Р Е Ш
Е Н И Е
№ 139 13.04.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Динкова административно дело № 927 по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл.196, ал.4 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на П.Ж.М. ***, против Заповед № 10-00-24781/
06.11.2019г., издадена от ВрИД Кмет на Община Стара
Загора, с която заповед, на основание чл. 195, ал.5 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахната преграда от PVC материал, намиращ
се на южната къса оградна стена на северната тераса.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателката твърди, че в хода на проведеното
административно производство, приключило с издаването на обжалваната заповед, не
е било спазено изискването на чл.196, ал.2 от ЗУТ за изслушване на
заинтересованите лица и не са обсъдени и преценени всички доказателства за
установяване на релевантните за случая факти и обстоятелства. Направено е
искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез
пълномощника си по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 26.08.2019г. в Община Стара
Загора е постъпила жалба/сигнал с вх.№ 10-03-754 от същата дата, подаден от Д.В.А.М.
и М.Б.М., в който заявяват, че на терасата на апартамент № 3 от сграда,
находяща се в жилищна сграда с адрес: ул.“Д.Н.“№22, която тераса граничи със
собствения им апартамент в сграда с административен адрес: ул.“Б.Ж.“
№ хх, ет.2, ап.1, е била изградена, без тяхно знание
и съгласие, плътна преграда, през която светлината преминавала ограничено,
ограничена била и видимостта на 100м., а така също и трудно циркулирал въздух.
Сочат, че двете сгради били проектирани на калкан и техният апартамент и
апартамент № 3 от другата сграда са близо един до друг, като прозорците на
спалнята им граничи с терасата на съседите без отстояние, но досега не е имало
никакъв проблем. Затова желаят монтираното съоръжение да бъде отстранено.
На 17.09.2019г. комисия в състав: председател – инж.А.С. – началник отдел „Контрол по строителството” и
членове – арх.Н.Ж. – гл.експерт”Контрол
по строителството”, инж.Р.А.– ст.експерт
„Контрол по строителството” и Р.А. – ст.специалист в
отдел „Кадастър и регулация“ /същите лица са включени в комисията по чл.196,
ал.1 и ал.2 във вр.чл.195 ЗУТ, назначена със Заповед № 10-00-912/ 17.05.2016г.
на кмета на Община Стара Загора – лист 53 по делото/, е извършила оглед на източната
тераса на апартамент № 3 на ет.2 в жилищна сграда с адрес ул.“Д.Н.“
№ ХХ – XXI – 2201, 2202, кв.49а по
плана на гр.Стара Загора/самостоятелен обект в сграда
№ 68850.516.516.1.3 по кадастралната карта/, собственост на П.Ж.М., съгласно
нотариален акт № 164/ 27.06.2008г. Съгласно съставеният Констативен протокол №
19-93-41/ 09.10.2019г. комисията е констатирала, че на южната къса оградна част на цитираната тераса е монтирана плътна преграда
от PVC материал с приблизителни размери височина 1,80м. и ширина 1,80м, като
същата възпрепятства осветеността на северна стая в ап.№ 1 на ет.2 в жилищна
сграда с адрес: ул.“Б.Ж.“ № хх
и нарушава естетиката и спокойствието на собствениците му, поради което
предлага да се извърши премахване на плътната преграда от PVC материал. Видно от съдържанието на протокола, жалбоподателката
не е присъствала при извършената от Комисията проверка, като в преписката не се
съдържат и доказателства да е била уведомяване за същата.
По делото няма данни съставеният Констативен протокол да
е бил съобщен на жалбоподателката.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №
10-00-2478/ 06.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.195,
ал.5 от ЗУТ е наредено на П.Ж.М., в качеството й на собственик на самостоятелен
обект с идентификатор 68850.516.516.1.3 в УПИ XXI-2201, кв.49а по прана на гр.Стара Загора, на
основание нотариален акт № 164/ 27.06.2008г., с адрес: гр.Стара
Загора, ул.“Д.Н.“ № хх, да
извърши премахване на преграда от PVC материал, намиращ
се на южната къса оградна част на северната тераса. От
фактическа страна обжалваният административен акт се основава изцяло на
констатациите, обективирани в констативен протокол № 19-93-41 от 09.10.2019г.
на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, а именно че монтираната на южната къса оградна част на северната тераса плътна преграда от PVC материал с приблизителни размери височина 1,80м и ширина 1,80м,
възпрепятства осветеността на северната стая в ап.1 на ет.2 в жилищна сграда с
адрес ул.“Б.Ж.“ № хх с
което нарушава естетиката и спокойствието на собствениците му.
От представената по делото служебна бележка от 20.11.2019г.
– л.8, се установява, че заповедта е съобщена на П.М. по реда на §4, ал.2 от
ЗУТ – чрез залепване на съобщение на входната врата на апартамента.
От
съдържащите се в представената по делото административна преписка документи, и
по- конкретно писмо изх.№ 10-11-9847/ 28.08.2019г., подписано от инж.Я.К., упълномощен със Заповед № 10-00-2557/
01.12.2015г. на Кмета на Община Стара Загора /л.17 по делото/, е видно, че още преди
да бъде извършена проверка от комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, за резултатите
от която е съставен Констативен протокол № 19-93-41/ 09.10.2019г., и съответно
преди издаването на процесната заповед, на жалбоподателката
е бил даден 7-дневен срок да демонтира преградата, изградена върху южната къса оградна стена на терасата й. Няма данни това писмо да е
било връчено на П.Ж.М.. От приложеното на л.11 от делото Възражение от П.М.,
изпратено по електронен път, се установява, че на 05.09.2019г. М. е получила
писмо на електронната си поща, с което е била уведомена за извършена проверка в
имота й. В писмото си П.М., че е монтирала на терасата си параван от рамка
алуминиев профил с прозрачен /млечнобял/ поликарбонат,
с цел визуална и звукова преграда от съседния апартамент. Моли извършването на повторна проверка за
установяване на действителната обстановка.
За изясняване на обстоятелствата от значение по делото е
допусната, назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по
която, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно заключението на вещото лице
при извършен оглад на място в апартамент №3 на ет.2 в
жилищна сграда с адрес ул.“Д.Н.“ № хх в гр.Стара Загора, собственост
на жалбоподателката, е констатирано, че в апартамента
има налична тераса с изложение изток, която е с ширина 3,04м. Терасата се
намира пред стая с изложение север от апартамент № 1 на ет.2 в жилищна сграда с
адрес ул.“Б.Ж.“ № хх в гр.Стара Загора, като двете жилищни сгради – тази на ул.“Д.Н.“ № хх и ул.“Б.Ж.“ № хх, са построени на
калкан. На терасата, прилежаща към апартамента на жалбоподателката,
на 70 см от северната фасада на блока е монтирана преграда с Г-образна форма от
алуминиева дограма и остъкляване от матиран релефен перциглас
/голяма част от преградата/, със следните размери: малка част с широчина 0,70м
и височина 1,30м. на разстояние 0,82 м от източната фасада на жилищната сграда,
в която е апартамент № 3/ул.“Д.Н.“ № хх/ и голяма част с дължина 2,22м и височина 1,30мм на
разстояние 0,70 м от северната фасада на жилищната сграда, в която е апартамент
№ 1 /ул.“Б.Ж.“/. Г-образната преграда е монтирана на
0,80м от пода на терасата на ап.№ 3 и на разстояние 0,50м от терасата на ап.№ 5
на ет.3 в жилищната сграда с адрес ул.“Д.Н.“ № хх. Предназначението
на преградата е да няма възможност за непосредствен поглед и достъп през
прозореца на северната стая в апартамент № 1 на ет.2 в жилищната сграда на ул.“Б.Ж.“ № хх. При направените
измервания на място вещото лице е установило, че поставената преграда закрива
почти целия прозорец с размери 2,60/широчина/ и
1,30 /височина/ на северната стая на ап.№ 1 /не покрива само 0,38 см от широчината
на прозореца/, като по този начин възпрепятства осветеността на тази стая и
съответно създава неудобства, свързани с нормалното й ползване. При
изслушването на експерта в съдебно заседание, същият уточнява, че необичайното
изпълнение на терасата на ап.№ 2 в жилищната сграда на ул.“Д.Н.“
№ хх, която е в непосредствена близост до прозореца
на стаята със северно изложение в ап.№ 1 на ул.“Б.Ж.“
№ хх /защото котите им са еднакви/ е наложило слагането на преградата за да се
възпрепятства не само визуалния достъп, но и евентуален физически такъв до
апартамента на жалбоподателката през прозореца на
съседния апартамент.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпит, в качеството на свидетел на Н.С.Ж.. В показанията си свидетелката
заявява, че като член на комисията по чл.196 от ЗУТ, е участвала в проверката.
Тя лично не е правила замервания на разпоредения за
премахване обект, а го е видяла от вътрешния двор. Не е посещавала апартамента
и не е изслушвала жалбоподателката. Според св.Ж. нейни колеги са извършвали и други проверки преди
това.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и приетата за установена
въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал.1 във връзка с
чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено от заинтересовано лице -
адресат на Заповед № 10-00-2478/ 06.11.2019г., в нормативно установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед № 10-00-2478/ 06.11.2019г. е издадена
от материално и териториално компетентния административен орган - ВрИД Кмет на
Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по
чл. 195, ал.5 от ЗУТ.
Обжалваният
административен акт е издаден при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за
постановяването на заповедта /чл.195, ал.5
от ЗУТ/, така и конкретните факти, въз основа на които административният
орган е приел, че са налице материалноправните
предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност.
При постановяването на заповедта обаче са допуснати съществени
нарушения на регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила и на общите
такива по АПК, които обективно са довели до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.
По аргумент от
разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, административното производство по глава
ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на
заинтересованите лица. Законово регламентираната процедура предвижда
освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, като
последната служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на
строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая административното
производство е образувано след извършена проверка от Комисията по чл.196, ал.1
от ЗУТ, назначена със Заповед № 10-00-912/ 17.05.2016г. на Кмета на община Стара
Загора. Въз основа на проверката е съставен и подписан констативен протокол №
19-93-41 от 09.10.2019г., съдържащ както констатациите на длъжностните лица от
общинска администрация Стара Загора, така и предложение за действията, които
следва да бъдат предприети в интерес на естетиката и спокойствието на
гражданите. Както беше посочено, законът задължава Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ да изслуша заинтересованите лица, като нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ е
императивна – т.е изслушването от комисията като
задължителна част процедурата, не само гарантира правата на заинтересованите
страни, но е и условие за постановяване на законосъобразен административен акт.
П.Ж.М. е посочена като собственик на апартамента, на чиято тераса е монтиран разпоредения за премахване обект – плътна преграда от PVC
материал, и адресат на заповедта, следователно е заинтересовано лице по смисъла
на чл. 196, ал.2 от ЗУТ. В представената по делото административна преписка по
издаването на оспорената заповед липсват каквито и да е било данни жалбоподателката да е била уведомена за извършването на
проверката, още по - малко доказателства да е била изслушана от Комисията по
чл.196 от ЗУТ с предоставена възможност да изрази становище и при необходимост
да представи доказателства във връзка с евентуалните си възражения.
Нарушаването на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано от комисията
е съществено процесуално нарушение. Не може
да се приеме, че представеното по делото възражение от П.М., което е
било изпратено по електронен път в Община Стара Загора, изпълнява изискванията
на закона, доколкото същото е било подадено преди образуването на настоящото
административно производство, приключило с издаването на процесната заповед, и
по делото не се събраха доказателства същото да е било изисквано, нито да е
било разглеждано и обсъждано от комисията, назначена със Заповед № 10-00-912/
17.05.2016г. на Кмета на Община Стара Загора. Нещо повече-от материалите по
делото не се установи и самият констативен протокол да е бил връчен на П.М..
Съгласно константната
съдебна практика съществено нарушение на административно-производствените
правила е това нарушение, когато създава вероятност за неистинност на
установените факти, от значение за разпоредените с
акта правни последици т.е такова нарушение,
недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. Развилото се съдебно производство и събраните
доказателства налагат извод, че ако жалбоподателката,
като участник в спорното административно правоотношение, беше изслушан от
Комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ преди съставянето на констативния протокол по
чл.196, ал.2 от ЗУТ, това би довело до установяване на причините, обосновали
предприетите от жалбоподателката действия по
монтиране на процесната преграда, както и изследване на възможността за наличие
на друго техническо решение да бъде осигурено уединението и спокойствието на
собствениците на двата съседни апартамента, и респ. до обосноваване на правни
изводи и резултат, различни от възприетото административно решение – т.е допуснатото нарушение е повлияло върху съдържанието на
обжалвания акт. Ето защо в случая неспазването на нормативно установената
процедура и на регламентираните императивни изисквания в специалния закон, се
явява съществено нарушение на административно-производствените правила по см.
на чл.146, т.3 от АПК и като такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената
на заповед, като незаконосъобразна.
С оглед на гореизложеното съдът приема,
че жалбата е основателна и Заповед № 10–00-2478/ 06.11.2019г., издадена от ВрИД Кмет на Община Стара Загора, като постановена при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката
за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143,
ал.1 от АП Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на П.Ж.М. 210
310лв., представляваща 10лв. внесена държавна такса по делото и 200лв. договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172,
ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Ж.М. ***, Заповед
№ 10-00-24781/ 06.11.2019г., издадена от ВрИД Кмет на
Община Стара Загора, с която на основание чл. 195, ал.5 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахната преграда от PVC материал, намиращ
се на южната къса оградна стена на северната тераса, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на П.Ж.М. ***, сумата от 210 /двеста и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: