РЕШЕНИЕ
№ 713
гр. Видин, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20211320100937 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А,
Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
“Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, против З. А. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. Видин, ул. „Работническа“ № 6.
В последствие, на 31.05.2023г. е извършено прехвърляне на търговското
предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ, ЕИК
********* по реда на чл. 15 от Търговския закон /обявено за вписване с вх. №
20230531142217 по партидите на „Юробанк България“ АД и на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ, като вписването има само оповестителен характер за
третите лица/.
Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че
страните се намират в облигационни отношения по силата на договор за
предоставяне на паричен потребителски кредит Крекс – 16954499 от
23.04.2019г., по силата на който ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
1
С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от
Димитър Димитров, предоставил заем на ответника З. А. Н. от гр.Видин, в
размер на 329.00 лева за закупуване на стока /мобилен телефон Самсунг/.
Твърди се още, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил
задължението си да предостави заеманата сума на ответника, от който момент
възникнало задължението за кредитополучателя да погаси заема на 12
месечни вноски по 34.90 лева всяка, които съставляват изплащане на
главницата по заема, лихвен процент и ГРП /годишен процент на разходите/.
Поддържа се, че ответникът е погасил само 3 вноски по кредита и
преустановил плащанията на 20.08.2019г.; че вземането на ищеца е
предсрочно изискуемо в пълен размер съгласно чл.3 от договора, тъй като
кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, а също
поради това, че към датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК –
29.05.2020г. е падежирала и последната погасителна вноска – на 20.04.2020г.
съгласно погасителния план към договора. Така, кредитополучателят е
останал задължен за заплащане на остатъка от заема, ведно с лихва за забава.
На 21.05.2020г. на ответника е изпратено изрично уведомление за вземането
към него, което е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер от
20.09.2019г.
Поддържа се още, че за вземането си ищеца е подал заявление по реда на
чл.410 от ГПК, по силата на което му е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.Д. № 767/2020г. по описа на ВРС, както и че заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят
има правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането си.
Иска се от ищеца съдът да постанови Решение, с което да приеме за
установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите: 277.72 /двеста
седемдесет и седем лв. и седемдесет и две ст./ лева – главница,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски
паричен кредит Крекс – 16954499 от 23.04.2019г., сключен между страните,
36.08 /тридесет и шест лв. и осем ст./ лева – възнаградителна лихва, 15.10
/петнадесет лв. и десет ст./ лева - обезщетение за забава, начислена върху
главницата за периода от 20.09.2019г. до 20.05.2020г., и ведно със законната
2
лихва върху главницата от подаване на заявлението 29.05.2020г. до изплащане
на вземането. Претендират се направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 767/2020г. по описа на ВРС и разноските по
настоящото производство.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените
установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита, се предявяват осъдителни
искове за горепосочените суми с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез назначения си особен
представител, оспорва иска като недопустим, тъй като не е предявен в
едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, и неоснователен, тъй
като ищецът не доказва, че ответникът е негов длъжник, основанието и
размера на евентуалното му задължение. Оспорва верността съдържанието на
представеното от ищеца „Извлечение по кредит“ от 19.04.2021г. /лист 23 от
делото/ и моли за откриване на производство по чл.193, ал.2 от ГПК. Посочва,
че ищецът не ангажира доказателства за обявяване на процесния кредит за
предсрочно изискуем, както и прави възражение за погасени по давност
искови претенции. Иска се от ответника, съдът да прекрати производството, а
при евентуалност – да отхвърли иска като неоснователен.
Не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се
нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е
да докаже наличието на твърдяния договор, сключен между страните; че
ищецът е изправна страна по този договор - че е предоставил твърдяния
паричен заем чрез закупуване на стока в полза на ответника; наличието и
обявяването на предсрочна изискуемост на целия кредит, както и размера на
претендираните суми и лихви за забава върху тях.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 767/2020 г. по описа на Районен
съд - Видин.
Съдът, като разгледа постъпилата искова молба и направените
доказателствени искания, намира че възражението на ответника за
недопустимост на иска е неоснователно, тъй като указанието за предявяване
3
на иска по чл.422 от ГПК, е получено от ищеца като заявител на 13.04.2021,
видно от върнатия отрязък от съобщението, а искът е предявен на 10.05.2021г.,
тоест в предоставения и законов едномесечен срок.
Съдът е оставил без уважение искането за откриване на производство по
оспорване верността на „Извлечение по кредит“ от 19.04.2021г. /лист 23 от
делото/, тъй като документът не носи подпис за страната, която го оспорва
/ответника/, издаден е от ищеца и съставлява доказателство само това, че
изявленията в него са направени от лицата, които са го издали, съгласно чл.180
от ГПК, поради което не се следва производство по чл.193 и сл. от ГПК.
Районен съд - Видин, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
В резултат на подадено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, заявление
по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 767/2020 г. по описа на Районен съд -
Видин, по което на 03.06.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 820 - РЗ/03.06.2020 г. за
процесните суми.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника, за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 767/2020 г. по описа на Районен съд -
Видин, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
Съгласно, сключен на 23.04.2019г., Договор за отпускане на потребителски
кредит CREX – 16954499 от 23.04.2019 г., между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, като кредитор е опуснал на ответника паричен кредит за
финансиране закупуването на движима вещ – смартфон Самсунг - 1 бр. на
стойност 329.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита на
12 вноски, всяка по 34.90 лева за периода от 20.05.2019г. до 20.04.2020г.
Признава се от ответника, че ответникът е погасил само 3 вноски по кредита,
тоест признава се частично изплащане на сума по кредита.
Към датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 29.05.2020г. е
падежирала и последната погасителна вноска – на 20.04.2020г. съгласно
погасителния план към договора.
4
Вещото лице е посочило в експертизата, че процесния кредит е усвоен от
кредитополучателя, чрез закупуване на датата на сключване на договора, с
фактура № **********/23.04.2019г. /лист 68 от делото/ от търговския
партньор „Зора“ М.М.С. ООД мобилен телефон „Самсунг“ по номера на
договора за кредит на стойност 329.00 лева. Вещото лице е посочило, че
ответникът е удостоверил с подписа си, че е получил телефона, предвиден в
Договор за отпускане на потребителски кредит CREX – 16954499 от
23.04.2019 г. и му е бил продаден и предаден в добро функционално състояние
от упълномощения търговски партньор, както и че е получил опосредстван
чрез стока кредит за сума, посочена в поле „Размер на кредита“ и платима от
Кредитополучателя на Търговския партньор при получаване на вещта.
Установява още, че към договора за кредит е сключена застраховка
„Сигурност на плащанията“ с премия в размер на 29.61 лева, която е включена
в общия размер на кредита. Експертизата е дала заключение и за размера на
погасените задължения по кредита до подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – общо 105 лева, както и за остатъка неизплатен кредита – общо в размер
на 328.90 лева, от които 277.72 – главница, 36.08 – възнаградителна лихва за
периода от 20.08.2019г. до 20.04.2020г. и 15.10 лева - обезщетение за забава
/мораторна лихва/, начислена върху главницата за периода от 20.09.2019г. до
20.05.2020г. Размерът на изплатената сума по процесния договор за кредит и
размерът на неизплатената главница и лихва за забава се установява и от
представеното от ищеца извлечение по кредит Крекс – 16954499 / лист 23 от
делото/, които съвпадат изцяло дадените размери по заключението на вещото
лице.
По делото е приложена покана от кредитора до ответника за предсрочна
изискуемост на кредита, но липсва обратна разписка, удостоверяваща
получаването на съответната пратка.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи.
Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на
доказване в производството, поради което е прието от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от
ГПК, в което производство ищецът следва да докаже и установи
5
съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответникът
дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната
заповед за изпълнение.
С оглед доказателствата по делото е безспорно, че между страните е
възникнало облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за потребителски
паричен кредит Крекс – 16954499 от 23.04.2019г., сключен между страните, с
който ищовото дружество е предоставило заем на ответника З. А. Н. от
гр.Видин, в размер на 329.00 лева за закупуване на стока /мобилен телефон
Самсунг/. В договора за потребителски кредит и фактурата за закупуване на
стоката, за която е отпуснат, фигурира подписът на ответника, като по делото
не се ангажираха доказателства, от които да се установи, че подписът е
неистински, поради което съдът приема, че ответникът собственоръчно е
подписал тези документи.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал възникването и
съществуването на правоотношението, както и изпълнението на задълженията
си по него. За кредитополучателя е възникнало задължението да заплаща
месечната погасителна вноска, съгласно погасителния план, инкорпориран в
договора за кредит. При данните по делото – признанието от страна на ищеца
и от заключението на вещото лице е безспорно, че ответникът е погасил
частично задължението си по договора и е преустановил редовното
обслужване на кредита на 20.09.2019г. като е направил последно частично
плащане по предходната вноска с падеж 20.08.2019г.
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК
писмена форма, при постигнато съгласие относно размера на лимита,
месечната погасителна вноска, не е уговорено същият да е сключен при
предварително утвърдени общи условия, поради което чл. 11, ал. 2 ЗПК не
намира приложение. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие и с чл. 143 от ЗЗП и нарушаване
принципа на добросъвестност, водещ до неравновесие между правата и
6
задълженията, като договорените клаузи не противоречат на посочените в 19
точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на неравноправни клаузи. В договора са
посочени размера на кредитния лимит, погасителната вноска, с които
ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в качеството на
кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени доказателства за
сключването на договора и предоставената сума, усвоена чрез получаване на
движима вещ - смартфон от ответника. Същият е преустановил окончателно
обслужването на кредита на 20.09.2019г., поради което е неизправна страна по
договора.
Към момента на сключване на процесния договор – 23.04.2019г., е била приета
разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка”
по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на
лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за
дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни. Преди
приемане на посочената норма, като критерий за действителност на
уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените
нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът
за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е
залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на
договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя
кредитополучател, е по-слабата икономически страна в правоотношението.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при преценка
нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент, съдът
7
намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с
регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговореният лихвен процент в
размер на 30.15 % и ГПР – 34.69 %, не противоречи на добрите нрави с оглед
изложените по-горе съображения, а по тази причина не е и неравноправна.
Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с
установените нравствено - етични правила на морала, като ограничаващи
договорната свобода.
Видно от съдебно-счетоводната експертиза ответникът е извършвал плащания
по кредита в общ размер на 105.00 лева, които плащания следва да се считат
като признание на договора и задълженията на кредитополучателя по него.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора
за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения
размер на заема на ответника, който обаче от своя страна не е изпълнил
поетото насрещно задължение точно - да погаси при съответните условия по
договора всички дължими се месечни вноски по кредита, ведно с
възнаградителната лихва, поради което е начислена от ищеца и мораторна
лихва в претендирания размер.
Доказателства относно цялостно изпълнение на задълженията на ответника по
процесния договор не се ангажираха, което обстоятелство ако е налице, е в
негова тежест да установи, поради което и с установеното съдът приема, че
същият е неизправна страна и че дължи исковите суми досежно главница,
възнаградителна лихва и мораторна лихва в пълен размер.
Възражението на особения представител на ответника относно недоказаност
настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията са неоснователни по
следните съображения: Договорът за потребителски кредит е със срок до
20.04.2020г. когато е датата на последната погасителна вноска по него.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора е подадено на
дата 29.05.2020г., тоест след датата на изтичане на срока на договора, поради
което падежът на всички неизплатени вноски по него е настъпил.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност.
По своята правна същност погасителната давност представлява период от
време, свързан с бездействие на кредитора да упражни притезателното си
право на вземане или да поиска принудителното му изпълнение през
определен от закона срок, което води до погасяване на искането за
8
принудително осъществяване. В случая ищецът претендира главница,
възнаградителна лихва и мораторна лихва. Главницата се погасява с
изтичането на общата пет - годишна давност, а лихвата с тригодишна давност.
След изтичането на период от пет, респ. от три години, кредиторът губи
притезанието си за тези вземания.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. За да се прецени дали процесните
вземания са погасени по давност, следва да бъде определен моментът, в който
за тях е настъпила изискуемостта.
Съгласно погасителния план към договора, ответникът е следвало да прави
месечни погасителна вноски, всяка с определен падеж. Така изискуемостта по
тях настъпва за периода от 20.08.2019г. /падежа на първата неизцяло погасена
месечна вноска/ до 20.04.2020г., от които дати започва да тече петгодишният
период за погасяване по давност на вземането за главницата. Както бе
посочено по – горе, ищецът е предприел действия за принудително събиране
на вземането си, като е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК на
29.05.2020г., тоест непосредствено след изтичане на срока на договора, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 767/2020 г. по описа на Районен съд –
Видин. Според изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният
срок спира докато трае съдебният процес относно вземането. Съгласно чл.
422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
т.е. от 29.05.2020г. до настоящия момент давностен срок не тече. Прилагайки
петгодишния давностен срок от 20.08.2019 г., когато е настъпила
изискуемостта на вземането за първата вноска по главницата до 29.05.2020 г. –
датата на депозиране на заявлението в съда е видно, че не е изтекъл
предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
Без значение в разглеждания случай е дали вземането е било обявено за
предсрочно изискуемо от кредитора. Превръщането на задължението в
предсрочно изискуемо е право на кредитора, което същия упражнява по своя
преценка. Упражняването на това право има смисъл само когато кредиторът
има интерес падежът на вземанията и да бъде поставен към по - ранна дата от
тази, на която задълженията следва да падежират редовно. След като
редовният падеж е настъпил, както е в настоящия случай, е без значение дали
9
кредиторът е упражнил това свое право.
Съдът намира направеното от особения представител на ответника
възражение за погасяване по давност на иска за заплащане на
възнаградителна лихва за неоснователно по следните съображения:
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Затова погасени по давност са сумите за периода
три години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Същото е депозирано на 29.05.2020 г.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД „Давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо“. Възнаградителната лихва се претендира за
периода от 20.08.2019 г. до 20.04.2020 г. Прилагайки тригодишния давностен
срок преди 29.05.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/
е видно, че за лихви, начислени след 20.08.2019 г. давностният срок не е
изтекъл. С оглед гореизложеното съдът намира, че този иск също е
основателен.
Съдът счита направеното от особения представител на ответника възражение
за погасяване по давност на иска за мораторна лихва за неоснователно по
следните съображения:
Прилагайки тригодишния давностен срок преди 29.05.2020 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ е видно, че за лихви, начислени
след 20.09.2019г., така както се претендира, давностния срок не е изтекъл.
Мораторната лихва се претендира за периода от 20.09.2019 г. до 20.05.2020 г.,
поради което съдът намира, че не е изтекъл предвидения в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД
тригодишен давностен срок по отношение на това вземане.
Поради гореизложеното, предявените установителни искове досежно
главницата, възнаградителна и мораторната лихва се явяват основателни и
доказани и като такива ще следва да бъдат уважени, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане по
договор за предоставяне на паричен потребителски кредит Крекс – 16954499
от 23.04.2019г., в размер на: 277.72 /двеста седемдесет и седем лв. и
седемдесет и две ст./ лева – главница, представляваща неизпълнено
задължение по договор за потребителски паричен кредит Крекс – 16954499 от
23.04.2019г., сключен между страните, 36.08 /тридесет и шест лв. и осем ст./
лева – възнаградителна лихва, 15.10 /петнадесет лв. и десет ст./ лева -
10
обезщетение за забава, начислена върху главницата за периода от 20.09.2019г.
до 20.05.2020г., и ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението 29.05.2020г. до изплащане на вземането.
При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените
установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за исковите суми са
предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Евентуално е обективното съединяване
на искове, когато единият иск има спрямо другия положението на главен, като
разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния
иск. Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на искове,
той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния
иск. Евентуално съединения иск се счита предявен под условие. Това е
допустимо, защото условието е вътрешнопроцесуално – изходът на делото по
главния иск. Но макар и да е предявен евентуално, искът се смята висящ и по
него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към
разглеждането му по същество. Не се ли сбъдне обаче условието, под което
евентуалният иск е предявен, съдът не може да се произнесе по него в
решението. Евентуално предявеният иск се смята като да не е бил предявяван
и всички негови последици и извършени по него процесуални действия се
обезсилват с обратна сила, ако делото приключи с влязло в сила решение и
условието, под което евентуалният иск е предявен, не се сбъдне.
Условието, под което са предявени евентуалните осъдителни искове по чл. 240
от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е в случай, че предявените
установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая, и главния иск по
чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и акцесорните искове за заплащане на лихви се
уважават като основателни, от което следва, че условието под което е
предявен евентуалния иск не се е сбъднало, поради което съдът не дължи
произнасяне по евентуалния осъдителен иск по отношение на
възнаградителната лихва в решението.
11
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, ответникът следва да понесе направените от ищеца
разноски в настоящето производство съразмерно с уважената част от иска в
общ размер на 725.00 лева /75 лева - държавна такса, 400 лв. - депозит за
особен представител, 150 лева - депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева/.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство.
В случая разноските по ч.гр.д. № 767/2020 г. по описа на Районен съд - Видин
са в общ размер от 75.00 лева /25 лева за платена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение/, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. А. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. Видин, ул. „Работническа“ № 6, че дължи на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, адрес за
кореспонденция: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14,
следните суми по договор за предоставяне на паричен потребителски кредит
Крекс – 16954499 от 23.04.2019г., както следва: 277.72 /двеста седемдесет и
седем лв. и седемдесет и две ст./ лева – главница, 36.08 /тридесет и шест лв. и
осем ст./ лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019г. до
29.04.2020г., 15.10 /петнадесет лв. и десет ст./ лева - обезщетение за забава,
начислена върху главницата за периода от 20.09.2019г. до 20.05.2020г., и ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 767/2020 г. по описа на Районен съд – Видин -
29.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Работническа“
№ 6, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.
12
„Околовръстен път“ № 260, адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата в общ размер от 75.00 лева
/25 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение/ - направени разноски съразмерно с уважената част от иска в
заповедното производство по ч.гр.д № 767/2020 г. по описа на Районен съд -
Видин.
ОСЪЖДА З. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Работническа“
№ 6, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, направените в настоящото
производство разноски съразмерно с уважената част от иска в общ размер на
725.00 лева /75 лева - държавна такса, 400 лв. - депозит за особен
представител, 150 лева - депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се
приложи препис по ч.гр.д. № 767/2020 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
13