Решение по гр. дело №3550/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 27.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на  четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

           Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3550 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази        

Ищеца „Теленор България“ ЕАД твърди, че на 24.11.2015г. сключил с ответника Д. Р. И. договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер ********* и мобилен номер 0899/819855 с избран абонаментен план Globul Web & Talk 49,99 лева със срок на действие на договора до 24.11.2017г. На 18.01.2017 страните сключило допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с избрана абонаментна програма Нонстоп 40,99 лева с уговорен срок 24 месеца. Абонатът закупил при преференциални условия мобилно устройство Telenor, модел Smart Plus White на изплащане с 23 месечни лизингови вноски.  

Ответникът взел и втори абонаментен план с номер 0893/589016 по програма Интернет 3500, 14,99 лева със срок на действие до 10.10.2018г. като е закупил при преференциални условия мобилно устройство TABLET, модел Prestigio Wize 4g 8 на изплащане с 23 месечни лизингови вноски по 2,49 лева всяка.

За потребените от ответника услуги в периода 05.01.2017 до 04.06.2017г.  ответникът издал фактури както следва:

-      От 05.02.2017г. за 60,85 лева с ДДС за периода 05.01.2017 до 04.02.2017г;

-      От 05.03.2017г. за 715,27 лева с ДДС за периода 05.02.2017 до 04.03.2017г, от които роуминг таксуване в размер на 550 лева;

-      От 05.04.2017г. за 54,45 лева с ДДС за периода 05.03.2017 до 04.04.2017г.

Ищецът прекратил действащите договори с ответника поради неизпълнение от страна на последния. С кредитно известие била сторнирана сумата 15,32 лева за върнати на абоната пропорционални такси и е начислена лизингова вноска в размер на 8,48 лева, като така размера на дълга станал 823,73 лева.

Ответникът останал задължен и за лизингови вноски в размер на 35,94 лева за едното устроиство и 42,33 лева за другото.

По ч.гр.д. № 1188/2019г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 902 лева главница по договор за далекосъобщителни услуги плюс лихва за забава и разноски. В заповедта за изпълнение като основание за вземането е посочено „договор за далекосъобщителни услуги от 24.11.2015г. и издадена фактура № **********/05.06.2017г.“ Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, поради което ищецът инициирал настоящото производство за установяване на вземането си. Иска се обаче да се установи вземане по договор за далекосъобщителни услуги само в размер на 823,73 лева, като се предявява и осъдителен иск срещу ответника за заплащане на сумата 78,72 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договора за лизинг.

Ответника не е открит на настоящия си адрес, поради което му е назначен особен представител, който признава исковете. Предвид характера на особеното процесуално представителство това признание е без правно значение.  

Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за изпълнение на парично задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Предявените искове са частично основателни.

Д. Р.И. е сключил с „Теленор България“ ЕАД договори за мобилни услуги, като е избрал да ползва посочените от ищеца абонаментни програми (л.9-10 и 18-19). Сключил е и договор за лизинг при посочените от ищеца параметри (л.10 и л.20-гръб). „Теленор България“ ЕАД е издало фактури за потребените мобилно услуги, като потреблението съответства на договорените мобилни планове. Във фактура № **********/05.03.2017г. за периода 05.02.2017 до 04.03.2017г. е включено и ползването на роуминг на стойност 550,68 лева без ДДС. Ползването на роуминг не беше доказано по делото поради което заплащането за тази услуга не следва да се присъжда. Останалите суми са пряко дължими по сключените договори и не са обвързани от потребление, поради което за тях исковете следва да се уважат.

Представените по делото фактури не могат да установят ползването на услугата „роуминг“, тъй като тези документи са съставени от ищеца и не са подписани от ответника (последното, ако се беше осъществило, можеше да се разглежда като признание на задължението от ответника и би придало доказателствено значение на фактурите.) С определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за това, че ответникът е използвал услугата „роуминг“ на стойност 550,68 лева без ДДС. Ищецът не предприема нищо за да ангажира доказателства в тази насока. Преди съдебно азседание депозира писмено изявление озаглавено „Молба-становище“, в което навежда доводи, че съдът бил обвързан само от възраженията на страните и че на доказване подлежали само спорните факти. По отношение на доказването в процеса становището на настоящия състав е следното: В тежест на всяка от страните е да докаже онези факти от които черпи права. Фактите по делото могат да бъдат разделени на спорни и безспорни. Безспорни са само тези, които насрещната страна изрично е признала. Всички останали факти са спорни, включително и тези, по които насрещната страна не е изразила становище. Липсата на оспорване не се приравнява на признание. Обратното би променило значително концепцията относно тежестта на доказване в процеса. Не на последно място ответникът не е бил открит за участие в производството, и това е още едно основание липсата на оспорване да се приеме за ирелевантно. Назначеният по делото особен представител не може да прави признание на иска предвид особения му процесален статут. няма е ирелевантна. на оспорване от липсата на оспорване.

 

Предвид изложеното вземането на ищеца съществува за сумата 162,90 лева с ДДС и 29,79 лева мораторна лихва за забава за периода 21.06.2017г. до 11.02.2019г. и в тези размери исковете следва да се уважат а над тях да се отхвърлят.

Осъдителните искове за сумите по договорите за лизинг следва да се уважат изцяло в размер на 35,94 лева по договор за лизинг от 24.11.2015г. и 42,33 по договор за лизинг от 10.10.2016г.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:

„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

По тези съображения в заповедното производство от направените разноски в размер на 207,21 лева следва да се присъдят 40,98 лева съразмерно на съществуващата част от вземането.

В настоящото производство от направените разноски в размер на 205 лева следва да се присъдят 63,28 лева съразмерно на основателната част от установителните и осъдителните искове. Мотивиран така  съдът   

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против Д. Р.И., ЕГН ********** с адрес *** в размер на 162,90 лева, по договори за далекосъобщителни услуги, за периода от 05.01.2017г. до 04.04.2017г, за което вземане е била издадена фактура № **********/05.06.2017г, и за  29,79 лева мораторна лихва за забава за периода 21.06.2017г. до 11.02.2019г,  за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1188/2019г. на Русенски районен съд, като отхвърля исковете за съществуване на вземания на ищеца над уважения размер. 

ОСЪЖДА Д. Р.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 следните суми:

-      35,94 лева по договор за лизинг от 24.11.2015г;

-      42,33 лева по договор за лизинг от 10.10.2016г.

-      40,98 лева  разноски по ч.гр.дело № 1188/2019г. на Русенски районен съд и

-      63,28 лева- разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен съд. 

Районен съдия /п/