№ 1816
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110215125 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззивника М. О. Г., чрез адв. Я. С. –
САК, с която се иска допълване на Решение № 134 от 10.01.2025 г.,
постановено по НАХД № 15125/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, в
частта за разноските, като се осъди въззиваемата страна да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 740,00 лева, съобразно
изхода на делото.
В предоставеното право на отговор не е постъпило становище от
насрещната страна – Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“.
След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 134 от 10.01.2025 г., постановено по НАХД № 15125/2024 г.
по описа на СРС, НО, 15-и състав, съдът е отменил Наказателно
постановление № 24-4332-020072/27.08.2024 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР – ОПП), с което на жалбоподателя
М. О. Г., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по
делото, касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с
1
осъществено процесуално представителство на въззивника, чието присъждане
е поискано изрично в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Представени са в производството и относими документи, а именно –
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 30.09.2024 г., видно
от който уговореното възнаграждение от 750 лева е изплатено изцяло и в брой
при подписване на договора.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само
по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в
производството е релевирал своевременно искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено
доказателство за разходването им – пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, видно от който уговореното възнаграждение е изплатено изцяло и
в брой при подписване на договора.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е
предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или
2
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на
разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал.
4/.
С оглед на така установеното – осъществено процесуално
представителство и направено искане за присъждане на разноски, искането за
допълване на решението в тази му част е основателно.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатското възнаграждение от въззиваемата
страна, обективирано в депозирани по делото писмени бележки, съдът намира
за основателно, в която връзка счита, че искането за допълване на решението в
частта за разноските следва да бъде уважено до размера на сумата от 400,00
лева, който размер съдът намира, че се явява съответен на обема на
осъщественото процесуално представителство и на фактическата и правна
сложност на делото, като тук е мястото да се посочи и че посочените в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа (загл.
изменено - ДВ, брой 14 от 2025 г.) размери на адвокатските възнаграждения не
са обвързващи за съда, който разглежда делото /в този смисъл Определение №
4941 от 18.04.2024 г. по адм. д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение №
3814 от 01.04.2024 г. по адм. д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./. Поради
изложеното, претендираният размер на адвокатско възнаграждение от 740,00
лева е прекомерен и следва да бъде намален.
По изложените съображения на въззивника в производството М. О. Г.,
ЕГН **********, следва да се присъди сумата в размер на 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение, респективно за разликата над присъдения размер
до пълния претендиран такъв от 740,00 лева молбата е неоснователна и като
3
такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 134 от 10.01.2025 г., постановено по НАХД №
15125/2024 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав, В ЧАСТТА за разноските,
като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати
на М. О. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“********“, **, ** ****
сумата в размер на 400,00 (четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от М. О. Г., ЕГН **********,
чрез адв. С., молба с правно основание по чл. 248 ГПК за разликата над
присъдения размер от 400,00 лева до пълния претендиран такъв от 740,00
лева, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4