№ 294
гр. В., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000395 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Ш. С. Р., британски гражданин, представляван по пълномощие от
адв. В. Г. от ВАК, срещу решение № 154 от 26.04.2022г., постановено по т. д.
№ 103/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен предявен от въззивника специален установителен иск по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 535 и сл. от ТЗ, срещу С. С. С. от гр. В., за приемане
на установено между страните, че ответницата, в качеството й на наследник
на издателя на процесния менителничен ефект - С. Т. С., ЕГН **********, б.
ж. на гр. В., починал на 30.10.2020г., дължи на ищеца сумата 150 000евро,
представляваща неизплатена сума по Запис на заповед с дата на издаване-
07.10.2013г., с падеж на паричното задължение - 07.10.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението - 27.11.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед № 262 021/01.12.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
15252 /2020г. на Районен съд – гр. В., 21 състав.
В обстоятелствената част на жалбата са релевирани оплаквания за
1
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
съставляващи недопускане на доказателства за новооткрити обстоятелства –
два броя амбулаторни листи, в резултат на което делото е останало
непопълнено с доказателствен материал и е постановено неправилно
решение. Не са направени искания за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и
уважаване на иска.
Процесуалният представител на въззиваемата С. С. С. – адв. А. Д. от
САК, е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено
становище за неоснователност на жалба, с подробно изложени доводи и
съображения.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил валидно сезиран с
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, предявен от Ш. С. Р., британски гражданин, срещу С. С. С. от
гр. В., за установяване съществуването на парично задължение на
ответницата към ищеца, за което е издадена заповед № 262 021/01.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 15 252 /2020г. на Районен съд – гр. В., 21 състав, за сумата 150 00
евро–главница по запис на заповед, издаден на 07.10.2013г. с падеж на
паричното задължение - 07.10.2019г., в който като издател е посочен
наследодателят на ответницата С. С. С. - С. Т. С., ЕГН **********, б.ж. на гр.
В., починал на 30.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението- 27.11.2020г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ответницата е подала в срок отговор на исковата молба, в който заявява
становище за неоснователност на иска, като релевира абсолютни и релативни
възражения срещу менителничния ефект. Конкретно се твърди, че процесният
запис на заповед е неистински, респ. неавтентичен документ, тъй като не е
подписан от нейния наследодател, посочен като издател, както и че ценната
книга е нищожна поради липса на задължителни реквизити по чл. 535, ал. 1, т.
2
2, т. 3 и т. 4 от ТЗ. Сочи се също, че каузалното правотношение, за което е
следвало да бъде издаден записът на заповед не е осъществено, тъй като
ищецът е дал обещание за предоставяне на заем на бащата на ответницата, но
не е изпълнил обещанието си и такива сума не е получавана от С. С..
Ищецът не представя допълнителна искова молба, при което
процедурата по размяна на книжа е приключила с връчването на отговора.
Обжалваното решението на ОС – гр. В., с което установителният иск е
отхвърлен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Исковата молба е подадена в
рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването
на ищеца за подаденото от ответницата възражение по чл. 414 ГПК за
недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Налице са
процесуалните предпоставки, в това число и особените такива, и липсват
процесуални пречки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
Въззивният съдебен състав намира, че при разглеждане на спор, който е
за вземане, породено от запис на заповед, възражението на наследника на
лицето, посочено като издател, за неавтентичност на ценната книга е с
приоритет пред необходимата преценка доколко представеният от ищеца–
кредитор документ отговаря на формалните изисквания на императивна
материалноправна норма - чл. 535 ТЗ, които му придават значението на запис
на заповед.
Ищецът Ш. С. Р., британски гражданин е приносител и ремитент по
запис на заповед, издаден на 07.10.2013г., за сумата 150 000 евро– главница, с
падеж на паричното задължение - 07.10.2019г. Документът е представен от
заявителя в оригинал при подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 15252/2020г. на Районен съд – гр.
В., 21 състав. В ценната книга като издател е посочено лицето С. Т. С.. Не е
спорно и се установява от приложеното по делото удостоверение за
наследници № АУ107169ОД/03.11.2020г., че ответницата е единствен
наследник по закон – дъщеря на С. Т. С., ЕГН **********, б.ж. на гр. В.,
починал на 30.10.2020г.
По повод своевременно оспорената от ответницата истинност, респ.
автентичност на документа - запис на заповед, издаден на 07.10.2013г., по
3
отношение на положения подпис за издател, е открито производство по чл.
193 от ГПК.
По делото са назначени единична, тричленна и повторна тричленна
съдебно – почеркови експертизи с общо седем вещи лица, на които са
възложени едни и същи задачи. Шест от седемте вещи лица, а именно Е. А.,
А. А., В. В.ев, А. А., К. М. и К.а Г., са категорични в заключението си, че
подписът, положен за „издател“ в процесния запис на заповед не е изпълнен
от С. Т. С., като са налице признаци, характерни за имитация. Единствено
вещото лице Б. Б.ов, което е в състава на първата тричленна експертиза, е
подписал заключението с особено мнение, като според него подписът е
изпълнен от С. С. и няма данни за имитация.
Съставът на въззивния съд не намира основание да откаже
кредитирането на заключенията на трите съдебно – почеркови експертизи,
изготвени от вещи лица с необходимите специалност и квалификация за
изпълнение на задачите, които ясно и подробно са мотивирали становищата
си, по начин, който да убеди съда в тяхната правилност, като са посочили
основанията за направените заключения относно наличието на признаци,
характерни за имитация при изпълнението на подпис за издател в лицевата
част на процесния документ. Същевременно, мотивите за единичното
особеното мнение не се възприемат като убедителни и достатъчни за
разколебаване в правилността на заключението на мнозинството от
експертите.
Твърденията в жалбата, на които са основани оплакванията за
процесуални нарушения на окръжния съд, довели според страната до
непопълване на делото с доказателства, са в смисъл, че начинът на
изпълнение на подписа може да се дължи на заболяване на издателя – диабет
/който факт, според въззивника е новоузнат от него към датата на последното
съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд/. Оплакванията са
лишени от основание, тъй при изслушване заключението на повторната
съдебно – почеркова експертиза, експертът К. Х. М., отговорил на
уточняващи въпроси на съда и страните от името на целия състава на
експертизата, е посочил, че в изпълнението на подписа върху изследвания
документ има почеркови признаци на имитация, които не зависят от
медицинско състояние на лицето. Следователно фактът, по отношение на
4
който въззивникът твърди, че е новоузнат от него, е ирелевантен. Отделно от
това, експертизите са основани на сравнителен материал – подписи, положени
от наследодателя на ответницата в периода 2010г. – 2020г., който обхваща и
годината, в която би следвало да е съставена и подписана от издател ценната
книга за заповед – 2013г., а при промяна в почерка на наследодателя,
произтичащ от медицинско състояние, това би следвало да се отрази и върху
сравнителния материал.
След като въз основа на кредитирани заключения на три съдебно –
почеркови експертизи съдебният състав приема за безспорно установено, че
процесният запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
изпълнение в полза на ищеца, не е автентичен, респ. не е подписан от лицето,
посочено в него като издател, тази ценна книга на заповед не е породила
валидно менителнично задължение за С. Т. С., респ. за ответницата като
негов наследник по закон, за заплащане на сумата по ценната книга. По
изложените съображения предявеният по реда на чл. 422 ГПК специален
установителен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение, с което искът е
отхвърлен, следва се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК и предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата
4 800лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 26.04.2022г., постановено по т. д.
№ 103/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ш. С. Р., британски гражданин, роден на 12.10.1969г., да
заплати на С. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „Д. В.“ 33, ет.1, ап. 1,
сумата 4 800лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща
5
направените съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6