Р Е
Ш Е Н И Е
№ 05.11.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 22 октомври
2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИЛЕНА КОЛЕВА
гр. дело № 6138 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 от ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че подал
Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на С.В.А. при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД възниквал правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа, на което
била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за паричен заем №
2993233 от 13 юли 2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД като Заемодател и С.В.А.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал,
че получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и
настоящата искова молба се подавали от името на ищецът бил сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 февруари 2018г. между
„Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането било прехвърлено
в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ
размер на 1200 лева, а последният усвоявал цялата сума веднага след сключване
на процесния договор, с което Заемодателят изпълнил задължението си. С.В.А. се
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплатял сума в размер на 1333.53 лв., ведно с договорната лихва
на 27 седмична/и и месечна/и погасителни вноски, всяка в размер на 49.39 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен
заем, С.В.А. извършвал плащания в общ размер на 0 лв.
Към настоящия момент дължимата
главница била в размер на 1200.00
лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем 2993233 от 13 юли 2017г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в
размер на 133.53
лв. за периода от 21 юли 2017г. – датата на първата вноска до 19 януари 2018г -
датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор,
ответникът се задължил в 3 -
дневен срок от усвояване на сумата да предоставил на Заемодателя едно от
обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение дължал
неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на
сечения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски. Към настоящият момент дължимата неустойка е в размер на 803.25
лв.
Разпоредбите
на договора предвиждали, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се
начислявали разходи за събиране, представляващи такси и разноски за
напомнителни писма, електронни съобщения , телефонни разговори и посещения на
адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период до максимален размер от
45 лв. В настоящия случай С.В.А. дължал разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение в размер на 45. Следвало да се има предвид,
че разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл.10а
от ЗПК и нямали характер на наустойка.
Ответникът трябвало да изплати целия
заем на 19 януари 2018 г – последната падежна дата, като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски отдавна били изтекли, а ответникът по делото продължава
ВИНОВНО да не изпълнявал задълженията си, поради което същият дължал и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 54.23 лв. от 22 юли 2017г. датата на допускане на забава на погасителна
вноска до датата на подаване на заявлението - 05 април 2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да се
произнесе с решение, с което да признае за установено, по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД, ЕИК
********* съществуването
на вземането срещу С.В.А., ЕГН **********
за сумата 1200.00
лв. главница; 133.53 лв. договорна лихва за периода 21.07.2017г. до
19.01.2018г.; 803.25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 54.23 лв.
за периода от 22.07.2017г. датата на допускане на забава на погасителна вноска
до 05.04.2018г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли
съда да осъди С.В.А. да им заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00
лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В законоустановеният срок по делото е
постъпил отговор от ответника С.В.А., чрез назначения му особен представител, в
който счита, че установителният иск е недопустим.
В
качеството си на особен представител на ответника в настоящото производство,
нямам личен контакт с лицето и становището ми, изложено в отговора на исковата
молба, се основава единствено на изложеното в исковата молба и на представените
по делото доказателства от ищеца.
Искът бил
предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, като в исковата
молба се твърдяло, а и от приложения рамков договор било видно, че същият бил
цесионер по Рамков договор за цесия, сключен с дружеството „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК ********* на 30.01.2017 година.
От друга
страна „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, в качеството си на заемодател сключило
Договор за паричен заем № 2993233 с
ответника в настоящото производство на 13.07.2017 година, т.е. в по-късен
момент.
По делото
нямало данни, нито бил представен друг договор за цесия, сключен между
дружеството - ищец и заемодателя на ответника по делото. От нечетливото
Приложение №1/01.02.2018г., връчено на назначеният особен представител на
ответникът с исковата молба, не можело да се направи извод, че именно ищецът
бил новият кредитор на ответника.
Предвид
посочените съображения моли съда да остави исковата молба без движение, като
задължи дружеството ищец да поясни дали действително придобило вземането от
заемодателя на ответника, като го задължи да представи доказателства в тази насока.
В противен случай, моли съда производството по делото да бъде прекратено.
В
случай, че съдът приемел предявеният иск за процесуално допустим, становището й
било, че същият е неоснователен, като от името на ответника, когото
представлявала в качеството си на особен представител, оспорва исковата молба и
моли съда предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с произтичащите
законни последици.
Предвид
гореизложеното, моли съда да и бъде дадена и допълнителна възможност да вземе
становище относно вероятната основателност на иска, след провеждане на открито
съдебно заседание, както и да направи доказателствени искания с оглед
становището на ищцовата страна.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1913/2018г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал заповед за
изпълнение № 1093/18.04.2018г., с която е разпоредил длъжникът С.В.А. да
заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София
следните суми: 1200 лева главница, 133,53 лева договорна лихва от 21.07.2017г.
до 19.01.2018г., 803,25 лева неустойка, 45 лева разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, 54,23 лева лихва за периода от 22.07.2017г. до
05.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 17.04.2018г. до окончателното плащане и 119,72 лева - разноски по
делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за паричен заем № 2993233 от 13.07.2017г.
се установява, че между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, гр. София /заемодател/ и ответника С.В.А. /заемополучател/
е сключен договор, по силата на който заемодателят е отпуснал заем в размер на
1 200,00 лв., като срокът за издължаване на кредита е 27 седмици, считано от
датата на неговото усвояване. Теглената сума ответникът се задължава да заплаща
на посочените дати в договора. В чл.6 страните договорили, че кредитът се
олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора
за кредит е 40,00 % годишно или 0,1100 % на ден. Годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита бил 48,50 % ГПР, като можел да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия. В договора с подписа си ответникът
е удостоверил получаването на сумата.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените
лихви в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са
представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. От същия е видно че „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр. София е прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, гр.София свои ликвидни и изискуеми вземания,
подробно индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и
процесното вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им /пълномощно рег. № Пл-20/14.02.2017г./. Ищецът
представя към исковата молба уведомително писмо за извършената цесия, което да
бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014г.
на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по
т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител,
а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е
стигнало. Връчването на особения представител не може да се приравни с
връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения представител
се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната по
спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна
на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Видно от отбелязването в известията за доставяне,
изпратените до ответника уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради
изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен
от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът
не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът
твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните
вземания факт е сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр. София и ответника договор за заем № 2993233 от 13.07.2017г. и рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр.София, по силата
на който вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за кредит е прехвърлено в
собственост на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София, ведно с всички привилегии и обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищеца иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Васил Левски 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев, против С.В.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, представляван на основание чл.47, ал.6 ГПК от адв. Е.З. ***, иск да се
признае за установено по отношение на С.В.А. съществуването на вземането
на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр.София за следните суми: 1200 лева главница, 133,53 лева договорна лихва от 21.07.2017г. до 19.01.2018г.,
803,25 лева неустойка, 45 лева разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, 54,23 лева лихва за периода от 22.07.2017г. до 05.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.04.2018г.
до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София, с п.а. против С.В.А., с п.а. заповед № 1093/18.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1913/2018г.
по описа на Районен
съд – Стара Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: