№ 1403
гр. Бургас, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120107700 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал
Владимир Вазов“, № 3, против В. М. Ч. и А. С. Ч., с която са предявени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 271,82
лв., дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2021г. до 26.02.2024г., с
отчетен период по фактури 14.11.2020 год. – 16.02.2024 год., както и сумата от
по 48.04 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 25.11.2021г. до датата на подаване на
исковата молба – 12.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът сочи, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект
апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. Б*****, с идентификатор *****, със заведена
партида в базата данни с аб. № *****.
В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
1
канализационни системи, ответниците притежавали качеството „потребител“
във възникналото облигационно отношение от момента на придобиване на
правото на собственост върху водоснабдявания обект. Предоставянето на
услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет-
страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за
процесния период се осъществявало по електронен път, посредством
използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно
отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер.
Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял
на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Ищецът
претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни фактури,
съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че били издадени фактури за
периода от 25.10.2021г. до 26.02.2024г., като сумите по тези фактури не са
били заплатени в срок 30 дни от издаването на същата.
Ищецът твърди още, че върху сумите по всяка фактура ответниците
дължат и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане.
При така изложените фактически твърдения ищецът моли ответниците
да бъдат осъдени да му заплатят претендираните суми както и за присъждане
на сторените разноски в производството.
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответниците, чрез назначения им особен представител, са депозирали
отговор на предявените искове.
Адвокат М. С. излага, че намира предявените искове за допустими, но
неоснователни. В тази връзка сочи, че в искова молба, както и в приложените
към нея доказателства не се установяват предпоставките, регламентирани в
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи или на някои от предпоставките посочени в
Общите условия на ВиК оператора. Прави възражение, че процесните
количества потребена вода са за периода от 2016-2019г., за който период
вземането на ищеца е погасено по давност.
Процесуалният представител на ответниците сочи, че от представените
от ищеца доказателства не може да се установи с категоричност, че имотът, в
2
който се твърди, че е потребено процесното количество вода, е действително
този, който ответниците притежават. Излага, че всички документи,
представени от ищеца са едностранно изготвени от него и въз основа на тях не
може да се установи дали задълженията са възникнали, респективно не може
да се разбера кога. Изрично въвежда възражение за изтекла погасителна
давност на процесните задължения.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са от ищцовата страна 5 бр. фактури, неносещи подписа
на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от
25.10.2021 г. – 26.02.2024 г., както и справка извлечение за водоснабден имот в
гр. Б*****. В нея е посочено, че показанията са отчетени лично от инкасатора,
начислени са и количества вода, по данни на клиента. Като титуляр на
партидата е посочен В. М. Ч..
Представен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 11.04.2016г., видно от който ответниците са закупили
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с
адрес на имота гр. Б*****.
По делото е представена и електронна справка чрез отдалечен достъп
по данни за имот, от която е видно, че ответниците не са се разпоредили с
притежаваното от тях недвижимо имущество, като по партидата е налично
вписване единствено на сделката, с която те са придобили процесния
водоснабден имот.
По делото е допусната и изготвена Съдебно техническа експертиза.
Вещото лице по същата е депозирало заключение, съобразно което е
установило, че мобилното устройство на отчетника представлява малък,
преносим мини компютър - модел „ZEBRA“. То не може да се манипулира по
време на работа от оператора. Предназначено е за въвеждане и прехвърляне на
данни, а не за директно сваляне на отчет от водомера. Не се изисква полагане
на подпис. При неосигурен достъп, когато отчетник измервателни уреди не
успее да влезе във водоснабдявания обект, същия набира на самото мобилно
устройство режим „служебно отчитане”, а когато клиентът сам предоставя на
ВиК оператора показанията на водомерните устройства, отчетник
измервателни уреди набира на мобилното устройство режим „от клиента”.
3
Установено е още, че за измерване на изразходваното количество вода
във водоснабдения обект има монтиран един измервателен уред - водомер за
студена вода, разположен в сервизното помещение баня с WC. Водомерът е
немски тип „Minomess“, с оценено съответствие „СЕ“", идентификационен
номер № 162875, проводимост Qn - 1.5 m3/h, с поставена пластмасова пломба
на входящия холендър на водомера, баркод № ********** за отчитане с
мобилно устройство. За процесния период отчитането на измервателното
устройство е било извършено по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство и електронен карнет.
Вещото лице е установило, че общото изразходвано количество вода,
преминало през измервателното устройство за посочения в петитума на иска
отчетен период от 14.11.2020 год. до 16.02.2024 год. във водоснабдения обект с
адрес: гр. Б***** е 238,00 м3. Така отчетеното количество вода е фактурирано
за ВиК услуги доставяне вода на потребители", "отвеждане на отпадъчни води
“ и „ пречистване на отпадъчни води “ предоставени от ВиК" ЕАД Бургас, по
цени одобрени от КЕВР с Решение Ц- 37от 30.12.2019 год.; с Решение Ц-46 от
30.12.2020 год.; с Решение БП - Ц- 17 от 29.07.2022 год.; с Решение Ц- 32 от
30.12.2022 год. и Решение Ц- 29 от 22.12.2023 год.
В съдебно заседание вещото лице е посочило и на какво се дължи
разликата между установеното преминало количество през процесния водомер
- 238,00 м3 и това, посочено в справката извлечение, представена с исковата
молба 239 м3. Разликата е поради това, че този един кубичен метър вода не
влиза в процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск за главница, съобразно
разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на
пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил
точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на
дължимото възнаграждение.
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
4
канализационните системи), а също и според представените действащи общи
условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите,
предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът
намира за безспорно установено обстоятелството, че Общите условия са
надлежно разгласени в два вестника – един местен и един национален, поради
което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени
доказателства по делото се установи, че ответникът е бил потребител на ВиК
услуги по отношение на процесния имот, т. е. задължено към ищеца лице. По
делото бяха ангажирани от ищеца писмени доказателства, че ответниците са
собственици на процесния имот, като делът им в съсобствеността е по ½ ид. ч.
Предмет на установяване в настоящото производство е дължимостта на
задълженията по издадени фактури за процесния период, съответна на дела на
всеки ответник в съсобствеността. Tитуляр на партидата на водомера е
ответникът Ч., видно от събраните доказателства. Доколкото имотът е
собственост на двамата ответници, то и двамата дължат заплащане на суми за
предоставените ВиК услуги в жилището.
Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното
количество вода в процесния период. Видно от събраните по делото писмени
доказателства – фактури, справка извлечение, имотът е водоснабден и към
него е била доставяна вода. Според съда е спазена процедурата на чл. 39, ал. 5
от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи. В този смисъл е и заключението
на вещото лице по допуснатата и приета като неоспорена от страните СТЕ.
Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са
извършени, което се установява в съвкупност от събраните писмени
доказателства.
Ето защо и следва да се приеме, че ищецът е изправна страна по
договора, а за ответниците е възникнало задължение за заплащане на
консумираната вода. След като не са изпълнили поетото от тях задължение по
договора, те се явяват неизправна страна и това е основание за ангажиране на
отговорността им по отношение на ищеца за сумите, претендирани с исковата
молба, представляващи задължение по фактури, издадени през периода от
14.11.2020 г. – 16.02.2024 г.
Спорно по делото е дали процесните задължения са погасени по
давност, като ответната страна, чрез назначения особен представител, изрично
е направила възражение за погасяване по давност на претенциите.
5
В справката – извлечение за показанията на процесния водомер е
посочено, че показанията за процесния период са на база реален отчет, както и
отчет от клиента. За конкретния период се установи, че имотът не е бил
редовно отчитан. Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора предвижда
отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер да се
осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на
общия водомер, което очевидно в случая не е било спазено. Нормата на ал. 3
пък предвижда в междинните периоди между два отчета ВиК операторът
ежемесечно да начислява количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера и/или при неосигуряване на
достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел. Това обаче не е сторено, по делото не е представен протокол с
подобно съдържание. Дори и да се приеме, че ВиК операторът е извършвал
по-рядко отчети, то той е следвало да издава фактура след всеки извършен
отчет, като издаде съответния брой фактури за този период, което не е
сторено. Не е изпълнена и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия,
предвиждаща задължение за издаване на ежемесечни фактури, освен при
договореност в противен смисъл. В чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи пък е предвидено, че
„показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който
се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца“,
като „при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок
не по-дълъг от една година от последното отчитане.“. В случая не се
установява между потребителите и оператора да се имало договорености в
горния смисъл. Ето защо и съдът намира, че не е извършван редовен отчет на
потребеното количество вода съобразно изискванията на Общите условия на
ВиК оператора и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Така установеното нередовно
отчитане на потребената вода обаче не освобождава потребителя от
задължението му да заплати стойността й. Видно от справката извлечение
посоченото във фактурата количество вода е начислено от инкасатора след
личен оглед от него или след предоставяне на данни от самия потребител.
Дори и при нередовно издаване на фактури в нарушение на разпоредбата на
чл. 33 от Общите условия не е налице основание за освобождаване на
6
потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната вода
в периода, за който тя е отчетена, тъй като основание за плащане на сумата е
не издаването на фактурата, а наличието на правоотношение между страните
за процесния период и доставянето, съответно ползването на ВиК услуги в
посоченото количество и цена. Неоснователно се явява наведеното в отговора
възражение за погасяване по давност на задълженията. В чл. 31, ал. 2 от
Общите условия на дружеството (повтарящи разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от
Общите условия от 29.09.2014 г.) е предвидено, че „потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране“. Тогава настъпва изискуемостта на
вземането, обективирано в конкретната фактура. След изтичане на 30-дневния
срок потребителят изпада в забава и оттогава започва да тече погасителната
давност за вземането. В настоящия случай най-старата Фактурата е издадена
на 25.10.2021 г., респективно на 25.11.2021 г. е падежът за плащането й. Към
датата на подаване на исковата молба 12.11.2024 г. давността за търсене на
вземането не е изтекла, поради което и отправеното в тази насока възражение
се явява неоснователно. Същото важи и за всички останали фактури, които са
издадени по-късно от горепосочената фактура от 25.10.2021г.
Предвид горното съдът намира, че така предявената искова претенция
е основателна и като такова следва да бъде уважена в цялост.
Тъй като искът за главница е основателен, то следва да се приеме, че
основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забава, тъй като съобразно направените от съда изчисления в онлайн
калкулатор същото възлиза в размер над претендирания.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените в исковото производство разноски, възлизащи в размер на 1100
лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., внесен
депозит за вещо лице в размер на 500 лв., внесен депозит за възнаграждение на
особен представител в размер на 400 лв., както и заплатените държавни такси
в размер на 100 лв. Всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца част от разноските, съответна на дела му от наследството.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. Ч., гражданин на Р. Ф*, роден на ***** год. с адрес:
гр. Б*****, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК
7
***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
Вазов“, № 3, сумата от 271,82 лева (двеста седемдесет и един лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща главница за доставена, отведена
и пречистена вода в обект, находящ се на адрес: гр. Б*****, абонатен номер
*****, дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2021г. до
26.02.2024г., с отчетен период по фактури 14.11.2020 год. – 16.02.2024 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. М. Ч., гражданин на Р. Ф*, роден на ***** год. с адрес:
гр. Б*****, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
Вазов“, № 3, сумата от 48,04 лв. (четиридесет и осем лева и четири
стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 25.11.2021г. до датата на подаване на
исковата молба – 12.11.2025г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. М. Ч., гражданин на Р. Ф*, роден на ***** год. с адрес:
гр. Б*****, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
Вазов“, № 3, сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща
сторените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. С. Ч., гражданин на Р. Ф*, родена на **** год. с адрес:
гр. Б*****, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
Вазов“, № 3, сумата от 271,82 лева (двеста седемдесет и един лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща главница за доставена, отведена
и пречистена вода в обект, находящ се на адрес: гр. Б*****, абонатен номер
*****, дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2021г. до
26.02.2024г., с отчетен период по фактури 14.11.2020 год. – 16.02.2024 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. С. Ч., гражданин на Р. Ф*, родена на **** год. с адрес:
гр. Б*****, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
8
Вазов“, № 3, сумата от 48,04 лв. (четиридесет и осем лева и четири
стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 25.11.2021г. до датата на подаване на
исковата молба – 12.11.2025г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. С. Ч., гражданин на Р. Ф*, родена на **** год. с адрес:
гр. Б*****, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
Вазов“, № 3, сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща
сторените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9