№ 85
гр. Шумен, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500275 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260247 от 25.05.2021г. по гр.д.№1467/2020г. Районен съд-гр.Шумен е
признал за установено, на основание чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 от ГПК, че И.Г.И.. дължи на
Н. АТ. М. следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение №126 от
11.02.2020г. по ч.р.д.№322/2020г. на ШРС по реда на чл.410 от ГПК: 880лв.частично
неизплатена верига за трактор Т130, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подавне на заявлението-11.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Присъдени са и направените разноски в производството, както и тези по заповедното
производство.
Решението е обжалвано от ответника И.Г.И.., чрез назначения му особен
представител адв.В.П. при ШАК, изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно и
незаконосъобразно. От стана на ищеца не били представени писмени доказателства, от
които да се установява наличието на валидно сключено облигационно правоотношение
между И. и М.. И. било и често срещано име.Съдът не обсъдил задълбочено наведените в
отговора на исковата молба аргументи. От изложеното в исковата молба не ставало ясно
нито къде, нито при какви обстоятества била сключена сделката. В исковата молба не били
изложени твърдения досежно присъствието на трето лице при склрючване на
1
сделката/допуснатия свидетел на ищцовата страна/, което будело съмения дали се явявал
очевидец. Недоказано останало наличието на валидно правоотношение, което да породи
претендираното задължение. Претенцията не била доказана и по размер. Моли решението
да бъде отменено и постановено друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена
изцяло.
Въззиваемият взема становище по неоснователността на зъззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от Н. АТ. М. заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е
издадена заповед №126 от 11.02.2020г. по ч.гр.д№322/2020г.. на ШРС, по силата на която е
разпоредено ответникът И.Г.И.. да заплати на ищеца сумата от 880лв.-частично незаплатена
верига за трактор Т130, както и сумата от 176.13лв., от които 25лв.държавна такса, 1.13лв. –
такса банков превод и 150лв.адвокатско възнаграждение. Доколкото по отношение на
ответника са били налице предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на кредитора,
съгласно чл.415 ал.1 от ГПК е указана възможността и същият е предявил настоящият
установителен иск.
Съгласно показанията на свидА.З. през м.юли 2019г. бил в базата за машини в Стража,
собственост на ищца Н.М., по повод ремонт на собствения си автомобил. По това време
дошъл ответникът И.И. с голям камион и ищецът го извикал да му помогне да отворят
вратата на базата. И. дошъл да купи голяма верига втора употреба, но заявил , че не носи
цялата сума, която била 1800лв., а има в себе си само 920лв.. Тъй като отивал да изпълнява
поръчка в съседното село Имренчево, помолил М. да му даде веригата, а остатъкът щял да
му донесе като си свърши работата. М. се съгласил и ответникът наторварил веригата в
ремаркето си. Свидетелят заявява, че знаел името на ответника, тъй като се запознали в
базата. Сочи също, че от М. разбрал, че И. все отлагал плащането, а след втората седмица
спрял да му вдига телефона.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът
претендира установяване по отношение на ответника съществуване дължимостта на
присъдената със заповед за изпълнение №126 от 11.02.2020г. по ч.гр.д№322/2020г.. на ШРС,
сума/, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. В случая, предявявайки положителен установителен иск, ищeцът
2
твърди съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника. Ето защо
и в негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в конкретния казус -
наличието на договорни отношения между страните относно продажбата на сочената верига-
втора употреба, изпълнение на задължението по договора за предаване на вещта. Ответната
страна следва да докаже възражението за липсата на облигационно правоотношение,
съответно изпълнение на насрещното си задължение за заплащане на продажната цена.
Установи се от показанията на разпитания свидетелА.З. че страните са били в
облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за покупко-продажба
на верига-втора употреба. Установи се също, че ищецът е изпълнил задължението си по
договора, като е предал на ответника веригата, предмет на договора. Действително
ангажирани са показанията на един свидетел, но няма пречка същите да бъдат кредитирани,
доколкото свидетелят е без връзка със страните, показанията му са непосредствени и
последователни. В този смисъл и не рефлектира върху извода на съда обстоятеството, че
И.И. било често срещано име. Свидетелят се е запознал с ответника и заявява, че имено той
е купил процесната верига. Не би могло да се приеме в ущърб на приетото от съда и
обстоятеството, че в исковата молба не били изложени твърдения досежно присъствието на
трето лице при склрючване на сделката/допуснатия свидетел на ищцовата страна/. Исковата
молба е подписана от ищеца, като липсват данни същият да разполага с юридическа
правоспособност, поради което и не би могло да се приеме, че същият е запознат с
необходимото съдържание на исковата молба. Освен това в самата искова молба е отразено
искането му за допускане до разпит на един свидетел за установяване изложените в молбата
твърдения.
Свидетелските показания установяват елементите на конкретната сделка-предмета на
покупко-продажбата и цената, включително и обстоятелството, че договорената цена е била
в размер на 1800лв., от която ответникът заплатил при получаването на вещта 920лв., а
остатъкът страните се съгласили да бъдат заплатени по-късно/ след довършване на работа
от ответника/ .
Действително, съгласно разпоредбата на чл.200 от ЗЗД, купувачът е длъжен да плати
цената и да получи вещта, като плащането трябва да стане едновременно с предаването на
вещта и на мястото, където то се извършва, но сочената разпоредба на е императивна. Ако
страните са уговорили друго, както се твърди в разглежданата хипотеза, неплащането на
цената или на част от нея при предаването на стоката или на част от нея, не води до
недействителност на сделката или до налагане на извод, че уговорката между страните е
била за заплащане на по-ниска цена/платената при предаването на вещта/.
Не рефлектира върху извода на съда за наличието на облигационно правоотношение
между страните във връзка с покупко-продажбата на процесната верига и обстоятеството, че
ищецът не бил ангажирал писмени доказателства в този смисъл по делото. Покупко-
продажбата на движима вещ е неформална сделка и за действителността й не е необходима
писмена форма.
3
Ответвната страна не е ангажирала доказателства досежно изгодния за нея факт, че е
погасила задължението за заплащане в пълен размер цената на веригата.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото
дружество деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 200лв..
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260247 от 25.05.2021г. по гр.д.№1467/2020г.
ОСЪЖДА И.Г.И.. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“...“№3, вх.5, ет.2, ап.24 да
заплати на Н. АТ. М. с ЕГН********** от гр.Търговище, ул.“...“№1, ап.2, деловодни
разноски пред настоящата инстанция в размер на 200лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4