Р Е Ш Е Н И Е № 355
гр.
Стара Загора, 04.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в открито
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №346 по
описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба на „П“ ДЗЗД гр.Стара Загора против Заповед за налагане на ПАМ
№ФК-188-0002158/28.04.2021г., издадена от ЗА Началник отдел „Оперативни
дейности – Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата се сочи, че заповедта е необоснована
и незаконосъобразна. Обосновава се, че мотивите относно продължителността на
срока са бланкетни, не отговарят на фактите по конкретния случай и са в разрез
със ЗАНН. Сочи се също, че при налагането на ПАМ явно е нарушен принципът на
съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 АПК, като наложената мярка е в противоречие
с чл.6, ал.5 АПК. Излагат се съображения, че заповедта не изпълнява и целта на
Закона за ДДС, прогласен в чл.1 от същия. В заключение се сочи, че се касае за
магазин с жива стока - животни и при едно запечатване на обекта без достъп до
него ще се стигне до това, че животните ще загинат и жалбоподателят би понесъл
големи имуществени вреди. По изложените съображения се моли заповедта за
налагане на ПАМ да бъде отменена.
Ответникът по
жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание моли съда да отхвърли жалбата
и да приеме, че заповедта е законосъобразна. Сочи, че законодателят не предвижда никакъв толеранс
на неотчетените продажби, като в случая са налице данни, че няма нито една
отразена продажба за деня, което е индикация, че системно не се отчитат
приходите от обекта. В представено по делото писмено становище обосновава, че
принудителна административна мярка се прилага във всички случаи на правен
субект, който не издаде съответен документ за продажба по чл.118 ЗДДС. Заявява
се, че при определяне на продължителността на мярката са взети предвид тежестта
на извършеното нарушение и последиците от същото. По подробно изложени
съображения се моли съда да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане сума за
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 23.04.2021г. в
13:18 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – зоомагазин, находящ се в гр.Стара
Загора, ул.Генерал Гурко №97, стопанисван от ДЗЗД „П“ с ЕИК *********. При
проверката, преди легитимацията на контролните органи, в 13:11 часа е извършена
контролна покупка на 1 бр. храна за златни рибки на стойност 0,40 лева, платени
в брой от Д.П.– проверяващ на Р.Б.– управител, за която не е издаден фискален
бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ – модел ELTRADE A1 KL с ИН на ФУ ED311476 и
ИН на ФП 44311476, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. В обекта не се използва
СУПТО. Констатациите от извършената проверка са обективирани в протокол сер.АА
№0002158/23.04.2021г. В протокола е извършено описание на обекта, вида на
осъществяваната дейност, работното му време и е посочено, че при проверката от
ФУ са отпечатани справка от контролната лента на електронен носител и дневен
отчет. В протокола е отразено наличното фискално устройство и разликата в
касовата наличност от 8,10 лева, като по данни от ФУ тя е 0 лева.
Въз основа на констатациите
от проверката административният орган е приел, че жалбоподателят не е издал
съответния документ за продажба по чл.118, ал.1 от ЗДДС, което е нарушил чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което
се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане
на принудителна административна мярка. В заповедта е посочено, че от
отпечатаната справка от КЛЕН и дневен отчет се установява, че контролната
продажба не е отразена като регистрирана чрез фискален бон, като нарушението
води до неотразяване на приходи. Поради това на ДЗЗД „П“ е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
зоомагазин, находящ се в гр.Стара Загора, ул.Генерал Гурко №97, стопанисван от
дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186,
ал.1 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавена стойност.
Като мотиви за
издаване на заповедта и продължителността на срока на мярката е посочено, че
издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в
брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или
управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки. За обосноваване на продължителността на срока на мярката са взети
предвид местоположението на търговския обект в централната градска част на
гр.Стара Загора, продължителното работно време само с един почивен ден, площта
на обекта – около 20 кв.м., характера на дейността, разнообразния асортимент на
предлаганите стоки с широк ценови диапазон – декоративни рибки с цени от 1,50
лева до 6 лева, храна за рибки с цени от 0,40 до 2,50 лева, аквариуми с цени от
3,50 до 190 лева и аксесоари с цени от 1,60 до 30 лева, като всичко изложено
предполага възможност за реализиране на високи търговски обороти. Посочено е и
че освен констатираното неиздаване на фискална касова бележка за извършената
контролна покупка, към момента на проверката в касата на обекта е налична сума
в размер на 8,10 лева, която не е регистрирана във ФУ (видно от дневния отчет),
което е индикация за системно неотчитане на приходи от продажби. От така
изложеното административният орган е направил извод, че с поведението си
проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната
политика на държавата, тъй като укрива своите продажби, поради което не могат
да бъдат проверени извършените от него доставки и като последица се явява
неправилното определяне на реализираните доходи и дължимите данъци. В заповедта
е посочено също, че така извършеното деяние, показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Обосновано е, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с принципа на
съразмерност и с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики на обекта, както и с необходимото време за създаване нормална
организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи,
съдържащите се в издаваните ФКБ нормативно установени реквизити и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда на фиска. Със
заповедта е указано запечатването да се извърши в срок до три дни от датата на
влизане в сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка,
а на дружеството – да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове
стоки, за срок до определената дата на запечатване.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед, както и документи,
обосноваващи компетентността на административния орган.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на
тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
С оспорения
индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна
мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно
алинея трета на чл.186 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на
правомощието по налагане на подобна мярка. Със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за
Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на
Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по
чл.186 от ЗДДС (л.22). Със т.4 от Заповед №ЗЦУ-ОПР-12/12/02.2020г.
Изпълнителният директор на НАП е оправомощил Главния секретар на Националната
агенция за приходите, при отсъствие на титуляр на длъжност, заета от държавен
служител, да определя служител, който да изпълнява задълженията му при
условията на чл.84 от ЗДСл. (л.40). Със
Заповед З-ЦУ-2/04.01.2021г. Главният секретар на НАП е наредил при отсъствие на
държавния служител Ж.Н.М., заемаща длъжността началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от Д.Т.Т.на длъжност началник
сектор „Мобилни групи 1“ – Пловдив в отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
а при отсъствие на Д. Т. Т., длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП да се изпълнява Н. Г. Г., който е и издателят на процесната заповед
(л.23). От ответника са представени и Заповед
№2325/06.04.2021г. на Директора на дирекция УЧР, с която е разрешен за периода 19.04.2021г.
до 29.04.2021г. отпуск в размер на 9 дни на Ж. Н. М. (л.42) и Заповед
№2490/12.04.2021г. Директора на дирекция УЧР, с която е разрешен за периода
19.04.2021г. до 29.04.2021г. отпуск в размер на 9 дни на Д.Т.Т.(л.43). При тези
данни се налага извод, че определянето на издателя на процесната заповед като
заместник на органа по чл.186, ал.3 от ЗДДС е извършено от оправомощен орган
при доказано отсъствие на титуляра на задължението за издаване на заповедта за
ПАМ, следователно административният акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част
на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на
правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част
подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е
упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване
на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския
обект и за конкретно неотчетената посредством издадена фискална бележка
търговска продажба, като са изложени отделни мотиви за продължителността на
срока на мярката. Посочено е правното основание за
налагането на принудителната административна мярка, с оглед на което съдът
намира за изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По
силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна
мярка по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето,
а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват
от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката
се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
В нормата на чл.118,
ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка
с НАП, са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, задължава всяко
лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на
изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира във
фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“
от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Ето защо, при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или системен бон, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ „запечатване на обект и забрана за
достъп до него“, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Единствената
преценка, която административният орган трябва да направи е по отношение на
срока на принудителната административна мярка, каквато преценка е била
направена в случая. С процесната заповед е постановено запечатване на
търговския обект за срок от 14 дни, а максимално предвиденият в закона срок е
до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от средно предвидения в закона, като
е съобразил особеностите на констатираното нарушение и баланса между личните и
обществени интереси в изрично изложените мотиви. Определената продължителност
на срока е обоснована с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за
издаване на фискални касови бонове за реализираните продажби и при
съобразяване, че това нарушение има за последица неотчитане на приходи,
доказателство за което е установената разлика между касова наличност и
отчетената чрез фискалното устройство в обекта, като последната по данни на ФУ
е 0 лева. Този факт е индиция за системно неиздаване на фискални бонове и
създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на
продажбите и разчитането с бюджета. Като релевантни за определяне
продължителността на срока на ПАМ правилно са преценени и установените при
проверката факти – местоположението на обекта в центъра на гр.Стара Загора,
продължителното работно време само с един почивен ден, площта на обекта – около
20 кв.м. и разнообразието на предлаганите стоки в широк ценови диапазон, въз
основа на които е направен обоснован извод за реализиране на по-високи
търговски обороти.
Видно
от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване
дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се
касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл.22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни
административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна
административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на
такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството
не е преустановило дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност
за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита
интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне
размера на публичните задължения. Ето защо съдът счита, че не е нарушен
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне срока на
административната мярка. Продължителността й е в разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охрана на обществени
отношения, касаещи данъчното облагане.
Изложените
възражения относно наличието на жива стока касаят въпрос по изпълнението й, а
не по нейната законосъобразност, като в изпълнителното производство АПК
предвижда допълнителни гаранции за съблюдаване ненарушаването на правата на
задължените страни.
С оглед на
изложеното съдът намира че обжалваната заповед, като издадена от компетентен
орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът,
издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв., определено в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„П“
ДЗЗД гр.Стара Загора против Заповед за налагане на ПАМ
№ФК-188-0002158/28.04.2021г., издадена от ЗА Началник отдел „Оперативни
дейности – Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „П“ ДЗЗД гр.Стара
Загора със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.Железник,
ул.Младост №21, вх.А, ет.6, ап.24, да заплати на Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, гр.София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, сумата от 100
(сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: