Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен състав в публично заседание проведено на четвърти май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Радка Г. и в присъствието на прокурора
Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия Тодорова ВНОХД № 306 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 31.10.2017 г. Софийският районен съд, 8-ми
състав, по н.о.х.д. № 8699 по описа за 2016 г. на същия съд е признал
подсъдимия С.К.С. за невиновен в това, че в гр. София, в
съучастие като съизвършител с К. С.С., с цел да набави за себе си и за К. С.С.
и за представляваното от него дружество „А.Т.– КГ“ ЕООД в качеството му на
пълномощник на К. С.С. – управител на „А.Т.– КГ“ ЕООД имотна облага, като
длъжностно лице, представляващ „А.Т.– КГ“ ЕООД, в
качеството му на пълномощник на К. С.С. – управител, в периода от началото на месец октомври 2007 г. до 05.10.2007 г. да е
възбудил заблуждение у С.И.П. и А.Г.П., че им продава апартамент № 3, находящ
се на първи жилищен етаж от жилищна сграда - кота +0.00, която ще се построи в
срок до 31.03.2009г. върху УПИ III-997
в кв. 82, местност „Витоша – ВЕЦ Симеоново“, по плана
на гр. София, със застроена площ от 54.39 кв. м„ състоящ се от антре, дневна – кухня,
спална, баня с тоалетна и тераса, и в периода от 5.10.2007г. до 15.11.2007 г.
да е поддържал така възбуденото заблуждение, като по този начин за времето между 5.10.2007 г. и 15.11.2007 г. да причинил
на С.И.П. и А.Г.П. имотна вреда в особено големи размери – 45 900 евро с левова
равностойност 89 772.60 лв. и измамата съставлява особено тежък случай, поради
което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл.210, ал. 1,
т.3 вр. чл.209 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Със
същата присъда съдът е признал подсъдимия К. С.С. за невиновен в това, че в гр.
София, в съучастие като съизвършител със С.К.С. , с цел да набави за себе си,
за С.К.С. и за управляваното от него дружество „А.Т.КГ“ имотна облага, като
длъжностно лице, управляващ „А.Т.КГ“ ЕООД, в периода от началото на месец
октомври 2007 г. до 5.10.2007 г. да е възбудил заблуждение у С.И.П. и А.Г.П.,
че им продава апартамент № 3, находящ се на първи жилищен етаж от жилищна
сграда –
(кота +0.00), която ще се построи в срок до 31.03.2009 г. върху УПИ
III-997 в кв.82 местност „Витоша – ВЕЦ Симеоново“ по плана на гр. София, със
застроена площ от 54.39 кв. м., състоящ се от антре, дневна-кухня, спална, баня
с тоалетна и тераса, и в периода 5.10.2007г. до 15.11.2007 г. да е поддържал
така възбуденото заблуждение, като по този начин
за времето между 5.10.2007г. и 15.11.2007г. да е причинил на С.И.П. и А.Г.П.
имотна вреда в особено големи размери – 45 900 евро е левова равностойност 89
772.60 лв. и измамата да съставлява особено тежък случай, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.211 вр. чл.210 ал.1 т.3 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 НК.
С така постановената присъда съдът е отхвърлил
предявения от А.Г.П. и С. Георгиев П. срещу С.К.С. граждански иск за сумата от
45 900 евро, ведно със законната лихва от датата на деянието, считано от
15.11.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото на основание чл.
190, ал.1 от НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на
държавата.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и
допълнение към нея от гражданските ищци – А.П. и С.П., в които се твърди, че
присъдата е неправилна, като се оспорва нейната обоснованост и приложението на
материалния закон. Иска се въззивният съд да уважи гражданския иск и да осъди
подсъдимите да върнат на ищците получените от тях пари. Изтъква се, че на
ищците е била предоставена снимка с бъдещата сграда, в която им е било обещано
да получат апартамент, като впоследствие те научили от строителната фирма, че
подсъдимите не са ѝ платили дължимите пари по договора помежду им.
Застъпва се тезата, че подсъдимите са обяснили на жалбоподателите, че не могат
да изтеглят кредит, но по делото е било установено, че не са подавали молба за
кредит до банка „Пиреус“. Посочва се
още, че подсъдимите са поддържали заблуждението, че всеки момент ще се издължат
на ищците, от което се обосновава изводът, че последните не са възнамерявали въобще
да сторят това.
В закрито заседание по реда на чл.327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на съществените обстоятелства
от предмета на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие с
разпит на подсъдимите и свидетелите, изслушване на вещи лица или ангажирането
на други доказателства, тъй като събраните пред първоинстанционния съд
позволяват правилното му решаване.
В откритото съдебно заседание пред
въззивния съд гражданският ищец П. поддържа жалбата, като посочва, че
подсъдимите са поддържали заблуждението у нея и другия ищец, че парите им са на
сигурно място, както и че всеки момент ще им ги върнат, но до връщане така и не
се стигнало.
Представителят на СГП изразява становище, че
подадената жалба по същество е неоснователна. Застъпва тезата, че в рамките на
прецизно проведеното първоинстанционно съдебно следствие СРС е изложил
основания и мотиви за липсата на доказателства, които да сочат наличието на
изначално намерение да не се изпълни поетото задължение при договарянето, което
обстоятелство сочи на липсата на съставомерни признаци по отношение на
повдигнатото обвинение. Поради това приема, че всякакви последващи претенции, в
това число и предявеният граждански иск, са неоснователни и като такива следва
да останат без уважение. В заключение се предлага първоинстанционният съдебен
акт да бъде потвърден в неговата цялост.
Подсъдимият С.С. в последната си дума поддържа изложеното пред
първоинстанционния съд, като добавя, че всички събрани от ищците суми са по
сметка на търговското дружество, като са разходвани пряко по дейността и във
връзка с изпълнението на строителството, в което се намира и съответният обект,
предмет на договора, както и че нищо не е правено лично и с цел хората да бъдат
измамени.
Подсъдимият К.С. се присъединява към казаното
от подсъдимия С.С., като заявява, че няма какво да добави.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното.
Жалбата
е неоснователна.
За да
постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета
на делото доказателства: чрез показания на свидетелите А.П., дадени в хода на
съдебното производство пред първия съд, както и депозираните в хода на
досъдебното производство и приобщени в цялост по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 НПК (л. 60, т. 1; л. 74, т. 2, д. пр.),
С.П., С.К., дадени в хода на съдебното производство пред първи съд, както и депозираните
в хода на досъдебното производство и приобщени в цялост по реда на чл. 281, ал.
5 НПК (л.73, т.2, д. пр.), Д.С., дадени
в хода на съдебното производство пред първия съд, както и депозираните в хода
на досъдебното производство и приобщени в цялост по реда на чл. 281, ал. 4 НПК
(л. 62, т. 2, д. пр.), Л.Д., приобщени в цялост от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал. 5 вр. ал.1, т.5 НПК (л. 65, т. 2, д. пр.), К.П., дадени
пред съда, както и депозираните в хода на досъдебното производство и приобщени
в цялост по реда на чл. 281, ал. 5 НПК (л. 67, т. 2, д. пр.), С.Р., дадени пред
съда, както и депозираните в хода на досъдебното производство и приобщени в
цялост по реда на чл. 281, ал. 5 НПК (л. 64, т. 2, д. пр.), писмените
доказателства – нотариални актове, разписки (л. 61-64, т. 1, д. пр.), фактури (л.
75 – 80, т. 1, д. пр., л.72 от съдебното производство пред първия съд),
протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС (л.76-78 от съдебното производство
пред първия съд), квитанция за получена сума за разрешително за строеж (л. 76-78
от съдебното производство пред първия съд), споразумение за частично погасяване
на задължение (л.102 от съдебното производство пред първия съд), определение от
6.03.2008 г., I ГО,
51 състав (л.103-106 от съдебното производство пред първия съд), обезпечителна
заповед от 6.03.2008 г. (л.107 от съдебното производство пред първия съд), договор
за инвеститорски кредит (л.110-112 от съдебното производство пред първия съд),
решение от 6.01.2016 г. на СГС, I ГО, I-6 състав (л. 122-125 от съдебното производство пред първия
съд), допълнително споразумение към предварителен договор за учредяване на
право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда (л.
135 от съдебното производство пред първия съд), договор за проектиране от 27.05.2007
г., ведно с приложение (л.136-137 от съдебното производство пред първия съд), разписки за платени сума по
договор за учредяване на право за строеж (л. 139-143 от съдебното производство
пред първия съд), предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (л.23-27,
т. 1, д. пр.)/, нотариален акт за
продажба на право на строеж от 15.11.2007 г. (л.28, т. 1, д. пр./, искови молби (л.31-32, т. 1, д. пр. и л.
34-38, т. 1, д. пр.), договор за строителство, ведно с приложение и анекс към него (л.40-51, т.
1, д. пр.), договор за покупко-продажба на дружествени дялове (л. 67- 68, т. 1,
д. пр.), нотариална покана от А.Г.П. и С.И.П. до „А.Т.– КГ“ ЕООД (л. 68, т. 1,
д. пр.), предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим
имот срещу задължение за построяване на сграда (л. 87, т. 1,
д. пр.), споразумение от 28.06.2012 г. между „С. Г. Г.“ ООД и К.С.С.,
справки от Агенция по вписванията,
свидетелство за съдимост на подсъдимите и др., заключенията на съдебно-техническата
и съдебно-икономическата експертизи.
Въззивната инстанция след собствен комплексен
анализ на всички събрани по делото доказателства намира за установена
фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от районния
съд, която настоящият съдебен състав счита за обоснована и почиваща на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност.
Обосновано районният съд е установил, че в
началото на 2007 г. подс. К.С. бил собственик и управител на дружеството „А.Т.– КГ“ ООД.
Процесното дружество осъществявало
транспортна и спедиторска дейност, като през годините настъпвала промяна във
правноорганизационната му форма.
На
15.01.2007 г. дружеството „А.Т.– КГ“ ООД, представлявано от К.С., сключило
предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу
задължение за построяване на сграда с М.В.и
К.В.върху недвижим имот – урегулиран поземлен имот дворно място, представляващ
парцел УПИ -II -997 и парцел УПИ- III - 997 от кв. 82 с общ площ от 1 180.00
кв. м. по скица, а по нотариален акт – 1 500 кв. м., находящо се в местност
Витоша – ВЕЦ Симеоново. На същата дата било подписано и допълнително
споразумение към договора, като дружеството „А.Т.– КГ“ ООД в качеството си на
строител – предприемач следвало да заплати на учредителя на правото на строеж М.В.сумата
от 45 000 евро, с окончателно плащане на сумата при подписване на нотариален
акт за учредяване право на строеж върху парцел III - 997 от кв. 82
гр. София, с обща площ 760 кв. м. по скица, находящо се в м. Витоша – ВЕЦ
Симеоново-I, гр. София, не по-късно от 30.07.2007 г. В изпълнение на
споразумението на различни дати срещу разписка М.В.получавал от дружеството
парични суми в общ размер на 37 565 евро.
На 12.01.2007 г.
между „А.Т.– КГ“ ООД, представлявано от подс. К.С., в качеството му на
възложител и инвеститор, и „К.“ ЕООД – в качеството му на изпълнител бил
сключен договор за проектиране на триетажна жилищна сграда р-н Лозенец, м.
Витоша – ВЕЦ Симеоново, кв. 82 УПИ II-997 420 кв.м., а на 27.05.2007 г. дружеството
„А.Т.КГ“ ООД сключило договор за проектиране с изпълнител „К.“ ЕООД на
триетажна жилищна сграда в р-н Лозенец, м. Витоша – ВЕЦ Симеоново, кв.82 УПИ
III-997 760 кв.м.
Въз основа на
нотариално заверено пълномощно дружеството „А.Т.– КГ“ ЕООД от 10.07.2007 г. се
представлявало от подс. С.С., син на подс. К.С..
На 20.09.2007 г. между
„А.Т.– КГ“ ЕООД – в качеството на възложител, и строителна фирма „М.“ ЕООД, в
качеството на изпълнител, бил сключен договор за строителство, по силата на
който възложителят възложил на изпълнителя, а последният приел да извърши
строително-монтажни работи (СМР) по изграждане на жилищна сграда със застроена
площ от 168.00 кв.м., разгъната застроена площ от 504 кв. м. и обща разгъната застроена
площ 1 216 кв.м. в гр. София, местност Витоша – ВЕЦ Симеоново УПИ II-997.
На 19.10.2007 г.бил
сключен и анекс към договора, съгласно който преди започване на строителството
„А.Т.– КГ“ ЕООД
се задължило да прехвърли по нотариален ред на „М.“ ЕООД правото на строеж на
определени обекти в бъдещата жилищна сграда.
В изпълнение на сключения договор за
строителство започнало изграждането на жилищната сграда. На различни дати дружеството
възложител извършило плащания по фактури в полза на дружеството изпълнител по
сключения договор за СМР. Впоследствие между изпълнителя по договора „М.“ ЕООД
и възложителя „А.Т.– КГ“ ЕООД възникнал спор относно изплащането на паричните
средства по договора, респективно строителните дейности. Образувано било
съдебно производство, в резултат на което в полза на „М.“ ЕООД на 6.03.2008г. била
издадена обезпечителна заповед.
На
27.03.2008 г. „Банка Пиреос България“ АД и „А.Т.– КГ“ ЕООД сключили договор за
инвестиционен кредит в размер на 290 000 евро целево финансиране за стойността
на строителни работи, без ДДС, по строителството на жилищна сграда РЗП 1 219.72
кв. м. гр. София, Витоша – ВЕЦ Симеоново, ул. „Константин Петканов“.
На 4.04.2008 г. дружеството „А.Т.– КГ“ ЕООД заплатило
на Столична община, Район Лозенец, сума в размер на 35 205 лева към за получено
разрешение за строеж.
На 27.09.2010 г. между „А.Т.– КГ“ ЕООД и „М.“ ЕООД
било постигнато споразумение за частично погасяване на задължение съгласно
съдебно решение, като „А.Т.– КГ“ ЕООД прехвърлило на изпълнителя собствеността
върху имоти, намиращи се в строящата се жилищна сграда УПИ – II-997,
кв. 82, местност Витоша – ВЕЦ Симеоново, район Лозенец гр. София.
Междувременно след възникване на спор в
отношенията между възложителя и изпълнителя по договоря за строителство на
20.01.2011 г. „А.Т.КГ“ ЕООД сключило договор за строителство с изпълнител „Л.И.“
ООД с обект жилищна сграда в м. Витоша –
ВЕЦ Симеоново, УПИ – III-997, кв. 82,
целият с площ от 760 кв.м.. Съгласно чл. 19 от договора в качеството си на
възложител „А.Т.– КГ“ ЕООД следвало да
заплати сумата от 50 000 лева за
започване на строителството, каквото плащане така и не било извършено, с оглед
на което дружеството изпълнител не започнал строителство на сграда в процесния
имот. Управител на фирмата строител към този момент била св. С.К.. Дружеството „Л.И.“
ООД сключило договор с „А.Т.– КГ“ ЕООД
за изграждане на жилищна кооперация до груб строеж в друг имот, находящ се на
ул. „Йордан Балев“ № 1, който бил осъществен от строителя – изпълнител
съобразно уговореното, а възложителят „А.Т.– КГ“ ЕООД престирал дължимото по
него.
Впоследствие собствеността на дружеството „М.“
ЕООД била прехвърлена на св. С.Р., който разбрал, че известно време
собственикът на фирмата не трябва да е титуляр на права върху различни вещи, а
самата собственост върху дружеството щяла да бъде отново прехвърлена след около
шест месеца. Свидетелят не се интересувал какъв е предметът на дейност на
дружеството, чиято собственост придобил.
В процеса на развитие на търговските
отношения между „А.Т.– КГ“ ЕООД и
съконтрагентите ѝ по осъществяване на строителните работи по двата
проекта по парцелите в м. Витоша – ВЕЦ Симеоново УПИ II -997 и УПИ- III-997 се
стигнало до среща между подсъдимите С.С. и К.С., от една страна, и свидетелите А.П.
и С.П., от друга страна.
Срещата се провела в гр. София на 5.10.2007 г.
в офиса на дружеството, находящ се „Парк хотел Москва“ ет. 4, ст. 408. Там
двамата свидетели разговаряли с подсъдимите, като разбрали от тях, че
дружеството осъществява строителна дейност на различни места в гр. София. Те се
интересували от конкретен обект – апартамент № 3 с площ от 54.39 кв.м., който
следвало да бъде построен в местността „Витоша – ВЕЦ Симеоново“ УПИ -III-997.
Тъй като останалата част от дейността на дружеството не им представлявала
интерес, те не проявили инициатива да разгледат архитектурен проект. Такъв
видели единствено на обекта, харесан от тях. На тази среща двамата подсъдими им
показали архитектурен проект на сградата, като съобщили на свидетелите, че са
собственици на други имоти. Обяснили, че сградата трябва да се довърши до
31.03.2009 г., което ще бъде отразено и в предварителен договор помежду им.
Свидетелите П.одобрили представения им проект и решили да подпишат
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Такъв бил подписан в
деня на срещата с подсъдимите. На същата дата свидетелите А.П. и С.П. дали на
подсъдимите сумата от 5 000 евро като капаро. Свидетелите разбрали от подсъдимите,
че ако заплатят втората и третата вноска в рамките на един месец, то крайната дължима
цена ще възлиза на 45 900 евро, а не на първоначално договорената 48 300 евро,
затова решили да заплатят по-изгодната цена. Така свидетелите превели по сметка
на „А.Т.– КГ“ ЕООД, чрез дъщеря им Ж.С.Т., сумата от 16 000 евро. На 1.11.2007 г. превели сумата от 4 000 евро, на 2.11.2007 т. – сумата от 5 000 евро, а на 07.11.2007 г. и на
15.11.2007 г. предали на подсъдимите съответно 5 000 евро и 10 900 евро. Подс. С.С.
издал разписки, удостоверяващи получаването на сумите.
В деня на последното плащане – 15.11.2007 г., съобразно сключения
предварителен договор „А.Т.– КГ“ ЕООД прехвърлило
на А.П. и С.П. вещното право на строеж, съответстващо на
закупения от тях обект, с нотариален акт № 117/15.11.2007 г.
В разговорите между свидетелите П.и
подсъдимите Стоилови станало въпрос, че строежът на сградата, предмет на
сключения от тях договор, ще започне, след като приключи строежът на сградата в
съседство в м. „Витоша – ВЕЦ Симеоново“ УПИ - II.
След подписване на договора със свидетелите П.фирма
„А.Т.– КГ“ ЕООД влязла в отношения с посочените дружества изпълнители, за да
изпълни поетите задължения по различните договори. Строителните дейности на
парцела, съседен на обекта на договаряне със свидетелите А. П. и С. П., се
извършвали, като междувременно възниквали и споровете между фирмите изпълнители
относно плащанията по договореното и строежа. Това довело и до възникване на
спор и предявяването му пред съда, издаване на обезпечителни заповеди,
сключване на споразумения за частично погасяване на задължения. Успоредно с
това „А.Т.– КГ“ ЕООД сключило договор за инвестиционен кредит с банкова
институция, заплатило разрешително за строеж, възложило проектиране на
сградата, в която следвало да се построи апартаментът, одобрен от свидетелите
Петрови, съставен бил и протокол за откриване на строителна площадка,
представен на избрания строителен надзор.
Доколкото процесната жилищна сграда не била
построена в упоменатия по договора от 5.10.2007г. срок – до 31.03.2009 г., свидетелите
А.П. и С.П. предявили граждански искове срещу „А.Т.– КГ“ ЕООД с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 88, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, чл.82
пр. 1 вр. чл. 79 ал.1, пр. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Образувано било гр.д. № 4424/2014г. по описа
на СРС, ГО. С решение от 6.01.2016 г., влязло в сила на 16.02.2016 г., по което
бил издаден и изпълнителен лист на 11.03.2016 г. дружеството било осъдено да
заплати в полза на С. П.и А.П. сумата от 20 598 евро за всеки, като предявените
от тях искове в останалата част за заплащане на сумата от 9 200 лв. – били
отхвърлени.
Преди това – на 3.04.2013г., св. А.П.
подала жалба в СГП, въз основа на която било образувано наказателното
производство.
Подс. С.К.С. е роден на *** г. в гр. Плевен,
българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, живущ ***.
Подс. К. С.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, живущ ***.
Подсъдимите лица са трудово ангажирани, с
добри характеристични данни.
Въззивният съд намира, че при извеждане на
релевантната фактическа обстановка от страна на районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени превратно или игнорирани неоснователно за сметка на други, без
логически грешки при обсъждането им.
За да стигне до този извод, въззивният
съд провери основателността на оплакванията на жалбоподателите във връзка с
направения доказателствен анализ от първостепенния съд.
Обосновано първата съдебна инстанция е
приела, че всички доказателствени източници са категорични и непротиворечиви по
повод развилите се облигационни отношения между свидетелите А.П. и С.П., от
една страна, и подсъдимите К. и С. Стоилови и дружеството „А.Т.– КГ“ ЕООД,
управлявано от тях, от друга. Въззивният съд
намира за правилна преценката на първоинстанционния съд да кредитира
показанията на свидетелите А.П. и С.П., тъй като те са подробни,
логически устойчиви и убедителни и кореспондират на формално обективираните им
отношения с подсъдимите в писмени документи – предварителен договор, нотариален
акт № 117/15.11.2007 г., разписки, удостоверяващи предаването на подс. С.С. на
уговорените вноски по предварителния договор за покупка на недвижим имот.
Показанията на свидетелите съответстват и на установения факт за сключения договор
за проектиране с изпълнител „К.“ ЕООД на триетажна жилищна сграда в р- н
Лозенец, м. Витоша – ВЕЦ Симеоново, кв. 82 УПИ III – 997 760 кв.м.
От показанията на останалите свидетели К.,
Д., М.и писмените договори с изпълнителите се установяват едноподочно и
обстоятелствата, свързани с реалната търговска дейност на „А.Т.– КГ“ ЕООД в
областта на строителството.
От показанията на св. Д. районният съд
обосновано е установил и последвалото влошаване на отношенията между управляваното
от нея дружество и подсъдимите в резултат на възникнал спор за
плащанията по договора, което довело до спиране на строителните дейности и
търсене на защита на правата на дружеството изпълнител по съдебен ред. В тази
насока категорични са и представените писмени доказателства – споразумение за
частично погасяване на задължение, обезпечителна заповед и искови молби.
От показанията на св. П.се изясняват
следващата група значими за правилната правна оценка на отношенията на
подсъдимите с гражданските ищци обстоятелства. Св. П.изяснява, че макар строежът
на процесната сграда, в която е следвало да бъде изграден и закупеният от
свидетелите П.обект, да не е стартирал, за строежа е бил съставен протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, с който той
като лице, натоварено с осъществяване на строителния надзор, лично се е запознал.
Районният
съд е извършил логически верен анализ и на доказателствената стойност на
останалите ангажирани по делото доказателствени източници, който въззивният съд
изцяло възприема, поради което е безпредметно да го излага повторно.
При това положение, щом събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно
или замествано.
Оттук
нататък районният съд е дал верен правен отговор на всички въпроси по чл. 301 НПК, като е приел, че подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна
страна престъплението, в което са обвинени – по чл. 211 вр. чл. 210,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Поради това и
в съгласие с процесуалния закон правилно районният съд с протестираната присъда
е признал подсъдимите за невинни и ги е оправдал изцяло по повдигнатото им
обвинение. Доколкото въззивното производство е образувано само по жалба на
гражданските ищци и няма съответен протест за осъждане, присъдата в
наказателната част е недопустимо да бъде ревизирана с утежняване положението на
подсъдимите. Същевременно, тъй като основанието на гражданския иск в
наказателния процес е твърдението за деликт, въззивният съд следва да провери
законосъобразността на правните изводи на първостепенния за това дали е
извършено инкриминираното деяние и дали то осъществява състава на
наказателноправната измама като непозволено увреждане.
Въззивният съд съобрази, че престъплението
измама, за да бъде доказано от правна страна, изисква да бъдат събрани
достатъчно доказателства, въз основа на които да може да бъде направено
разграничение, че в случая не става въпрос за неизпълнение на задължение по
валидно сключен договор или за гражданскоправна измама. За да е налице
наказателноправна измама по смисъла на чл. 209 НК чрез въвеждане в заблуждение
посредством използване на гражданскоправни отношения, каквото се твърди, че е
инкриминираното деяние, се изисква, на първо място, деецът да е създал погрешна
представа у пострадалия по отношение на това, че е постигнато съгласие между
страните за съществените елементи на договора и че действително се е задължил
по него. Деецът на измамата, който използва договорните отношения само като
способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях,
в този смисъл се изисква да бъде установено това към момента на привидно
постигнатото съгласие. В такъв случай погрешната представа не може да замести
съгласието на измамения, ако обхваща съществените елементи на договора, поради
което договорът ще е сключен при порок на волята на едната страна и ще е
недействителен. За да е налице измама, се изисква още създадената погрешна
представа да е предизвикала разпоредителните действия на пострадалия. Всичко
това обаче не е достатъчно, защото наказателноправната измама има съществени
отлики от гражданскоправната измама по чл. 29 ЗЗД – при нея се изисква освен
всичко изброено деецът не просто да е сключил умишлено унищожаем договор, но и
към момента на възбуждане на невярната представа да е имал користна цел да
увреди въведения в заблуждение.
В процесния случай се установява, че
управляваното от подсъдимите дружество „А.Т.– КГ“ ЕООД е развивало търговска
дейност в областта на строителството, като в качеството си на възложител е реализирало различи
обекти в гр. София. Следователно не се установява, че изначално подсъдимите
като негови управляващи са възбудили заблуждение у гражданските ищци, че дружеството
обективно може да изпълни задълженията по предварителния договор, тъй като то
се е занимавало обичайно именно с такава дейност. Както правилно районният съд
е посочил, подсъдимите са сключили предварителния договор с гражданските ищци,
като са представили на вниманието им само реално съществуващи факти и са ги
известили за действителното фактическо положение – съобщили са им, че строежът
не е започнал и че началото му е обвързано с приключване на СМР на съседния
парцел, показали са им единствено архитектурен проект на планираната за
строителство сграда. На следващо място
несъмнено се установява, че впоследствие е възникнал гражданскоправен спор
между дружеството възложител и дружеството изпълнител, който е бил съдебно
предявен. Значим факт за изясняване на въпроса дали подсъдимите като
управляващи дружеството реално са се задължили по договора с гражданските ищци
е обстоятелството, че те са подписали писмен договор и нотариален акт, а подс. С.С.
– и разписки за получените пари, т.е. не са обективирали никакво намерение да
прикрият възникването на облигационна връзка, нито собственото си участие.
Съвкупният анализ на изтъкнатите обстоятелства не позволява да се приеме за
доказано безусловно и категорично, че подсъдимите от името на „А.Т.– КГ“ ЕООД не са се задължили валидно по сключения
договор с гражданските ищци и са ги въвели в заблуждение с користна цел, за да
ги увредят. Напротив, установява се, че е
възникнала валидна облигационна връзка, като последвалото неизпълнение
на задължението на подсъдимите несъмнено представлява отклонение от
законосъобразното й развитие, отговорността за което обаче се реализира по
гражданскоправен ред. Поради това
въззивният съд намира, че в процесния случай не е налице наказателна, нито
гражданскоправна измама, а неизпълнение на действителен договор от страна на
подсъдимите, който е станал основание за неговото разваляне.
Гражданските ищци са разполагали с право на защита, което се упражнява по
различен процесуален ред – по ГПК – в съдебно производство, инициирано не от
прокуратурата, а от самите тях. Нещо повече – по делото е установено, че те са
упражнили това си право по гр. д. № 4424/2014 г. по описа на СРС, ГО и са
осъдили „А.Т.– КГ“ ЕООД да им заплати сумата от сумата от 20 598 евро на всеки
един от тях, като платена на основание развален договор от 5.10.2007 г. Иначе
казано, гражданският съд е приел, че договорът е бил действителен, т.е. не е
бил сключен при порок на волята на една от страните (гражданскоправна измама),
а с развалянето му съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, което има обратно действие, е
отпаднало и облигационното отношение и съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД полученото в
изпълнение на договора подлежи на връщане.
В този
смисъл изначално предявяването на гражданския иск в настоящото наказателно
производство е било в противоречие със забраната по чл. 84, ал. 2 НПК, според
която гражданският иск не може да се предяви
в съдебната фаза на наказателния процес, когато вече е предявен по реда на Гражданския
процесуален кодекс. Доколкото обаче районният съд е отхвърлил иска като
недоказан на предявеното в наказателния процес деликтно основание, е
безпредметно присъдата да бъде коригирана с прекратяване на производството по
иска.
С оглед
изтъкнатите съображения въззивният съд намира, че в обхвата на въззивната
проверка, ограничена от жалбата на гражданските ищци, конституирани с определение
на СРС от 9.11.2016 г., е включена гражданскоправната част на присъдата, която
е законосъобразна.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение
или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 31.10.2017 г., постановена от Софийски районен съд, Наказателно отделение,
8-ми състав по НОХД № 8699/2016
г.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.