Р Е
Ш Е Н
И Е №230
гр. ВРАЦА, 26.07.2017
г. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
гражданско
отделение в
публичното заседание на 13.07.2017 г. в състав:
Председател: Мария Аджемова
Членове:
в присъствието на:
прокурора Параскева Кръстева секретар Ирена Митова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
гр.
дело N` 275 по
описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
С вх. №
4132/26.05.17 г. в окръжен съд гр. Враца е постъпила искова молба от М.Ц.М.-П.
с ЕГН ********** *** срещу Прокуратурата на Република България /ПРБ/, в която
ищцата излага следните обстоятелства: На 01.12.2006 г. с постановление на
Районна прокуратура гр. Бяла Слатина било образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител по прокурорска преписка № 1430/2005 г. на Районна
прокуратура гр. Бяла Слатина /ДП № 771/2006 г./за престъпление по чл.209 ал. 1
от НК. Във вр. с тази преписка ищцата била привлечена
като обвиняема в производството с постановление от 07.08.2008 г. на разследващ
полицай Р. Макавеева при РПУ гр. Бяла Слатина за престъпление по чл. 212 ал. 1
от НК. В хода на разследването били
извършени редица процесуално-следствени действия, като на 13.08.2008 г.
разследването било предявено на ищцата М.. С обвинителен акт от 12.09.2008 г. делото било
внесено за разглеждане в Районен съд гр. Бяла Слатина. С разпореждане по НОХД №
388/2008 г от 11.11.2008 г. на съдията докладчик същото било върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила. След връщане на досъдебното
производство за допълнително разследване, с постановление на разследващ полицай
от 29.06.2009г. ищцата отново била привлечена като обвиняема за престъпление по
чл. 212 ал. 1 от НК. Разследването отново й било предявено с протокол от 09.07.2009 г. След изпълнение
указанията на съда, с нов обвинителен акт от 12.08.09 г. делото отново било
внесено за разглеждане от Районен съд гр. Бяла Слатина. С разпореждане на съда от 18.08.2009 г. делото - НОХД № 378/2009 г. отново
било върнато за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Поради
направени самоотводи от прокурорите от Районна
прокуратура гр. Бяла Слатина с две постановления от 14.07.2010 г. и 22.07.10 г.
прокурор от Окръжна прокуратура гр. Враца приел самоотводите
и изпратил досъдебното производство на Районна прокуратура гр. Мездра по
компетентност, за продължаване разследването по случая. С постановление от
02.08.2010 г. прокурор от Районна прокуратура гр. Мездра върнал делото на
разследващ орган от РУП Бяла Слатина за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения. На 16.09.2010
г. разследването по делото отново било предявено на ищцата. На 30.09.2010 г.
бил внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Мездра в Районен съд гр.
Бяла Слатина, по който се образувано НОХД № 512/2010 г. на Районен съд гр. Бяла
Слатина. С разпореждане
от 05.10.2010 г. съдията - докладчик по делото прекратил съдебното производство
и върнал делото на Районна прокуратура гр. Мездра за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения. След това делото срещу ищцата отново било внесено в
Районен съд гр. Бяла Слатина, като се образувало НОХД № 655/2010 г. Същото било
прекратено, тъй като в Районен съд гр. Бяла Слатина нямало съд. състави за
разглеждане на делото поради самоотводи на съдиите. С определение № 15 от 01.02.2011 г. ВКС изпратил НОХД № 655/2010 г. за
разглеждане в Районен съд гр. Плевен. В Районен съд гр. Плевен делото било
образувано като НОХД № 323/2011 г. С разпореждане № 858 от 09.02.2011 г.
съдията - докладчик по делото прекратил съдебното производство поради допуснати
съществени процесуални нарушения и върнал делото на Районна прокуратура гр.
Мездра. След извършено
допълнително разследване досъдебното производство отново било предявено на
ищцата на 08.04.2011 г. След това, районна прокуратура гр. Мездра внесла делото в Районен съд гр.
Плевен с обвинителен акт от 10.05.2011 г., било образувано НОХД № 1287/2011 г.
С разпореждане от 19.05.11 г. съдията докладчик насрочил разглеждане на делото в открито съдебно
заседание. В периода от
23.06.2011 г. до 23.05.2012 г. били проведени шест съдебни заседания, на които
се събирали доказателства.
На 23.05.12 г.
районен съд гр. Плевен постановил присъда по НОХД 1287/11 г., с която ищцата
била призната за невинна по повдигнатото й от прокуратурата обвинение по чл.
212, ал. 1 от НК и била изцяло оправдана. Присъдата не била обжалвана или протестирана и влязла в законна сила на 07.06.12 г.
Според ищцата е налице основание за отговорност на ответника на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
В резултат на неоснователното обвинение за извършване на престъпление от
общ характер, според ищцата били накърнени името и
авторитетът й в обществото като човек и професионалист, същата упражнявала
адвокатска професия, за продължителен период от време - около четири години.
Наложило й се да отделя значително време
за участие в наказателния процес и организиране на защитата си. Обвиненията
срещу нея получили публична известност, тъй като населеното място в което
живеела и работела е малко и много нейни приятели и клиенти били сериозно
разколебани в доброто си отношение. Много от клиентите й се отказали от нейните
услуги поради обстоятелството, че е подсъдима в наказателно производство.
Ищцата твърди, че се притеснявала да излиза от къщи. Станала асоциална,
раздразнителна към околните, недоверчива. Не се хранела, не спяла, живеела в
постоянен страх, била потисната. Това се отрази както на психиката, така и на
здравето й. Всяко призоваване в полицията и в съда й носело дискомфорт
и било свързано с разходи по пътуването. Ищцата се притеснявала да не загуби
работата си, тъй като работела като адвокат към Врачанската адвокатска колегия,
а адв. професия не може да се извършва от осъдени
лица. Дъщеря й била студентка и ищцата се страхувала, че няма да може да я
издържа. Воденото наказателно производство я злепоставило сред магистратите във
района на окръжен съд гр. Враца и гр. Плевен.
Ищцата намира,
че описаните й негативни преживявания са в резултат на неправилните действия на
разследващите органи и прокуратурата по привличането й към наказателна
отговорност. Претендира ответникът да й заплати обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., заедно със законната лихва върху
тази сума считано от деня на влизане в сила на оправдателната присъда на
07.06.12 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и съд. разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната
прокуратура на РБ, чрез окръжна прокуратура гр. Враца, е представила отговор, с
който не оспорва подробно изложените в исковата молба обстоятелства относно
воденото срещу ищцата наказателно производство, както и постановената
оправдателна присъда от районен съд гр. Плевен, влязла в законна сила, а също и
заявената правна квалификация на претенцията. Въпреки това, според ответната
ПРБ предявеният осъдителен иск е неоснователен, тъй като ищцата не била
доказала претърпените от нея неимуществени вреди, връзката им с обвинението за
престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, както и техния размер. Ответникът намира,
че размерът на предявения иск е завишен и не съответства на критериите за
справедливост и практиката на съдилищата. Освен това спрямо ищцата не били
извършени от страна на прокуратурата действия, които са извън правнорегламентираните, а за продължителността на воденото наказателно
производство влияние оказали и депозираните самоотводи
на магистрати - прокурори и съдии. Следвало да се съобрази и факта, че спрямо
ищцата не били налагани мерки за неотклонение и мерки за процесуална принуда. В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и допълнителен отговор от ответната ПРБ, в
която тя прави възражение по чл. 111, б. "в" от ЗЗД за това, че претендираните от ищцата лихви са частично погасени по
давност за периода от 07.06.12 г. /влизане в сила на оправдателната присъда/ до
26.05.14 г., тъй като искът е предявен на 26.05.17 г.
Окръжен съд
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на
чл. 235 от ГПК и прецени доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приетите
като доказателства по делото н. о. х. д. № 1287/11 г. на районен съд гр. Плевен
и приложените към същото досъдебни производства, наказателни дела на районен
съд гр. Бяла Слатина, гр. Враца, окръжен съд гр. Враца и гр. Плевен, както и н.
ч. х. д. на ВКС № 27/2011 г. се установява безспорно следното: С постановление
от 07.08.08 г. на разследващ полицай при РПУ гр. Бяла Слатина Р. Макавеева по
ДП № 1631/06 г. по описа на същото РПУ, ищцата М.Ц.М. е привлечена като обвиняем за престъпление по
чл. 212, ал. 1 от НК - документна измама, стр. 117 от приложеното ДП. След
извършване на процесуално следствени действия, разследването е предявено на
ищцата с протокол от 13.08.08 г. на стр.125 от същото ДП. С обвинителен акт от
12.09.08 г. делото е внесено за разглеждане в районен съд гр. Бяла Слатина и е
образувано н. о. х. д. № 388/08 г. С разпореждане от 11.11.08 г. съдията
докладчик по делото е върнал също на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения. След изпълнение указанията на съда за
допълнително разследване, с постановление на разследващия полицай от 29.06.09
г. ищцата отново е привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл.
212, ал. 1 от НК, разследването й е предявено на 09.07.09 г. С нов обвинителен
акт от 12.08.09 г. делото е внесено за разглеждане в районен съд гр. Бяла
Слатина, образувано е приложеното н.о.х.д. № 378/09 г. по описа на РС гр. Бяла
Слатина. С разпореждане на съдия докладчик Ш.от 18.08.08 г. делото отново е
върнато за отстраняване на допуснати процесуално нарушение - не е изпълнено
указанието на съда да се разяснят правата на всички наследници на пострадало
лице. Поради самоотводи на прокурори от РП гр. Бяла
Слатина, окръжна прокуратура гр. Враца е изпратила делото на РП гр. Мездра,
която с постановление от 02.08.10 г. на прокурор Евтим Евтимов по ДП № 355/10 г. е върнал делото на
разследващ полицай от РПУ гр. Бяла Слатина за отстраняване на допуснатите
процесуални нарушения. След отстраняването им, на 16.09.10 г. по ДП № 1631/06
г. на РУП гр. Бяла Слатина разследването отново е предявено на ищцата. На
30.09.10 г. е внесен обвинителен акт изготвен от РП гр. Мездра, по който е
образувано приложеното н. о. х. д. № 512/10 г. на районен съд гр. Бяла Слатина.
С разпореждане от 05.10.10 г. съдията докладчик отново е върнал делото на РП
гр. Мездра за отстраняване допуснати процесуални нарушения свързани с
нарушаване правото на защита на обвиняемата ищца. Делото отново е върнато на
Районен съд гр. Бяла Слатина, образувано под № 655/10., като поради самоотводи на съдиите е прекратено. С определение № 15/01.02.11
г. на ВКС по приложеното н. ч. х. д № 27/11 г. делото е изпратено за разглеждане
на районен съд гр. Плевен, където е образувано н.о.х.д. № 323/11 г., по което с
разп. от 09.02.11 г. съдията докладчик за пореден път
е прекратил производството поради допуснати съществени процесуални нарушения и
е изпратил делото на РП гр. Мездра. След допълнително разследване, производството
отново е предявено на ищцата на 08.04.11 г. Отново е изготвен обвинителен акт от
РП гр. Мездра от 10.05.11 г. и делото е внесено в районен съд гр. Плевен,
където е образувано н.о х. д. № 1287/11 г. С разп. от
19.05.11 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. В
периода от 23.06.11 г. до 23.05.12 г. по делото са проведени шест открити
съдебни заседания, на които ищцата е присъствала в качеството си на подсъдима,
като по делото за извършвани редица процесуално следствени действия.
Наказателно дело № 1287/12 г. на районен съд гр. Плевен приключва с присъда №
185/23.05.12 г., с която ищцата М.М.П. е призната за
невинна по обвинението, за което е предадена на съд - чл. 212, ал. 1 от НК и е
оправдана поради недоказаност на повдигнатото от прокуратурата обвинение за
това, че в средата на м. септември 2001 г. в гр. Бяла Слатина, обл. гр. Враца чрез използване на преправен документ -
пълномощно № 347/04.09.01 г. на община село Борован, да е получила без правно
основание, с намерение противозаконно да присвои чуждо движими имущество, а именно 9 959 бр.
поименни компенсаторни бонове на стойност 1 693.03 лв., издадени на името на Мато Димитров Еленски, за замяна на 15 683 дка зем. земя в землището на село Борован, обл.
гр. Враца собственост на Гриша Николов Босашки от жр. Враца, придобити с договори за продажба по нот. актове № 21/98 г. и № 51/98 г. и двата на съдия по
вписванията гр. Бяла Слатина. Присъдата е влязла в законна сила на 07.06.12 г.,
тъй като не е била обжалвана или протестирана.
В проведеното
на 13.07.17 г. открито съдебно заседание са разпитани двама свидетели доведени
от ищцата. Свидетелят Калин Неков твърди, че познава
ищцата повече от 30 години, още когато той бил началник цех, а тя отговорник по
качеството. След това тя завършила висше образование е започнала да работи като
адвокат в гр. Бяла Слатина. Били близки приятели.Свидетелят знае за воденото
срещу нея наказателно преследване, но ищцата не споделяла подробности в тази
връзка, тъй като според свидетеля изпитвала срам и неудобство, а освен това
била затворена по-характер. Според свидетеля, наказателното преследване нанесло
на ищцата психическа травма, тъй като тя била млад адвокат в гр.Бяла Слатина
имала амбиция да се утвърди и да има клиенти. Воденото наказателно преследване
според свидетеля пречело на ищцата да се реализира пълноценно професионално и
накърнявало професионалното й достойнство. Свидетелят не посочва какви
обективни обстоятелства от живота на ищцата са го навели на тези съждения,
освен това, че ищцата била тревожна и подтисната. Свидетелят твърди, че ищцата
се оплаквала от главоболие и физически била неразположена, пиела лекарства за
главоболие. Свидетелят предполага, че тази й страдания се дължат на воденото
наказателно преследване срещу нея. Твърди също, че имало период, в който имало
отлив от клиенти на ищцата, но той не е категоричен, че това е във вр. с воденото срещу нея наказателно преследване, а не се
дължи на други причина, например конюнктурата в страната.Според свидетеля,
ищцата имала и финансови затруднения, тъй като той знаел, че тя теглела заеми. Сега
кариерата й като адвокат била успешна, имала клиенти. Свидетелят присъствал
един път на разговор в кафене пред кантората на ищцата, в който се обсъждало от
нейни колеги, че срещу нея се води наказателно преследване, но според свидетеля
не се знаело какво е обвинението срещу ищцата. По време на местните избори,
имало вероятност ищцата да бъде предложена за общински съветник от партия
"Свободни демократи", но тя се отказала. Свидетелят предполага, че
причина за този отказ е воденото наказателно преследване срещу нея. Ищцата М.
била затворен човек, споделяла, че има проблеми, но не посочвала подробности.
От разпита на
свидетеля Христо Нинарски, който също твърди, че е в
близки приятелски отношения с ищцата, се установява, че по време на водене на
наказателното преследване срещу нея тя било видимо притеснена, мълчалива,
разсеяна. Ищцата не споделяла, но свидетелят предполага, че това й състояние е
свързано с воденото наказателно производство. Според свидетеля, ищцата имала
финансови затруднения по време на водене на нак.
производство, като тя му казала, че дъщеря й трябвало да завърши средното си
образование в гр. София, за да я издържат нейни приятели. В град Бяла Слатина
се коментирало, че паднала клиентелата на ищцата, но свидетелят твърди той не е
забелязал промяна в работата на ищцата. И по време на водене на нак. прозводство и сега, тя имала
проблеми с клиентите, като към момента подобрението било минимално.
Окръжен съд
кредитира показанията на свидетелите, като намира, че същите са дадени
добросъвестно и са логични и еднопосочни.
Окръжен съд
кредитира и представения от адв. Б., процесуален
представител на ищцата, акт от 14.06.11 г. на Инспектората към ВСС за извършена
проверка по сигнал № Ж-02-7/25.03.11 г. на Прокурор от РП гр. Мездра, който се
съдържа като информация в Интернет и в този смисъл е общодостъпен, доколкото
общодостъпността на тази информация не е оспорена от ответната ПРБ.
При така
изложеното от фактическа страна окръжен съд направи следните правни изводи:
За основателността
на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже конкретно настъпилите за нея
неимуществени вреди, вследствие действията на ответника, както и пряката им
причинно-следствена връзка с тези действия.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ
исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.1, ал. 1
и чл.2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи -
юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури
без правосубектност. Доколкото Прокуратурата на Република България е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София /чл. 137 ЗСВ/, по делото е
налице пасивна легитимация на ответника.
В настоящия случай
от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищцата е било
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл. 212, ал. 1 НК, като съответната
районна прокуратура четири пъти е изготвяла обвинителни актове срещу ищцата и
делото е било внасяно за разглеждане в районен съд, както подробно се посочи
по-горе, като с разпореждания на съдия докладчик по делото същото е връщано за
отстранявани допуснати от прокуратурата процесуални нарушения, с постановления
на разследващия полицай ищцата многократно е била привличана като обвиняем и й
било предявявано разследването. Едва последния изготвен обв.
акт от 10.05.11 г. е внесен от съда за разглеждане в открито съдебно заседание
по н. о. х. д. № 1287/11 г. на районен съд гр. Плевен и след проведени шест
открити съдебни заседания делото е приключила с постановена от съда влязла в
законна сила оправдателна присъда. Това е достатъчно, за да се приеме, че
обвинението е незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността
на държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да
бъде ангажирана отговорността на държавата, в лицето на неин орган -
Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер
и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на
наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление), дали процесуално-следствените действия са били извършени в
съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредата - в този смисъл т. 3 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Следва да се
отбележи, че едно висящо наказателно производство винаги води до негативни
преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното
обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В
този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът до какъв
размер същата следва да бъде уважена, на който въпрос може да се отговори, след
като бъде установено конкретно какви са неимуществените вреди, причинени на
ищцата.
Показанията и на
двамата разпитани по делото свидетели са еднопосочни за това, че след като й
било повдигнато обвинение, у ищцата настъпила промяна в негативен аспект. М.М. изглеждала притеснена, подтисната, мълчалива, изпитвала
физически дискомфорт и главоболие. И двамата
свидетели сочат, че констатираната у ищцата негативна промяна била в резултат
на привличането й като обвиняемо лице по образуваното наказателно производство,
поради което може да се приеме, че наличието на причинна връзка между
действията на ответника и причинените на М.М.
неимуществени вреди е доказана по делото.
Съдът приема, че
безспорно доказаните по делото негативни психически преживявания, които е
понесла ищцата, са в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с
повдигнатото й незаконно обвинение. Настоящият съдебен състав намира, че всяко
образуване на едно наказателно производство и повдигане на обвинение срещу конкретно
лице предизвиква състояние на стрес, притеснения, тревожност и напрегнаст,
както и негативна обществена реакция спрямо обвиняемия. Установи
се безспорно, че такива отрицателни
емоции, които да са резултат от повдигнатото обвинение и
воденото като цяло наказателно преследване, ищцата е преживявала, поради което се
доказа причиняването на конкретни неимуществени вреди. Не се доказа обаче тези
негативни емоции и отрицателни преживявания да са с по-висок интензитет и сила
от обичайните и житейски предвидимите психически страдания при
повдигане на едно обвинение, за които съдът достигна до извода, че са налице.
Изложеното
обосновава единствено решаващите мотиви на състава при определяне размера на
търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост
по чл. 52 ЗЗД, но не противостои на възможността такова да бъде присъдено,
доколкото искът се явява основателен.
При извършване на
преценка за справедливия размер на обезщетение следва да се вземат предвид още
продължителността на воденото срещу ищцата наказателно производство,
извършваните процесуално-следствени действия, взетите по отношение на нея мерки
за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. В случая като начален
момент за продължителността на наказателното производство следва да се вземе
предвид датата, на която М.М. е привлечена като обвиняем, а не датата на
образуването на съответното досъдебно производство, тъй като от момента на
привличането за нея е било възможно да има каквито и да било негативни последици,
имащи характер на неимуществени вреди. В този смисъл е практиката на ЕСПЧ.
Установи се, че първоначалното привличане на ищцата в качеството й на обвиняем
е на 07.08.08
г. г.,
като наказателното производство е приключило с влязъла в
сила оправдателна присъда на 07.06.12 г., тоест, по
отношение на М.М. производството е имало
продължителност около 3 години и 10 месеца. Срещу ищцата е било
повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл. 212, ал. 1 НК, като съответната
районна прокуратура четири пъти е изготвяла обвинителни актове срещу ищцата и
делото е било внасяно за разглеждане в районен съд, както подробно се посочи
по-горе, като с разпореждания на съдия докладчик по делото същото е връщано за
отстранявани допуснати от прокуратурата процесуални нарушения, с постановления
на разследващия полицай ищцата многократно е била привличана като обвиняем и й
било предявявано разследването. Едва последния изготвен обв.
акт от 10.05.11 г. е внесен от съда за разглеждане в открито съдебно заседание по
н. о. х. д. № 1287/11 г. на районен съд гр. Плевен и след проведени шест
открити съдебни заседания, на които ищцата се е явявала и извършени процесуално
следствени действия, делото е приключило с постановена от съда влязла в законна
сила оправдателна присъда.
Като част от
разсъжденията за определяне справедливия размер на обезщетението
следва да се съобразят изложените по-горе факти, че допуснатото от страна на
прокуратурата продължаване на разследването след първоначалното прекратяване, при
това многократно,
е възпрепятствала приключването на наказателното производство в по-кратки срокове.
Установеният
срок от 3 години и 10 месеца, по време на който ищцата е имала качеството
на обвиняем и подсъдим, е значителен и същият е завишен с оглед
разследваната квалификация на деянието, извършените процесуално-следствени действия /разпити,
изготвяне на експертизи, изискване на справки и т.н./ Фактът, че по делото е било привлечено като обвиняемо само 1 лице сам по себе си предполага
кратка
продължителност на наказателното преследване с оглед извършване на следствени действия спрямо това лице.
Не без значение за
определяне на справедливия размер на обезщетение са и фактите, че прокуратурата
е изготвила и внесла срещу ищцата 4 обвинителени акта в съда, като
наказателното преследване е приключило на неговата съдебна фаза. Освен това, ишцата е била привлечена като обвиняем за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода повече от пет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. За деянието, за което ищцата
е била привлечена като обвиняем /документна измама/, разпоредбата на
чл. 212,
ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от две до осем години.
Следва
да се съобрази още, че самоотводите на съдии и
прокурори по процесното нак.
преследване и воденето му в няколко съдебни района са довели до злепоставяне на
ищцата сред колегите й юристи. В подкрепа на този извод е и представения от
ищцата акт на инспектората към ВСС от 14.06.11 г. за извършена проверка по
сигнал на прокурор от РП гр. Мездра, а също и свидетелските показания на Калин Неков който твърди, че е присъствал на обсъждане в кафене в
гр. Бяла Слатина от колеги на ищцата на обстоятелства по воденото срещу нея нак. преследване.
Установи се също, че по време на
наказателното производство по отношение на ищцата не е била вземана мярка за
неотклонение.
Изложеното дава
основание да бъде обоснована тезата, че претендираното обезщетение в размер на 26 000 лв. за причинените
на ищцата неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява
лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици,
които да са извън обичайните за подобни случаи. Не се установи ищцата
да е променила начина си на живот или воденото наказателно преследване да е
довело за значително влошаване на здравето й. Също така по делото не бе
проведено от страна на ищцата пълно и главно доказване на посочения в исковата
молба факт, че наказателното преследване е накърнило професионалната й
реализация и обществения й живот, тъй като свидетелите не са категорични, че
отлива на клиенти на ищцата при осъществяване на адвокатската й професия е
свързан именно с наказателното преследване, също и че причина за отказа й да са
кандидатира на общински съветник е наказателното преследване. Безспорно изпитаните
и следващите се емоционални страдания и негативни чувства от факта на
обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото
и страха от евентуално осъждане по повдигнатото обвинение следва да бъдат
овъзмездени. Същото обаче трябва да бъде преценено според общоприетия критерий
за справедливост и на база анализа на събраните доказателства. Въз основа на
тях, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищцата неимуществени
вреди следва да се определи на 10 000 лева, като искът до пълния
предявен размер от 26 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Доколкото се
претендира и законна лихва върху сумата, тя също следва да бъде присъдена, като
началният й момент е от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 07.06.12 г. /арг. от т. 4 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС /. Но тъй
като по делото има направено в срок възражение от ответната ПРБ за погасяване
по давност на осн. чл. 111, б. "в" от ЗЗД
на вземането за лихви, за периода от 07.06.12 г. до 26.05.14 г., тъй като искът
е предявен на 26.05.17 г., което възражение окръжен съд намира за процесуално
допустимо и основателно по същество, претендираната
законна лихва следва да се присъди считано от 26.05.14 г. до окончателното
заплащане на присъдената сума. За периода от 07.06.12 г. до 26.05.14 г. като
погасена по давност претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата от 10 000 лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото
ответникът носи отговорност за заплащане на следващите се разноски и държавна
такса. Воденото производство не е безплатно, като съгласно чл. 9а ЗОДОВ за
делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен
по тарифата, приета от Министерския съвет. Съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна
такса е в размер на 10,00 лв., която е внесена от ищцата при образуване на
делото. Същата следва да й бъде присъдена пропорционално на уважената част от
иска, а именно сумата от 2,00 лв.
Направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се заплатят от ответната
ПРБ по
съразмерност с оглед на уважената част от
иска, но по делото не са представени доказателства за действително направени
такива от ищцата, при което разноски за адв.
възнаграждение не следва да й се присъждат.
Мотивиран от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: град София, бул. "Витоша" № *, да заплати на М.Ц.М.-П., ЕГН: **********
*** следните суми, а именно:
На основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 26.05.2014 г. до окончателното
погасяване, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 1 НК, за
което лицето е било оправдано с присъда № 185/23.05.12 г. по н. о. х. д. №
1287/2011 г. по
описа на районен съд гр. Плевен, вляза в законна сила на 07.06.12 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева като
неоснователен и недоказан; както ОТХВЪРЛЯ иска и в частта, с който се
претендира заплащане за законна лихва върху сумата 10 000 лв. за периода от
07.06.12 г. до 26.05.14 г.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 2 лв. лв., представляваща направени в прозиводството
разноски за заплатена държавна такса, изчислена по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред САС в срок
от две седмици от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ..............................