Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,
….11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 606
по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 27.02.2017г. на СРС, ГО, 37 състав по гр.д.№ 10374/2014г. е отхвърлен предявеният от ЗК ,,У.”АД срещу А.П.И. иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./
за
заплащане на сумата 7408.50 лв. – обезщетение за вреди, причинени на лек
автомобил ,,Тойота Рав 4”
с рег.№ В ******от ПТП, настъпило на автомагистрала Хемус, км.391+30 на
19.01.2013г. С решението ЗК ,,У.”АД
е осъдено да заплати на А.П.И. /АПИ/ сумата 700. 43 лв. – разноски по делото.
Решението е обжалвано с
въззивна жалба от ищеца ЗК ,,У.”АД,
с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът оспорва като
неправилен извода на първоинстанционния съд, че отговорността на АПИ във връзка
с поддръжката на автомагистралата не е свързана и обективно не може да бъде
свързана с отговорност за навлизане на животни на платното за движение. Излага,
че съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътища, задължение на АПИ е да
управлява републиканските пътища, а съгласно ал. 2, т. 4 от цитираната законова
разпоредба управлението на пътищата включва организиране и осъществяване защита
на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Поддържа,
че непоставянето на предпазна ограда, представляваща ,,пътна принадлежност” към процесния участък от
автомагистрала Хемус, е вследствие неизпълнение от страна на АПИ на вменените й
задължения по чл.29 от Закона за пътищата – да поддържа републиканските пътища
съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на
околната среда, и по чл.30, ал.1 от Закона за пътищата – да осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържа,
че е налице причинна връзка между поведението на АПИ и настъпилите вреди. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск-
Въззиваемата страна А.П.И. оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ.
да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение, с присъждане
на разноски.
При
извършена проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации.
Във връзка с доводите по въззивната жалба,
следва да се отбележи следното:
Съгласно чл.
213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./, с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
– до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. За да възникне регресното право по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл.49 ЗЗД, е необходимо наличието на
следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество
/ищец/; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
дружеството-ищец за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 3/
предпоставките по чл.49 ЗЗД – противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на
някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и
вредоносния резултат. Във всички случаи на непозволено увреждане вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на
ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК.
Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, с
който е прието, че от представения по делото протокол за ПТП № 1344242/19.01.2013г., преценен в съвкупност с показанията на
свидетеля Р.А.и заключението на СТЕ, безспорно се установява настъпването на
ПТП, причинените на МПС вреди, последица от ПТП, и неговият механизъм – на 19.01.2013г. лек автомобил
,,Тойота Рав 4” с рег.№ *******, се движи по автомагистрала ,,Хемус” с посока от гр.Варна към гр.Шумен, в
лява лента и при км. 391+30 водачът реализира ПТП с внезапно появило се диво
животно (вълк), като след сблъсъка с животното автомобилът се отклонява
вдясно и се удря в предпазната мантинела. Не се спори между страните, че между
ищеца ЗК ,,У.”АД и застрахования ,,БД А.”ЕООД е бил сключен валиден договор за застраховка ,,Каско” с предмет – лек автомобил ,,Тойота Рав 4” с рег.№ *******, както и че във
връзка с реализирания покрит по застраховката риск, застрахователят е заплатил
на третото лице за вредите, причинени от ПТП, застрахователно обезщетение в
размер на 6176 лв.
Спорният въпрос по делото е свързан с наличието на основанието по
чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника и по-конкретно - с наличието
на противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на
ответника, последица от което да са причинените на застрахованото имущество
щети. Съгласно
чл.
3, ал. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/,
автомагистралите са републикански пътища, които осигуряват транспортни връзки
от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а съгласно чл.3, ал. 7 ЗП, автомагистралите са национални
обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни
превозни средства с високи скорости и притежават точно определени в закона
характеристики, една от които е предпазната телена
ограда /чл.
3, ал. 7, т. 6 ЗП/. Републиканските пътища са изключителна държавна
собственост /чл.
8, ал. 2 ЗП/, като се управляват от А.П.И. /чл.
19, ал. 1, т. 1 ЗП/. Управлението, съгласно чл.19, ал.
2, т. 3 и т.
4 включва: организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата /т. 3/ и организиране и осъществяване защитата на
пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя /т. 4/. Съгласно § 1 от ДП
на ЗП – предпазната ограда
е "пътна принадлежност" по смисъла на посочения закон. Според чл.2.1 от представените
по делото Технически правила за приложение и техническа документация за огради (предпазни
мрежи) за автомагистрали, предпазни мрежи по автомагистрали се
поставят задължително в следните случаи: когато
автомагистралата преминава в близост до гори и горски масиви, обитавани от диви
животни, в близост до пасища и обработваеми селскостопански земи и в близост до
населени места, както и при доказани статистически данни повече от едно ПТП на
1 км. участък, предизвикано от пресичане на домашни или диви животни,
независимо от съществуването или не на горните условия. Съгласно чл.3.2 от
Техническите правила за приложение и техническа документация за огради (предпазни
мрежи) за автомагистрали, при мостови съоръжения предпазната
мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата,
насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава
отворен.
Ответникът А.П.И., в депозирания от него
отговор на исковата молба, е оспорил твърдяното от ищеца наличие на причинно-следствена
връзка между претърпените от ищеца вреди и противоправно бездействие на
служители на ответника. При така направеното оспорване в срока по чл.131 ГПК, в
тежест на ищеца ЗК ,,У.”АД
е било да проведе главно доказване по отношение на правопораждащите вземането
му факти, което за да постигне целта си – формиране на сигурно убеждение у съда
в надлежното им осъществяване, следва да бъде пълно. В тази връзка първоинстанционният
съд изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже обстоятелството,
че причина за ПТП е внезапно изскочило на пътя животно на място, където следва
да има оградна мрежа, която да отделя пътя от околното пространство. Съгласно
представените по делото Технически правила за предпазни огради за
автомагистрали, предпазни огради се поставят в определени участъци на
автомагистралата, а не по цялото продължение на трасето й. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че неизпълнение на задължението по чл.19, ал.1
и чл.30, ал.1 ЗП от служители на ответника би било налице само в хипотезата на
неподдържана в изправност поставена предпазна ограда или непоставянето на
такава на място, където това е било задължително. В настоящия случай, при направеното в срока по
чл. 131 ГПК изрично възражение, ищецът,
чиято е била доказателствената тежест, не е установил в процесния пътен
участък, където е настъпило ПТП на 19.01.2013г., да е имало поставена предпазна
ограда, с нарушена цялост, или да е било необходимо поставянето на такава. За
да бъде реализирано право на обезщетение по предявената претенция, вредоносният
резултат следва да е произтекъл от противоправното бездействие на лице,
ангажиращо отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, каквото в случая не е
доказано и следва да се приеме наличието на случайно събитие. Ето защо предявеният
иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр.
с чл.49 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Поради съвпадането на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора
на въззиваемата страна-ответник следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на 100лв.
/юрисконсултско
възнаграждение/.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 27.02.2017г. на СРС, ГО, 37 състав по гр.д.№ 10374/2014г.
ОСЪЖДА ЗК ,,У.”АД, ЕИК *******, да заплати на А.П.И. на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски за въззивното производство /юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.