№ 679
гр. Перник, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720100410 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Б. Й. К., ЕГН **********, с адрес: *****,
чрез адв. К.П., срещу „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи принудително на
ответника сумата 3972,67 лв., представляваща задължение за топлинна енергия периода
01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. за имот, находящ се на адрес: *****, поради погасяване на
вземането по давност.
Ищецът излага, че на 12.03.2020 г. между страните е сключено споразумение за
разсрочено плащане на суми за топлинна енергия за топлофициран имот на посочения адрес.
Твърди, че в случая признаването на задължението за процесния период е направено след
като давностният срок е изтекъл, поради което сумата не се дължи като погасена по давност.
С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде уважен, както и за осъждане на
ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация - Перник” АД е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, тъй като съгласно чл.
124, ал. 4 ГПК иск за установяване на факти с правно значение е допустим само в
предвидените в закона случаи. Оспорва иска като неоснователен, тъй като с извършеното
извънсъдебно признание на дълга изтеклият давностен срок губи правното си значение и е
започнала да тече нова давност съобразно новата уговорка. По изложените съображения
1
моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо, евентуално – за
отхвърляне на иска като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
От удостоверение за наследници с изх. № 1566/13.12.2021 г. се установява, че Т.Б.М.,
ЕГН **********, е починала на 20.09.2013 г. като е оставила наследници по закон Б. Й. К.,
ЕГН ********** – дъщеря, и Р.Й.К., ЕГН ********** – син, починал на 23.10.2021 г.,
всички с адрес: *****.
Не се спори, че ответникът претендира от ищеца вземания за доставена топлинна
енергия за периода 5/2007 г. – 4/2009 г. за имот с адрес: *****, което е видно и от
представената по делото справка-извлечение от ответника. Същата съдържа и изявление на
ответника, че в счетоводството му са отчетени плащания за периода 30.11.2017 г. –
04.03.2021 г. Предвид липсата на правен спор между страните, за ищеца е налице правен
интерес да отрече дължимостта на процесното вземане, поради което предявеният иск е
допустим.
С молба от 21.11.2017 г. ищецът е отправил искане до ответника за сключване на
извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане за блокирана сметка с месечна вноска в
размер на 50,00 лв. и по 50,00 лв. за редовна.
От споразумение № 4481/04.12.2017 г. се установява, че на 30.11.2017 г. ищецът, в
качеството на клиент на топлинна енергия и титуляр по партида с абонатен № **********
на имот с адрес: *****, е признал, че ма неплатени задължения към ответника в общ размер
6317,09 лв., катко следва: сметка 411 /редовна/ за период 01.05.2016 г. – 31.10.2017 г. - сума
в размер 1144,42 лв., и сметка 444 /блокирана/ за период 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. и
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – сума в размер 5172,67 лв. Съгласно споразумението клиентът
е заплатил към 30.11.2017 г. сума в размер на 100,00 лв. /по блокирана сметка/ и се
задължава да изплати остатъка от сумата в размер на 6217,09 лв. на равни месечни вноски
по 100,00 лв. /по лв. по редовна сметка и 50,00 лв. по блокирана сметка/, считано от
м.12.2017 г., като запазва и правото си да прави по-големи вноски от договорените, като
едновременно с това заплаща и текущата си сметка. В случай, че клиентът забави плащането
на дължима вноска по споразумението с повече от един месец, ответноот дружество ще
пристъпи към събиране на дължимите суми по съдебен ред, ведно със законната лихва,
съгласно действащото законодателство и общите условия.
От споразумение № 843/16.03.2020 г. се установява, че на 12.03.2020 г. ищецът, в
качеството на клиент на топлинна енергия и титуляр по партида с абонатен № **********
на имот с адрес: *****, е признал, че ма неплатени задължения към ответника в общ размер
5631,70 лв., както следва: сметка 411 /редовна/ за период 01.10.2017 г. – 29.02.2020 г. - сума
в размер 1659,03 лв., и сметка 444 /блокирана/ за период 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. – сума
2
в размер 3972,67 лв. Съгласно споразумението клиентът е заплатил към 12.03.2020 г. сума в
размер на 160,59 лв. /60,59 лв. по фактура за м.01.2020 г., 50,00 лв. по редовна сметка и
50,00 лв. по блокирана сметка/ и се задължава да изплати остатъка в размер на 5471,11 лв.
на равни месечни вноски по 100,00 лв. /по 50,00 лв. по редовна сметка и 50,00 лв. по
блокирана сметка/, считано от м.04.2020 г., като запазва и правото си да прави по-големи
вноски от договорените. В случай, че клиентът забави плащането на дължима вноска по
споразумението с повече от един месец, ответното дружество ще пристъпи към събиране на
дължимите суми по съдебен ред, ведно със законната лихва, съгласно действащото
законодателство и общите условия.
Спорен по делото е въпросът погасени ли са по давност вземанията за периода
01.05.2007 г. – 30.04.2009 г.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. С оглед изложеното, в настоящия случай вземанията се погасяват с кратката
тригодишна давност.
Предвид липсата на доказателства за уговорен падеж на вземанията, следва, че
изискуемостта им е настъпила с изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. на 01.06.2007
г. е настъпила изискуемостта на вземането за м.05/207 г. и на 01.05.2009 г. е настъпила
изискуемостта на последното вземане от процесния период. Следователно давностният срок
за последното вземане от процесния период е изтекъл на 01.05.2012 г.
Относно възражението на ответника, че е извършено признание на дълга от ищеца, с
което целият давностен срок е изгубил правното си значение и е започнала да тече нова
давност, съдът намира следното:
Съгласно чл. 116 б. „а“ давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
Тъй като прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла,признаването на
едно вече превърнало се в „естествено“ задължение не води до неговото „възкресяване“ като
вземане, подлежащо на принудително изпълнение. Подобно признаване на дълга, само по
себе си не съдържа и отказ от погасителна давност, тъй като отказът от изтекла давност
може да бъде единствено изрично едностранно изявление на длъжника, което не може да се
предполага въз основа на неговото конклудентно поведение. С оглед изложеното, съдът
приема, че със сключените споразумения не е започнал да тече нов давностен срок за
вземанията.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в размер на 158,91 лв. - държавна такса, и 550,00 лв. - платено в брой
адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
3
По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено в отговора на исковата молба, съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при предявения материален интерес е 508,09 лв.,
който размер платеното такова не надвишава значително, поради което не е налице
основание за неговото намаляване.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски по делото в пълен размер, възлизащи на сумата 708,91 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Й. К., ЕГН **********, с адрес: *****, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, принудително сумата 3972,67
лв., представляваща задължение за топлинна енергия периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. за
имот, находящ се на адрес: *****, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Й. К., ЕГН
**********, с адрес: *****, сумата 708,91 лв. /седемстотин и осем лева и деветдесет и
една стотинки/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4