2 от ЗДвП и чл.108 от ЗДвП.
Твърди че
по делото са останали неизяснени обстоятелства относно механизма на ПТП, които
са от значение за установяване на приноса на пострадалия за настъпването му.
Твърди че не е установено, че ПТП е станало на пешеходна пътека, както е приел
съдът, въпреки противоречивите доказателства в тази насока, като твърди че нито
едно от заключенията не фиксира мястото на произшествието върху пешеходната
пътека.
Твърди че
е неизяснено обстоятелството имало ли е автомобил в дясната пътна лента по
посока на пешеходната пътека. Твърди че по отношение на това обстоятелство са
налице противоречиви свидетелски показания. Позовава се на заключението на в.л.
Томов, че не съществувала техническа пречка автомобилът да е бил видим за
пешеходеца от момента на стъпването му на пътното платно, независимо дали има
някакво движение в най-дясната пътна лента, както и че ако е имало автомобил,
то той не би попречил на видимостта на пострадалия. Оспорва извода на съда, че
по делото не е установено пешеходецът да е имал пряка видимост към движещия се
срещу него автомобил и въпреки това да е предприел действия по пресичане на
пътното платно.
Твърди че
спорен по делото е и въпроса за скоростта на движение на лекия автомобил,
ударил пешеходеца, обстоятелство, което е от значение за възможността на
пешеходеца да забележи движещото се МПС и да реагира своевременно като избегне
удара.
Оспорва
размера на присъденото обезщетение като твърди, че същият е необосновано
завишен с оглед критерия за справедливост и константната съдебна практика.
Твърди че съдът не е обсъдил наведените от него доводи за прекомерност. Твърди
че съдът не е изяснил защо приема изцяло претенциите на всяка една от ищците
съобразно събраните по делото доказателства.Твърди че съдът не е обсъдил
направените от него възражения срещу заболявания на ищците, за които твърди че
са били предхождащи смъртта на техния съпруг и баща като твърди, че ищцата Д. е
имала хипертонична болест много преди смъртта на съпруга си.
Излага,
че съдът не е отчел редица фактори имащи значение за размера на обезщетението –
възраст на наследниците, която им позволява да не зависими от своя съпруг и
баща, финансова независимост от наследодателя им, липса на доказателства за
отключване на нови заболявания в резултат на стреса. Оспорва и
причинно-следствената връзка между емоционалните преживявания на ищците –
малоценностни изживявания, чувство на непълноценност и нерешителност, които са
особености на характера и не следва да се свързват с претърпяната загуба на
близък. Оспорва приетото от съда, че след смъртта на съпруга и цялата
отговорност по отглеждане на децата била върху майката, който е с разрез с
възрастта на ищите. Оспорва кредитирането на свидетелските показания на
свидетелката Демирева в частта им в която не съдържат достоверни факти, а дават
субективна оценка на поведението на ищцата. Позовава се и на нарушение на
нормата на чл.172 от ГПК. Твърди че в резултат на неправилен анализ на
доказателствата и на липса на обективност на съда се е достигнало до определяне
на размер на обезщетението от по 160 000лв., който размер не отговоря на
паричния еквивалент на претърпените от ищите морални вреди и е свръхзавишен.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което
предявения срещу него иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде
отхвърлен изцяло, евентуално да бъде намален. . Претендира юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Въззиваемите
страни Е.С.Д., Д.Г.Б. и Ц.Г.Д., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК
отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваните от застрахователя части.
По
исканията във въззивната жалба за събиране на доказателства от въззивния съд:
Във
въззивната жалба е направено искане за снабдяване с удостоверение за това кои
са личните лекари на ищците, за снабдяване с медицинската документация на всяка
от ищците, находяща се при личните им лекари и искане за експертиза,
установяваща имали ли са ищците предхождащи заболявания. Исканията са направени
от въззивника – ответник след изслушване на заключението на
съдебно-психиатричната експертиза и са оставени без уважение. Въззивният съд
намира че същите не са свързани с приетата по делото експертиза, поради което и
искането е направено несвоевременно и следва да бъде оставено без уважение.
Искането за повторна тройна експертиза е направено от ответника своевременно и
не е уважено от първоинстанционния съд. Въззивният съд намира че искането за
тройна повторна съдебно-автотехническа експертиза следва да бъде оставено без
уважение, тъй като не са налице предпоставките по чл.201 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ за издаване на удостоверения, снабдяване с лични медицински
картони на ищците, назначаване на медицинска и съдебно-автотехническа
експертиза.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 03.10.2017г.
от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице помагач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: