РЕШЕНИЕ
№ 6661
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100512518 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 12180 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 39660 по описа за 2022 г.
на СРС, ГО, 125 състав се: ОСЪЖДА Е.-П. А.П.И С.“ ООД да върне на Е. И.
П., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 1538, 24 лв., представляваща
платена на отпаднало основание цена на самолетни билети по прекратен, на
основание чл. 89, ал. 5 ЗТ договор за покупко-продажба на самолетни билети
от 28.01.2020 г., заедно със законната лихва от 29.9.2022 г. до плащането,
както и сторените по делото разноски от 221, 53 лева; ОСЪЖДА Е.-П. А.П.И
С.“ ООД да върне на О.Г.П., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от
1538, 24 лв., представляваща платена на отпаднало основание цена на
самолетни билети по прекратен, на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ договор за
покупко-продажба на самолетни билети от 28.01.2020 г., заедно със законната
лихва от 29.9.2022 г. до плащането, както и сторените по делото разноски от
221, 53 лева; ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищците за присъждане на
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяване на иска -
22.7.2022 г. до 28.9.2022 г.
Подадена е въззивна жалба от Е.-П. А.П.И С.“ ООД.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Твърди се, че същото било вътрешно противоречиво, както и
противоречащо на материалния и процесуален закон. Неправилно СРС бил
ценил събраните по делото доказателства и поради това бил достигнал до
погрешни правни изводи. Правилно, обаче, СРС бил приел, че
правоотношението между страните се урежда от Закона за туризма.
Неправилен, обаче, бил извода на СРС, че незапочналото към момента на
прекратяване на договора изпълнение на договорената туристическа услуга
представлява нереализиране на съответните полети. В случая туристическата
услуга представлявала закупуване на самолетни билети, а не реализиране на
съответните полети. Ответното дружество не било авиокомпания и не
реализирало полети. Неправилен бил извода на СРС, че договора е прекратен
с имейла от 15.09.2022 г. и на това основание ответната страна дължала
връщането на сумата. В случая ответникът бил действал с грижата на добър
стопанин и затова продължил да води кореспонденция с авио-превозвача и да
проверява дали е налице презаверяване на билетите. Счита, че ищците не били
уведомили ответното дружество по надлежен ред за прекратяване на
договора, нито му дали време и възможност да изпълни същия. Затова
ответникът бил приел, че договора не е прекратен и продължил да го
изпълнява като с грижата на добър стопанин издирил вариант за ищците да
осъществят пътуването си, което било подкрепено и с доказателства по
делото. В хода по същество пред въззивната инстанция излага доводи, че има
статут на туристически агент по смисъла на т.62, пар.1 от ДР на Закона за
туризма, а не на туроператор и затова не следва да отговаря по така
предявените искове; не приложими били правилата на чл.79, ал.2 и чл.89, ал.5
и ал.6 от ЗТ на които се основавал СРС. Сключеният между страните договор
бил такъв по чл.49 ТЗ. Договорът за въздушен превод бил сключен от името и
за сметка на представлявания и този договор не бил оспорен до 15.09.2022 г.
Сочи, че стойността на самолетните билети била заплатена от посредника
/ответника/ на превозвача. Самият билет удостоверявал договор за въздушен
2
превоз между пътника и превозвача. Затова за ответника не възниквало
задължение да върне стойността на билетите. След като ответника както
посредник бил изпълнил добросъвестно задълженията си по договора по чл.49
ТЗ, вкл. билетите били неколкократно презаверявани като последната дата
била до 05.04.2023 г., то не възниквало и основание за развалянето му.
Пътниците били уведомени за последната дата и можели да организират
пътуването си, вкл. с японска туристическа агенция. Обстоятелството, че
пътуващите не отговарят на условията за получаване на виза за Япония не
можело да се вмени във вина на туристическия агент, нито представлявало
„непреодолимо и извънредно обстоятелство“; липсвала обща забрана за
влизане в Япония, не били отменени полетите от и до Япония. Справката,
представена от МВнР била с дата от 07.09.2022 г. и с оглед динамиката на
ситуацията, не можело да се предполага, че към 30.09.2022 г., която била
датата на самолетните билети, ситуацията би била същата. Дори договора за
посредничество да бил развален това не означавало, че е развален договора с
превозвача.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено друго с което претенциите на ищците да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците пред СРС- Е. И. П.
и О. Г. П., в който се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са
допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален
закон. Правилно СРС бил приел, че между страните по делото е сключен
договор за покупко-продажба на самолетни билети от 28.01.2020 г., какъвто
предмет на дейност имало ответното дружество. Последното се установявало
от удостоверението за актуално състояние на същото. Сочи се, че за датата
30.04.2020 г. /начална на пътуването/ ищците не могли да ползват самолетните
билети поради независещи от тях обективни обстоятелства – въведената от
МС на Р България извънредна епидемиологична обстановка поради Ковид 19
и забраната за посещение на чуждестранни граждани на територията на
Япония по същата причина. Страните договорили ответното дружество да
закупи билети за друга дата, за което ищците доплатили сумата в размер на
99,44 лв. или общо платената цена възлизала на 3076, 48 лв. На 05.04.2022 г.
ответникът закупил билети на ищците за 30.09.2022 г. от София до Истанбул и
3
от Истанбул до Токио за 01.10.2022 г., както и за обратния полет от Токио до
Истанбул за 16.10.2022 г. и от Истанбул за София за 16.10.2022 г. Считат, че
ответника е бил задължен да извърши проверка дали съществува обективна и
законова възможност ищците да пътуват и пребивават в периода от 01.10.2022
г. до 16.10.2022 г. в Япония. Именно в това се състояло неизпълнението от
страна на ответното дружество като се аргументират с чл.66 ЗЗД. Следвало да
се вземе предвид, че ищците са „неорганизирани туристи“. За установяване на
обективна и нормативна невъзможност да се лети до Япония имало публична
информация на сайта на МВнР. Съгласно тази информация в Япония се
допускали чужди граждани със статут на постоянно или продължително
пребиваващи в Япония или такива, притежаващи японска виза. Ищците не
били отговаряли на тези изисквания, нито можели да кандидатстват за
японска виза съгласно условията от 01.03.2022 г., тъй като били
„неорганизирани туристи“ и без покана от японска институция. Тези
обстоятелства били известни на ответното дружество. Сочат, че с изричен
имейл от 15.09.2022 г. били заявила на ответника, че поради горните причини
не могат да ползват повторно издадените самолетни билети, както и поискали
връщане на сумата. Независимо от това ответното дружество била закупило
самолетните билети, което говорело за недобросъвестно поведение. Безспорно
в случая било, че се касае до търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ.
Налице била непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ, която била
възникнала след сключването на договора. Намира за правилно позоваването
на СРС на ЗТ, тъй като ищците имали качеството на туристи по смисъла на
пар.1,т.1 от ДР на ЗТ. Ответникът/въззивник упражнявал туристическа
агентска дейност по смисъла на пар.1, т.61 от ДР на ЗТ. Сочат, че договора с
ответното дружество е прекратен по силата на имейла от 15.09.2022 г. поради
непредвидими и извънредни обстоятелства. Имейлът бил получен от
ответника. Не било необходимо да се дава срок за изпълнение, тъй като били
налице предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД- изпълнението било изцяло
невъзможно с оглед въведените визови ограничения от Япония.
Неоснователен бил довода на въззивника, че бил продължил изпълнението по
договора с грижата на добър търговец, при очевидна публична информация за
невъзможност на ищците да бъдат приети и да пребивават на територията на
Япония поради визовите ограничения на приемащата страна. При такава
фактическа обстановка всяко изпълнение на договора, макар и прекратен,
4
било безполезно. Въззивникът бил длъжен да възстанови сумата в 14-дневен
срок от прекратяването на договора. След като това не било сторено, то
правилно СРС бил осъдил ответника да плати. Претендират се разноски.
След подаване на отговора по въззивната жалба въззиваемата Е. И. П. е
починала /на 23.10.2023 г./ и съдът на основание чл.227 ГПК е конституирал
наследниците й по закон - О. Г. П., Д. О. П. и Г. О. П..
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 04.08.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 18.08.2023 г.
Следователно въззивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че между
страните е било налице договорно правоотношение, което се регулира от
разпоредбите на Закона за туризма. В чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия било посочено,
че туристическите дейности са туроператорска и туристическа агентска
дейност. Съгласно § 1, т. 61 от ДР на ЗТ "туристическа агентска дейност"
представлявала извършването на посредничество при: продажби на
туристически пакети на крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и
автобусен превоз; резервационни, визови и други допълнителни туристически
услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване. Ответникът
извършвал такава дейност, тъй като по възлагане на ищците бил осъществил
посредничество за продажба на авиационен превоз до Япония и обратно.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от Закона за туризма предвиждала, че
разпоредбите на Глава Седма, Раздел Втори, се прилагат в правоотношението,
5
възникнало между страните, тъй като предлаганата от ответника услуга не
попадала под изключенията, предвидени в разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма /ЗТ/
пътуващият имал право да прекрати договора за туристически пакет преди
започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква
такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства,
настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена
близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия
пакет или превоза на пътници до дестинацията. С ал. 6 на посочената
разпоредба било установено, че при прекратяване на договора за
туристически пакет съгласно, ал. 5 пътуващият има право на пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет, но
нямал право на допълнително обезщетение, а с клаузата на ал. 8, че
туроператорът възстановява на пътуващия всички дължими суми по, ал. 6 и 7,
а при прекратяване на договора за туристически пакет възстановява всички
плащания, направени за пакета от пътуващия или от негово име, след
приспадане на съответните разходи по, ал. 2 за прекратяване на договора.
Дължимите суми или плащания следвало да се възстановяват на пътуващия
без необосновано забавяне и при всички случаи не по-късно от 14 дни след
прекратяването на договора за туристически пакет.
За да възникнело субективното потестативно право на пътуващия за
прекратяване на договора по реда на чл. 89, ал. 5 от ЗТ следвало да са се
осъществили следните материалноправни предпоставки: 1. наличието на
договор за туристическа услуга /в случая - посредничество при покупка на
самолетни билети, съгласно чл. 79, ал. 2 ЗТ/; 2. незапочнало към момента на
прекратяване на договора изпълнение на договорената туристическа услуга / в
случая - нереализиране на съответните полети/; 3. наличието на непреодолими
и извънредни обстоятелства в мястото на дестинация или близост до него /в
случая - ограничителни изисквания за влизане в Япония, на които ищците не
отговарят/.
По делото не се спорело и се доказвало, че ищците са поискали от
ответното дружество връщане на сумата 3076, 48 лева, с имейл до ответника
от 15.9.2022 г., поради ограничителните мерки в Япония, довели до обективна
невъзможност да посетят страната - обстоятелства, запълващи предпоставките
6
на чл. 89, ал. 6, вр., ал. 5 ЗТ. Според § 1, т. 68д от Допълнителните разпоредби
на ЗТ "непреодолими и извънредни обстоятелства" били обстоятелства, които
са извън контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от
които не можели да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни
мерки за тяхното предотвратяване. Ограничителните мерки, въведени от
властите в Япония, към 9.2022 г., безспорно представлявали непреодолими и
извънредни обстоятелства, по смисъла на ЗТ, доколкото по делото не било
спорно, че ищците не са имали възможност да изпълнят въведените
изисквания за влизане в страната - нито да отговарят на изискването за
издаване на виза, а на ответника било известно, че пътуването не е
организирано, по смисъла, посочен от МВн Р, още по- малко от японски
туроператор.
От тук следвал извода, че считано от 7.9.2022 г., за ищците е възникнало
правото с едностранно изявление до ответника да прекратят, на основание чл.
89, ал. 5 ЗТ, договора.
Договорът бил прекратен с имейла от 15.09.2022 г. и на това основание
ответната страна дължала връщане на получената сума. Поради тази причина
без значение било обстоятелството, дали ответникът е продължил да води
кореспонденция с авио- превозвача и дали е презаверявал издадените билети
след тази дата, доколкото вече липсвало и възлагане от страна на ищците и
съответно - за ответника не съществувало задължението да презаверява
билетите. Въпрос на последващи отношения между ответника и валидиращия
превозвач бил този за възстановяването на заплатената сума по прекратения
договор с ищците, след като законът предвиждал възможност пътникът да
търси заплатената сума от лицето, на което я е заплатило пряко - в случая, от
лицето, осъществило посредничество при покупката на самолетни билети.
Отговорността на лицето, осъществяващо туристическа агентска
дейност, по смисъла на чл. 89, ал. 5 и 6 ЗТ, била обективна - същото
обстоятелство било видно, първо от основанието за прекратяване по този ред -
наличието на пречка пътуването да се осъществи, която била извън двете
страни в правоотношението, и, второ - правото на пътуващия да получи само
платеното, но не и допълнително обезщетение. По делото не била налице
претенция от ответното дружество, дори при условията на евентуалност, че
ищците дължат такса за прекратяване на договора / чл. 89, ал. 2 ЗТ/. Ето защо,
7
без значение за правния спор били възраженията на ответното дружество за
липсата на задължения извън издаване на самолетни билети. Още повече, в
подкрепа на това поето от ответника задължение било и последвалата
издаването на първите билети кореспонденция с валидиращия превозвач, в
която още на 27.9.2020 г. се бил позовал на ограниченията за влизане,
въведени от властите в Япония, и търсил вариант за осигуряване на
пътуването на ищците. С въвеждането на мерките към 9.2022г, включително,
настъпвали сочените "непреодолими и извънредни обстоятелства", и било
право на пътуващия на разпоредбата на чл. 89, ал. 5 ЗТ, което било сторено, с
имейла от 15.9.2022 г.
Ето защо, искът се явявал основателен, и сумата подлежала на връщане,
на основание чл. 89, ал. 6 ЗТ, която разпоредба въвеждала състав на отпаднало
основание.
Обезщетението за забава, в размер на законната лихва, което ищците
претендирали от предявяване на иска, следвало да се присъди от 29.9.2022 г.
до плащането, тъй като ответникът, съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 8,
изр.2 ЗТ, изпадал в забава с изтичане на 14-дневен срок от получаване на
изявлението за прекратяване на договора.
Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 22.07.2022 г. до 28.09.2022
г. е отхвърлена като неоснователна. В тази си част първоинстанционото
решение като необжалавно е влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Кога е налице неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55,
ал.1,предл. 3 от ЗЗД:
Хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД урежда отношения между двете
страни, възникнали по повод изпълнение на задължение, което е имало
основание, но чийто правопораждащ факт е заличен с обратна сила. Тогава,
освен даване и получаване, включва се и наличие на основание към момента
на получаването и настъпване на последващ юридически факт, обуславящ
извод за заличаване на последиците от основанието.
Следователно за уважаване на иска по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
8
имуществено разместване на блага от ищеца към ответника 2. съществуване
на основание за това имуществено разместване към датата на
осъществяването му и отпадане на това основание към момента на
предявяване на претенцията.
В случая от страна на ищците се твърди, че основанието е отпаднало
поради развалянето на договора за туристическа услуга от тяхна страна
поради пълно неизпълнение на задълженията на ответника. С оглед
уточнението на исковата молба, л.16 от делото пред СРС, „пълното
неизпълнение“ от страна на ответника се състои в това, че същият „бил
длъжен да закупи билети, с които ищците действително да могат да
осъществят пътуването до Япония, пребиваване в страната за 15 дни и
връщането до София“. Ответникът бил длъжен да провери съществува ли
обективна и законова възможност ищците да пристигнат и пребивават в
Япония за периода от 01.10.2022 г. до 16.10.2022 г. Следвало ответникът да
провери дали ищците ще бъдат допуснати в Япония и ще могат ли да
пребивават на територията на тази страна. Едва след като се увери в тази
възможност, следвало да пристъпи към закупуване на самолетните билети. В
противен случай било налице неизпълнение- ответникът бил закупил билети,
които не можели да послужат за пътуване до Япония, респ. за връщане до
София, защото ищците не отговарят на условията да им бъдат издадени визи,
нито са чужди граждани със статут на постоянно или продължително
пребиваващи в Япония.
Затова и за ответника възниквало задължение да върне на ищците
сумата в размер на 30 76,48 лв., платена по разваления договор.
Правото да се развали договора е преобразуващо субективно право,
което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до
неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната
страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна -
прекратяване на облигационната връзка като доколкото договорът е
двустранен, с развалянето му изправната страна се освобождава от
собственото си задължение.
Наред с това развалянето на договора по правило има обратно действие,
освен при договорите за продължително или периодично изпълнение - чл. 88,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, В случая не се касае до договор с продължително
9
изпълнение.
Развалянето на договора без искане за изпълнение в подходящ срок,
съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, е приложимо при настъпила невъзможност за
изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност
на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е
уговорено, че ще се изпълни в точно определено време (фикс сделки).
При обсъждане на доводите и възраженията на страните, както и
събраните по делото /пред СРС/ писмени доказателства се установява
следното:
Не се спори по делото, че страните са били обвързани с договор от
28.01.2020 г. по силата на който ищците са възложили на ответното дружество
закупуване на самолетни билети за осъществяване на пътуване до Япония в
периода от 30.04.2020 г. до 16.05.2020 г.
Съгласно § 1, т. 61 от ДР на ЗТ "туристическа агентска дейност"
представлява извършването на посредничество при: продажби на
туристически пакети на крайни потребители; пасажерски авиационен, воден и
автобусен превоз; резервационни, визови и други допълнителни туристически
услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване.
Следователно ответното дружество има качеството на туристически
агент, който осъществява дейност по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗТ, в
случая посредническа дейност при продажба на пасажерски авиационен
превоз- закупуване на самолетни билети.
Отношенията между страните се уреждат от Закона за туризма /ЗТ/.
Съгласно чл.89, ал.5 от ЗТ пътуващият има право да прекрати договора
за туристически пакет преди започването на изпълнението на
туристическия пакет, без да заплаща никаква такса за прекратяване в
случай на непреодолими и извънредни обстоятелства, настъпили или
случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него,
които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на
пътници до дестинацията.
При прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5
пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени
плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително
10
обезщетение- ал.6.
Следователно, за да възникне субективното потестативно право на
пътуващия за прекратяване на договора по реда на чл. 89, ал. 5 от ЗТ следва да
са се осъществили следните материалноправни кумулативно дадени
предпоставки: 1. наличието на договор за туристическа услуга /в случая -
посредничество при покупка на самолетни билети, съгласно чл. 79, ал. 2 ЗТ/;
2. незапочнало към момента на прекратяване на договора изпълнение на
договорената туристическа услуга; 3. наличието на непреодолими и
извънредни обстоятелства в мястото на дестинация или близост до него /в
случая се твърди ограничителни изисквания за влизане в Япония, на които
ищците не отговарят/.
Легална дефиниция на "непреодолими и извънредни обстоятелства" е
дадена в нормата на § 68д от ДР на ЗТ - това са обстоятелства, които са извън
контрола на страната, която се позовава на тях, и последиците от които не
биха могли да се избегнат, дори ако са били предприети всички разумни мерки
за тяхното предотвратяване. Примерно изброяване на извънредните
непреодолими обстоятелства, които могат да бъдат основание за едностранно
несанкционирано прекратяване на договора от страна на потребителя са
дадени и в т. 31 от цитираната относима Директива (ЕС) 2015/2302 -
"Пътуващите следва да имат и право да прекратяват договора за пакетно
туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, когато
изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен
от непредотвратими и извънредни обстоятелства. Това може да включва
например война, други сериозни проблеми със сигурността, като
терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище
на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като
наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят
невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в
договора за пакетно туристическо пътуване. ".
Преценката за наличието на обстоятелствата се прави към момента
на прекратяване на договора.
Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ответното дружество е закупило самолетни билети на ищците
за осъществяване на пътуване до Япония за периода от 30.04.2020 г. до
11
16.05.2020 г.
Цената на услугата възлиза в размер на 2 977,04 лв., а плащането е
извършено на 29.01.2020 г., обстоятелства, които не са спорни по делото, а и се
установяват от представените писмени доказателства- протокол от 28.01.2020
г. /л.8 от делото пред СРС/ и платежно нареждане /л.9 от делото пред СРС/.
Не се спори по делото, че на 30.04.2020 г. ищците не са могли да
осъществят пътуването поради въведената в страната ни извънредна
епидемиологична обстановка поради Ковид 19, както и поради забраната за
посещение на чуждестранни граждани на територията на Япония поради
същата причина /глобалната пандемия от Ковид 19/.
Не се спори по делото, че страните са се договорили ответното
дружество да закупи билети за друга дата, както и са доплатили за доставката
сумата от 99,44 лева, което плащане се удостоверява от платежното нареждане
с дата от 05.06.2020 г., т.е. общата сума на плащането възлиза на
претендираната от 3076, 48 лв.
Не се спори по делото, а и от представените с отговора по исковата
молба писмени доказателства се установява, че страните са постигнали
споразумение да бъдат закупени самолетни билети с друга дата и такива са
били закупени за осъществяване на пътуване в периода от 08.04.2022 г. до
23.04.2022 г.
На 05.04.2022 г. е бил проведен телефонен разговор с първоначалната
ищца за промяна на датите на пътуването.
Пътуване в периода от 08.04.2022 г. до 23.04.2022 г. не е било
осъществено.
Не се спори по делото, че на 05.04.2022 г. /л.24-л.25 от делото пред СРС/
ответникът е закупил на всеки от двамата ищци самолетни билети за
осъществяване на пътуване до Япония за периода от 30.09.2022 г. до
16.10.2022 г. с прекачване през Истанбул, така както е било поискано от
първоначалната ищца в проведения с туристическия агент телефонен разговор
на същата дата.
Исковата молба е предявена на 20.07.2022 г./ по пощата/.
С уточнението на исковата молба, депозирано на 21.09.2022 г. е
представен /л.21 от делото пред СРС/ документ за който се твърди, че на
12
15.09.2022 г. ищците са отправили имейл до ответника с който го били
уведомили, че не могат да се ползват от издадените им самолетни билети за
периода от 30.09.2022 г. до 16.10.2022 г., тъй като не отговарят на
изискванията въведени от японска страна - ищците са неорганизирани
туристи, не са чужди граждани със статут на постоянно или продължително
пребиваващи в Япония или такива, притежаващи японска виза. Считано от
01.03.2022 г. можело да се кандидатства за японска виза при наличие на
покана от японска институция, кандидатстване за виза на основание „член на
семейството на японски граждани“ или при организиран туризъм.
С посочения по-горе документ от страна на ищците е поискано връщане
на платената сума в общ размер на 3076, 48 лв./л.21 от делото пред СРС/.
По делото липсват доказателства този „имейл“ да е бил получен от
страна на ответника. Противно на приетото от СРС, получаването на този
„имейл“ е оспорено от страна на ответника, а ищеца не е ангажирал
доказателства, че този документ наречен „имейл“ е бил получен от неговия
адресат – ответното дружество.
От представената на л.22 от делото пред СРС, справка на МВнР е
видно, че в Япония се допускат чужди граждани със статут на постоянно или
продължително пребиваване в Япония или такива, притежаващи валидна
японска виза. От 01.03.2022 г. е била възобновена възможността да се
кандидатства за японска виза при наличие на покана от японска институция
/работодател или учебно заведение/, както и кандидатстване за виза на
основание „член на семейството на японски граждани“, а от 10.06.2022 г. е
било възможно кандидатстване за виза на основание „организиран туризъм“,
като съответния японски туроператор организира престоя на чужденеца.
Видно от отразеното в справката влизане в Япония с цел туризъм е допустимо
за краткосрочен престой до 3 месеца само когато японска туристическа
агенция организира престоя на чужденеца.
Не се спори по делото, а и не се твърди ищците да са направили
постъпки за снабдяване с японска виза.
Според ищците ответното дружество е действало недобросъвестно, тъй
като е знаело, че ищците не отговарят на изискванията за допускане и
пребиваване на територията на Япония, но независимо от това бил закупил
самолетните билети с период на пътуване от 30.09.2022 г. до 16.10.2022 г.
13
От представената с отговора по исковата молба имейл кореспонденция
между ответното дружество и превозвача е видно, че Е.-П. А.П.И С.“ ООД е
търсела възможност за презаверяване \издаването им за друга дата/ на
самолетните билети, вкл. и за промяна на маршрута, както и за възстановяване
на стойността на билетите без неустойка, дори за промяна на пътниците.
Видно от писмото от 04.04.2022 г./л.80 от делото пред СРС/ от страна на
авиопревозвача е посочено, че може самолетните билети да бъдат сменени;
ако това бъде сторено до 08.04.2022 г. няма да бъда начисляване такса за
неустойка, а в противен случай се начислява такса за смяна в размер на 100
евро на билет. Това писмо от авио превозвача е в отговор на запитването на
туристическият агент /ответника/ дали може да се преиздадат билетите
отново, тъй като пътниците искат да пътуват от София до Токио на 29 или
30.09. и да се върнат на 16.10.2022 г.
На 27.09.2022 г. ответникът е направил ново запитване до превозвача до кога
са валидни процесните самолетни билети, издадени на 05.04.2022 г.
В решение № 456/19.06.2013 г. по гр. д. № 1294/2011 г. на Върховен
касационен съд се приема, че: "Във всички случаи волята трябва да бъде
недвусмислено изразена“.
Доколкото, обаче, от страна на ищците не се доказва, писмото от
15.09.2022 г. да е достигнало до знанието на ответника, както и, че в същото
липсва изрично волеизявление за разваляне на договорната връзка, не можем
да приемем за доказана тезата на ищците, че договорът между страните по
спора е преустановил действието си на 15.09.2022 г.
Противно на соченото от ищците/въззиваеми нито исковата молба, нито
уточнението съдържат изрично волеизявление за разваляне на договора
поради соченото неизпълнение от страна на ответника.
При това положение предприетите действия от страна на ответника на
27.09.2022 г. следва да се считат такива при съществуваща правна връзка.
От друга страна дори да приемем, че исковата молба и уточнението към
нея съдържат волеизявление за преустановяване на договорната връзка между
страните, въззивната инстанция намира следното:
Доколкото от страна на ищците се сочи пълно неизпълнение от страна
на ответника по причина, че същият не бил извършил проверка дали ищците
14
могат да бъдат допуснати до територията на Япония, респ. да пребивават там,
следва да се има предвид, че в случая не се касае до „туристически пакет“, а
до закупуване на самолетни билети, каквито се установи, че са били закупени
и съответно издадени. Това налага извода, че в случая е налице „изпълнение“
от страна на ответника на възложеното от ищците, задължение.
С оглед на горните мотиви, настоящата инстанция приема, че е
неправилен извода на СРС, че е налице „незапочнало към момента на
прекратяване на договора изпълнение на договорената туристическа услуга“.
Освен това от страна на ищците не се установи да е възложено друго
задължение освен закупуването на самолетни билети, т.е. ответното
дружество няма задължение да проучва дали ищците ще бъдат допуснати на
територията на Япония, респ. да пребивават 15 дни.
По делото не се спори между страните, че от страна на ответника е било
предложено на ищците да ги свърже с японски туроператор, но същите
отказали по финансови причини, в този смисъл е и документа на л.21 от
делото пред СРС, за който се твърди от ищците, че е съставен на 15.09.2022 г.
и представлява волеизявление за преустановяване на договорната връзка.
Следователно по безспорен начин е установено по делото, че в случая не
се касае до „туристически пакет“.
При това положение не можем да приемем, че от страна на ответника е
налице „пълно неизпълнение“ на задължение, което се оказва, че не му е
възложено.
Ето защо въззивната инстанция приема, че по отношение на ищците не е
налице основание за прекратяване на договора за туристическа услуга;
същото е извън обхвата на т. 31 от цитираната относима Директива (ЕС)
2015/2302, респ. § 68д от ДР на ЗТ непредотвратими и извънредни
обстоятелства: война, други сериозни проблеми със сигурността, като
терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище
на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия, като
наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят
невъзможно безопасното пътуване до дестинацията.
Това е и така, защото за периода от 30.09.2022 г. до 16.10.2022 г. в
страната не е въведено извънредно положение, свързано с ограничителни
15
мерки.
Следва да добавим, че изискванията за необходимост от визи за
допускане и пребиваване на територията на Япония са въведени, считано от
01.03.2022 г. , което е било посочено в сайта на МВнР, от който ищците
представят извлечение, а от страна на първоначалната ищца на 05.04.2022 г. е
било възложено на ответника закупуване на самолетни билети за периода от
30.09.2022 г. до 16.10.2022 г., каквито и са били закупени.
На основание гореизложеното въззивната инстанция приема, че по
делото не се установи наличие на кумулативно дадените предпоставки на
чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД.
При отхвърляне на главната претенция, акцесорната за законна лихва
също се явява неоснователна.
Налага се извод, че първоинстанционното решение в обжалваната си
част е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено, а претенциите
на ищците – отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора на ищците разноски не се следват. Затова и
първоинстанционното решение в тази му част също е неправилно и следва да
бъде отменено.
На ответника разноски се следват и такива са сторени за
адв.възнаграждение в размер на 600 лв. Процесуалният представител на
ответника е претендирал разноски в размер на 500 лв. поради което съдът му
присъжда разноски в претендирания размер водим от диспозитивното начало в
процеса.
Разноските ще бъдат разпределение в тежест на ищците, както следва: в
тежест на наследниците на първоначалната ищца – 250 лв. и в тежест на
ищеца О. П. -250 лв.
Пред въззивната инстанция:
Въззивникът има право на разноски за производството пред
въззивната инстанция. Такива са сторени за държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 62 лв. и за това му се присъждат в размер, в който са
извършени. Липсват данни разноски за адв.възнаграждение да са правени
16
пред настоящата инстанция.
Разноските ще бъдат разпределение в тежест на въззиваемите, както
следва: в тежест на наследниците на първоначалната въззиваема–31 лв. и в
тежест на ищеца О. П. – 31 лв.
В полза на въззиваемите разноски не се следват поради което не им се
присъждат.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12180 от 10.07.2023 г. по гр.д.№ 39660 по описа за 2022
г. на СРС, ГО, 125 състав в частта, в която се: ОСЪЖДА Е.-П. А.П.И С.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.*******, съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, офис 4- адв. О.П., да
върне на Е. И. П., ЕГН **********, починала на 23.10.2023 г. и наследена по
закон от О. Г. П., ЕГН **********, Д. О. П., ЕГН ********** и Г. О. П., ЕГН
**********, конституирани на основание чл.227 ГПК от въззивната
инстанция, по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, сумата от 1538, 24 лв.,
претендирана като платена на отпаднало основание цена на самолетни билети
по договор за покупко-продажба на самолетни билети от 28.01.2020 г., за който
се твърди, че е прекратен, на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ, заедно със законната
лихва от 29.9.2022 г. до плащането, както и сторените по делото разноски от
221, 53 лева; ОСЪЖДА Е.-П. А.П.И С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.*******, съдебен адрес: гр.София,
бул.“*******, офис4- адв. О.П., да върне на О.Г.П., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр.София, ул.“**********- адв. Н.А., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД сумата от 1538, 24 лв., претендирана като платена на отпаднало
основание цена на самолетни билети по договор за покупко-продажба на
самолетни билети от 28.01.2020 г., за който се твърди, че е прекратен, на
основание чл. 89, ал. 5 ЗТ, заедно със законната лихва от 29.9.2022 г. до
плащането, както и сторените по делото разноски от 221, 53 лева.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
17
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. И. П., ЕГН **********, починала на
23.10.2023 г. и наследена по закон от О. Г. П., ЕГН **********, Д. О. П. , ЕГН
********** и Г. О. П., ЕГН **********, конституирани на основание чл.227
ГПК от въззивната инстанция, всички със съдебен адрес: гр.София,
ул.“**********- адв. Н.А., срещу Е.-П. А.П.И С.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, съдебен адрес:
гр.София, бул.“*******, офис4- адв. О.П., иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1538, 24 лв., претендирана като
платена на отпаднало основание цена на самолетни билети по договор за
покупко-продажба на самолетни билети от 28.01.2020 г., за който се твърди, че
е прекратен, на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ, заедно със законната лихва от
29.9.2022 г. до плащането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от О. Г. П., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.София, ул.“**********- адв. Н.А., срещу Е.-П. А.П.И С.“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, съдебен
адрес: гр.София, бул.“*******, офис4- адв. О.П., иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1538, 24 лв., претендирана като
платена на отпаднало основание цена на самолетни билети по договор за
покупко-продажба на самолетни билети от 28.01.2020 г., за който се твърди, че
е прекратен, на основание чл. 89, ал. 5 ЗТ, заедно със законната лихва от
29.9.2022 г. до плащането, като неоснователен.
ОСЪЖДА О. Г. П., ЕГН **********, Д. О. П., ЕГН ********** и Г. О.
П., ЕГН ********** като наследници по закон на Е. И. П., ЕГН **********,
починала на 23.10.2023 г., да заплатят на Е.-П. А.П.И С.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, съдебен адрес:
гр.София, бул.“*******, офис4- адв. О.П., сумата в размер на 250 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА О. Г. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
18
ул.“**********- адв. Н.А., да заплати на Е.-П. А.П.И С.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, съдебен адрес:
гр.София, бул.“*******, офис4- адв. О.П., сумата в размер на 250 лв.,
представляваща разноски за процесуално представителство пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА О. Г. П., ЕГН **********, Д. О. П., ЕГН ********** и Г. О.
П., ЕГН **********, като наследници по закон на Е. И. П., ЕГН **********,
починала на 23.10.2023 г., да заплатят на Е.-П. А.П.И С.“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, съдебен
адрес: гр.София, бул.“*******, офис4- адв. О.П., сумата в размер на 31 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция
ОСЪЖДА О. Г. П. О. Г. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“**********- адв. Н.А., да заплати на Е.-П. А.П.И С.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.*******, съдебен адрес:
гр.София, бул.“*******, офис4- адв. О.П., сумата в размер на 31 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19