РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 739
гр. Пловдив, 12 април 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2314 по
описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Г.К.П., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №
2153-15-199/23.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която
е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-00579242/14.06.2019 г. (погрешно посочено в
жалбата като издадено на 14.02.2019 г.)
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта му
за събиране на сумата от 10 909,02 лв., от които 7 332,88 лв. главница за
периода 01.01.2014 г. – 31.05.2015 г. и лихва 3 576,14 лв., начислена към
14.06.2019 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО до
окончателното погасяване на задължението.
Навеждат
се доводи за нищожност, алтернативно незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения
административен акт в посочената част. Претендират се сторените в
производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се,
че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се
излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Както вече бе казано, с оспорваната
част от Решение № 2153-15-199/23.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив
е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-00579242/14.06.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта му за
събиране на сумата от 10 909,02 лв., от които 7 332,88 лв. главница за периода
01.01.2014 г. – 31.05.2015 г. и лихва 3 576,14 лв., начислена към 14.06.2019
г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 31.05.2019 г.
до окончателното погасяване на задължението.
6. За да постанови този резултат,
горестоящият в йерархията административен орган е приел за установено следното:
С
разпореждане № РНП-2-4-15-00579242 от 14.06.2019 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 98, ал. 2, във
връзка с чл.113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено Г.К.П. *** с ЕГН **********
да възстанови недобросъвестно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 56 569.54 лв., от които главница за периода от
01.01.2009 г. до 31.05.2015 г. в размер на 30 488.26 лв. и лихва в размер на 26
081.28 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 14.06.2019 г., като е
констатирано, че задължението за периода от 25.03.2002 г. до 31.12.2008 г. е
погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО (поради което и за
този период не е разпоредено възстановяване).
Това
разпореждане (№
РНП-2-4-15-00579242/14.06.2019 г.)
е издадено въз основа на влязло в сила Разпореждане № **********, Протокол ПР №
855/08.05.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което са отменени Разпореждане № 85 ПРN01075/01.10.2002 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - гр. Пловдив и всички
последващи го и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на П. (така
Решение № 851 от 18.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2564/2015 г. по
описа на Административен съд – Пловдив).
Мотивирано
е, че разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО дава възможност на длъжностните лица
по чл. 98, ал. 1 от КСО да издават разпореждания и за възстановяване на
неоснователно изплатените суми за пенсии, а тази на чл. 114, ал. 1 от КСО
постановява, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва
да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.
113 от КСО. Прието е, че правилото на чл. 114, ал. 1 от КСО е общо такова за
КСО, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на
недобросъвестно получаване на суми за всякакъв вид осигурителни плащания, като
в тези производства компетентен орган е длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ или друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, докато нормата на
чл. 98, ал. 2 от КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица,
включително и това, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в съответното ТП на НОИ - да издава подобни разпореждания, но само
за неправилно изплатени суми за пенсии.
С
Разпореждане № 85ПРN01075/01.10.2002 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, по условията на чл. 69, ал. 1, 2 от КСО, на П.
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.03.2002
г. при осигурителен стаж от първа категория труд - 29 години 02 месеца 24 дни и
от трета категория труд 02 години 01 месец и 09 дни и общ осигурителен стаж,
превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория - 50 години 09 месеца и 29 дни.
Като
неоснователни са приети твърденията на жалбоподателя, че същият е добросъвестно
лице, тъй като в хода на административното производство са предприети всички
възможни и необходими действия по установяване на осигурителния стаж при
спазване принципите на истинност и служебно начало, визирани в чл. 7 и чл. 9 от АПК, но П. не е доказал наличието на положен от него стаж от 29 години 02 месеца
и 24 дни при условията на първа категория труд, водещ до придобиване от негова
страна на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
При
това положение не е прието, че същият не е съзнавал, че получава неоснователно
пенсия, тъй като към датата на нейното отпускане - 25.03.2002 г. няма положен
осигурителен стаж по условията на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Посочено
е, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69,
ал. 1 от КСО военнослужещите придобиват при 25 години трудов стаж, независимо
от възрастта им и освобождаване от служба по Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България. А съгласно чл. 69, ал. 2, 3 и 6 от КСО държавните
служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните
разузнавателни средства, държавните служители по Закона на Държавна агенция „Национална
сигурност“, служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба.
Съгласно
информация от „Дирекция Сигурност“ е установено, че липсват данни за П. в
специалния регистър на НОИ за осигуряване в системата на Министерството на
отбраната и останалите организации, попадащи в обхвата на чл. 69 от КСО.
Към
датата на издаване на разпореждането, с което му е отпусната ЛПОСВ (Разпореждане № 85 ПР
N01075/01.10.2002 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
гр. Пловдив) е
констатирано, че не може да бъде прието, че П. не е съзнавал, че получава
неоснователно пенсия, тъй като към датата на нейното отпускане същият е на
възраст 51 години и 01 месец и няма положен осигурителен стаж по условията на
първа и втора категория труд, при положение, че през 2002 г. мъжете са се
пенсионирали по чл. 68, ал. 1 от КСО при навършена възраст 60 години и 6
месеца.
Възражението,
че неспазването на срока по чл. 10, ал. 7 от НПОС за издаване на Разпореждане №
РНП-2-4-15-00579242 от 14.06.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 98, ал. 2, във връзка с чл. 113 и чл.
114, ал. 1 от КСО, води до неговата незаконосъобразност, също е прието като неоснователно,
като е мотивирано, че седемдневният срок по чл. 10, ал. 7 от НПОС не е
преклузивен по своя характер, поради което и издаването на обжалваното
разпореждане след изтичането му, не го прави незаконосъобразно.
Посочено
е също така, че при постановяване на разпорежданията по чл. 98, ал. 2 от КСО
задължението се формира за целия период на неоснователно изплатена пенсия,
независимо дали са изтекли повече от 5 години от възникването му, тъй като по
силата на чл. 120 от Закона за задълженията и договорите, давността не се
прилага служебно.
Във
връзка с възражението за изтекъл петгодишен погасителен давностен срок по
отношение на задълженията за възстановяване на претендираните суми, е посочено,
че съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани
осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети
пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.
С изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо
от спирането или прекъсването на давността. С оглед на това и е прието, че към
датата на издаване на Разпореждане № РНП-2-4-15-00579242 от 14.06.2019 г. е
изтекла петгодишна давност за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. При това
положение, в частта, в която е поискано заличаване на погасените по давност
задължения, жалбата е уважена, като е заличено задължението за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2013 г.
Като
неразделна част от решението са приложени Справка № 1 за размера на
първоначалното задължение за периода от 01.01.2009 г. до 31.05.2015 г., Справка
№ 2 за размера на заличеното по давност задължение за периода от 01.01.2009 г.
до 31.12.2013 г. и Справка № 3 за размера на оставащото задължение за периода
от 01.01.2014 г. до 31.05.2015 г.
7. В хода на съдебното производство по
делото са приети, представени, както следва:
7.1. С Молба изх. № 1029-15-30299#2/20.11.2019 г. от ответника заверено
копие на Писмо № 11-93-1/24.02.2015 г. на НОИ – София; заверено копие на
Заповед № 345/18.09.2008 г., ведно с изменена и допълнена Работна инструкция за
дейността на отдел „Пенсии“ при РУСО гр. Пловдив; Опис на заявленията и административните
актове, постановени по тях за Г.К.П. в оригинал; Работни инструкции за
дейността на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив – 15 бр. в заверени копия /л. 152 – л. 373/;
7.2. С Молба изх. № 1029-15-30299#3/27.11.2019 г. от ответника заверено
копие на Писмо № 91-01-283/20.11.2001 г. на НОИ – гр. София и Писмо №
91-01-78/21.03.2002 г. на НОИ – гр. София /л. 380 – л.385/;
7.3. С Молба изх. № 1029-15-30299#6/16.07.2020 г. от ответника документи,
касаещи резултата от извършената проверка по повод оригиналното пенсионно досие
на жалбоподателя, приобщено по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на
РП – Пловдив, както следва: Доклад до Директора на ТП на НОИ – Пловдив изх. №
1029-15-8457#6/13.07.2020
г., Писмо изх. № 1029-15-8457/02.03.2020 г., ведно с обратна разписка; опис на
приети документи, ведно с Писмо рег. № 283-906/13.03.2020 г. на Оперативен архив
на Българска армия /Военно формирование 48310/ и пощенски плик; Писмо изх. №
1029-15-8457#1/02.03.2020
г., ведно с обратна разписка; опис на приети документи, ведно с Писмо №
1371/06.03.2020 г. на Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически
архив“ Велико Търново и пощенски плик; Писмо изх. № 1029-15-8457#4/27.04.2020 г., ведно с обратна
разписка; Писмо на Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен
военноисторически архив“ Велико Търново вх. № 1029-15-8457#5/28.05.2020 г., ведно с пощенски
плик; цитираните в Доклад изх. № 1029-15-8457#6/13.07.2020 г. – Формуляр за връзка BG-CAN № 2113-15-3165#8/27.09.2019 г.; Писмо – отговор вх. №
2113-15-3165#9/06.04.2020
г., ведно с Формуляр CAN-BGR2; Заповед № 1015-15-52/25.02.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ – Пловдив /л. 403 – л. 432/.
7.4. С Писмо УРИ 117730-17272/27.07.2020
г. от ОД на МВР – Пловдив, Отдел „Икономическа полиция“ копия на налични по
пенсионното досие на П. документи – Заявление вх. № 38586/24.09.2002 г.,
подадено от жалбоподателя до Директора на РУСО Дирекция „Международни
спогодби“; Разпореждане № 85 N01075
от 01.10.2002 г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив – в два екземпляра;
Пълномощно, с което Г.К.П. упълномощава Р.Х.А. да представи заявлението за
пенсиониране в Дирекция „Пенсии“ – гр. Пловдив и да го подписва, където е
необходимо; Заповед № 34 от 22.03.2002 г. на Командира на поделение 22450;
Удостоверение изх. № I-113 от 08.07.2002 г., издадено от
Поделение 22450 /л.
438 – л. 443/;
7.5. Приобщено към доказателствения
материал по делото е и адм. дело № 2564/2015 г. по описа на Административен съд
– Пловдив.
8. Отново в хода на настоящото съдебно
производството е изслушана съдебно-графологична експертиза (СГЕ), приета без
заявени резерви от страните. Заключение вх. № 16592/19.10.2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, обективирано в Протокол № 115 от 19.10.2020 г. /л. 452 – л. 456/, изготвено от вещото лице Н.Б., се
свежда до следното:
Подписите,
положени от името на Г.К.П., ЕГН ********** в Пълномощно без номер и дата и в
Заявление с вх. № 38586/24.09.2002 г., представени като ксероксни копия от
Икономическа полиция – ОДП – гр. Пловдив с писмо с вх. № 11934/30.07.2020 г.,
не са изпълнени от Г.К.П., ЕГН **********.
9. Като свидетел по делото е разпитана Р.Х.А.
– същата заявява, че не познава лицето Г.К.П. и след като е получила призовка
за явяването й в съда, веднага се е обадила на своя адвокат – адв. Б. и тогава
е разбрала, че той е адвокат и на Г.П. и е поискала обяснение за какво става
въпрос. Заявява, че не е попълвала никакви пълномощни на жалбоподателя, нито е
имала пълномощно от него. Твърди, че не е подавала заявления за пенсия на други
лица, тя е на 80 години, преживяла е голям стрес, поради онкологично
заболяване. От 2010 г. е оперирана и поради здравословните си проблеми не е
имала време и възможност да се занимава с други неща. Заявява, че има дела с
НОИ.
ІV. За
правото:
10. Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на
НОИ - Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО /в
приложимата редакция/ административен акт от компетентен орган – длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ.
Във връзка с наведените
възражения от страна на жалбоподателя относно реда за издаване на процесното
разпореждане, следва да се посочи, че съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО /в
приложимата редакция/ посочен като правно основание за неговото издаване,
длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на
неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1,
т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или други длъжностни
лица, определени от Ръководителя на териториалното поделение на НОИ. С разпоредбата
на чл. 98, ал. 2 от КСО /в приложимата редакция/ е въведено специално правило
относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и
именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114,
ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават
разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии.
Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно
чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае
до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии,
компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98,
ал. 2 от КСО, ето защо в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.
В нормата на чл. 114, ал. 1
от КСО (също посочена като правно основание за издаване на процесното
разпореждане),
е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В
чл. 114, ал. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7,
чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване
на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане
разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или
на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
С оглед съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение за законосъобразността на разпореденото
възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се
следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на
сумите.
Впрочем, това е и спорният между
страните въпрос.
11. Разрешаването на този
административноправен спор налага да се съобрази следното:
Макар
да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване
на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това
понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки
знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка
за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните
факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и
непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган,
което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината
относно релевантните факти.
В
случая процесното разпореждане е издадено след влизане в сила на разпореждането
по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО /в приложимата редакция/, т.е. с влязъл в сила
акт са разрешени въпросите за липсата на основания за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Ето
защо, възраженията на жалбоподателя относно тези въпроси не са относими към
Разпореждане № РНП-2-4-15-00579242/14.06.2019 г., потвърдено с Решение № 2153-15-199/23.07.2019
г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив в частта, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Безспорно,
в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на основанията за
пенсиониране при условията на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но такова доказване
не е извършено от негова страна, поради което и с влязлото в сила Разпореждане
№ **********/Протокол № ПР-855/08.05.2015 г. на Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ – Пловдив са отменени разпореждането, с което е отпусната ЛПОСВ, ведно с
всички последващи го и е отказано отпускане на ЛПОСВ.
При
това положение и след като не са налице условията за пенсиониране, а пенсия е
получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получените суми, като
процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само
процедурата по възстановяване на неоснователно получените от жалбоподателя
суми, размерът на които е предопределен с влязлото в сила предходно
разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО /в приложимата редакция/, а именно Разпореждане
№ **********/Протокол № ПР-855/08.05.2015 г. на Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ – Пловдив.
Тези
изводи не бяха оборени включително и от приетата по делото СГЕ и разпитания по
делото свидетел.
Действително,
установява се, че подписът в заявлението за отпускане на ЛПОСВ и приложеното
към него пълномощно, не са положени от жалбоподателя, но към дата 24.09.2002
г., когато е подадено заявлението, въз основа на което е издадено
разпореждането за отпускане на ЛПОСВ, няма данни, а и не се твърди
жалбоподателят да е подал друго заявление, съответно да е разполагал с други
удостоверения УП-2 и/или УП-3, които да е представил и които да удостоверяват
реалните му осигурителен стаж и доход.
Отделно
от това, не е спорно, че към тази дата 24.09.2002 г. П. не е имал необходимите
възраст и осигурителен стаж, даващи му право да се пенсионира по общия ред,
поради което и в случай, че твърди, че не той е посочил документите,
удостоверяващи осигурителен доход и стаж от първа категория, съответно не той или
упълномощено от него лице ги е представило, за да се установи, че е бил
добросъвестен, би следвало да представи документите, които е представил и/или
да изиска да бъдат събрани по съответния ред от осигурителите. Такива
доказателства обаче не са ангажирани, нито в хода на административното, нито в
хода на настоящото съдебно производство. Впрочем, няма и твърдения и в тази
насока.
Нещо
повече, установява се, че за лицето липсват данни за осигурителен стаж и
възраст от 01.01.1997 г. до 24.03.2002 г. в Регистъра на осигурените лица, няма
данни и в Регистъра на трудовите договори, липсват данни и в специалния
регистър на НОИ за осигуряване в системата на МО и останалите организации,
попадащи в обхвата на чл. 69 от КСО, установени са и редица несъответствия
между зачетената продължителност на осигурителен стаж и календарна
продължителност на периода след датата на навършване на 18 годишна възраст през
1969 г. и завършване на военно образование до началната дата пенсията
25.03.2002 г.
Както
вече се посочи и по-горе, в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието
на изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране по реда на чл. 69, ал. 1 и ал.
2 от КСО, което обаче не е сторено. Впрочем, това не е било сторено и в хода на
развилото се съдебно производство по адм. дело № 2564/2015 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Видно
от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията
си по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО са извършили проверки, въпреки липсата на
съдействие от страна на жалбоподателя – първоначално същият е представил
декларация, в която е посочил, че не си спомня къде е работил (така декларация от
27.02.2014 г. на лист 30),
а впоследствие, съгласно дадените обяснения от 04.03.2014 г. заявява, че не
може да представи документи за трудов стаж, тъй като същите не са му били
върнати от Отдел „Пенсии“, след като му е била отпусната пенсията /л. 34/.
Както
правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените доводи в
решението на Директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и да
удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако
претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл. 108, ал. 2
от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните
органи на НОИ исканите от тях документи, сведения, справки, декларации,
обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното
законодателство във връзка с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват
съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се
отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие,
което по същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО.
Дори
и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват
от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това
не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за
пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира
приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията
и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми, поради което
и ангажираните в тази връзка доказателства не водят до различен извод (В този смисъл е и
практиката на ВАС по идентични дела – Решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм.
д. № 12933/2017 г., VІ отд., Решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019
г., VІ отд., Решение № 6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г., VI
отд., Решение № 8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/2020г., VІ отд. и др.).
С
оглед на всичко, изложено до тук, следва да се обобщи, че лицето не установява
да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на
положения от него труд през годините при условията на първа категория, още
по-малко в структурите на МО, МВР и др., даващи му право да се пенсионира при
условията на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Все в тази насока следва да се
посочи, че при започналата служебна проверка от НОИ П. веднъж заявява, че не си
спомня къде е работил през целия си живот, а впоследствие, че не може да
представи документи, тъй като същите не са му били върнати. Отделно от това,
след издаване на разпореждането от 2015 г., с което му е отказано отпускане на
ЛПОСВ, жалбоподателят очевидно се е снабдил с документи, удостоверяващи положен
от него осигурителен стаж, такива са били събрани и в хода на производството по
адм. дело № 2564/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив, но нито
един от тези документи не удостоверява стаж по смисъла на чл. 69, ал. 1 и ал. 2
от КСО (т.е.
да е бил военнослужещ, служител от МВР и др. изчерпателно
посочени служители),
даващи основание за признаване на стаж по посочените алинеи.
Както
се сочи в решение на ВАС на РБ по друг казус, касаещ идентична хипотеза в
същото поделение на ТП на НОИ - Пловдив „...стаж
от втора категория трудно може да бъде забравен...“ (така Решение № 2179
от 25.02.2016 г. по адм. дело № 6763/2015 г., Решение № 5734 от 14.05.2016 г.
по адм. дело № 8581/2015 г. и Решение № 7200 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 8588/2015
г.) особено, ако той е
бил с продължителност от цели почти 29 години, от които сега П. не установява
никакъв, а още по-малко може да се забрави стаж, положен в структурите на
Министерството на отбраната, респ. Министерството на вътрешните работи.
Освен
това и както се посочи вече П. се е пенсионирал, считано от 25.03.2002 г., т.е.
към този момент същият не е бил навършил обективно възрастта (61 години и 6
месеца) съгласно приложимата разпоредба на чл. 68 от КСО за придобиване на
пенсия дори в общата хипотеза на пенсионния закон.
По
изложените съображения, правилно е прието от административния орган, че е
налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване
на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО.
12. Оплакването за просрочие на
разпореждането по чл. 10, ал. 7 от НПОС е неоснователно, тъй като въпросният
срок има инструктивен характер, поради което и неспазването му не препятства
възможността за издаване на разпореждането и след него, респ. не обосновава
неговата незаконосъобразност.
13. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя и относно неприлагане на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Това е така,
защото погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на
всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за
всяко едно такова вземане (в случая отделни вземания за главници и лихви),
произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО, действаща
обаче към момента на възникване на всяко едно от тези вземания.
Съгласно
чл. 115 от КСО вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на
десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от
прекъсването на давността. След като законодателят в специалния закон ДОПК е
приравнил лихвата към публичните задължения, то и за нея се прилага давността,
която е за тези задължения. Като се има предвид, че лихвата следва главницата,
няма основание за разделяне на давността по отношение на тях.
При
това положение, за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени
пенсии (неправилно
изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст) и съответно за лихвите върху тях за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., този петгодишен погасителен
давностен срок започва да тече от 01.01.2015 г. и съответно изтича към
31.12.2019 г., съответно за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2015 г., започва
да тече от 01.01.2016 г. и изтича на 31.12.2020 г., като към датата на издаване
на процесното разпореждане 14.06.2019 г. и към датата на издаване на потвърждаващото
го частично решение - 23.07.2019 г., в съответствие с приложимата редакция на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, петгодишният давностен срок не е
изтекъл.
При
изчисляване на давностните срокове, включително и при формиране на извод за
изтичането им към настоящия момент, следва без всякакво съмнение да се
съобразят и разпоредбите на чл. 115, ал. 3 - 5 от КСО /в приложимите редакции/,
регламентиращи правила относно спиране и прекъсване на давността. Така на
основание чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО давността е спряна на 25.06.2019 г. с
депозиране на жалбата срещу процесното разпореждане, докато продължава спорът
относно вземането. Впрочем, на основание чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО давността
е спряна още с образуване на административното производство по издаване на
разпореждането по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, докато трае производството.
И
най-сетне, разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. второ от КСО /в приложимата
редакция/ предвижда, че с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички
вземания, независимо от прекъсването на давността. В случая за вземанията на
НОИ, произхождащи от неправилно изплатени пенсии (неправилно изплатени суми за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст)
и за лихвите върху тях за периода от 07.01.2014 г. от 31.12.2014 г. и от
01.01.2015 г. до 31.05.2015 г., този десетгодишен погасителен давност срок започва
да тече от 01.01.2015 г., съответно 01.01.2016 г. и изтича към 31.12.2024 г.,
съответно към 31.12.2025 г.
С
оглед гореизложеното следва да се приеме, че в случая не е изтекъл, нито
петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1,
предложение първо от КСО, нито десетгодишният давностен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предложение второ от КСО за задълженията на
жалбоподателя, както за главници, така и за лихви.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че в процесното решение, а и в разпореждането
на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, липсва подобна конкретизация
на претендираните суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче
несъмнено се съдържа в справки в табличен вид, приложени като част от административната
преписка и приети като доказателство по делото /л.124 и сл./. Ето защо,
в случая следва да се съобрази Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС (което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е
актуално и при действието на АПК), според което „... Мотивите
към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен
акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на
жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до
страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ
към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал
акта...“. Настоящият случай е именно такъв, тъй като безспорно във въпросните
справки, съставляващи част от административната преписка, са посочени
основанието, конкретният размер на задълженията и съответно размера на лихвите
върху тях.
14. И не на последно място следва да се посочи, че са неоснователни доводите
на жалбоподателя за нищожност на административния акт на основание чл. 177, ал.
2 от АПК. Цитираната разпоредба в своето първо предложение предвижда, че актове
и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила
решение на съда, са нищожни. Тук обаче се касае до актове, противоречащи на
влязло с сила съдебно решение, с което спорът е разрешен по същество. В
разглеждания случай с влязлото в сила Решение № 851 от 18.04.2018 г.,
постановено по адм. дело № 2564/2015 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, съдът не се е произнасял по съществото на спора относно
добросъвестността, респ. недобросъвестността на П. при получаване на неправилно отпуснатата му ЛПОСВ с
разпореждането от 2002 г. и не е давал указания по приложението на материалния
закон, поради което и не е налице твърдяната нищожност, поради противоречие на
оспореното разпореждане с влязъл в сила съдебен акт, тъй като такова не се
констатира да е налице.
15. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се
приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а
направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.
В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от
категорията на процесния такъв.
Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен
акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
16. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на Националния осигурителен институт, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
против Решение № 2153-15-199/23.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив
в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
РНП-2-4-15-00579242/14.06.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив, в частта му за събиране на сумата от 10 909,02 лв., от
които 7 332,88 лв. главница за периода 01.01.2014 г. – 31.05.2015 г. и лихва 3
576,14 лв., начислена към 14.06.2019 г., както и допълнително начислена лихва
по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Г.К.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: