Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 3754/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от “К.”
ООД, *** срещу З. “А.Б.” АД, *** иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за
заплащане на сумата от 6 123, 11, претендирана като неизплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Пълно Каско – Валутна
клауза”, обективиран в застрахователна полица № 17 –
0300/039/0005076/20.09.2017г., със срок на действие от 25.09.2017г. до 24.09.2018г.,
в резултат на настъпило на 02.06.2018г. застрахователно събитие на платен
охраняем паркинг в гр. Варна, “Фестивален компелкс”, при което е противозаконно
отнета камера за нощно виждане, вградена в лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел “S 400“, рег. № ******, собственост на лизингодателя
„А.Л.Б.“ АД, клон Варна и предоставена за ползване на лизингополучателя “К.” ООД по силата на договор за оперативен лизинг №
8629/13.09.2017г.
Претендират се и
направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба ищецът “К.” ООД твърди, че по силата на
сключен договор за оперативен лизинг № 8629/13.09.2017г., в качеството на
лизингополучател ползва лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “S 400“, рег. № ******, собственост на лизингодателя
„А.Л.Б.“ АД, клон Варна, застрахован по договор за
застраховка “Пълно Каско – Валутна клауза”, обективиран в застрахователна
полица № 17 – 0300/039/0005076/20.09.2017г., със срок на действие от 25.09.2017г.
до 24.09.2018г., сключен между страните по делото.
Поддържа се, че
в срока на действие на застрахователния договор, на 02.06.2018г. е реализирано
застрахователно събитие – “кражба” на платен охраняем паркинг в гр. Варна,
“Фестивален компелкс”, при което противозаконно е отнета камера за нощно
виждане, вградена в предоставения за ползване и застраховн лек автомобил марка
Мерцедес”, модел “S 400“, рег. № ******.
За настъпилото застрахователно събитие
застрахованият – лизингополучател “К.” ООД,
е уведомил застрахователя за настъпилото събитие на 04.06.2018г., който е
образувал преписка по щета № 0300/18/777/503942, по която е постановил отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение за отнетата камера за нощно виждане.
В отказа, застрахователят се е позовал на
изключението на чл. 15.1 от Общите условия, неразделна част от застрахователния
договор. Посочената разпоредба предвижда, че З. “А.Б.” АД има право да откаже изплащане на засстрахователно обезщетение
в случай на щети от кражба на колела /вкл. джанти, гуми и тасове/, както и на
други отделящи се /демонтируеми/ части, възли, детайли и агрегати на ППС /вкл.,
но не само катализатори, стелки, щори и др. подобни, както и части от
изпускателната уредба на ППС/.
Застрахованият
счита, че не е налице соченото основание, даващо право на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като камерата за нощно
виждане е вградена в застрахования автомобил и защитена от отделяне, чрез
специална стойка.
Въпрки отказа на
застрахователя, застрахованият е заплатил сумата от 6 123, 11 лв.,
представляваща стойността на противозаконно отнетата вещ и в съответствие с чл.
96 от ОУ, следва да му бъде възстановена под формата на застрахователно
обезщетение.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. “А.Б.” АД признава,
че е сключил с „А.Л.Б.“
АД, клон Варна договор за имуществена застраховка, явяващ се собственик и лизингодател на лек автомобил марка
“Мерцедес”, модел “S 400“, рег. № ******, че в срока на
действието му, е настъпило застрахователно събитие – кражба на дистроник, камера за нощно виждане, увреждане на предна
декоративна решетка и стойка на дистроника, за което
застрахователят е уведомен и е извършил оглед на вещта.
Застрахователят е отказал изплащане
стойността на камерата за нощно виждане, позовавайки се на изключението,
предвидено в чл. 16.1 от Раздел V, „Общи изключения“
от Общите условия, предвиждащо, че застраховката не покрива кражба или липса на
колела /вкл. джанти, гуми и тасове/, както и на други отделящи
се /демонтируеми/ части, възли, детайли и агрегати на ППС /вкл., но не само
катализатори, стелки, щори и др. подобни, както и части от изпускателната
уредба на ППС/.
В конкретния
случай, камерата за нощно виждане е детайл, допълнително монтиран като
опционално оборудане, близо до стойката на регистрационния номер, който не е
част от фабричното оборудване на застрахования автомобил и може да бъде отстранена
без използване на специални технически средства, без проникване в купето и без
липсата му да се отразява на нормалното му функциониране.
Въз основа на
изложеното се настоява за отхвърляне на претенцията, евентуално за присъждане
на обезщетение в размер на стойността срещу която вместо застрахованото
имущество се закупи друго от същия вид и качество, но по средни пазарни цени
към момента на реализиране на застрахователното събитие.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не са спорни между страните следните релевантни за
делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени
средства:
Ищецът “К.” ООД има качество на лизингополучател,
ползващ срещу възнаграждение лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “S 400“, рег. № ******
за срок от 4 години по договор за
оперативен лизинг № 8629/13.09.2017г., сключен с „А.Л.Б.” АД, клон Варна
/л. 20/.
Със сключване на договора, лизингополучателят е поел задължение наред с лизинговите
вноски, да заплаща и разходите за застраховки „Каско” и „Гражданска
отговорност” за целия срок на договора /чл. 3.6/.
Уговорено е връщането на връщането на вещта
да се извърши в срок от два работни дни от изтичане на лизинговия срок, респ.
прекратяването или развалянето му /чл. 16/.
Ищецът – лизингополучател
по договор за оперативен лизинг обосновава правото да получи застрахователно
обезщетение, в качеството си на застрахован по договор за застраховка „Каско –
Валутна клауза”, обективиран в застрахователна полица № 17 –
0300/039/0005076/20.09.2017г., със срок на действие от 25.09.2017г. до 24.09.2018г.
относно предоставения за ползване автомобил за настъпило в периода на
застрахователно покритие на
02.06.2018г. застрахователно събитие – “кражба” на платен
охраняем паркинг в гр. Варна, “Фестивален компелкс”, при което противозаконно е
отнета камера за нощно виждане.
Безспорно е
между страните, че на посочената дата на платен паркин до Фестивалния комплекс
Варна, застрахованият автомобил е открит с липса на дисктроник, камера за нощно
виждане, дюза за миене на камерата, увредена термо камера, декоративна решетка,
маркуч за умивателя и стойка за дистроника, увредена броня и облицовка предна
/л. 26, л. 41/.
За настъпилите
увреждания застрахователят е уведомен от лизингополучателя на 04.06.2018г. /л.
26/.
Безспорно е още,
че ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение за липсващия
детайл камера за нощно виждане /л. 27/, позовавайки се на т. 16.1 “Общи
изключения” от Общите условия, погрешно посочено, като т. 15. 1, според която застрахователят
не изплаща обезщетение за щети в случай на кражба на колела /вкл. джанти, гуми
и тасове/, както и на други отделящи се /демонтируеми/ части, възли, детайли и
агрегати на ППС /вкл., но не само катализатори, стелки, щори и др. подобни,
както и части от изпускателната уредба на ППС/.
От неоспореното
заключение на допусната СТЕ, кредитира от съда и от проведения разпит на
експерта в съдебно заседание, се установява, че камерата за нощно виждане
представлява фабрично вградено от производителя на автомобила оборудване, монтирано в предната част на МПС. Камерата е
отнета без помощта на инструменти, чрез разбиване на пластмасовата стойка, към
която камерата е прикрепена, разрушвавайки и декоративната решетка.
Стойността,
необходима за закупуване на същата камера към деня на отнемането й, възлиза на
6 123, 11 лв., каквато е и цената, на която лизингополучателят е закупил
посоченото оборудване /л. 29/.
Спорен между
страните е въпросът съставлява ли покрит от застрахователя риск кражбата на
камера за нощно виждане, която е фабрично вградена в застрахования автомобил.
Разпоредбата на
която застрахователят се позовава следва да намери приложение единствено и само
в случаите, в които след сключване на застрахователния договор, допълнително са
монтирани отделящи се /демонтируеми/ части, възли, детайли и агрегати на ППС
/вкл., но не само катализатори, както и части от изпускателната уредба на ППС/,
респ. са поставени стелки, щори и др. подобни.
В случая, от
една страна камерата за нощно виждане е фабрично вградено оборудване в
застрахованата вещ от производителя на автомобила, което е съществувало и към
деня на сключване на имуществената застраховка, а от друга, не представлява по
смисъла на т. 16.1 част, възел, детайл и агрегат на ППС, вкл. част от
изпускателната уредба на ППС. Обстоятелството, че фабрично вградената камера за
нощно виждане би могла да бъде демонтирана за извършване на ремонт, а след това
вградена отново, не променя извода на съда, защото автомобилът се състои от
множество детайли, които се сглобяват, така че да се превърнат във вещ, годна
за експлоатация. Да се приеме противното, означава, че за части, които са
демонтируеми, каквито са всички в един автомобил и те не са свързани напр. с
изпускателната уредба на ППС, застрахователят би отговарял, а за други – не,
което от своя страна би обезмислили имущественото застраховане.
Въз основа на
така събраните доказателства, съдът приема, че в периода на застрахователно
покритие по сключената застраховка
„Каско – Валутна клауза”, обективиран в
застрахователна полица № 17 – 0300/039/0005076/20.09.2017г., е настъпило
застрахователно събитие – кражба на камера за нощно виждане, за което
застрахователят отговоря.
Следователно
застрахователят дължи обезщетение в полза на застрахования в размер на стойността
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество.
Следващият въпрос на който съдът следва да
отговори е в полза на кое лице – лизингодател или лизингополучател, застрахователят дължи застрахователното
обезщетение.
С договора за оперативен лизинг лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за ползване вещ срещу възнаграждение /чл.
342, ал. 1 ТЗ/, а с договора за финансов лизинг лизингодателят
се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение /чл. 342, ал. 2 ТЗ/. И в двата случая лизингополучателят
има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД – да плаща
лизинговите вноски, да понесе всички разноски по ползването на лизинговата вещ,
по поддържането и текущия й ремонт и да върне вещта след изтичане срока на
договора /чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ/, като страните могат да уговорят и
допълнителни задължения по договора за лизинг, например прехвърляне на
собствеността върху лизинговия обект след изтичане на срока на договора. При оперативния лизинг рискът е за лизингодателя
- по аргумент за противното от чл. 343 ТЗ.
В представената
застрахователна полица е посочено, че собственик и застраховащ вещта е „А.Л.Б.” АД – Варна,
а лизингополучател, е „К.” ООД. Застрахователният
договор носи подписите на представител на застрахователя, на застрахования
/застраховащ/ „А.Л.Б.” АД – Варна и на лизингополучателя
„К.” ООД.
В раздел XX
от общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства, неразделна част от имуществената застраховка, е посочено, че
застрахован (застраховано лице) е лицето, чиито имуществени блага са предмет на
застрахователна защита по застрахователен договор, а застраховащ е лицето,
което е страна по застрахователния договор. Застраховащият може при условията
на застрахователния договор, да бъде и застрахован или трето ползващо се лице.
Застраховащият има всички задължения по договора за застраховка, а правото да
получи застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователно обезщетение принадлежи на
застрахованото лице, посочено в застрахователната полица.
Съгласно § 1, т. 1 ДР на КЗ, „застрахован” е
лицето, чиито имуществени/или неимуществени блага са предмет на застрахователна
защита по застрахователен договор, а „застраховащ” е лицето, което е страна по
застрахователния договор/. Застраховащият може при условията на
застрахователния договор да бъде и застрахован или трето ползващо се лице.
С разпоредбата на 384, ал. 2 КЗ, каквато
разпоредба липсва в КЗ /отм./, е предвидено, че лизингополучателят
има правата на застрахован и има право да получи обезщетение по застраховка на лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е платена от лизингополучател,
вкл. и когато в случаите, когато застрахователната премия е включена в
лизинговата цена при частични вреди, освен ако е уговорено вредите да бъдат
отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на
външен изпълнител /чл. 384, ал. 2, т. 1/. При кражба или тотална щета на
лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя.
В конкретния случай, застрахован и застраховащ
се явява лизингодателя, който е страна по
застрахователното правоотношение и собственик на лизинговата вещ, която е
предоставена за временно и възмездно ползване на лизингополучателя.
Обстоятелството, че застрахователната премия се заплаща от лицето, което ползва
лизинговата вещ, която е и застрахована, не променя извод на съда, защото
разходите за премиите по имуществената застраховка, е уговорено да са в тежест
на лизингополучателя по сключения договор за
оперативен лизинг. Полагането на подпис в договора за застраховка цели да
удостовери пред застрахователя, че през периода на застрахователно покритие „К.”
ООД ще ползва застрахованата вещ в качеството на лизингополучател.
Доколкото, ползването на застрахованата вещ,
не е предоставено по силата на договор за финансов лизинг, то не е и налице и
уредения в чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ случай на процесуална субституция, поради
което съдът приема, че материално-правно легитимиран да получи застрахователното
обезщетение е лизингодателят, действащ чрез принципала „А.Л.Б.” АД, а предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора с право на разноски
разполага ответната страна З. “А.Б.” АД, чиито
размер, според представнеите доказателства и списъка по чл. 80 ГПК, възлиза на
886 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.” ООД, *** срещу З. “А.Б.” АД, *** иск за заплащане на сумата от 6 123, 11 лв. /шест хиляди сто
двадесет и три лева и единадесет ст./, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Пълно Каско – Валутна
клауза”, обективиран в застрахователна полица № 17 –
0300/039/0005076/20.09.2017г., със срок на действие от 25.09.2017г. до 24.09.2018г.,
в резултат на настъпило на 02.06.2018г. застрахователно събитие на платен
охраняем паркинг в гр. Варна, “Фестивален компелкс”, при което е противозаконно
отнета камера за нощно виждане, вградена в лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел “S 400“, рег. № ******, собственост на лизингодателя
„А.Л.Б.“ АД, клон Варна и предоставена за ползване на лизингополучателя “К.” ООД по силата на договор за оперативен лизинг №
8629/13.09.2017г., на осн. чл. 405, ал. 1
ОСЪЖДА “К.” ООД, ***
ДА ЗАПЛАТИ на З. “А.Б.” АД, *** сумата от 886 лв. /осемстотин осемдесет и шест лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: