О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер572/4.7.2019г.Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА
като разгледа докладваното от съдия Мая Нанкинска
ЧНД № 687 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от М.И.Г., чрез адв.Р.Рот
АК-Варна, срещу Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 30.05.2019 г., с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 2173/2019 г. по описа на Четвърто
РУ при ОД на МВР-Варна, образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б
„в“ от НК.
В жалбата се посочва, че в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, прокурорът неправилно е мотивирал същото с наличието
на основание по чл.24, ал.1, т.4 от НПК, приемайки за причина за възникването
на ПТП-то виновно нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП от страна на П.П, който е управлявал
автомобила с несъобразена скорост, попречила му в конкретната ситуация да
възприеме своевременно вероятен обект навлизащ напречно на пътното платно и да
реагира своевременно, чрез спиране. Сочи се, че при липсата на съответен пътен
знак, указващ за вероятна опасност от навлизане на диви животни на пътното
платно, преминаването на които в случая е прието от прокурора за предвидимото
препятствие, с което водачът не е съобразил скоростта на управление на
автомобила си, то така направеният от прокурора извод е неправилен и необоснован. Въз основа на
изложеното, предвид липсата на качеството на „деец“ на П.П се иска обжалваният
прокурорски акт да бъде изменен по отношение на правното основание за
прекратяване на наказателното производство, като се определи същото да е на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Настоящата
инстанция, след като се запозна с доводите, изложени в протеста, както и с материалите по делото и
след като провери изцяло правилността на атакувания прокурорски акт, намира
следното:
Досъдебно производство ДП № 2173/2019 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, е образувано на 14.07.2018 г. и водено за това, че на
14.07.2018 г. след разклона на главен път 1-9 Варна-Бургас за КК Ф.Гпри
управление на л.а. Ф.Гс per. №******нарушил правилата за движение по
пътищата, като причинил по непредпазливост смъртта на П.Пи П.П.М. престъпление по чл.343, ал.1, б „в“ от НК.
От фактическа
страна, в хода на разследването, видно от обжалваният пред ВОС прокурорски акт,
било установено следното: на 14.07.2018 г. , след 19,30 часа от курортен
комплекс Ф.Гкъм главен път Е 87 се движел л.а.
Ф.Гс per. №******,
управляван от П.П, в който на предна дясна седалка пътувал и П.М. На около 1590 м. преди кръстовището за
включването в главния път, водачът П
загубил управлението над автомобила, който напуснал пътното платно и се
ударил удар в крайпътно дърво. Малко по-късно, около 19.50 ч., св.Р и св.Г.,
които пътували с лек автомобил за куророртния комплекс забелязали „мигаща“
светлина до дърветата от лявата страна на посоката им на движение. Св. Р спрял
автомобила и двамата с приятелката си слезли от него, като видели
катастрофиралия автомобил и веднага се свързали с тел.112 за да съобщят за
случилото се. Въпреки, че към този момент двамата мъже, които били с тежко
здравословно състояние давали признаци на живот, то пристигналият своевременно медицински екип
констатирал смъртта им.
Било образувано
досъдебно производство, в хода на разследването на което, при извършен
допълнителен оглед на местопроизшествието, в близост до мястото на инцидента
било установена малка пътека, използвана за преминаване от дивеч, наличието на
която се потвърдило и от разпита на св. Т.К.Н- техник в Горско стопанство-Варна.
Според
заключението на изготвената по делото СМЕ, смъртта на П.П и П.М е в резултат на
удара на автомобила в крайпътното дърво, като получените наранявания се явяват
несъвместими с живота им и смъртта им е била неизбежна. Назначена е и ATE, като изготвилото я вещо лице сочи, че
скоростта на движение на автомобила, преди момента на удара е 97,49 км/ч.
Същият приема за евентуална причина за
напускането на пътното платно на автомобила управляван от П обективната невъзможност в конкретната
ситуация да възприеме, вероятен обект, навлизащ напречно на пътното платно и да
реагира своевременно чрез аварийно спиране. Експертът е приел, че при движение
със скорост от 40,69 км/ч. опасната зона за спиране ще е значително по-малка от
отстоянието на което се е намирал преди мястото на удара, когато е настъпила
опасността и от зоната му на пряка видимост.
В така
постановления прокурорски акт, представителят на ВОП е приел, че предвид
управление с несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 на ЗДвП скорост на л.аФ.Гот
П.П, в резултат на пресичане на пътя на горско животно, същият е възприел
опасността и е предприел аварийно
спиране със задействане на спирачната уредба и отклоняване на автомобила в
дясно по посоката му на движение. Посочено е, че тези негови действия са довели
до загуба на управление и напускането на пътното платно на автомобила при което
е последвал удар в дървото, довел до смъртта на П и П.М.
След
запознаване с материалите по делото съставът на ВОС счита, че постановлението
на прокурора съдържа изводи по фактите, които предвид доказателствената основа
на делото са необосновани. Постановеният прокуроски акт страда от липсата на
анализ на съдържащите се в делото доказателства, като в него събраните такива
са единствено декларативно изброени. В мотивите на атакуваното постановление е
проследена хронологията на делото, след което директно са последвали правни
изводи. Поради липса на мотиви, обосноваващи вътрешното убеждение на прокурора относно
фактическата установеност, съдът е лишен от възможността да провери доколко то
е изградено въз основа на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и дали е законосъобразно.
В
конкретния случай, безспорно е налице настъпило ПТП, в резултат на което
пътуващите в л.аФ.Г- П.П и П.М са
починали. Установена е скоростта на движение на управлявания от П автомобил, мястотото
и точния механизъм на сблъсъка на колата в крайпътното дърво и конкретната причина
за смъртта на двамата пътници. В близост до местопроизшествето е открита и
пътека, посочена като „дивечова“ такава. При тези налични обстоятелства, за да
се приеме, че е налице съставомерност на извършено деяние, следва да приеме, че
П не е осъществил правомерно, дължимо поведение. В какво точно се изразява
същото и въз основа на кои доказателства, за настоящия съд не е ясно.
Предположенията, на вещото лице в изготвената по делото АТЕ, свързани с обективна
невъзможност в конкретната ситуация П да възприеме своевременно „вероятен
обект, навлизащ напречно на пътното платно“ и да реагира, от една страна са
изцяло кредитирани от прокурора, без същият да изложи своята аргументация за
това, а от друга - такава липса и по отношение на възприетото от същия, че
вероятен обект е горско животно. Прокурорът е цитирал разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, която императивно поставя
изисквания към водачите, управляващи МПС, за съобразяване на скоростта на
движение по пътищата, с определени фактори, индициращи на два вида опасности, а
именно - предвидима и непредвидима. В чл.20 ал.2 изр. 1
от ЗДвП е уредена „предвидимата опасност”, при която има обективни затруднения
в пътната обстановка и водачът следва да подбира скоростта си на движение в тази
връзка, за да отговори на изискването за безопасност, а в изр. 2 е уредена
„непредвидимата опасност”, въвеждаща задължение на водачите да намалят
скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Коя от двете
хипотези според прокурора е налице и защо - какви са конкретните мотиви,
обуславящи съответния извод - не е посочено. Прокурорът се е ограничил
единствено да подчертае част от текста на цитираната правна норма, описваща
хипотезата на предвидимото препятствие, но не е изложил аргументи за относимост
на същата към конкретния посочен от него обект, а именно – горско животно и
защо счита поява му в конкретния пътен участък и при конкретните усровия за
предвидима и съотв. обосноваваща посочената от него „несъобразена“ скорост на
движение на автомобила.
Съдът
в производството по чл. 243, ал.5 от НПК не е оправомощен сам да се произнася
по въпросите от компетентността на прокурора и да го "замества",
когато в постановлението за прекратяване липсва анализ на събраните в
досъдебното производство доказателства, както е и в конкретния случай. В тази
хипотеза съдът е в невъзможност да направи оценка на изводите на прокурора от
гледна точка на процесуална законосъобразност, без да навлиза в компетентността
му да счита едно деяние за съставомерно или не. Отсъствието на доказателствен
анализ води до липса на мотиви, с което е нарушена разпоредбата на чл.199,
ал.2 от НПК,
задаваща процесуалният стандарт относно съдържанието на всяко едно
постановление.
Предвид
изложеното, съдът намира, че липсата на мотиви, от които да се направи преценка
за правилния извод на прокурора, налагат отмяна на постановлението за
прекратяване на наказателното производство и връщане на делото, с оглед на
което и на основание чл. 243, ал. 6, т.3
от НПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура-Варна от 30.05.2019 г., с което е прекратено наказателното производство
по ДП № 2173/2019 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, образувано и
водено за престъпление по чл.343, ал.1, б „в“ от НК.
Определението подлежи
на обжалване и протест пред Варненския апелативен съд в 7- дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: