№ 8744
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Р. М. М.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110164092 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление [населено място],[улица], срещу Л. В. Т., ЕГН
**********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено
място], [улица], ет.1, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 08.07.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37884/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, тъй
като последната е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия, като
собственик на топлоснабден недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в
[населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб. № [номер]/ инсталация [номер]. Твърди
се, че за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. ищецът е доставил топлинна енергия
на ответника, но същата не заплатила дължимата за това цена в общ размер на 186,86
лева. Ответницата е останала задължена за сумата от 14,25 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за доставена
и незаплатена ТЕ за времето от 15.09.2018 г. до 14.06.2021 г., както и за сумата от 26,76
лева, представляваща цена на дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г. и 5,01 лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава
върху главница за доставена и незаплатена цена на дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 14.06.2021 г. г. Ищецът счита, че насрещната страна по договорното
отношение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на
паричната сума с оглед установения срок за плащането й в общите условия,
приложими в периода. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
1
установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК,
посочени по – горе по размер, както и направените в производството разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да има качеството на
собственик или вещен ползвател на имота, както и същият да е бил топлофициран през
исковия период. Навежда твърдения за погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземанията с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Намира,
че претенциите за обезщетение за забава се основават на нищожни клаузи от общите
условия на ищеца, а настъпване на изискуемостта на главниците е недоказано. Твърди
да липсва валиден договор между ищцовото дружество и това, извършвало дяловото
разпределение през исковия период. Не оспорва извършване на ежемесечни отчети,
съответствието на дяловото разпределение с действащата през периода нормативна
уредба, начисленото количество доставка на топлинна енергия и стойността на
същото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата -
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия (в това число, че ответникът е собственик на процесния имот през исковия
период и страните са обвързани от облигационна връзка за доставка на топлинна
енергия до имота през исковия период), обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума,
дължимостта и размера на претенцията за дялово разпределение, изпадането на
ответника в забава, в това число обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване на
давностните срокове за погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число извършени плащания съгласно
твърденията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
2
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че в периода за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. ищецът начислил доставка на доставил ТЕ до апартамент
№ 12, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб. №
[номер]/инсталация [номер] на стойност 186,86 лева, както и сумата от 14,25 лева -
обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за доставена
и незаплатена ТЕ за времето от 15.09.2018г. до 14.06.2021 г., сумата от 26,76 лева,
представляваща цена на дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
и 5,01 лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница
за доставена и незаплатена цена на дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. –
14.06.2021 г., които не били заплатени. През исковия период редовно за местна на
ищеца са отчислявани технологични разходи на ТЕ в абонатната станция и общият
топломер, монтиран в нея е преминал първоначална и последваща метрологична
проверка, съобразно изискванията на ЗИ. Дяловото разпределение е извършено в
съответствие с действащата през исковия период нормативна уредба в областта на
енергетиката. В съответствие с нормативната уредба са начислени и задълженията за
ТЕ през исковия период.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът
притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се на
адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], доколкото с нотариален акт № 41, том
I, рег. № 5150, дело № 26/21.06.2017 г. е призната за собственик на имота, придобит от
нея по наследство и завещание.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между ответника и ищцовото дружество, че не е подадена молба
декларация от страна на ответника не означава, че не е възникнало валидно
облигационно отношение между тях, каквито доводи са наведени с отговора на
исковата молба и са поддържани отговора на въззивната жалба, подадени от ответника.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди,
какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу
ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за
стопански нужди.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
3
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на
подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от
закона. В конкретния случай облигационното правоотношение между страните и
качеството на потребител на ответника на топлинна енергия произтича от правото му
на ползване върху процесния недвижим имот, като законът не поставя изискване за
наличието на индивидуален писмен договор, доколкото се касае за топлинна енергия за
битови нужди, а апартаментът на ответника се намира в сграда в режим на етажна
собственост.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответника, е с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Неоснователни в тази връзка са възраженията на ответника, че ищецът
не е установил това обстоятелство в производството. Установено е, че на проведеното
на 30.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде
сключен договор за услугата топлинно счетоводство с [фирма-ТЛП], като в изпълнение
на взетото решение е сключен и представеният по делото договор № 534/25.10.2002 г.
Действието на последния не е ограничено със срок, с оглед което и неоснователно с
отговора на исковата молба се поддържат възражения в този смисъл. С Тълкувателно
решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на
сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на
етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно
само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели
решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по
системата за дялово разпределение, в която връзка ответницата е обвързана от взетото
решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от [фирма-ТЛП] в съответствие с приложимата към процесния период
нормативна уредба. Начисленията за ТЕ за отопление на имота е на база реален отчет
на показанията на 3 бр. ИРРО, монтирани на три радиатора в имота. ТЕ, отдадена от
сградната инсталация е изчислена на база отопляемия обем на жилището /152 куб.м./.
През процесния период в имота не е потребявана ТЕ за подгряване на вода. След края
на всеки отоплителен сезон на уредите в имота е извършен реален отчет и са изготвени
изравнителни сметки. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са
отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Вещото лице е приело, че за
процесния период общият топломер е годно средство за измерване на топлинната
енергия, с оглед извършените метрологични проверки, описани в обстоятелствената
част на експертизата, с оглед което неоснователни са наведените в този аспект
4
оплаквания с отговора на исковата молба.
Съгласно направените изчисления задълженията за цена на топлинната енергия
за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г. експертът е посочил, че възлиза на сумата от
400,48 лева, като в тази сума не са включени лихви за забава.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът съобрази обстоятелствата, че месеците
05.2018 г. – 10.2018 г. попадат извън активния отоплителен сезон, започващ от 01.11 на
съответната година. Предвид данните от заключението на СТЕ, че за месеците 05.2019
г. – 10.2019 г. за имота не е начислявана ТЕ и доколкото по делото е установено, че в
жилището не се ползва топлинна енергия за подгряване на вода, съдът приема, че
вещото лице е изготвило коректно заключението си и е дало отговор на въпроса каква
е дължимата цена на ТЕ за процесния период, с оглед което и съдът ползва същото при
изграждането на изводите за правнорелевантните за спора факти.
За пълнота на изложението и с оглед възраженията на ответника, направени с
отговора на исковата молба, за липса на строителни книжа, удостоверяващи
изграждането на абонатна станция в процесната сграда, следва да се посочи, че тези
обстоятелства са извън предмета на доказване в настоящото производството,
доколкото включването на сградата към топлопреносната мрежа, наличието на
абонатна станция и доставката на топлинна енергия са установени по делото чрез
приобщените доказателства, а въз основа на какви книжа е изградена и е пусната в
експлоатация абонатната станция е ирелевантно за спора.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ стойността на ТЕ за периода е в
размер на 400,48 лева. Ищецът претендира сума за главница за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г. в размер на 186,86 лева. Възражението за давност е основателно
единствено за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., с оглед датата, от която искът се
счита предявен /29.06.2021 г./. Доколкото обаче, както се посочи и по-горе, за този
месец за имота не е начислявана топлинна енергия /периодът е извън активния
отоплителен сезон, а в имота не се ползва и начислява ТЕ за подгряване на вода/, то
възражението не води до извод за погасяване правото на принудително изпълнение за
конкретна парична сума.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от [фирма-ТЛП].
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [фирма-И], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
5
правоотношение през периода, а от заключението на СТЕ е установено, че услугата е
извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца. Ето защо и
този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК, с оглед отделените като
безспорни между страните обстоятелства и представената към исковата молба справка
за фактурирани за процесния имот задължения /л. 27 от делото/, съдът приема иска за
основателен за предявения размер от 26,76 лева. Възражението за погасяване на това
вземане по давност е основателно за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. и за сумата от
1,12 лева, в която част искът следва да бъде отхвърлен.
Възражението на ответника, че между ищеца и лицето, осъществявало услугата
дялово разпределение през период, не е било налице валидно възникнало
облигационно правоотношение, според настоящия състав на съда е ирелевантно за
въпроса дължи ли се на ищеца цената за същата. В производството е установено, че
тази услуга е предоставяна, а съгласно общите условия, приложими към договора за
продажба на ТЕ, от които ответникът е обвързан по силата на закона, цената за същата
се дължи на ищеца. Ето защо и това възражение не следва да бъде по-подробно
обсъждано.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. Не се установява основателност на възраженията на ответника за
нищожност на клаузите от общите условия, регламентиращи дължимостта на лихва за
забава върху вземането за ТЕ след извършване на изравняването и съставянето на
изравнителните сметки. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава
уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и настоящият
състав на съда не намира основание да приеме, че тези клаузи от общите условия са
нищожни.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на 14,25 лева и за периода 15.09.2018 г. – 14.06.2021 г. следва да се уважи
изцяло, доколкото съдът на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор
изчислява, че лихвата за периода възлиза на сумата от 52,11 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
6
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 335,92 лева /за държавна такса, депозит за
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/ съобразно уважената
част от исковете. На процесуалния представител на ответника, адв. К. Б.,
претендираща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, на основание
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв., съдът определя адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 300 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора и липсата
на доказателства адвокатът да е регистриран по реда на ЗДДС. Съобразно изхода от
спора на адв. Б. се следва възнаграждение в размер на сумата от 7,90 лева.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 73,03 лева. Възнаграждение за подаване на заявление се
претендира от процесуалния представител на длъжника на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1
ЗАдв. Този размер се определя от съда, като при за извършване на преценка какво
възнаграждение да бъде определено, съдът не е обвързан от посочения от адвоката
размер в списъка с разноски. Размерът на това възнаграждение зависи от естеството и
обема на процесуалните действия, извършени от представителя. Нормата на чл. 7, ал. 7
от Наредба № 1 визира правната услуга, предоставена на заявителя в заповедното
производство, а не тази на длъжника, изразяваща се в подаване на възражение по чл.
414 ГПК. Формализираното заповедно производство не предпоставя нужда от
процесуално представителство за длъжника. Възражението не се нуждае от
мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото
си на защита.
Ето защо и възнаграждението за подаване на възражение от длъжника следва да
бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно
за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия.
Съдът намира, че извършените от процесуалния представител на длъжника действия в
заповедното производство попадат в хипотезата на чл. 6, т. 5 от Наредбата, съгласно
която дължимото адвокатско възнаграждение за един адвокат следва да възлиза на
сумата от 50 лева, а съобразно изхода от спора в полза на адв. И. следва да се присъди
сума в размер на 1,32 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма-И], ЕИК: [ЕИК],
със седалище и адрес на управление: [населено място],[улица], по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Л. В. Т., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк], [жилищен
адрес] и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, дължи на [фирма-И] сумата от
186,86 лева - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
29.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,25 лева за
периода от 15.09.2018г. до 14.06.2021 г., сумата от 25,64 лева – главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
7
01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.06.2021г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 4675/8.07.2021 г. по ч.гр.д. № 37884/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на услугата за дялово разпределение за сумата над 25,64
лева до пълния предявен размер от 26,76 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., както и иска за лихва за забава в изплащането на главницата за цена на
услугата за дялово разпределение за сумата от 5,01 лева за периода 01.07.2018 г. –
14.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Л. В. Т., ЕГН **********, с
адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес: [населено място],
[улица], ет.1, да заплати на [фирма-И] ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], сумата от 335,92 лева - разноски в исковото
производство и сумата от 73,03 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
[фирма-И] ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[улица], да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността: [населено място], [улица], ет. 1, сумата от 7,90 лева – адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на Л. В. Т. в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
[фирма-И] ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[улица], да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността: [населено място], [улица], ет. 1, сумата от 1,32 лева – адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на Л. В. Т. в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма-ТЛП] на
страната на ищеца [фирма-И].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8