№ 10436
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110113495 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца Х. А. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, чрез
адв. М. М., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
представлявано от управителите Х. ***, *** и ***, за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването
им по давност, следните суми: сумата 607,80 лева, представляваща неплатени вноски
по Договор за потребителски кредит № **** г., сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 09.09.2009 г.
до окончателното плащане и сумата 125 лева, представляваща разноски по делото за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 9404/2009 г. по описа на Окръжен съд – Варна, и въз основа на който
е образувано изп. дело № 20257220400006 по описа на ЧСИ Георги Борисов, рег. №
722 на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд - Враца.
Ищецът Х. А. Х. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9404/2009 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, издаден в полза на първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД за сумата 607,80 лева, представляваща неплатени вноски по Договор за
потребителски кредит № **** г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 09.09.2009 г. до окончателното плащане и сумата 125 лева,
представляваща разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, срещу него било образувано изпълнително дело № №
20127180403588 по описа на ЧСИ ***, рег. № 718 на КЧСИ и район на действие
Окръжен съд – Варна. Вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на
настоящия ответник и същият е конституиран като взискател по делото. Поддържа се,
че в рамките на изпълнителното дело са извършвани следните действия: на 29.06.2018
г. е постъпила молба от взискателя с искане за предприемане на действия по
принудително изпълнение – налагане на запор върху трудово възнаграждение на
ищеца; на 2.08.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца; на
1
14.09.2018 г. е била последната удържана сума в изпълнение на запора. Поддържа, че
от последното изпълнително действие, прекъснало давността на 14.09.2018 г. не са
извършвани никакви изпълнителни действия до момента на образуване на новото изп.
дело № 20257220400006 по описа на ЧСИ Георги Борисов, рег. № 722 на КЧСИ и
район на действие – Окръжен съд Враца, на дата 06.01.2025 г. При тези твърдения
счита, че вземането на ответника е погасено по давност и в тази връзка моли искът да
бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „АПС Бета България“ ЕООД, с който признава предявения иск. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
и същото да бъде съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно
упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава иска. Ищецът е
направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са
налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при условията
на чл. 237 ГПК – при признание на иска.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80
ГПК, а именно 5,00 лв. платена такса за издаване на обезпечителна заповед, но
доказателства по делото за плащането на такава такса липсват.
Процесуалният представител на ищеца – адв. М. Б. М. е претендирал адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът като
съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в
рамките на едно съдебно заседание, конкретно проявената процесуална активност на
адвоката и защитавания материален интерес по предявения иск, определя адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца в размер на
400,00 лв. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно практиката
на СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът,
след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавни
такси и разноски по делото, поради което в тази хипотеза приложение намира
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, поради което дължимата по делото държавна такса
в размер на 50 лв. следва да бъде платена от ответното дружество по сметка на
Софийски районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Х. А. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ****, чрез адв. М. М., отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от управителите Х. ***, *** и ***, че
ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването
им по давност, следните суми: сумата 607,80 лева, представляваща неплатени вноски
по Договор за потребителски кредит № **** г., сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 09.09.2009 г.
до окончателното плащане и сумата 125 лева, представляваща разноски по делото за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 9404/2009 г. по описа на Окръжен съд – Варна, и въз основа на който
е образувано изп. дело № 20257220400006 по описа на ЧСИ Георги Борисов, рег. №
722 на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд - Враца.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от
управителите Х. ***, *** и *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Б. М., вписана в Софийска
адвокатска колегия, личен № **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от
управителите Х. ***, *** и *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд ,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 50 лв. – държавна такса за предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3