№ 658
гр. Русе, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520101048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК.
Постъпила е искова молба от М. Г. Г. против ЯС. Й. АТ., в която се
твърди, че двамата са живели на семейни начала в периода декември 2019г.
до 10.02.2022г. На 15.10.2020г. се родило детето им Я.Я. А.. От месец август
2021г. страните започнали да имат различия и се карали по незначителни
поводи, поради което на 10.02.2022г. молителката напуснала апартамента, в
който живеели в гр. Русе, на ул. „***“ и се прибрала при своите родители
живущи също в гр. Русе, по ул. „***“.
Твърди се, че от раждането на детето и до настоящия момент грижите
по отглеждането му са поети изцяло от майката. Бащата се случвало само
епизодично да полага грижи по отглеждането на детето.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
Я. на неговата майка, а на бащата да бъде определен режим на лични
отношения, както и издръжка, която да заплаща на детето в размер на 500 лв.
месечно.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за частична
основателност на исковата претенция. Не оспорва същата в частта относно
1
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, но счита,
че режимът му на лични отношения с детето следва да бъде по-широк от
предложения от молителката, както и възразява срещу претендирания от него
размер на издръжка, като счита, че във възможностите му е да заплаща
издръжка в размер на 200,00 лв. месечно за малолетното дете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото нямат сключен граждански брак и са родители на
детето Я.Я. А., род. на 15.10.2020г. Понастоящем двамата родители живеят
разделени, а детето живее със своята майка, която полага необходимите
грижи за него. По делото не са наведени твърдения и не се установяват
специфични нужди на детето, различни от обичайните за дете на неговата
възраст.
В съдебно заседание двамата родители са постигнали съгласие и нямат
спор по въпросите свързани с местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, както и режима на лични отношения на бащата с детето –
всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа без
приспиване в присъствието на майката, всяка четна година на 25 декември от
10.00 часа до 17.00 часа и всяка нечетна година на първи януари от 10.00 часа
до 17.00 часа.
Спорен между страните е единствено въпросът за дължимата от
ответника издръжка за детето.
По до делото не са представени доказателства за доходите на майката,
но според заявеното от нея в съдебно заседание понастоящем получава
обезщетение за отглеждане на дете в размер на 610лв., като преди това е
работила в „Дунарит“ и след приключване на майчинството й предстои
връщане на работа там. В исковата молба, както и до приключване на
съдебното дирени молителката не е навела твърдения за задължението й да
издържа други свои деца.
Ответникът е установил, че работи по трудово правоотношение с
„Мапеи България“ ЕООД, като в периода месец май 2021г. до месец февруари
2022г. е получил нетен доход в размер на 43858,53лв. или по 4386лв. месечно.
Освен малолетното дете Я., ответникът е баща и на детето Н. Я.ова А.а, род.
на 06.12.2011г. Представил е и доказателства установяващи наличието на
задължения към финансови институции – за изплащане на парични заеми, с
2
общ размер на месечните плащания от 1935лв.
Според становището на изготвения по делото социален доклад,
основни грижи за детето Я. полага неговата майка, която разполага с
необходимите родителски качества и подходящи жилищни условия. Майката
има още две деца от предходни нейни връзки – *** на 19 години и *** на10
години.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК – за
определяне местоживеенето на общото дете на страните – Я., род. на
15.10.2020г., упражняването на родителските права, личните отношения с
него и издръжката му. В конкретния случай страните имат спор единствено
по отношение размера на дължимата от ответника издръжка на детето.
Поради това и съобразявайки становището на социалните работници относно
родителския капацитет на страните, социалните и жилищните им условия,
настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважена молбата и
родителските права спрямо детето да бъдат предоставени на майката, при
която да бъде определено и местоживеенето му, а на бащата да бъде
определен режима на лични отношения посочен по-горе и за който и двете
страни са постигнали съгласие.
Относно дължимата от бащата издръжка: и двамата родители имат
задължение за издръжката освен на детето Я. така и на по още едно свое
малолетно дете. Понастоящем разликата в доходите на двамата родители е
значителна, майката получава обезщетение за отглеждане на дете до 2
годишна възраст, което от 01.04.2022г. следва да е 710лв. Доходите на бащата
са многократно по-високи. Поначало изплащането на парични заеми не е
обстоятелство, което следва да бъде съобразено като намалена възможност за
плащане на издръжка. Паричните заеми биха могли да бъдат използвани
както за придобиване на имущество, така и за реализиране на доходи или
спестяване на разходи, дори и за заплащане на издръжка, поради което
изтеглилия заема родител не би могъл да се позовава на това обстоятелство и
да претендира, че то го възпрепятства да изплаща по-висока издръжка.
Независимо от това, в случая ответникът реализира доходи, които му
позволяват да заплаща издръжка и на двете си деца в размери над минимално
определения от закона и достатъчен да покрива основни техни потребности.
3
В случая съобразявайки възрастта на детето, инфлационните процеси в
страната, както и доходите на двамата родители, съдът намира, че
необходимата издръжка не детето би следвало да се определи в общ размер
на 400лв. месечно, от които бащата да заплаща по 250лв. с оглед по-високите
си доходи. Този размер настоящият съдебен състав намира за съобразен с
нуждите на детето и с възможностите на родителя. Претендираната от
майката издръжка в размер на 500лв. се явява несъответна на възрастта и
нуждите на детето.
Няма никакво съмнение, а и практиката е напълно непротиворечива, че
при предявен иск по чл. 127, ал.2 СК, издръжката се дължи, считано от датата
на влизане в сила на решението (в този смисъл решение №294/11.11.2015г. по
гр.дело № 1454/2015г. на ІV г.о. на ВКС.
Цитираните в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК норми – 59, 142, 143
СК, са относно предпоставките, при които съдът се произнася, а не, че
разглежда, освен иск по чл. 127, ал. 2 СК, и самостоятелни искове по
цитираните разпоредби. С оглед на това и предвид характера на
производството на спорна съдебна администрация, съдът не се произнася с
отхвърлителен диспозитив по неуважени претенции на страните и не им
присъжда разноски. Направените разноски за настоящото производство от
страните следва да останат за тяхна сметка. Правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
настоящото производство пред първата инстанция. За разлика от исковото
производство, в настоящото не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора. В този смисъл е и Определение № 385 от 25.08.2015г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3423/2015г., I г. о., ГК.
На основание чл. 69, ал.1 т.7 вр. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да
заплати по сметка на РС - Русе държавна такса върху определения размер на
4
издръжката на детето – 360лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Я.Я. А. ЕГН**********, род. на 15.10.2020г. на майката М. Г. Г. с
ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Я.Я. А. ЕГН********** при
майката М. Г. Г. с ЕГН********** в гр. Русе.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата ЯС. Й. АТ.
ЕГН********** с детето Я.Я. А. ЕГН********** всяка първа и трета събота
от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа без приспиване в присъствието на
майката, всяка четна година на 25-ти декември от 10.00 часа до 17.00 часа и
всяка нечетна година на първи януари от 10.00 часа до 17.00 часа.
ОСЪЖДА ЯС. Й. АТ. ЕГН********** да заплаща на детето Я.Я. А.
ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител М. Г. Г. с
ЕГН********** месечна издръжка в размер на 250лв., считано от влизане в
сила на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЯС. Й. АТ. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. „***“ №17,
ет.5, да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 360лв. държавна
такса за определената издръжка на детето в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5