Р
Е Ш Е
Н И Е №418
гр.Кюстендил 04.07.2016г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, пето състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Г.М.,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева
гр.д.№458 по описа за 2015г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе
предвид:
Делото е образувано по исковата молба на Р.Й.С., с ЕГН
********** и Н.С.С., с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***, против В.С.С.,
с ЕГН ********** и Н.К.С., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***.
Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността (ЗС) за признаване за установено по отношение на двамата
ответници В.С. и Н.С., че ищците Р.С. и Н.С., на основание наследство и
давностно владение, са собственици на следния недвижим имот: сграда с идентификатор
87062.7.103.1 /относно номера вж. направено уточнение/ със застроена площ от 96
кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – еднофамилна жилищна сграда, построена
в ПИ 87062.7.103 по КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил, одобрени със заповед
№РД-18-10-36/27.05.2011г. на изп.директор на АГКК, с адрес: с.Ябълково,
п.к.2544, местност „Махала С.“, площ 1 355 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване,
при съседи: ПИ 87062.7.102, имот на насл. на М. С. Д., имот на насл. на С. С. С.,
друг имот на насл. на М. С. Д. и път, и осъждане на ответниците да отстъпят на
ищците собствеността и им предадат владението върху описания имот.
Ищците основават претенцията си на следните твърдения:
1) наследници са на С. С.С., починал на 04.04.2005г., който е бил съпруг на Р.С.
и баща на Н.С.; 2) прекият им наследодател, от своя страна, е бил един от
наследниците на С. С. С., починал на 18.08.2000г., доколкото е бил негов син;
3) ответниците също са наследници на С. С. С., доколкото Н.С. е негова
преживяла съпруга, а В.С. – негов син; 4) в наследство от общия наследодател е
останало застроено дворно място, находящо се в с.Ябълково общ.Кюстендил,
представляващо поземлен имот (ПИ)
87062.7.103 по КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил, одобрени със заповед
№РД-18-10-36/27.05.2011г. на изп.директор на АГКК, с адрес: с.Ябълково,
п.к.2544, местност „Махала С.“, площ 1 355 кв.м.; 5) една от сградите,
намиращи се в имота – еднофамилна жилищна сграда на един етаж, със застроена
площ от 96.00 кв.м. и идентификатор 87062.7.103.1, е била построена от Р.С.
и покойния й съпруг С. С., като строителството е започнало през 1994г. и
обектът е бил готов в края на същата година; 6) в периода от 1994г. до 2004г. Р.
и С. С. са владяли жилищния имот като свой, в резултат на което по давност са
придобили собствеността върху същия; 7) втората ищца – Н.С., понастоящем е
съсобственик на имота, заедно с първата, по силата на наследяване от С. С.; 8)
ответниците оспорват правото на собственост на ищците, както и от 2011г.
владеят имота, без основание.
В подадения от ответниците общ писмен отговор на
исковата молба подробно е аргументирана теза за неоснователност на предявения
иск, с възражение, че не ищците, а те – ответниците, са собственици на
процесната сграда. Твърдят, че в наследство от С. С. са останали поземления
имот - 87062.7.103, заедно с три сгради, построени в него, сред които и
процесната, чиито строеж е започнал през 1994г. и завършил през 1997г.
Поддържат, че след смъртта на общия наследодател, т.е. след 2000г., ответниците
и прекия наследодател на ищците – С. С., са започнали изграждането на
пристройка към въпросната жилищна сграда, с цел разширяването й, приключило
пред 2004г., като понастоящем пристройката е все още на етап груб строеж.
Ответниците отричат ищците да са участвали с построяването на сградата, да са
полагали грижа за имота и въобще някога да са живели в него, тъй като от
изграждането му до смъртта на С. С. (т.е. от 1997г. до 2000г.) в къщата са
живели Н. и С. С. а след смъртта на последния – преживялата съпруга Н.С..
В срока за отговор В.С. и Н.С. са предявили и насрещен
иск за признаване за установено по отношение на двете ищци, че ответниците по
наследство и давностно владение, а евентуално - по силата на приращение, са
собственици на същата жилищна сграда, предмет на ревандикационния иск,
съставляваща имот с идентификатор 87062.7.103.1 по
КККР на с.Ябълково и
идентични с описаните в исковата молба индивидуализиращи белези. Претенцията си основават на твърдението, че
по силата на наследство от С. С. са придобили 2/3 ид.ч. от правото на
собственост върху имота, като Н.С. е прехвърлила на В.С. с договор своята 1/3
ид.ч., а по силата на давностно владение, започнало през 2000г. след смъртта на
С. С. и продължило до 2014г. са придобили собствеността и върху останалата в
наследство на Р. и Н. С. 1/3 ид.ч. от имота, при което са станали собственици
на целия имот. Поддържат, че владението им е било непрекъснато и явно, с
намерение за своене, което са манифестирали и демонстрирали по несъмнен начин,
включително и спрямо другите съсобственици, в т.ч. и чрез недопускането им до
имота. В случай, че не се докаже придобиване на имота по давност, се претендира
признаване на правото на собственост по
силата на приращението – чл.92 от ЗС, доколкото В. и Н. С., като собственици на
земята са станали собственици на построената в нея, без учредено право на
строеж сграда.
В срока за отговор на насрещната искова молба
първоначалните ищци не са депозирали такъв.
Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите
и възраженията на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
Р.Й.С. и Н.С.С. са наследници на С. С.С., починал на
04.04.2005г. от своя страна С. С.С. е бил един от наследниците на своя баща – С.
С. в С.,***, починал на 18.08.2000г., заедно с другия му низходящ от първа
степен В.С.С. и преживялата съпруга Н.К.С..
Ищците по реда на чл.145 ал.1 от ГПК са навели
твърдение, че общият наследодател на страните – С. С., е бил собственик на
недвижимия имот, в който е изградена процесната сграда, което твърдение не се
оспорва от ответниците. Поземленият имот се намира в махала „С.“, извън
действащия регулационен план на с.Ябълково, одобрен със заповед
№2355/25.11.1973г. За същия има създадени кадастрална карта и кадастрални
регистри, при условията на чл.35а и чл.35б от ЗКИР, съгласно които имотът е
заснет, като поземления имот - 87062.7.103.
Между страните няма спор, че горният имот е застроен и
една от намиращите се в него сгради – с идентификатор 87062.7.103.1 – е процесната такава.
Сградата е била изградена без изготвяне на строителни книжа и без отстъпване на
право на строеж. Същата е била заснета, като една сграда, но в действителност,
от заключение с вх.№258/06.01.2016г. на в.л.инж.Л.В., се установява, че се
състои от две части под общ покрив. Северната половина е напълно завършена и
обзаведена и се обитава като жилище, а южната е без външна и вътрешна мазилки,
без подови настилки и инсталации, с монтирана дограма и не се обитава.
В поземления имот има и още една жилищна сграда, която
по скицата на СГКК е с идентификатор 87062.7.103.2, със застроена площ от 64
кв.м.
По делото са разпитани свидетелите: Л. З., Е. М., Н. И.,
С. Х., И.С. и Н.А.. Същите са възпроизвеждали факти относно датата на
изграждане на спорния имот и фактическото му ползване от страните по делото. От
показанията на свидетелите, като цяло, става ясно, че двете части на
постройката, които описва вещото лице, не са били изградени едновременно във
времето, като строежа на незавършената част е започнал няколко години след
приключването на строежа на първата.
Според свидетелите Л. З. и Е. М., обитаващи съседни
имоти в с.Ябълково, наследодателят С. С. и съпругата му Н. в периода от 1994г.
до 1997г. построили едната част, състояща се от кухня, стая, баня и тоалетна и
там те заживяли. В тази част от постройката, според двамата свидетели,
понастоящем, след смъртта на С. живее ответницата Н.С.. Същите свидетели
твърдят, че около 2004г. започнало изграждане на пристройка, в което вземали
участие двамата братя В. и С. С., съответно и колеги и приятели. За имота
основно полагат грижи двамата ответници, като В.С.,***, посещавал ежедневено
имота.
Според свидетеля И.С., спорната къща С. С. правил за
себе си и след като едната част била готова, той заживял в нея. Свидетелят Н.А.
твърди, че когато пред 2000 и някоя година С. строил, той строил за себе си и
за семейството си. Според А., ответницата Н.С. до смъртта на С. живеела в
най-старата къща в имота.
Свидетелят С. Х. говори за нова и стара къща в имота
и, според него новата е на С., а старата – на брат му В., като твърди, че двете
са залепени или отстояват на около педя разстояние една от друга. Същият
свидетел сочи, че в имота има и друга къща, в която живее майката Н.С..
Всички свидетели сочат, че след като С. С. се
разболял, в периодите, в които не е бил в болница е пребивавал в къщата
с.Ябълково. По време на изграждане на спорния имот и в двете му части, С. С. и
семейството му преимуществено живеели в апартамент в гр.Кюстендил, но по
различни поводи той посрещал гости в къщата в с.Ябълково.
На 04.11.2011г. В. Ст. С. и Н. К. С. се снабдили с
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност с №43, том III, рег.№6503, дело
№375/04.11.2011г. по описа на нотариус Боян Алексов, с рег.№325 на НК на РБ,
вписан в СВ под рег.вх.№3110, акт №130, том ХI, дело №177/07.11.2011г.,
по силата на който двамата били признати за собственици по силата на давностно
владение върху недвижими имоти, в това число: 2/3 ид.ч. от ПИ 87062.7.103 по
КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил, одобрени със заповед
№РД-18-10-36/27.05.2011г. на изп.директор на АГКК, с адрес: с.Ябълково,
п.к.2544, местност „Махала С.“, площ 1 355 кв.м.; 2/3 ид.ч. от сграда с
идентификатор 87062.7.103.1, със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи – 1 и
предназначение – еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ 87062.7.103 по КККР
на с.Ябълково, общ.Кюстендил; 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор
87062.7.103.2, със застроена площ от 64 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение
– еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ 87062.7.103 по КККР на с.Ябълково,
общ.Кюстендил и 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор 87062.7.103.3, със
застроена площ от 43 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – постройка на
допълващото застрояване, построена в ПИ 87062.7.103 по КККР на с.Ябълково,
общ.Кюстендил.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане с №126, том III дело №449/2011г. по описа
на нотариус Б.Алексов, Н.С. е прехвърлила на сина си В.С. собствените си по 1/3
ид.ч. от горепосочените имоти – поземлен и три сгради, срещу задължението на
приемателя да поеме пожизнено гледането и издръжката й. Прехвърлителката си е
запазила пожизнено правото на ползване на ПИ 87062.7.103.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва
от показанията на посочените свидетели, заключението на вещото лице, както и от приетите, като доказателства по
делото документи, а именно: удостоверение
за наследници от 17.03.2015г., комбинирана скица от 30.03.2015г., издадена от
СГКК, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане с №126, том III дело №449/2011г. по описа на
нотариус Б.Алексов, удостоверение за данъчна оценка, скица на сграда с
№15-183400/05.05.2015г., издадена от СГКК-гр.Кюстендил, нотариален акт с №43, том III, рег.№6503, дело №375/04.11.2011г. по описа на
нотариус Боян Алексов, с рег.№325 на НК на РБ, вписан в СВ под рег.вх.№3110,
акт №130, том ХI, дело №177/07.11.2011г. От приетото
в последното съдебно заседание пълномощно от 12.06.1920г. не могат да бъдат
направени относими към спорния предмет фактически изводи.
При
установените по делото факти, се налагат следните правни изводи:
С оглед
единството на част от фактите, въз основа на които всяка от насрещните страни
изгражда своите искови претенции, и следващата се от това по необходимост общност
на част от правните изводи, касаещи предявените искове, съдът, преди да навлезе
в анализ на отделните претенции, ще аргументира правни изводи по общите спорни
въпроси.
Така, при
липсата на спор и наличието на индициращи данни по делото, съдът приема, че
поземленият имот, в който е изградена спорната сграда – понастоящем заснет като
ПИ 87062.7.103 – е бил
собственост на С. С. С..
Доколкото постройката – и в първия етап на изграждане,
и при пристрояването й по-късно - е била построена без собственикът на земята
да е отстъпил другиму правото на строеж, то съгласно чл.92 от Закона за
собствеността, собственикът на земята е станал собственик и на построеното. Или
– с изграждането на спорния имот, Ст.С. е придобил собствеността върху сградата
на оригинерно придобивно основание, каквото е приращението, като по отношение
на пристройката– също изградена без отстъпено право на пристрояване, което,
съгласно чл.66 ал.4 от ЗС следва да се предостави от собственика на земята –
собственици на пристроеното са станали собствениците на земята, а това към
съответния момент са наследниците на Ст.С. по закон – двамата му сина и
съпруга.
След като по силата на приращението и на наследяването
от С. С., процесната сграда към момента на завършването й в груб вид, е имала
съсобствен характер между наследниците му, с оглед естеството на спора, трябва
да се постави въпроса дали някой/някои от тях е придобил изцяло собствеността
върху нея, при което другия съсобственик, по аргумент от чл.99 от ЗС, би я
изгубил.
Р.Й.С. и Н.С.С. поддържат, че са станали собственици,
както по силата на наследяването от своя праводател – С. С., така и по силата
на придобивна давност, на база давностно владение, продължило за времето от
1994г. до 2004г., през което наследодателят им и Р.С. са владяли жилищния имот
като свой.
В.С. и Н.С., разграничавайки двата етапа на
построяване на сградата, също твърдят, че са придобили изцяло собствеността
върху нея, освен по наследство от С. С., но и владеейки я с намерение за своене
в течение на повече от 10 години – в периода от 2000г. до 2014г., а евентуално
– по приращение.
Съдът счита, че доказателствата по делото сочат на
извод, че Р.Й.С. и Н.С.С. са титуляри на правото на собственост върху 1/3 ид.ч.
от процесната сграда по силата на наследяване от С. С., който е получил тези
права от своя баща, съгласно чл.5 ал.1 във вр. с чл.9 ал.1 от ЗН, а по
отношение на пристроеното през 2004г. – по силата на приращението, в качеството
му на собственик на 1/3 ид.ч. от терена /пак по наследяване от баща му С. С./.
По отношение на претендираните от тези ищци права
следва да се отбележи очевидната невъзможност те, респективно – наследодателя
им, да са станали собственици на пристроената част от сградата, въз основа на
10-годишно давностно владение, изтекло в годината на изграждане на пристройката
– 2004г. Както вече се посочи, пристроеното без отстъпено право на пристрояване
е станало собственост на собственика на земята, в случая – на С., В. и Н. С..
С последния довод може да се изключи изначално и
евентуално предявеното от В. и Н. С. основание за собственост по чл.92 от ЗС,
тъй като фактите по делото не позволяват изграждане на извод, че посочените две
страни са били единствените собственици на поземления имот на някакво конкретно
основание, за да могат да придобият по приращение изградена в имота сграда без
отстъпено право на строеж.
Същественият по делото спор се води на плоскостта кой
е владял процесната сграда след завършването й през съответния период от време
и този, който е владял, придобил ли е собствеността върху имота, по силата на
оригинерното придобивно основание – придобивна давност.
Давностното владение е способ за придобиване правото
на собственост, регламентиран в разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността.
Според тази норма, правото на собственост по давност върху недвижим имот, се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, която разпоредба
е приложима, доколкото установеното владение във всички случаи, по аргумент от
чл.70 от ЗС, би било недобросъвестно.
Давностното владение съдържа два елемента – обективен
– упражняване на фактическа власт върху вещта – лично или чрез другиго – за
съответния период от време, и субективен – намерение да се свои вещта. Двата
елемента следва да са изпълнени кумулативно.
Следва да се отбележи, че в тежест на твърдящия
наличие на придобивна давност е нейното доказване, което следва да бъде главно,
пълно и пряко, осъществено, поради това, по начин, че у съда да се създаде
абсолютна увереност, сигурно убеждение във верността на наведените фактически
твърдения.
Според чл.69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Посочената оборима
законова презумпция не намира приложение в разглеждания случай. В Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на
ВКС по тълк. д. №1/2012г. на ОСГК, се приема, че: „Презумпцията на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.”.
Като се има предвид, че всеки от сънаследниците може
да се ползува от общата вещ, вижда се, че не е достатъчно един от
сънаследниците да се ползува сам от вещта, за да се приеме, че владението на
останалите сънаследници е прекратено.
Придобиването по давност на сънаследствен недвижим
имот – както е в конкретния случай - може да стане само когато сънаследник
промени държанието на съсобствения имот във владение за себе си, тъй като
упражняващият фактическата власт сънаследник е владелец на своя дял и държател
на частите на другите. Той може да измени основанието, на което държи във
владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници,
единствено ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му бъде
възприета от останалите съсобственици.
Намерението е елемент от вътрешния мир на човека, но
то трябва да намери конкретно проявление и да се изразява в действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, които действия
при промяна на държането във владение следва да са насочени и към собственика.
Намерението на един от съсобствениците, по силата на настъпило наследствено
правоприемство, да промени владението от името на всички във владение само за
себе си трябва да бъде явно манифестирано – чрез пряко отричане на
съсобствеността, недопускане на останалите съсобственици до имота, изобщо чрез
извършване на действия, които категорично демонстрират и обективират това
намерение.
От събраните по делото доказателства, според съда не
може да се приеме нито една от двете насрещни страни да е имала подобно
поведение. Нито ищците по първоначалния иск, респ. техния наследодател, нито
ищците по насрещния иск доказаха в твърдените от тях периоди от време да са
упражнявали фактическа власт върху сградата с намерението да я придобият като
своя, като същевременно да са отричали правата на другите съсобственици и/или
да не са ги допускали до имота. Напротив, установи се по-скоро, че до смъртта на
С. С. между страните са съществували нормални родствени отношения и никой от
тях не е отричал правата на другия. След смъртта на наследодателя на ищците,
няма данни последните да са упражнявали фактическа власт върху имота въобще, но
същевременно не се доказа В. и Н. С. да са отричали техните права. Тук следва
да се посочи, че съставеният по инициатива на последните двама констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка - нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност с №43, том III, рег.№6503, дело
№375/04.11.2011г. по описа на нотариус Боян Алексов, с който същите са признати
за собственици на 2/3 ид.ч. от спорния имот, всъщност зачита правото на 1/3
ид.ч. на другия наследник – С. С., респективно – на неговите наследници –
ищците по първоначалния иск.
Изложеното очертава извода, че никой от наследниците
на С. С. не е придобил по давност процесната сграда. Относно евентуално
заявеното основание от ищците по насрещния иск съдът изложи доводи по-горе.
Като се вземе предвид, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане с №126, том III дело №449/2011г. по описа
на нотариус Б.Алексов, Н.С. е прехвърлила на сина си В.С. собствените си по 1/3
ид.ч. от спорния имот, налага се извод, че към настоящия момент, сградата
принадлежи на Р.С., Н.С.С. и В.С., при права: по 1/6 ид.ч. за първите две и 4/6
ид.ч. за В.С..
1. Искът по чл.108 от ЗС е частично основателен, по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважена
исковата претенция, намираща своето правно основание в посочената норма, следва
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищците да са
съ/собственици на процения имот; 2) ответниците да владеят имота и 3)
владението върху имота да е лишено от правно основание.
Трябва да се посочи, че защита
чрез иска по чл.108
от ЗС може да търси и съсобственик по отношение на друг
съсобственик, който владее цялата съсобствена вещ без да има основание за това,
тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното
право.
Видно от изложеното по-горе, съдът прие, че Р. и Н. С.
не са еднолични собственици на сградата, но притежават общо 1/3 ид.ч. от нея,
като всяка от ищците е с права в съсобствеността от по 1/6 ид.ч. Налице е първата
предпоставка от фактическия състав на заявената претенция.
Двамата ответници владеят имота изцяло. Самите те
заявяват този факт и го доказват със свидетелите си.
Ответниците не доказаха наличието на годно правно
основание, по силата на което да владеят имота в обем над правото на
собственост, което В.С. притежава. Н.С. има запазено право на ползване за 1/3
ид.ч. и то само по отношение на поземления имот. Т.е. ответниците неоснователно
владеят собствената на ищците 1/3 ид.ч.
Налага се извод, че ревандикационният иск е частично
основателен и следва да се уважи за притежаваните от ищците права в
съсобствеността, като се отхвърли за разликата над тях.
2. Насрещният иск по чл.124 ал.1 от ГПК е частично
основателен, поради следното:
Предявен е положителен установителен иск за признаване
право на собственост върху недвижим имот. Искът е допустим, предвид наведените
от ищците в насрещната искова молба и удостоверени в хода на производството по
делото, твърдения за оспорвани от страна на Р. и Н. С. права, което се
установява и от предприетите от последните две процесуални действия, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
В.С. и Н.С. твърдят, че по силата на наследяване и
правна сделка В.С. е собственик на 2/3 ид.ч. от спорната сграда, а останалата
1/3 ид.ч. се съпритежава от тях двамата, като придобита по силата на давностно
владение, евентуално – на приращение.
Съдът изложи съображенията си за недоказаност на
поддържаните от ищците по насрещния иск основания за придобиване на
собствеността върху имота изцяло. Фактът, че двамата са го ползвали изцяло в
10-годишен период от време не ги е направил собственици, тъй като те са
упражнявали едно свое право и не доказват да са отричали правата на другия
съсобственик.
Искът е основателен за притежаваните от В.С. права от
2/3 ид.ч., които той доказа да има по наследство от своя баща и по силата на
правна сделка от своята майка /по 1/3 ид.ч. от всеки от двамата праводатели/.
За тези права и по отношение само на В.С. искът ще се уважи.
Неоснователна е установителната претенция, заявена от В.
и Н. С. за разликата над 2/3 ид.ч., поради което за същата следва да се
отхвърли.
3. По разноските:
Ищците по иска по чл.108 от ЗС, са направили разноски,
както следва: 100.00 лева за държавна такса и 500.00 лева за адвокатско
възнаграждение, заплатено от първата ищца. Същите страни са заплатили и 5.00
лева за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документ, който
всъщност те не са представили по делото и 16.00 лева – за доплащане на държавна
такса, която им е била възложена по грешка и с разпореждане от 04.08.2015г.
съдът е постановил нейното връщане. Последните два разхода, според съда, не
следва да бъдат вземани предвид, при изчисляване на разноските.
С оглед изхода на делото по предявения иск, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, двамата ответници дължат на двете ищци 33.33 лева
от заплатената държавна такса и на ищцата Р.С. – 183.33 лева от заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Ищците по насрещния иск са направили следните
разноски: 100.00 лева за държавна такса, 120.00 лева за вещо лице и 500.00 лева
за адвокатско възнаграждение, общо – 720.00 лева. С оглед изхода на делото по
този иск, Р. и Н. С. дължат на В.С. 480.00 лева.
Страните не са направили изявления за прихващане на
сумите по разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р.Й.С., с ЕГН **********, Н.С.С.,
с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***, В.С.С., с ЕГН ********** и Н.К.С.,
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, че Р.Й.С., с ЕГН ********** и
Н.С.С., с ЕГН **********, на основание наследство, са собственици общо на 1/3 идеални части /всяка от тях - на 1/6 ид.ч./
от недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 87062.7.103.1 със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи –
1 и предназначение – еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ 87062.7.103 по
КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил, одобрена със заповед №РД-18-10-36/27.05.2011г.
на изп.директор на АГКК, с адрес: с.Ябълково, п.к.2544, местност „Махала С.“,
площ 1 355 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при съседи: ПИ 87062.7.102,
имот на насл. на М. С. Д., имот на насл. на С. С. С., друг имот на насл. на М. С.
Д. и път, и ОСЪЖДА В.С.С., с ЕГН **********
и Н.К.С., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** да отстъпят на Р.Й.С.,
с ЕГН ********** и Н.С.С., с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***
собствеността и предадат владението върху притежаваните от последните идеални
части от описания недвижим имот, като иска за признаване за установено, че
ищците са собственици на целия имот на основание придобивна давност и за
ревандикация на целия имот над права от общо 1/3 ид.ч., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В.С.С., с ЕГН **********, Н.К.С.,
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, Р.Й.С., с ЕГН ********** и Н.С.С.,
с ЕГН **********, двете с постоянен адрес: ***, че В.С.С., с ЕГН **********, на
основание наследство и правна сделка, е
собственик на 2/3 идеални части от недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор 87062.7.103.1 със
застроена площ от 96 кв.м., брой етажи – 1 и предназначение – еднофамилна
жилищна сграда, построена в ПИ 87062.7.103 по КККР на с.Ябълково, общ.Кюстендил,
одобрена със заповед №РД-18-10-36/27.05.2011г. на изп.директор на АГКК, с
адрес: с.Ябълково, п.к.2544, местност „Махала С.“, площ 1 355 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
за друг вид застрояване, при съседи: ПИ 87062.7.102, имот на насл. на М. С. Д.,
имот на насл. на С. С. С., друг имот на насл. на М. С. Д. и път, като иска за
признаване за установено по отношение на Р.Й.С., с ЕГН ********** и Н.С.С., с
ЕГН **********, че В.С.С., с ЕГН ********** и Н.К.С., с ЕГН **********, са
собственици на основание давностно владение, евентуално - на основание
приращение, и на останалата 1/3 ид.ч. от описания имот, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.С.С., с
ЕГН ********** и Н.К.С., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, да
заплатят на Р.Й.С., с ЕГН ********** и Н.С.С., с ЕГН **********, двете с
постоянен адрес: ***, сумата от 33.33
лева (тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща
сторени разноски за държавна такса, съобразно уважената част от иска по чл.108
от ЗС.
ОСЪЖДА В.С.С.
и Н.К.С., с посочени адреси и ЕГН, да заплатят на Р.Й.С., с посочени адрес и
ЕГН, сумата от 183.33 лева (сто
осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска по
чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Р.Й.С. и Н.С.С.,
с посочени адреси и ЕГН, да заплатят на В.С.С., с посочени адрес и ЕГН, сумата
от 480.00 лева (четиристотин и
осемдесет лева), представляваща сторени разноски по делото, съобразно уважената
част от иска по чл.124 от ГПК.
У К А З В А на ищците по предявените искове, че в 6-месечен срок от
влизане в сила на решението следва да отбележат същото в Агенцията по
вписванията, Служба по вписванията-Кюстендил.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен
срок от датата на връчването на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: