М О Т И В И :
Производството
е по чл. 376 и сл. от НПК. Образувано е по постановление на Окръжна прокуратура
– гр. Бургас от 3.09.2019 г., с което е внесено досъдебно производство № 251 ЗМ
76/2019 г. по описа на ОД МВР-Бургас в Бургаския окръжен съд с предложение за
освобождаване на обвиняемия К.П.С. *** с ЕГН ********** от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК за
престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа предложението
и предлага на съда да наложи на обвиняемия административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Обвиняемият
не оспорва фактите, изложени в постановлението и моли съда за налагане на
минимално по размер наказание.
Бургаският
окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона,
прие следното:
Обвиняемият
К.С. се занимавал със земеделие от 2012 г., когато се регистрирал като
земеделски стопанин. Оттогава всяка година той подавал заявления по схеми и
мерки за директни плащания, като за 2016 г. получил субсидии в размер на
28553.26 лв. (л. 84 от ДП).
На
18.04.2017 г. обвиняемият К.С. представил в ОС ”Земеделие”- гр. Средец общо
заявление за подпомагане с вх. № 18515796/18.04.2017 г. по чл. 32, ал. 1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Според посочените
данни в заявлението кандидатът С. с УРН 567235 кандидатствал за подпомагане с
12 земеделски имота в землището на с. Граничар и 1 земеделски имот в землището
на с. Момина църква, всички в общ. Средец. Заявлението било за подпомагане по
„Схема за единно плащане на площ“ (СЕПП), „Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания“ (ЗДП), „Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива
за водите“ (Мярка 12) и „Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от
значителни природни ограничения“ (Подмярка 13.2/НР2). СЕПП представлява схема за
получаване на директни плащания, като средствата се осигуряват изцяло от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) за земеделски площи,
които земеделските стопани ползват на територията на Република България.
Схемата за единно плащане на площ е предвидена в Регламент (ЕС) № 1307/2013 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. и в ЗПЗП.
Обвиняемият подписал заявлението
пред свид. Р. В.-И. – ст.експерт при ОС „Земеделие“- гр. Средец, на която
предоставил копие от личната си карта и удостоверение за банковата сметка, по
която да бъдат преведени субсидиите. Тъй като земеделските площи, с които се
кандидатствало за подпомагане, трябвало да бъдат регистрирани в общинската
служба по земеделие по тяхното местонахождение, в случая в ОС „Земеделие“- гр.
Средец, свид. Р.В.-И. изготвила и разпечатала 12 броя карти с очертано
местонахождение на заявените от К.С. земеделски парцели. Едната от картите
включвала два парцела. Границите на всеки използван от кандидата през текущата
стопанска година земеделски парцел били посочени от обвиняемия. След
разпечатването на картите, той ги подписал в качеството на декларатор (л. 57-68
от ДП). Заявените от него данни били
въведени в СРКЗПЗП (Системата
за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за
плащане).
В
съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, на 25.05.2017 г. обвиняемият С.
подал „Заявлението за подпомагане 2017 форма за физически лица“ в ОС
„Земеделие“- гр. Бургас, в която се намирал постоянният адрес на кандидата.
Със заявлението, с уникален идентификатор 02/070717/22341, обвиняемият
подал 12 броя карти с очертано местонахождение на ползваните от него 13
земеделски парцела в землището на с. Граничар и с. Момина църква. Данните за
парцелите били записани в „Таблица на използваните парцели 2017” така, както
същите били отразени в ортофотокартите. Съгласно съдържанието на документа
обвиняемият кандидатствал за подпомагане за 13 броя използвани от него
земеделски парцели с обща площ 48.15 ха. Посочено било, че десет от парцелите били постоянни или временни пасища
за паша на животни – (с код на културата – 314000 - Постоянни пасища), а
останалите - ливади за косене (код 315000 - Постоянни пасища). В Таблицата
срещу всеки един от парцелите била отбелязана схемата за подпомагане чрез
изписване „Да“ в графите „СЕПП” и „Мярка 13.2/НР2“ в графите „Подмярка
13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР2“, а срещу парцела в с. Момина църква била
отбелязана и „Мярка 12/Натура 2000“. В заявлението обвиняемият декларирал, че
към датата на кандидатстване заявените от него площи отговаряли на условията за
допустимост по смисъла на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ (л. 49-53 от ДП).
На
12.10.2017 г. въз основа на Заповед № 343943/9.10.2017 г., издадена от К. Б. –
началник отдел на Регионален технически инспекторат-гр.Ямбол при Разплащателна
агенция, свидетелят С. Й. извършил проверка на място за допустимост на
декларираните площи в Заявлението за подпомагане с УИН 02/070717/22341. При
проверката, извършена в присъствието на обвиняемия, било установено следното: В
землището на с. Граничар земеделски парцели № 17779-10-1-2 с декларирана площ
от 2,03 ха, № 17779-10-2-1 с декларирана площ от 0,65 ха, № 17779-14-1-1 с
декларирана площ от 2,41 ха, № 17779-14-2-2 с площ от 1,81 ха, № 17779-14-3-1 с
декларирана площ от 2,21 ха, № 17779-8-1-1 с декларирана площ от 1,87 ха, №
17779-9-1-2 с декларирана площ от 1,19 ха и № 17779-94-1-2 с декларирана площ
от 15,13 ха били с предназначение постоянни и временни пасища за паша на
животни. Всички посочени парцели били изцяло захрастени, без следи от
земеделска дейност за стопанската 2017 година, поради което били недопустими за
подпомагане. Земеделски парцели № 17779-14-2-1 с декларирана площ от 5,06 ха, №
17779-15-1-1 с декларирана площ от 6,70 ха и № 17779-16-1-1 с площ от 5,55 ха
били с предназначение ливади за косене. И тези парцели били изцяло захрастени,
без следи от земеделска дейност за стопанската 2017 г., поради което били
недопустими за подпомагане. За земеделски парцел № 17779-9-2-1 с предназначение постоянни и
временни пасища за паша на животни с площ от 0,16 ха било установено, че е
почистен и при измерване отговарял на заявената площ, поради което бил допустим
за подпомагане за цялата си площ. В землището на с. Момина църква за земеделски
парцел № 29221-504-3-3 с предназначение постоянни и временни пасища за паша на
животни с площ от 3,38 ха било установено, че от общо заявената площ само 0,65
ха били почистени и допустими за подпомагане, а останалата част от 2,73 ха била
захрастена, с наличие на дървета и не била годна за подпомагане.
В крайна
сметка се оказало, че по мерки СЕПП, ЗДП и подмярка 13.2/НР2 от общо заявените
площи в размер на 48,15 ха допустими за подпомагане били само 0,81 ха, а по
мярка 12 „Натура 2000“ от заявените 3,38 ха допустими за подпомагане били само
0,65 ха. Направените констатации били отразени в Доклад за проверка на площи
(л. 14-29 от ДП). Всички площи, за които било установено, че не отговарят на
изискванията за подпомагане - 47,34 ха, се считали за наддекларирани. Съгласно
чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г.,
при наличие на наддекларирани площи над 50% за съответната група култури не се
отпуска помощ или подпомагане за площ. Затова на обвиняемия била платена сума в
размер на 100.45 лв. само по Схема за плащане на селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания
(ЗДП)- вж. писмо на ДФ „Земеделие“- л. 83 от ДП.
Изложената
фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от показанията на
свидетелите С.Й., Р. В.-И. и Н.Б., както и от приложените по досъдебното
производство заявление за подпомагане 2017 и таблица на използваните парцели
(л. 50 -52), карти на блок за земеделско стопанство (л. 57-68), доклад за
проверка на площи (л. 14-29), контролен лист за процедурна проверка (л. 30).
Самият обвиняем не оспорва констатациите при проверката и признава, че тревата
в парцелите не била окосена, а захрастяванията били над допустимото. Обяснява, че
условията за допустимост на земеделските площи за подпомагане не били изпълнени
поради некоректно поведение на наетите от него работници роми. Посоченото
обстоятелство не оневинява обвиняемия, тъй като в случая неспазването на
критериите за допустимост не се дължи на непреодолима сила или извънредни
обстоятелства.
При така
установените фактически положения съдът прие, че деянието на обвиняемия С. е
съставомерно по чл. 248а, ал. 2 вр. ал. 1 НК. На 25.05.2017 г. той подал в Общинска
служба ”Земеделие” - гр. Бургас „Заявление за подпомагане 2017 Форма за
физически лица“ с УИН 02/070717/22341 по чл. 32, ал. 1 ЗПЗП и „Таблица на
използваните парцели 2017“, в които представил неверни сведения – посочил като
обработвани и отговарящи на условията за допустимост по смисъла на Наредба № 2 от
17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за плащане на площ, земеделски парцели в землището на с.
Граничар с номера 17779-10-1-2, 17779-10-2-1, 17779-14-1-1, 17779-14-2-2,
17779-14-3-1, 17779-8-1-1, 17779-9-1-2, 17779-94-1-2, 17779-14-2-1,
17779-15-1-1 и 17779-16-1-1 и земеделски парцел в землището на с. Момина църква
№ 29221-504-3-3, с обща площ от 47,34 ха,
за да получи средства от фондове на Европейския съюз –
Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). От субективна страна
престъплението е осъществено с пряк умисъл, тъй като обвиняемият е имал ясни
представи, че заявените от него земеделски площи не отговарят на изискванията
на схемите за подпомагане.
За престъплението по чл. 248а,
ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и глоба от
хиляда до пет хиляди лева. Обвиняемият С. не е осъждан, нито е бил освобождаван
от наказателна отговорност по реда на Глава осма, раздел ІV от НК. От деянието
не са причинени имуществени вреди. Налице са всички предпоставки по чл. 78а НК,
поради което съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание.
При определяне размера на
наложената санкция съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на
деянието, предвид относително малкия размер на заявената площ, с която К.С. е
кандидатствал за субсидия. Ниска е и обществената опасност на дееца – същият е
с утвърдени трудови навици, прави признания и изразява съжаление за стореното,
до настоящия момент не е извършил друго противообществено деяние. Затова съдът
прие за съответно на тежестта на престъплението и неговия автор административно
наказание глоба в минималния, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК размер, а именно
1000 лв.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови решението.
Съдия: