Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 28.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на шести юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 655/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.,
ул. „***“ №74, ет.1, ап.2, представлявано от управителя В.Г.В., чрез
пълномощника адв. Д.С. ***, против Електронен фиш Серия Г № 002876/07.03.2019
г., издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от Кодекс на
застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Релевираните
в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на ЕФ, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, поради което се иска отмяната на същия.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, не се явява законовия представител. Не се явява и
процесуалния представител, редовно призован. От последния по делото е постъпило
кратко становище по същество, с което се иска отмяна на ЕФ по съображенията
изложени в жалбата. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител. По делото не е представено и писмено становище относно
основателността на жалбата. Не се прави искане за разноски, нито възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и
като съобрази изложените в нея съображения и становището на въззивника,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Атакуваният ЕФ е съставен, за това че
на 07.03.2019 г., в 10,00 часа, в обл. Пазарджик, на АМ Тракия, км 69 в посока
гр. София, било засечено движение на товарен автомобил „О.М.“ с рег. № ***,
собственост на „***“ ЕООД гр. С.З., представлявано от управителя В.Г.В., което
било заснето с АТСС- Twin CAM с № *******, като било установено нарушение на Кодекса за
застраховането.
По този повод бил издаден процесния ЕФ. Последният бил връчен на 20.02.2020
г. на управителя на санкционираното дружество, видно от отбелязаното върху
екземпляра на ЕФ, приложен по делото на л.6. Жалбата против ЕФ е подадена от
надлежно упълномощено лице (л.5) чрез АНО до съда и била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 27.02.2020 г. )л.4), поради което е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш
пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено
доказателствено средство- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място при издаването на
обжалвания ЕФ са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния
закон. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на ЕФ липсва пълно и ясно
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е осъществено. Посочено е
единствено дата, час и място на извършване на нарушението, както и с какво МПС
е реализирано. Не става ясно обаче, какво точно е направило дружеството-жалбоподател,
за да е нарушило разпоредбите на КЗ, тоест не ясно е какво точно нарушение е
било извършено от същото, тъй като в описанието на нарушението е посочено само,
че е установено
нарушение на Кодекса на застраховането. Липсата на словесно описание на
нарушението ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като е
лишено от възможността да разбера какво нарушение се твърди, че е извършило и
от възможността правилно да организира защитата си. Посочването в диспозитивната част на ЕФ на нарушената норма, а именно
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ не може да санира допуснатото процесуално нарушение, тъй
като ЕФ следва да съдържа не само правна квалификация на извършеното нарушение,
но и словесна такава (посочване на всички факти, включени в състава на
вмененото нарушение), тъй като привлеченият към административнонаказателна
отговорност се брани не само срещу правото, но и срещу фактите и непосочването
им го лишава от възможността за адекватна защита.
На следващо място, така както е
съставен ЕФ не става достатъчно ясно дали субект на нарушението е ФЛ или ЮЛ.
Няма спор, че управляваното МПС е собственост на ЮЛ- „***“ ЕООД (виж Справка за
собственост и регистрация на МПС- л.9), чиито законен представител е
управителят В.Г.В., което се установява при справка в публичния Търговски
регистър. В неговата диспозитивна част, така както е оформен, става ясно че се
санкционира ФЛ при това с имуществена санкция, което е недопустимо, тъй като ФЛ
се санкционират с глоба. Вярно е, че е посочено, че ФЛ- В.В. е законен
представител на дружеството- собственик на процесното МПС, но никъде не е
посочено, че се санкционира именно ЮЛ- собственик, като се уведомява за
наложената глоба неговият законен представител. По този начин като е
санкционирал ФЛ с имуществена санкция наказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон.
Всичко това е достатъчно основание за
отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, поради допуснатите нарушения на
материалния закон.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на дружеството-жалбоподател, съдът намира, че същото е
своевременно направено, а именно в хода на съдебното производство, с надлежно
депозирана молба (л.18). Пълномощникът има право на такива разноски предвид
изхода на делото, а именно отмяна на НП по изложените по-горе съображения и
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.5), от който се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
управителят и законен представител на дружеството-жалбоподател е заплатил в
брой на адвокат Д.С. ***. При това положение ОДМВР Пазарджик, (органът издал ЕФ)
следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател
посочените по-горе съдебни разноски, като поради липса на своевременно надлежно
направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на
въззивника, липсва възможността за преценка от страна на съда за коригиране на
техния размер.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 002876/07.03.2019 г.,
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С.З., ул. „***“ №74, ет.1, ап.2, представлявано от управителя
В.Г.В., на основание чл.638 ал.4 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение
на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на ОСЪЖДА
ОД на МВР- Пазарджик да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., ул. „***“ №74, ет.1, ап.2, представлявано от
управителя В.Г.В., разноски в размер на 400 (четиристотин) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: