Определение по дело №25792/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11743
Дата: 18 март 2024 г. (в сила от 18 март 2024 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20231110125792
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11743
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110125792 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „...“ ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Съдът не споделя доводите на ответника за недопустимост на производството
поради липса на правен интерес за предявяване на исковете. За ищеца е налице правен
интерес от установяване нищожността на процесния договор, доколкото при доказване на
основанието за това, облигационната връзка между страните следва да се счита за
невъзникнала с всички законови последици от това.
С исковата молба е направено искане за конституиране като трето лице-помагач на
страната на ищеца на дружеството-кредитор, предоставило процесния кредит по Договор за
паричен заем № ... г., а именно „...“ АД. Съдът счита, че искането е неоснователно, тъй като
не се обосновава правен интерес от конституирането му нито в хипотезата на чл. 219, ал. 1,
нито в хипотезата на чл. 219, ал. 3 от ГПК, поради което искането следва да бъде
отхвърлено.
По реда на чл. 190 ГПК съдът разполага с правомощие да задължава насрещната страна
да представи документ, който се намира в нейна фактическа власт, а не да изготвя нарочни
справки и извлечения, поради което искането за задължаване на ответника за представяне на
справки от счетоводството си за всички извършени плащания, вкл. преводни нареждания,
разписки, извадка от счетоводните книги, е неоснователно. Посоченото доказателствено
искане се явява неоснователно и по отношение на искането да бъде задължен ответникът да
представи по делото СЕФ и погасителен план, доколкото същите се предоставят при
сключване на договор за потребителски кредит, какъвто не се твърди да е налице между
ищеца и ответника.
В случая ищецът прави искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи договор за поръчителство, в сключването на който сам сочи, че е участвал, но не
поддържа да са настъпили конкретни обстоятелства, които да правят невъзможно
ангажирането на този договор като доказателство. С оглед посоченото, доказателственото
искане на ищеца следва да бъде изяснено преди съдът да се произнесе по него. Ищецът
следва да обоснове направеното искане по реда на чл. 190 ГПК с конкретни твърдения за
наличие на обстоятелства, които не му позволяват да представи договор, по който самият
1
той твърди, че е страна.
Ответникът следва да уточни твърденията и възраженията си като посочи дали оспорва
да е получил плащанията, посочени в исковата молба, респ. ако не оспорва получаването им
и ако твърди, че такъв договор не е сключен, дали претендира да е налице друго основание
за получаване и задържане на сумите, съответно какво. В зависимост от становището на
ищеца следва да бъде преценена необходимостта от изслушване заключение на вещо лице.
Поради това и по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът
ще се произнесе след становището на ответника.
Ищецът е направил искане в исковата молба по чл. 192 ГПК за представяне от третото
неучастващо в настоящото производство лице „...“ АД с ЕИК ... на документи, досежно
вземането, което следва да бъде оставено без уважение по изложените по-горе съображения
във връзка с искането на страната с правно основание чл. 190 ГПК.
Неоснователно се явява и искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение,
което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно сключените между
страните договори и движението по тях, тъй като ищецът в качеството си на страна по
същите не се нуждае от съдействието на съда за узнаване на сключените сделки с ответната
страна, а и предвид обстоятелството, че предмет на настоящото съдебно производство е
единствено правоотношението между страните възникнало на основание процесния Договор
за предоставяне на поръчителство № 4628871 от 29.10.2022 г., като различни от последния
договори, макар и между същите страни, не са относими към отнесения пред съда правен
спор.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2024г. от
09,50 ч., за което страните да бъдат призовани.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за констиутиране на „...“ АД, ЕИК .., като трето
лице-помагач на страната на ищеца, като неоснователно.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от получаване
на съобщението с писмена молба с препис за ответника:
1. да обоснове направеното искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника
да представи договор за поръчителство като посочи конкретни твърдения и
доказателства за наличие на обстоятелства, които не му позволяват той да представи
същия;
2. да посочи дали е титуляр на посочената в исковата молба сметка за плащане, като в
случай че не е – да посочи друг начин на плащане или да представи доказателства за
овластяване на получателя да получи плащане на евентуално присъдени по делото
суми.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за ищеца да уточни твърденията и възраженията си като посочи дали
оспорва да е получил плащанията, посочени в исковата молба, респ. ако не оспорва
получаването им и ако твърди, че такъв договор не е сключен, дали претендира да е налице
друго основание за получаване и задържане на сумите, съответно какво.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за задължаване на ответника по реда на
чл. 190 ГПК за представяне на Договор за предоставяне на поръчителство № .... г. и за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба след
постъпване становищата на страните по дадените указaния.Делото да се докладва след
постъпване на становищата на страните или след изтичане на срока за депозирането им.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на
чл. 190 ГПК да представи справки от счетоводството си за всички извършени плащания, вкл.
преводни нареждания, разписки, извадка от счетоводните книги, Стандартен европейски
формуляр за предоставена информация за потребителските кредити /преддоговорна
информация/, както и погасителен план.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК за
задължаване на третото, неучастващо в настоящото производство лице „...“ АД, ЕИ..К . да
представи Договор за паричен заем №... г., погасителен план, СЕФ, справка за погасени
вноски по кредита, разписки, както и извадка от счетоводните книги.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и
3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от А. Г. А. срещу „...“ ЕООД с искане за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4628871 от
29.10.2022 г. спрямо него, въз основа на съдържащи се в него противоречащи на закона, на
добрите нрави или заобикалящи закона неправноправни клаузи, както и поради липса на
основание, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 185,52 лв.,
представляваща платена без основание сума по нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство № ... г., евентуално нищожна договорна клауза ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.05.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2022 г. ищецът сключил с третото за
настоящото производство лице „...“ АД Договор за паричен заем №..., по силата на който
дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 600 лв.,
която последният се задължил да върне на равни седмични погасителни вноски, без посочен
размер на месечния лихвен процент. Посочва, че в чл. 4 от договора било уговорено
задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в полза на кредитора, с
оглед което ищецът сключил с ответника Договор за предоставяне на поръчителство № ...,
по силата на който последният се задължил да обезпечи поетите от ищеца задължения пред
кредитора срещу заплащане на сума в размер от 185,52 лв., платима разсрочено заедно с
вноската по кредита. Сочи, че дължимите суми по договора за поръчителство се предавали
на „...“ АД, което било упълномощено да получи същите за сметка на ответника. Твърди, че
е погасил изцяло сумите по процесните договори. Счита, че процесният договор за
поръчителство проявява характеристики на договор, сключен с потребител, както и че
доколкото е акцесорен по своята същност спрямо главното правоотношение по Договор за
паричен заем № 4628871, съществуването на обезпечителния договор се предпоставя от
валидно сключен договор за заем. Твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит, с която
е установено задължение за обезпечаване на отпуснатия паричен заем, представлявала
абсолютна предпоставка за получаване на кредитно финансиране, а изискванията за вида и
особеностите на обезпечението, заложени в нея, били обективно неосъществими от
кредитополучателя, с изключение на възможността да сключи договор за поръчителство с
ответника. Посочва, че „...“ АД и ответникът са свързани лица. Сочи, че възнаграждението
по договора за поръчителство не било включено от кредитора по договора за заем в размера
на ГПР, с което се целяло заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че предвид
предпоставките за възникване на задължението за заплащане на възнаграждение по договор
за поръчителство, то представлявало сигурен разход за потребителя. Твърди, че договорът за
поръчителство е сключен при липса на основание, доколкото по него не се предоставяла
услуга на потребителя. Поддържа, че договорът е недействителен и доколкото е следвало да
се сключи между поръчителя и кредитора, а не между поръчителя и длъжника. Сочи, че чл.
3, ал. 1 от договора за поръчителство, установяваща задължение за заплащане на
3
възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните по договора, доколкото
същият бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, предвид обвързването на
икономически по-слабата страна да заплати допълнително възнаграждение, дължимо от
момента на възникване на главното правоотношение, без значение дали заемателят е
изправна страна, или не. Допълва, че възнаграждението по договора за поръчителство било
в размер на повече от половината от заетата сума по договора за заем, с което се нарушавал
принципът на добросъвестност и справедливост. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва сключеният от
страните по делото договор да има характер на договор за потребителски кредит, предвид
което поддържа, че по отношение на него не следва да намират приложение разпоредбите на
ЗПК. Твърди, че процесният договор за поръчителство е действителен, като при
сключването му са спазени всички нормативно закрепени изисквания за съдържание и
форма. Оспорва сключеният с ищеца договор да е без основание. Оспорва твърдението, че
договорът за поръчителство е следвало да се сключи между ответника и кредитора, а не
между страните по делото. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че договора с
ответника накърнява добрите нрави. Счита, че не е налице нееквивалентност на престациите
по договора, тъй като ищецът получавал сигурност, че при неизпълнение на задълженията
си спрямо кредитора, последният ще ангажира отговорността на поръчителя, като за това
било предвидено задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение в неголям
размер. Сочи, че заемодателят не е поставил изискване обезпечението да бъде предоставено
единствено чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4628871 от 29.10.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както
и че същият е нищожен на сочените основания, като му УКАЗВА, че не сочи доказателства
за сключването в писмена форма и съдържанието на процесния договор.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е
действителен, както и че оспорените клаузи от него са договорени индивидуално, като му
УКАЗВА, че за последното не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1
ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника посочената в исковата молба сума като част от
седмични вноски по Договор за паричен заем № 4628871 от 29.10.2022 г. за погасяване
именно на задължение по сключен с ответника Договор за предоставяне на поръчителство
№ 4628871 от 29.10.2022 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за получаване на
сочената парична сума.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
4
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва
да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали
желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението в частта, с която е отхвърлено искането на ищеца с правно основание чл.
219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице – помагач, подлежи на обжалване от ищеца в
едноседмичен срок пред СГС, считано от датата на получаване на препис от определението.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5