Решение по дело №1607/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1082
Дата: 6 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20231110201607
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1082
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.НОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110201607 по описа за 2023 година
Въз основа на доказателствата по делото, вътрешното си убеждение и
закона,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Ц. Б. Ч. - родена на хххххххххх, ЕГН
**********, за ВИНОВНА в това, че на 30.07.2019 г. около 12:15 часа, в гр.
София, по бул. „Ситняково“, с посока на движение от ул. „Гео Милев“ към
бул. „Мадрид“, в района на кръстовището с ул. „Оборище“, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Х.“, модел „Т.“, с peг.
№ хххххх, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с .... характера и интензивността
на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като
водачката Ц. Б. Ч. не съобразила скоростта си при приближаване към спрелия
на кръстовището пред нея лек автомобил марка „....“, модел „....“, с peг. №
..........., управляван от С. Ц. Ц., ЕГН **********, въпреки че виждала
1
превозното средство пред нейния автомобил, не намалила скоростта си и не
спряла при възникнала опасност за движението, като реализирала пътно-
транспортно произшествие с л.а. марка „....“, модел „А....“ с peг. № ........... и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на ..........., изразяваща се
в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб, което е реализирало медико - биологичния квалифициращ признак -
трайно затруднение на движенията на шията за срок повече от 30 дни -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл. 78а НК, я
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като й налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на 1 000,00
(хиляда) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата Ц. Б. Ч. (с
установена по делото самоличност), да заплати в полза на държавата и по
сметка на СДВР сумата от 329,40 /триста двадесет и девет лева и четиридесет
стотинки/ лева, направени по делото разноски в досъдебното производство за
изготвяне на експертизи.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 2 от НПК обвиняемата Ц. Б. Ч. (с
установена по делото самоличност), да заплати сумата от 5 (пет) лева за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на Държавата и
по сметка на СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Софийски градски съд по реда на глава XXI НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към решение № 1082 от 06.03.2023 г. по н.а.х.д. № 1607/2023 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15-и състав.
От Софийска районна прокуратура (СРП) е направено предложение
по реда на чл. 375 от НПК обвиняемата Ц. Б. Ч., ЕГН **********, да бъде
освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
административно наказание „глоба” по чл. 78а от НК за престъпление по чл.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, изразяващо се в
това, че на 30.07.2019 г. около 12:15 часа, в гр. София, по бул. „Ситняково“, с
посока на движение от ул. „Гео Милев“ към бул. „Мадрид“, в района на
кръстовището с ул. „Оборище“, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „............“, модел „.....“, с peг. № .........,
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с .... характера и интензивността
на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като
обвиняемата Ц. Б. Ч. не съобразила скоростта си при приближаване към
спрелия на кръстовището пред нея лек автомобил марка „.....“, модел „...“, с
peг. № ........., управляван от С.Ц.Ц., ЕГН **********, въпреки че виждала
превозното средство пред нейния автомобил, не намалила скоростта си и не
спряла при възникнала опасност за движението, като реализирала пътно-
транспортно произшествие с л.а. марка „.....“, модел „...“ с peг. № ......... и по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Ц.Ц., изразяваща се
в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб, което е реализиран медико - биологичният квалифициращ признак -
трайно затруднение на движенията на шията за срок повече от 30 дни.
В открито съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща
представител.
Защитникът на обвиняемата моли доверителят й да бъде призната за
виновна по повдигнатото обвинение и да й бъде определено административно
наказание „глоба” в минимален размер, като същевременно да не бъде
налагано предвиденото в закона наказание „лишаване от право да управлява
МПС“.
Обвиняемата се присъединява към заявеното от защитника си и в
последната си дума моли да бъде освободена от наказателна отговорност,
като й бъде наложено наказание „глоба“ в минималния предвиден в закона
размер, като същевременно да не и бъде налагано наказание „лишаване от
право на управление на МПС“.
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15-и състав, като
взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по
делото, приема за установено от фактическа страна, следното:
1
Обвиняемата Ц. Б. Ч. e родена на ХХХХХХХХХХХ ЕГН **********.
На 30.07.2019 г. около 12:15 ч. обвиняемата Ц. Б. Ч. управлявала
моторно превозно средство - лек автомобил марка „............“, модел „.....“, с
pег. № ........., в гр.София, по бул. „Ситняково“, в посока на движение от ул.
„Гео Милев“ към бул. „Мадрид“. При приближаване на кръстовището с ул.
„Оборище“, обвиняемата Ч. управлявала автомобила си със скорост на
движение от порядъка на 40 км./ч., движейки се в лявата от три пътни ленти,
считано спрямо посоката й на движение.
По същото време и в същата лява лента за движение на бул.
„Ситняково“, преди кръстовището с ул. „Оборище“, свидетелят С.Ц.Ц. бил
спрял на червен сигнал на светофарната уредба управлявания от него лек
автомобил марка „.....“, модел „...“, с peг. № .......... Независимо от това и
въпреки че виждала спрялото превозното средство пред нейния автомобил,
обвиняемата Ц. Б. Ч. продължила движението си със скорост, която не била
съобразена с характера и интензивността на движението в нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта надвижението да се съобразяват с .... характера и
интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“,
и при приближаването си към намиращото се пред нея МПС не успяла да
намали скоростта си и своевременно да спре, въпреки възникналата опасност
на пътното платно, след което с предната част на автомобила си, ударила в
задната дясна зона намиращия се пред нея спрял лек автомобил марка „.....“,
модел „...“, с peг. № ........., който отскочил напред и се блъснал в спрелия пред
него л.а. марка „ХХХ“, с peг. № ХХХ.
В резултат от реализираното пътно – транспортно произшествие и
удара с лекия автомобил, управляван от обвиняемата Ч., пострадалият С.Ц.Ц.
получил травматични увреждания, както следва: навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, което реализирало
медикобиологичния квалифициращ признак „ трайно затруднение на
движенията на шията за срок по-продължителен от 30 дни“.
Причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие (ПТП), в
резултат от което С.Ц.Ц. получил посочената травма, са субективните
действия на водача на МПС Ц. Б. Ч., която не съобразила скоростта си на
движение и при приближаване към спрелия на кръстовището пред нея лек
автомобил марка „.....“, модел „...“ с peг. № ........., въпреки че виждала
превозното средство пред нея, не намалила скоростта си и не спряла при
възникнала опасност за движението.
Гореописаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на събраните по делото доказателствени източници:
Гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля С.Ц.Ц. (л.
51 - 52 ДП); показанията на свидетеля ХХХХ (л. 54 ДП), показанията на
2
свидетеля ХХХХ (л. 55 ДП), показанията на свидетеля ХХХХХХ (л. 56 ДП).
Писмени доказателства – констативен протокол за ПТП № 1725757 /л.
49 ДП/; констативен протокол за ПТП № 1725756 /л. 50 ДП/; скица на пътно-
транспортно произшествие към протокол за ПТП № 1725756 /л. 46 ДП/,
декларации /л. 47 и л. 48 ДП/, епикризи и болнични листове за С.Ц.Ц. /л. 18 -
30 ДП, л. 37- 40 ДП, л. 73 – л. 81 ДП, л. 84 – л. 126 ДП/;
както и съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) /л. 59 - 60 ДП/,
автотехническа експертиза /л. 64 - 71 ДП/.
Според настоящия съдебен състав, събраните доказателства позволяват
в пълнота правилно да бъдат изяснени относимите към предмета на доказване
по делото обстоятелства. Същите в тяхната съвкупност допринасят за
установяване на значимите факти от предмета на доказване по делото, а
именно - време, място, механизъм и авторство на деянието.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Ц.Ц., ХХХХ,
ХХХХ и ХХХХХХ, тъй като те не съдържат съществени неясноти или
противоречия и достоверността им не се опровергава, нито на собствено
основание (поради вътрешни противоречия или неясноти), нито се изключва
от други доказателства по делото. Анализът на тези доказателствени
източници, отделно и съвкупно с останалия доказателствен материал, сочи
несъмнено времето, мястото и механизма на инкриминираното деяние.
Изложеното от свидетелите, че процесното ПТП е настъпило именно на
30.07.2019 г. около 12:15 часа, в гр. София, по бул. „Ситняково“, с посока на
движение от ул. „Гео Милев“ към бул. „Мадрид“, в района на кръстовището с
ул. „Оборище“, както и механизмът на процесното деяние, а именно, че
обвиняемата не реагирала своевременно, като не намалила скоростта си на
движение и не спряла при възникнала опасност за движението – спрял пред
нея л.а. марка „.....“, модел „...“ с peг. № ........., управляван от пострадалия Ц.,
вследствие на което последвал удар на управлявания от обвиняемата лек
автомобил марка „............“, модел „.....“, с pег. № ......... в задната дясна зона
на намиращия се пред нея спрял лек автомобил марка „.....“, модел „...“, с peг.
№ ........., напълно се подкрепя от останалия доказателствен материал, като
това се установява и от приложените по делото протоколи за ПТП и скица
към тях. Съдът кредитира показанията на тези свидетели изцяло и постави
същите в основата на доказателствените си изводи, като доколкото липсват
противоречия в тях, последните не се нуждаят от отделно обсъждане.
От приложения по делото протокол за процесното ПТП се
установява, че същото е настъпило между лек автомобил марка „............“,
модел „.....“, с pег. № ......... и лек автомобил марка „.....“, модел „...“, с peг. №
.......... Изрично е посочено, че лек автомобил марка „............“, модел „.....“, с
pег. № ......... бил управляван от обвиняемата Ц. Б. Ч. по време на настъпване
на процесното ПТП.
Съдът кредитира и представените по делото писмени доказателства
относно физическото състояние на пострадалия, вследствие ПТП, като видно
от приложената Епикриза от Клиника по Нервни болести на Медицински
3
институт – МВР – Централна клинична база, свидетелят Ц. е бил с поставена
диагноза – Дисторзио коли, контузио капитис ет регио цервикалис декстра,
шиен вертебрален синдром.
По делото е назначена СМЕ, която съдът кредитира изцяло, доколкото
заключението е изготвено от компетентно вещо лице, което е провело
обективно и задълбочено изследване, въз основа на доказателствата по
делото. Съгласно депозираното заключение на СМЕ, в резултат от
процесното ПТП пострадалият С.Ц.Ц. е получил следните травматични
увреждания: контузия на гръдния кош, контузия на главата и шията вдясно,
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб. Посочено е, че навяхването на шията е реализирало
медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на шията за
срок повече от 30 дни, а контузията на гръдния кош е довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
При съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че
механизмът на въпросното ПТП кореспондира с описания такъв в
постановлението на представителя на държавното обвинение. За
установяване на точния начин на настъпване на произшествието по делото е
назначена и изготвена и автотехническа експертиза, вещото лице по която е
провело обективно и задълбочено изследване, въз основа на доказателствата
по делото.
Въз основа на експертното изследване съдът приема, че мястото на
удара между лек автомобил марка „............“, модел „.....“, с pег. № ......... и лек
автомобил марка „.....“, модел „...“, с peг. № ........., съвпада с посоченото на л.
69 ДП от вещото лице, а именно - ударът е настъпил по широчина на
платното за движение на 7,5 до 8,5 м вляво от десния край на платното за
движение по бул. „Ситняково“, считано в посоката на движение на
автомобилите и по дължина на пътното платно в зоната преди кръстовището с
ул.“Оборище“, считано в същата посока. Съгласно заключението, скоростта
на лек автомобил марка „............“, модел „.....“, с pег. № ......... в момента на
ПТП е била от порядъка на 40 км/ч., а лек автомобил марка „.....“, модел „...“,
с peг. № ......... преди и в момента на удара е бил спрял. Опасната зона за
спиране на лек автомобил марка „............“, модел „.....“, с pег. № ......... при
конкретните пътни условия и скорост от 40 км/ч. е 22 метра, като водачът на
лек автомобил марка „.....“, модел „...“, с peг. № ......... не е имал техническа
възможност да предотврати удара. В експертното заключение е описан
детайлно механизмът на настъпване на произшествието, който съдът изцяло
възприема. Друг съществен извод на експертът, който се споделя от съда, е
този, че от техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача на лек автомобил марка „............“, модел
„.....“, с pег. № ........., която не е реагирала своевременно с аварийно спиране
на спрелия пред нея л.а. „.....“, модел „...“, с peг. № ........., като е имала
техническата възможност да го осъществи преди мястото на удара, с което да
предотврати произшествието.
4
В допълнение следва да се посочи, че описаният от вещото лице извод
относно механизма на настъпване на процесното ПТП е изводим и при анализ
на гласните и писмените доказателства по делото. По делото липсват
доказателства, които да опровергават възприетия извод относно начина на
реализиране на въпросното ПТП, както и такИ., които да опровергават
извода, че описаните по-горе травматични увреждания при пострадалия се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
От справката за съдимост за обвиняемата се установява, че същата е
неосъждана.
Настоящият съдебен състав приема, че установените по делото факти имат
следното правно отражение:
С осъществените действия на 30.07.2019 г. обвиняемата Ц. Б. Ч. е
осъществила от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Касае се за
престъпление, с извършването на което се засягат обществените отношения,
свързани с осигуряване на сигурността в транспорта. Субект на това
престъпление може да е всяко наказателноотговорно лице.
От обективна страна на 30.07.2019 г. около 12:15 часа, в гр. София, по
бул. „Ситняково“, с посока на движение от ул. „Гео Милев“ към бул.
„Мадрид“, в района на кръстовището с ул. „Оборище“, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „............“, модел „.....“, с
peг. № ........., обвиняемата Ц. Б. Ч. нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с .... характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“, като не съобразила скоростта си при приближаване към
спрелия на кръстовището пред нея лек автомобил марка „.....“, модел „...“, с
peг. № ........., управляван от С.Ц.Ц., въпреки че виждала превозното средство
пред нейния автомобил, не намалила скоростта си и не спряла при възникнала
опасност за движението, като реализирала пътно-транспортно произшествие с
л.а. марка „.....“, модел „...“ с peг. № ......... и по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на С.Ц.Ц., изразяваща се в навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, което е
реализирало медико - биологичния квалифициращ признак - трайно
затруднение на движенията на шията за срок повече от 30 дни.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина
несъзнавана непредпазливост по чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК, тъй като
обвиняемата не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. В конкретния случай
обвиняемата не е предвиждала, че с действията си ще причини настъпването
на вредоносния резултат, но е била длъжна и е могла да стори това. Извод за
5
психичното отношение на дееца спрямо извършеното деяние съдът формира
въз основа на установените обективни данни за обвиняемата, която като
правоспособен водач на МПС е имала задължението да предвиди, че с
поведението си може да стане причина за настъпване на ПТП, по-конкретно –
не съобразила скоростта си при приближаване към спрелия на кръстовището
пред нея лек автомобил марка, не намалила скоростта си и не спряла при
възникналата опасност за движението, но не е предвидила това.
Действайки по описания начин, при управление на МПС обвиняемата
Ч. е нарушила правилата за движение, като по непредпазливост е допуснала
причиняването на средна телесна повреда на пострадалия С.Ц.Ц. и с това си
поведение е осъществила от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Обвиняемата Ц. Б. Ч. е имала както достигната психофизическа зрялост
да възприеме и отрази в съзнанието си значението на своята постъпка и да не
я допуска, така и необходимите познания (житейски, а и специални) относно
противоправността на своята постъпка, като въпреки това е продължила да
управлява автомобила си със скорост, несъобразена със законовите
изисквания за това.
По вида и размера на наказанието:
Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност. За извършеното
от нея непредпазливо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК законът предвижда възможност за налагане на наказание
„лишаване от свобода“ за срок до три години или „пробация“.
Обвиняемата Ц. Б. Ч. не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди и не е налице и някое от
изключенията по чл. 78а, ал. 7 от НК. Всички тези съображения категорично
мотивираха настоящия съдебен състав да приеме, че не съществува пречка за
освобождаването на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба”.
При определяне на размера на глобата съдът прие като смекчаващи
обстоятелства добрите характеристични данни на обвиняемата, както и
трудовата й ангажираност. Поради това и с оглед съвкупната преценка на
данните за личността на обвиняемата, съдът приема, че глоба в минимален
размер от 1000 /хиляда/ лева е справедлИ. и достатъчна, за да й повлияе в
насока да спазва установените в страната закони и да не върши престъпления,
като в същото време не би представлявала прекомерна намеса в нейната
правна сфера.
Съдът прецени, че на основание чл.78а, ал. 4 от НК на обвиняемата не
следва да се наложи административното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, тъй като това би било по-сериозно ограничение на правата
й, отколкото същото е необходимо за постигане целите на чл. 36 НК, тъй като
6
би нанесло значителни вредни последици не само на нея, но и на семейството
й, доколкото същата се налага да управлява автомобил, за да може да се
грижи за родителите си и да реализира трудовата си дейност. Освен това
съдът намира, че не е наложително да й се наложи ЛУМПС за да бъдат
постигнати целите на наказанието и деецът може да бъде поправен само с
налагането на паричното наказание "глоба".
Доколкото съдът намери, че обвиняемата Ц. Б. Ч. е виновна в
извършване на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, то на основание чл. 189, ал. 3 от НПК я осъди да заплати
направените по делото разноски в размер на 329,40 (триста двадесет и девет
лева и четиридесет стотинки) лева, платими по сметка на СДВР.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК съдът осъди обвиняемата Ц. Б. Ч. да
заплати и сумата от 5 (пет) лева, платима по сметка на СРС, за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното от фактическо и правно естество, съдът
постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни