№ 28
гр. Пазарджик, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20225200500672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 264/ 18.03.2022 г. , постановено по гр.д. № 1292/2021 г. по описа на
Районен съд-П., е признато за установено по отношение на Х. В. С. с ЕГН-********** от
с.Р.,общинаБ.,ул.“Ч.“ № 24, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Д-р П.Д.“ № 25,офис сграда Л. ,ет.2,офис
4,представлявано от Изпълнителния директор Ю. Ю. чрез юрисконсулт МИ.а има валидно и
изискуемо вземане срещу нея в размер от сумата от 1465.06 лева-главница ,ведно със
законната лихва върху нея,считано от 29.06.2021 година до окончателното й изплащане ,за
които суми е издадена заповед № 120 от 29.06.2021 година по ч.гр.дело № 784/2021 година
по описа на ПщРС, като е отхвърлен иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против Х. В. С. за признаване за установено по отношение на Х. В. С. ,че „ Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу нея представляващо
възнаградителна лихва в размер на 162.91 лева,за периода от 21.10.2019 година до
20.05.2020 година и сума в размер от 177.63 лева -обезщетение за забава ,за периода от
22.10.2019 година до 28.06.2021 година и са присъдени разноски в полза на ищеца , сторени
в заповедното и в исковото производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата в
първоинстанционното производство , която чрез своят процесуален представител поддържа
доводи за незаконосъобразност на решението, в частта в която установителният иск по чл.
1
422 ГПК е бил уважен, а именно – за установяване съществуването на вземане за главница и
законна лихва .Въззивницата намира обжалваното решение в цитираната част за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и излага подробни съображения в тази
насока. Сочи, че неправилно и в противоречие с императивните правни норми районният
съд е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК , тъй като тази разпоредба
е приложима , само ако ищецът е предявил иска си на основание неоснователно
обогатяване. В случая това не било така, тъй като претенцията била предявена на договорно
основание и съдът не можел да приложи нормата на чл. 23 ЗПК , тъй като това би довело
до недопустимост на решението поради произнасяне по иск на непредявено основание.
Излага и посочва приложима практика на ВКС и на други съдилища в различни апелативни
райони. Прави искане да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
се постанови друго, с което предявената претенция за установяване на дължимост на
договорна главница и законна лихва за забава – бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба. Ищецът в
първоинстанционното производство намира за правилен и законосъобразен извода на
районния съд, че при обявяване на процесният договор за потребителски кредит за нищожен
на основание чл. 22 от ЗПК, следва да се приложат последиците по чл. 23 от ЗПК, като
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи
лихва и други разходи по кредита. Твърди, че в случая, тази норма е специална и има
императивен характер, поради което съдът е длъжен да я приложи и без нарочно позоваване
на нея от страна на кредитора. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира
разноски.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД против Х. В. С. за признаване за установено по отношение на Х. В. С. ,че „ Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД има валидно и изискуемо вземане срещу нея представляващо
възнаградителна лихва в размер на 162.91 лева,за периода от 21.10.2019 година до
20.05.2020 година и сума в размер от 177.63 лева -обезщетение за забава ,за периода от
22.10.2019 година до 28.06.2021 -не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което
въззивният съд не дължи произнасяне.
С определение № 304 / 24.06.2022 г. постановено по същото гр.д. № 1292 / 2021 г. по
описа на Пещерски районен съд по реда на чл. 248 ГПК , поправено с определение № 381 /
05.09.2022 г. постановено по реда на чл. 247 ГПК , съдът е присъдил в полза на ответницата
по иска разноски в исковото и в заповедното производство , съобразно уважената част от
претенциите.
Против така постановеното определение по чл. 248 ГПК е постъпила в срок въззивна
жалба от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подробно развити доводи за
незаконосъобразност, като се излагат твърдения и възражения за липсата на предпоставки за
приложение на нормата на чл. 38 ал.2 ЗАдвк. Доводи и твърдения в обратния смисъл се
поддържат в депозирания в срок писмен отговор на частната жалба , като се сочи и
2
актуална съдебна практика на ВКС.
Пред въззивната инстанция жалбоподателката Х. В. С. , редовно призована не се явява
и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемият, редовно призован, не се представлява. Представена е писмена
молба от надлежно упълномощен представител, с изложени доводи по съществото на спора .
Представен е списък по чл. 80 ГПК
Въззивната жалба, както и постъпилата частна въззивна жалба са процесуално
допустими – подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, респективно – чл. 248 ал.3 ГПК
от активно легитимирани страни в съдебното производство срещу подлежащи на обжалване
съдебни актове. Разгледани по същество -въззивната жалба, както и подадената частна
жалба са неоснователни.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, а в обжалваната част
- правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК от „
Агенция за събиране на вземания „ ЕАД против длъжника Х. В. С. по договор за стоков
кредит № 3605509 от 09.03.2019 година за закупуване на мобилен телефон HUAWEII MATE
20 PRO LYA –L29 DS BLUE на стойност 1749,00 лева. За задълженията по този договор е
била издадена Заповед № 120 / 29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 784/ 2021 г. по описа на Пещерски
районен съд.
В хода на първоинстанционното производство от представените писмени
доказателства и изслушаното заключение на допуснатата от съда съдебно- икономическа
експертиза се установява, че сумата в размер на 1749,99 лв. е била преведена по банкова
сметка на търговеца „Технополис България“ЕАД на 09.03.2019 година чрез кредитна карта
по сметка на последния открита в „Уни кредит Булбанк“.Със заверяване на сметката на
търговеца със сумата на отпуснатия стоков кредит под № 2605509/09.03.2019 година се
счита за усвоен от потребителя. Вещото лице е констатирало още ,че размерът на
непогасената главница по процесния договор за стоков кредит № 3605509/09.03.2019 година
е в размер на 1465.06 лева.Размерът на непогасената възнаградителна лихва по договора ,за
периода 21.10.2019 година до 20.05.2020 година е в размер на 162,91 лева.Според вещото
лице лихвата за забавено плащане на главницата е изчислена от ищеца за периода от
22.10.2019 година до 28.06.2021 година и е в размер на 190.56 лева .Заключението е прието в
с.з.и не е оспорено от страните.
Ответницата е оспорила чрез своя процесуален представител действителността на
сключения договор, на няколко основания , като в оспорения съдебен акт, съдът е намерил
част от тези възражения за основателни. Прието е, че в процесния договор липсва
3
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК- за сключване на договора по ясен и разбираем
за клиента начин. Прието е също , че липсва яснота по какъв начин се формира лихвения
процент, който се прилага при сключване на договора за кредит, начините на неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора. / чл. 11, ал. 1, т. 15 от ЗПК /. Съдът е приел , че процесният договор за стоков
кредит, ОУ, приложения, са сключени в противоречие с цитираното законово изискване, тъй
като не всички елементи на договора са представени с размер шрифт не по-малък от 12,
което по силата на чл. 22 ЗПК прави договора недействителен.
Първоинстанционния съд е приел , че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съобразно
това кредитното правоотношение между страните в процесния казус е прието за
недействително и поради това е обоснован извода, че този договор не може да породи
присъщите за този тип сделка правни последици,а длъжникът следва да върне само
ползвания финансов ресурс – сумата от 1465.06 лева използвана за закупуване на стока,
която е дължима ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК.
Въззивният съд намира , че установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, препраща своята към нея.
Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани,
намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Съобразно нормата
на чл. 23 ЗПК , когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен ,
потребителят връща само чистата стойност на кредита , но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В настоящия случай, видно от заключението на СИЕ , след извършени
от ответницата частични плащания, дължимата главница по договора е в размер на 1465,00
лв. Тази сума се явява и чистата стойност на кредита и същата е дължима. Служебното
прилагане на чл. 23 ЗПК е допустимо, тъй като се касае за императивна норма , имаща
значение за определяне на размера на вземането, по който съдът е длъжен да се произнесе и
служебно на основание чл. 162 ГПК. Освен това в случая следва да се приложи специална
правна норма , която изключва приложението на общата по чл. 34 ЗЗД.На настоящият
съдебен състав е известно наличието на противоречива съдебна практика по поставените
въпроси , чието уеднаквяване ще се извърши по реда на чл. 130 ЗСВ или чл. 292 ГПК, но до
тогава въззивният състав намира за правилно изложеното по –горе тълкуване, което е
преобладаващо и е възприето и от съставите на Пазарджишки окръжен съд.
4
Крайният извод на въззивния съд, е че предявеният иск по чл. 422 ал.1 ГПК за
установяване дължимост на неизплатена част от главница по договор за стоков кредит, е
основателен, поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част като правилно, обосновано и законосъобразно.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила и въззивният съд
не дължи произнасяне.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора не са налице основания за корекция на разноските пред
първата инстанция. Неоснователна се явява постъпилата частна жалба против постановеното
от съда определение по чл. 248 ГПК , с което е допълнено съдебното решение в частта за
разноските. Възражение за липсата на предпоставките за приложение на нормата на чл. 38
ал.2 ЗАдв , не е направено до приключване на производството в открито съдебно заседание
и правилно и законосъобразно , съдът е приел, че възможността му за предявяване за първи
път с отговора на молбата по чл. 248 ГПК е преклудирана. От друга страна , безспорно от
данните , в кориците на исковото и заповедното производство се установява, че ответницата
Х. В. С. е била представлявана и в двете производства при условията на чл. 38 ал.1 т.2
ЗАдв / безплатна правна помощ поради липсата на средства / , поради което на основание чл.
38 ал.2 ЗАдв, възнаграждението на процесуалните й представители следва да се присъди в
тежест на другата страна в производството съобразно изхода от спора. За уважаване на тази
претенция са налице всички предпоставки – в договорите за правна защита и съдействие,
ясно е изразена волята на страните , адвокатската помощ да се ползва безплатно поради
липсата на средства, като при липсата на своевременно направени възражения , страната
претендираща прилагане на нормата на чл. 38 ал.2 ЗАдв не е длъжна да доказва пред съда
наличието на материална затрудненост и липсата на средства , а и съдът не е длъжен
служебно да изследва този въпрос. Достигайки до същите изводи, Пещерски районен съд е
постановил законосъобразно определение в производството по чл. 248 ГПК, което следва да
бъде потвърдено.
При този изход на правния спор и неоснователност и на въззивната и на частната
въззивна жалби съдът намира, че не следва да присъжда разноски в полза на страните.
Така мотивиран, Окръжен съд-Пазарджик :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264/18.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1292/2021 г.
по описа на Районен съд-П. в обжалваната част, с която е уважен предявеният от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Д-р П.Д.“ № 25,офис сграда Л. ,ет.2,офис 4,представлявано от Изпълнителния
директор Ю. Ю. чрез юрисконсулт МИ.а иск с правно основание чл. 422 ГПК за
съществуването на валидно и изискуемо вземане срещу Х. В. С. ЕГН ********** от с. Р. ,
5
общ. Б. в размер от 1465, 06 лева-главница ,ведно със законната лихва върху нея,считано от
29.06.2021 година до окончателното й изплащане ,за които суми е издадена заповед № 120
от 29.06.2021 година по ч.гр.дело № 784/2021 година по описа на ПщРС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 304 / 24.06.2022 г. постановено по същото гр.д.
№ 1292 / 2021 г. по описа на Пещерски районен съд по реда на чл. 248 ГПК / поправено с
определение № 381 / 05.09.2022 г. постановено по реда на чл. 247 ГПК/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6