№ 7214
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110163304 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявени от Ф ЕАД против Д. И. Й., ЕГН ********** обективно
кумулативно и субективно съединени искове с правно основание с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 922,27
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит с номер CREX-
.../28.07.2017 г., сключен с „Б“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия,
сумата от 207,08 лева- договорна възнаградителна лихва начислена за периода от 20.06.2018
г. до 20.08.2019 г., сумата в размер на 40,22 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 27.08.2019 г. до 14.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението - 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми в производството по частно гр. дело № 10467/2020 г. на СРС, 151
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 28.07.2017 г. неговият цедент е сключил с ответника договор за
потребителски паричен кредит № CREX-... и в изпълнение на договорните си задължения
отпуснал на ответника заем, който ответникът се задължил да погаси съгласно уговорен
погасителен план на равни седмични вноски. Падежът на последната вноска е на 20.08.2019
г. В договора била уговорена възнаградителна лихва и лихва за забава в случай на
просрочие. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, чийто срок е изтекъл.
Твърди, че по силата на Приложение № 1 от 26.08.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. вземанията на кредитодателя срещу ответника,
1
произтичащи от процесния договор за кредит, са му прехвърлени. Претендира разноски по
делото. Ответникът е уведомен за цесията с приложенията към исковата молба. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен по съображения, подробно изложени в
отговора на исковата молба. Оспорва да е уведомен за извършената цесия.
Съдът приема следното от фактическа и правна страна:
По делото е приет договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-.../28.07.2017 г.,
сключен между "Б" ЕАД, в качеството на кредитор и Д. И. Х, ЕГН **********, в качеството
на кредитополучател, с който страните са се договорили, че кредиторът предоставя кредит
размер на 1300 лева за финансирани стоки, а именно газово инжекционни системи, модел
aeb с цена 1300 лева. Страните са се споразумели задължението по договора да бъде
погасено на 24 вноски при размер на месечната погасителна вноска да е 75,29 лева, считано
от 20.09.2017 г., като в договора има инкорпориран и погасителен план, съгласно който
общата стойност на плащанията следва да бъде в размер на 1806,96 лева. В договора е
упоменато, че годишният процент на разходите ще се равнява на 36,80 %, а лихвеният
процент – на 31,74 %. В т. 2 от условията по договора изрично е предвидено, че месечните
вноски съставляват изплащане на главницата по кредита и изплащане на надбавка,
съставляваща печалба на кредитора. В представените условия по договора за кредит за
покупка на стоки, подписани от ответницата, е предвидено в т. 3, че при забава на една или
повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с направените за събирането на вземането разходи. В цитираната клауза е изрично
упоменато, че при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от падежа на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става незабавно автоматично
предсрочно изискуемо в целия размер, включително всички определени от този договор
надбавка ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращането на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. В т. 10 от условията към контракта е изрично предвидено, че
кредитополучателят може да се откаже от договора чрез отправяне на писмено предизвестие
в 14 дневен срок от подписването му. Посочено е, че в срок от 30 дни от датата на
изпращане на предизвестието, кредитополучателят е длъжен да върне предоставената
главница по кредита ведно с начислената лихва от датата на подписване на договора до
датата на плащане на сумата по банковата сметка посочена в този договор, като е
предвидено, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент посочен в договора
разделен на 365 дни. В т. 13 от условията по договора е предвидено и че кредиторът може
незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по
този договор на избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи
съгласието на кредитополучателя.
Ищецът се легитимира като кредитор по договора за потребителски кредит № CREX-
2
.../28.07.2017 г. въз основа на извършенa цесия от първоначалния кредитор "Б С. А. " – клон
България в негова полза. От представените по делото писмени доказателства се установява,
че на 19.08.2019 г. между кредитора и ищеца в настоящото производство е сключен валиден
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който кредиторът се е
задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено портфолио
от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от него с
неизправни длъжници, посочени в Приложение № 1, като последното има характер на
допълнително споразумение към договора за цесия. В пар. 5, ал. 2 от договора е определен и
конкретният момент на прехвърляне на вземанията, а именно датата на подписване на
Приложение № 1. В рамките на срока на договора – на 26.08.2019 г., с подписване на
Приложение № 1, съгласно изискванията на рамковия договор за цесия, кредиторът е
прехвърлил на ищеца, вземанията си, произтичащи от процесния договор за потребителски
кредит, възлизащи към горепосочената дата на сумата от общо 1226,06 лв., формирана като
сбор от непогасена главница в размер на 922,27 лв., 207,08 лв. – непогасена възнаградителна
лихва, и 96,71 лв. – просрочена лихва. Цесията е изрично потвърдена от цедента, като в
пълномощно № 3372/2019 е обективирано и упълномощаване на цесионера да съобщи
извършеното прехвърляне на цедираните длъжници. Последното е получено от ответника
заедно с препис от исковата молба.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че кредитът е усвоен от ответника, който е внесъл 1080 лева по
договора. Посочва се, че размерът на задълженията на ответника възлиза на 922,27 лева –
главница, 207,08 лева – договорна лихва.
Други относими към изясняване спора доказателства не се ангажираха по делото.
От правна страна.
Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните
предпоставки: 1/ възникването на валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит с твърдяното съдържание; 2/ предоставянето на сумата и усвояването на кредита от
ответника; 3/ настъпила изискуемост на задълженията на ответника; и 4/ предпоставките
относно придобиване вземанията на кредитора по силата на договор за цесия и
съобщаването на последното на ответника от първоначалния кредитор.
Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства ищецът се легитимира
като кредитор спрямо ответника въз основа на договор за цесия, сключен с първоначалния
кредитор Б" С. А. клон България. Уведомлението за цесията, както и пълномощното, с което
цесионерът е упълномощен да изпрати уведомление до длъжника са приложени като
доказателства към исковата молба и същите са надлежно връчени на ответника. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че уведомяването на ответника за прехвърлянето на
вземането срещу него е станало в хода да исковото производство, което следва да бъде
съобразено от съда, като факт настъпил в хода на делото (в този смисъл - Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. и др.). В тази връзка, константна е практиката на ВКС, че
уведомяването за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД може да бъде от пълномощник на цедента,
3
какъвто в случая е цесионерът (в този смисъл - Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 109/13.07.2016 по дело № 1050/2015 на ВКС,
ТК, I т. о.).
Доказано бе и съществувалото договорно правоотношение между първоначалния кредитор
Б" С. А. клон България и ответника по силата договор за паричен заем, усвоен от ответника,
и по който договор ответникът е заплатил общо 1080 лева. Без значение по отношение на
действието на цесионния договор е обстоятелството, че е изтекъл крайния срок на договора,
доколкото задълженията по него не са погасени, а предмет на настоящото дело е именно
установяване съществуването на задълженията по този договор.
Съдът дължи произнасяне по възраженията за нищожност на някои от клаузите в договора,
релевирани с отговора на исковата молба, като дължи и самостоятелна преценка на
действителността на правоотношението при предпоставките, обсъдени в ТР № 1/27.04.2022
г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ответникът навежда доводи за
недействителност на договора за кредит като сключен в противоречие с нормите на чл. 11 от
Закона за потребителския кредит.
При извършената проверка относно действителността на сключения между Б" С. А. клон
България и Д. Й. договор за кредит съдът намира следното.
Съдът следва да извърши проверка на клаузата на чл. 1 от договора за кредит, съгласно
която кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва
договор при фиксирана лихва, която такса се заплаща при усвояване на кредита и се удържа
от кредитополучателя. Съдът намира, че така уговорената такса ангажимент пряко
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, съгласно която, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Уговорената такса за предоставяне на договор за кредит при фиксиран лихвен процент не
попада в изключението по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото това не представлява допълнителна
услуга, а представлява такса свързана с усвояването и управлението на договора. Таксата за
предоставянето на фиксиран лихвен процент е свързана с поетия кредитен риск от страна на
кредитодателя, свързан с възможни съществени промени в икономическите условия, които в
друг случай биха довели до повишаване на лихвата, поради което този разход следва да
намери отражение в лихвата, респективно да бъде включен в годишни процент на разходите.
Или казано с други думи, при поемане на кредитния риск от страна на кредитодателя да
предостави кредит с фиксирана лихва, последният има основателна причина да предостави
кредита при по-висока от стандартната лихва при договори с плаващ лихвен процент.
Следователно, таксата ангажимент по съществото си представлява разход по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор
4
за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията
на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В случая в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер – 36,80 %, но липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето
предвид при формирането му. Такава конкретизация липсва и в общите условия, към които
препраща договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Следователно в ГПР следва да намерят отражение освен
уговорената лихва и всички допълнителни разходи, свързани с кредита, в това число "такса
ангажимент" и застрахователната премия по сключения договор за застраховка на
плащанията. След като не е сторено съдът намира, че договорът за кредит не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, според който следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин. В случая в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер
– 36,80 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и
какво е взето предвид при формирането му. Такава конкретизация липсва и в условията на
договора.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сключеният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредит. Съдът намира, че за
установяване дължимостта на чистата стойност на кредита може да се извърши в
настоящото производство по чл. 422 ГПК, а не в отделно производство по предявен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
5
да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то
би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК (в този смисъл Решение
№ 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV го).
Предвид изложеното и съгласно заключението по приетата ССчЕ съдът намира, че
дължимата и незаплатена главница е в размер на 922,27 лева, до който размер се явява
основателна исковата претенция. В останалата част исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски възниква и двете страни,
но искане в този смисъл е направил единствено ищецът. Така ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждането им и който е и представил доказателства за
извършени такива в размер на 816,87 лева, съгласно представен списък има право на 644,15
лева пропорционално на уважената част от исковете.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.4.. ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съгласно задължителните разяснения В ТР, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. С оглед така посочените задължителни разяснения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 59,14 лева – разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. И. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к.“Л бл...., вх.1, ет.4, ап... дължи на "Ф" ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. "Х" № .. ет. 6, на основание чл. 79 ЗЗД, сумата от 922,27
лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит с номер
CREX-.../28.07.2017 г., сключен с „Б“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за
цесия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, за която сума по ч.гр.д. № 10467/2020 г. по описа на СРС, 151 състав е издадена
заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на вземания в размер на 207,08 лева- договорна
6
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.06.2018 г. до 20.08.2019 г. и 40,22 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2019 г. до 14.02.2020 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“Л бл...., вх.1, ет.4, ап... да
заплати на "Ф" ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Х" № .. ет.
6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 644,15 лева – разноски в исковото производство и
сумата от 59,14 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7