НЧХД № 213/2017год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд гр.Панагюрище
тъжба от М.П.Ф. ***, с която е повдигнато обвинение против Б.Б.Б. от гр. Хисар
за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т. 2, предложение второ от НК,
във връзка с чл.147, ал.1, предложение първо от НК за това, че на 15.07.2017 г.
е разгласил позорно обстоятелство за М.П.Ф. от гр. Панагюрище, като в личния си
профил във „Фейсбук“ е написал, че е намерил при М.Ф. 20 броя негови кошери,
крадени преди пет години и още 20 броя на колеги от хисарския край, както и че
срещу М.Ф. имало няколко жалби и се водело следствие, като клеветата е нанесена
публично и разгласена по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук“.
В
съдебно заседание частният тъжител се представлява от адвокат П.М. от ПАК,
който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение и пледира за
постановяването на осъдителна присъда.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Дава обяснения. Чрез защитника си и лично пледира да
бъде оправдан.
С протоколно определение на съда от 13.12.2017 г. е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от частния тъжител
против подсъдимия граждански иск по чл. 45 от ЗЗД в размер на 3 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. Със същия съдебен акт, частният тъжител бе конституиран като граждански ищец в процеса.
Повереникът на частния тъжител пледира за уважаването на предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимият и защитникът му пледират за отхвърляне на предявения от частния тъжител граждански иск като неоснователен.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Б.Б. се занимавал с пчеларство повече от
15 години. Имал регистрирани 900 пчелни семейства, които отглеждал в пчелни
кошери, разположени на различни места в землището на гр. Хисар. Подсъдимият
извършвал тази дейност заедно със свой близък ***ственик – св. Г.К.. По тази
причина двамата възприемали пчелните си кошери за общи, независимо от това кой
ги е закупил.
През пролетта на 2017 г. на подсъдимия били откраднати
15 броя пчелни кошери. По този повод той сигнализирал компетентните органи на
място. Регулярно посещавал полицейския участък в гр. Хисар, за да се информира
за движението на преписката. При едно от посещенията си полицаите му казали, че
са намерили крадени кошери от хисарския край в с. Ч.Г., намиращо се в близост
до гр.Ч., в пчелина на частния тъжител М.Ф., който също се занимавал с
пчеларство. Полицаите казали на подсъдимия, ако има възможност да отиде и да
провери дали в пчелина на тъжителя Ф. има негови кошери, които да разпознае по
инициали, които обичайно пчеларите поставяли на скрити или явни места по
пчелните кошери. След като научил това, подсъдимият се свързал с негов приятел
от гр. Ч., който също се занимавал с пчеларство. Това бил свидетелят П.С.. В
разговор св.С. казал на подсъдимия, че познава тъжителя Ф. и му обещал да
направи среща с него. Така, в началото на м. юни 2017 г. подсъдимият и св. С.
отишли в пчелина на тъжителя Ф. в с. Ч.Г.. На място ги чакал тъжителят, който
бил с още един свой приятел М.Х.. Частният тъжител Ф. разрешил на подсъдимия и
св.С. да разгледат пчелина. Още с влизането подсъдимият разпознал около
7-8 кошери, които били закупени от св. Г.К.
и в които подсъдимият и св. К. били отглеждали заедно пчелни семейства. Тези
кошери подсъдимият разпознал по инициалите „2304 ***“, написани с черен маркер
върху металните капаци. Този знак подсъдимият поставял върху пчелните кошери
като вид идентификация, тъй като бил ***ен на 23-ти април. В този смисъл „2304 ***“
означавало ***ен на 23-ти април. Освен това върху металните капаци на пчелните
кошери имало и друг ръкопис, който подсъдимият разпознал като свой, на св. К. и
на работниците си и представлявал текст със задачи, които следвало да бъдат
извършени. След това частният тъжител завел подсъдимия и св. С. в друг свой
пчелин, намиращ се на около 200 метра, където подсъдимият по същия начин
разпознал още 7-8 броя кошера. Така сумарно разпознатите от подсъдимия кошери
възлизали на 15-16 броя. Те били откраднати през 2014 г., за което св. К. бил
подал жалба в РУ Хисар. Подсъдимият казал на частния тъжител Ф., че това са
негови кошери и му потърсил сметка защо са при него, а тъжителят Ф. му
отговорил, че ги е закупил от гараж в гр. Пловдив. Предоставил му адреса на
местоположението на гаража и телефоните на собственика, тъй като подсъдимият
настоял да провери информацията. По време на този разговор, намиращия се с
частния тъжител М.Х. споделил на подсъдимия, че преди около една-две седмици Ф.
бил закарал в стопанската му база, намираща се в близост, пчелни кошери, които
били без пчелни семейства и в голямата си част разглобени на части. Ф. бил
поръчал на М.Х. да намери начин да унищожи кошерите. Обяснил му, че това трябва
да стане възможно по-бързо. При това положение подсъдимият и св. С. отишли в
стопанската база на М.Х., който се занимавал със зърнопроизводство и видели
голям куп с кошери, някои от които били цели, а други на части. С помощта на
телефона си, подсъдимият направил няколко снимки на купа с кошери, след което
заедно със св.С. си тръгнал.
Кратко време, след като посетил пчелина на тъжителя Ф.
в с. Ч.Г., подсъдимият и св. Ю. П. отишли пред въпросния гараж в гр. Пловдив. Преди
това те се обадили на частния тъжител, за да ги придружи, като последният се
съгласил и отишъл с тях. Гаражът бил заключен и те си тръгнали. През следващите
няколко дни приятели на подсъдимия стояли пред гаража, с цел да установят
ползвателя му, но се оказало, че гаражът не се използва. При това положение
подсъдимят позвънил на телефоните, дадени му от частния тъжител Ф. и установил,
че разговаря с лица, които нямат нищо общо със собствеността или ползването на
гаража. Това ядосало подсъдимия, който се усъмнил в коректността на частния
тъжител и решил отново да отиде в Полицейския участък в гр. Хисар. Подсъдимият
посетил участъка заедно със св. Г.К., като разказал на полицаите за посещението
си в с. Ч.Г., както и за това че е разпознал негови и на свидетеля К. около
15-16 броя кошери, откраднати през 2014 г. Полицаите потърсили жалбата от 2014
г., но не я открили, поради което св. К. подал нова жалба, по която подсъдимият
дал обяснения за видяното от него в пчелина на Ф. в с. Ч.Г., с твърдения че
пчелните кошери са откраднатите през 2014 г. Полицаите обещали на подсъдимия,
че ще извикат тъжителя Ф., за да даде обяснения във връзка с кошерите. Тогава
при разговорите в полицейския участък подсъдимият разбрал подробности за намерените кошери в пчелина на тъжителя Ф.
през пролетта на 2017 г. Разбрал, че пчелните кошери били 7 на брой и че същите
били на пчеларя Р.П.от с. Кръстевич. Били му откраднати на 07.04.2017 г., като
преписката била разпределена на св. Д. Т. – полицай в РУ Хисар. Свидетелят Т.
разкрил кражбата, като установил че нейни автори са лицата Ц. С. и А.А.. След
като ги призовал, същите му обяснили, че са п***али кошерите на частния тъжител
Ф., който ги откарал в пчелина си в с. Ч.Г.. Споделили, че Ф. им бил поръчал да
му търсят евтини кошери и същият добре знаел, че са обект на кражба. Освен това
подсъдимият разбрал, че Р.П.заедно със св.Д. Т. отишли в пчелина на Ф. в с. Ч.Г.
и там Ф. предал на полицая пчелните кошери.
Освен горното подсъдимият разбрал от св.Т., че
кошерите в двора на М.Х. в с. Ч.Г., дадени му от тъжителя Ф. били на пчеларя И.
Б. от с. Старосел, който отишъл на място и разпознал свои 10 броя. Освен това И.
Б. разпознал в пчелина на Ф. и още 4-5
действащи свои кошери, т.е. кошери с пчелни семейства.
След тази информация, споделена му от пчеларите,
полицейският служител - св. Т. и лично възприета от подсъдимия, на 14.07.2017
г. последният получил обаждане от св. П., който му казал, че Ф. бил пуснал
клипче във Фейсбук как вади мед от кошерите. Това подразнило подсъдимия, който
на следващия ден – 15.07.2017 г. написал в профила си в социалната мрежа
следното: „Вчера колега ми каза, че е гледал клип как М.Ф. вади мед и го е
публикувал в групата. Искам да ви кажа, че при същия този хубостник намерих 20
броя мои кошери, крадени преди 5 години и още двайсетина на колеги от хисарския
край. В момента има няколко жалби срещу него и се води следствие. Вместо да е
по-нисък от тревата, в момента той се хвали как вади мед от нашите кошери. Просто
не знам що за наглост е това.“
Споделеното от подсъдимия станало известно на лицата в
бранша. То било узнато от свидетелката Н.Ф. – майка на частния тъжител, която
споделила на последния и му казала да прочете написаното от подсъдимия, както и
коментарите след него. Частният тъжител се почувствал оскърбен. По този повод
той подал срещу подсъдимия частна жалба, по която било образувано настоящото
НЧХД.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
показанията на свидетелите Н.Ф., Г.К., Ю. П., П.С. и Д. Т., изцяло от
обясненията на подсъдимия, както и от писмените доказателства, приобщени по
делото.
Съдът дава
пълна вяра на подробните обяснения на подсъдимия, които се намират в пълен синхрон
с показанията на свидетелите К., П., С. и Т., както и с приетото по делото като
писмено доказателство писмо на Началника на РУ Хисар на л. 26 в делото.
Събраните по делото доказателства се намират в синхрон
и по същите няма противоречие.
Спор за авторството на публикацията в личния профил на
подсъдимия не съществува. Същият признава, че той е автора на публикацията,
като обяснява причините, които са провокирали тази му позиция.
При тази фактическа обстановка съдът призна подсъдимия
Б.Б. за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т. 2,
предложение второ от НК, във връзка с чл.147, ал.1, предложение първо от НК, а
именно за това, че на 15.07.2017 г. е разгласил позорно обстоятелство за М.П.Ф.
от гр. Панагюрище, като в личния си профил във „Фейсбук“ е написал, че е
намерил при М.Ф. 20 броя негови кошери, крадени преди пет години и още 20 броя
на колеги от хисарския край, както и че срещу М.Ф. имало няколко жалби и се
водело следствие, като клеветата е нанесена публично и разгласена по друг начин
– чрез социалната мрежа „Фейсбук“.
Съдът намира, че разгласените от подсъдимия
обстоятелства за тъжителя Ф., че в пчелина му намерил 20 броя негови кошери,
крадени преди 5 години и още двайсетина на колеги от хисарския край, са
позорни. Доказателствата по делото обаче сочат на истинността на тези
обстоятелства, тъй като е установено, че в пчелина на тъжителя Ф. в с. Ч.Г. се
намират 15-16 броя кошери на подсъдимия и св. Г.К., предмет на кражба през 2014
г., за което в полицейския участък гр.Хисар има жалба. Категорично установено
е, че в пчелина на частния тъжител Ф. в с. Ч.Г. са намерени и предадени лично
от него на св. Т. 7 броя кошери, предмет на кражба от пчеларя Р.П., както и
около 15 броя, от които 4-5 с пчелни семейства, предмет на кражба от пчеларя И.
Б. от с. Старосел. Същественото в случая е, че подсъдимият е написал, че в
пчелина на частния тъжител се намират
крадени кошери - несъмнено установен по делото факт, а не че подсъдимият е
откраднал същите.
Всичко това означава, че с коментираните до тук
изрази, подсъдимият не е осъществил престъпния състав на клеветата, тъй като за
да е осъществен същия разгласените обстоятелства освен позорни следва да са и
неистински. Това следва от разпоредбата на чл. 147, ал.2 от НК, предвиждаща
ненаказуемост, ако деецът докаже истинността на разгласените обстоятелства.
Що се касае до заявеното от подсъдимия, че срещу
тъжителя Ф. има няколко жалби и се водело следствие, то подсъдимият е разгласил
тези обстоятелства с увереността, че са истински. Подсъдимият е имал право на
тази субективна увереност, тъй като св. Т. – полицая в Полицейския участък в
Хисар му е казал, че ще извика на разпит Ф. по повод подадената от него и св. К.
жалба. Това че подсъдимият непрофесионално е определил формата на разследване –
следствие вместо полицейско разследване, на което акцентира адв. М., не може да
се анализира в насока неистинност на изнесените факти, тъй като
подсъдимият няма юридическо образование
и от него не може да се очаква да определя правилно формата на наказателно
преследване. Същественото е, че подсъдимият е разполагал с информация и то от
компетентните полицейски органи, която му е давала обоснована увереност, че
частният тъжител е съпричастен към кражбата на негови, на св. К. и на пчеларите
Р.П.и И. Б. пчелни кошери, тъй като те са се намирали в стопанисван от него
имот, още повече че авторите на кражбата на кошерите на Р.П.са казали, че Ф. е
знаел, че са крадени, а не е отрекъл и този факт пред подсъдимия, когато последният е разпознал свои и на свидетеля К.
пчелни кошери в с. Ч.Г.. Всичко това
сочи на липса на субективна съставомерност по отношение на разгласените от
подсъдимия обстоятелства, че срещу тъжителя Ф. се водело следствие. В този
смисъл е и константната съдебна практика, според която от субективна страна
липсва умисъл и съответно съставомерно деяние, когато деецът разгласява дадени
факти и обстоятелства, но с увереност основана на обективни факти, че тези
твърдения са истински.
По горните съображения съдът постанови оправдателната
си присъда.
Предвид оправдаването на подсъдимия за престъплението,
повдигнато му в частната тъжба, осъществяващо състава на чл. 148, ал.1, т.1 и
т. 2, предложение второ от НК, във връзка с чл.147, ал.1, предложение първо от НК, съдът отхвърли като неоснователен предявения от тъжителя граждански иск
против подсъдимия Б.Б., в размер на
3 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1
от НПК, съдът осъди частният тъжител М.Ф. да заплати на подсъдимия Б.Б.
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: