О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. В., …………….. година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА адм. д. № 2301/18 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ.
Образувано е по частна жалба от „Е. инвест“ ЕООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, срещу Заповед № ДК-10-СИР-19/12.07.2018 г. на Началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Североизточен район, с която е прекратено административното производство по жалба от „Е. инвест“ ЕООД срещу Разрешение за строеж № 391/13.12.2017 г., издадено от Главния архитект на Община А., област В. за строеж „Инсталиране на приемо-предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД VА 4255 А „“ в поземлен имот с идентификатор 37099.510.787.1 по КК и КР на с. К., общ. А., обл. В.“.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, тъй като собствената му вилна сграда и сградата, на която се предвижда инсталирането на станцията, имат общ покрив и подпокривно пространство. Оспорва и констатациите за подаване на жалбата до Началника на РДНСК след срока, като посочва, че дружеството не е упълномощавало лице за получаване на кореспонденция. Моли заповедта да бъде отменена и преписката да бъде върната на Началника на РДНСК – СИР за произнасяне по същество.
Ответната страна – Началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Североизточен район изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Заинтересованата страна Главен архитект на Община А. счита заповедта за правилна и съобразена с разпоредбата на чл. 149 от ЗУТ. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД не изразява становище по спора.
Съдът, след като се съобрази с изложените в частната жалба основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 215, ал. 4, вр. чл. 216, ал. 5, изр. трето от ЗУТ. Жалбоподател е адресатът на обжалваната заповед - лицето, подало оставената без разглеждане от административния орган жалба, поради което за него е налице правен интерес от обжалването.
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на обжалване в настоящото производство е Заповед № ДК-10-СИР-19/12.07.2018 г. на Началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Североизточен район.
Заповедта е издадена с правно основание чл. 216, ал. 5 от Закона за устройство на територията във връзка с подадена от „Е. инвест“ ЕООД жалба вх. № ВН-75-00-432/29.05.2018 г. срещу Разрешение за строеж № 391/13.12.2017 г.
Жалбата е оставена без разглеждане по същество като недопустима на две основания, изложени в мотивите на обжалваната заповед.
Първо, Началникът на РДНСК – СИР счита, че жалбата е подадена след срока по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, тъй като жалбоподателят е уведомен за издаденото разрешение за строеж на 30.04.2018 г. с писмо изх. № АК-347-00-313/23.04.2018 г., получено от Д. И.а, а жалбата е подадена на 29.05.2018 г.
Второ, според мотивите на обжалваната заповед, обектът, за който се отнася разрешението за строеж, е предвидено да се изгради в имот с идентификатор 37099.510.787 по КК и КР на с. К., и построената в този имот сграда с идентификатор 37099.510.787.1, собственост на К. И. С. и Й. К. С., а дружеството е собственик на съседен поземлен имот с идентификатор 37099.510.786 и построената в него вилна сграда с идентификатор 37099.510.786.1. Поради представените доказателства за изграждане на сградите на калкан, но в два различни имота и с различни класификатори, административният орган приема, че за „Е. инвест“ ЕООД не е налице правен интерес от обжалването, тъй като дружеството не попада в хипотезата на нито една от точките на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ.
По тези две съображения и при прилагане на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ административното производство по жалбата на дружеството е прекратено.
За проверка на твърденията на жалбоподателя за естеството на покрива като обща част е назначена съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице след като се запознае с административната преписка, след посещение на място, оглед на имотите и евентуални измервания, да отговори как са разположени вилните сгради в ПИ 37099.510.787 и ПИ 37099.510.786 спрямо общата граница между имотите; как е изградена покривната им конструкция – като обща или самостоятелна, ако са налице общи части на конструкцията или общи подпокривни пространства, същите да бъдат описани в заключението; къде точно (върху коя покривна конструкция и в кой ПИ) е инсталирана приемно-предавателната станция, предмет на разрешението за строеж.
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в открито съдебно
заседание, двете вилни сгради имат обща стена с дебелина 25 см, нямат собствен
за всяка ограждащ зид, и в конструктивно отношение представляват едно цяло, тъй
като имат обща ивична бетонова основа под средния зид, общ среден тухлен зид по
цялата височина, разположен на границата между имотите, стоманобетонови колони
по цялата височина на сградата, разположени в този зид, стоманобетонови греди
на всички нива, разположени в дебелината на средния зид и носещи елементи от
дървената покривна конструкция (попове и билна столица), които стъпват върху
този зид. Вещото лице е категорично, че между двете сгради няма фуга и
покривната конструкция е обща. Вече инсталираната приемно-предавателна станция
е разположена върху покривната конструкция на сградата, която е една в
конструктивно и в архитектурно отношение. В съдебното заседание вещото лице
пояснява, че липсата на собствен ограждащ зид за всяка от двете сгради и
липсата на фуга се установява освен от огледа, и от представения проект за узаконяване
от 2001 г., в който е отразен един общ зид. От огледа на място е установило, че
билото е разположено точно върху общия зид.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, Началник на РДНСК – Североизточен район, на когото съгласно чл. 216, ал. 2 от ЗУТ е възложен контролът за законосъобразност в частност на разрешенията за строеж. Съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ началникът на РДНСК прави проверка за допустимостта на жалбата преди да я разгледа по същество и в случай че тя е недопустима, прекратява производството с изрична заповед, каквато в случая е обжалваната заповед.
Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа подробно изложение на фактическите констатации и на правните изводи на решаващия орган, позволяващи осъществяването на съдебния контрол.
Конкретни твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в производството, засегнали правото на защита на жалбоподателя, не са изложени.
В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая, при решаване на въпроса относно правния интерес на жалбоподателя да обжалва разрешението за строеж, Началникът на РДНСК – СИР не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за тази преценка, а освен това не е обсъдил наличните в преписката доказателства относно сградите с оглед твърденията на жалбоподателя за обща покривна конструкция.
Както се установява от заключението на вещото лице, което се базира на проектите, представени при узаконяването на сградата в ПИ с идентификатор 37099.510.797, двете вилни сгради с идентификатори 37099.510.787.1 и 37099.510.786.1 представляват една сграда от архитектурна и конструктивна гледна точка. Сградата е била изградена незаконно, а впоследствие по искане на собствениците на ПИ пл. № 787 е издаден Акт за узаконяване № 19/18.10.2001 г. на Главния архитект на Община А. на основание чл. 226, ал. 1 от ЗУТ (отм.) във връзка с преписка за узаконяване по молба от 24.07.2001 г. и констативен нотариален акт от 2001 г. за триетажна жилищна сграда в неурегулиран поземлен имот пл. № 787 по плана на същата местност. Описаната в акта за узаконяване сграда е жилищна сграда на три етажа със ЗП 64 кв.м,, включително магазин, намиращи се в неурегулиран ПИ пл. № 787 в СО „Ч.П.“, землище с. К..
Що се отнася до ПИ пл. № 786, за изградената в него вилна сграда е издадено удостоверение за търпимост № 30/31.05.2006 г., в което сградата е описана като вилна сграда със ЗП 115 кв.м.
Независимо от отразяването на двете сгради в кадастъра като самостоятелни обекти с отделен идентификатор, начинът на отразяване на имоти в кадастъра няма вещноправно действие и не води до промяна в собствеността, а кадастралната карта няма правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие. Поради това представените в административната преписка за издаване на разрешението за строеж проекти към акта за узаконяване, от които се установява общата стена между двете части на сградата и общата покривна конструкция, е следвало да бъдат обсъдени с оглед на твърденията на жалбоподателя, че покривът е обща част, и да бъдат формирани съответните изводи във връзка с правния интерес на дружеството от обжалване на разрешението за строеж.
Съдът намира, че обжалваната заповед е необоснована и материално незаконосъобразна по следните съображения:
Изводът на административния орган за просрочие на подадената жалба е необоснован. От доказателствата в преписката се установява, че съобщение за издаденото разрешение на дружеството не е връчвано. В писмо изх. № АК-347-00-313/23.04.2018 г., от РО НСК – В. до дружеството във връзка с негова молба за проверка на законността на изграждането на мобилната станция, Началникът на РО НСК – В. е посочил обстоятелството, че за строежа е издадено разрешение № 391/13.12.2017 г. Това писмо е изпратено с обратна разписка и получено на 30.04.2018 г. от Д. И.а, откогато административният орган приема, че тече срокът на дружеството за обжалване на разрешението за строеж. Установяването на датата на надлежно уведомяване на заинтересованите страни е в тежест на административния орган. Съгласно чл. 18, ал. 1 от АПК, организациите се представляват пред административните органи по закон и по пълномощие по реда на ГПК. Чл. 141, ал. 2 от Търговския закон предвижда, че дружествата с ограничена отговорност се представляват от управителя. В производството не е установено Д. И.а да има качеството управител или пълномощник на дружеството, и това изрично е обявено от управителя Е.В. в молба от 29.06.2018 г. до административния орган. Предвид това съдът счита, че след като от страна на административния орган не са представени доказателства за качеството на Д. И.а като надлежен представител на дружеството, не може да бъде установена датата, на която до дружеството е достигнало съобщението за издаденото разрешение за строеж, и изводът за просрочие на жалбата е необоснован.
Обжалваното пред Началника на РДНСК – СИР разрешение за строеж е издадено по искане на „БТК“ ЕАД за строеж на обект „Инсталиране на приемно-предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД VА 4255 А „в поземлен имот с идентификатор 37099.510.787 по КК и КР на с. К.. Заявлението е подадено на 06.12.2017 г.
Разрешението за строеж е издадено на 13.12.2017 г. и в него като собственици на имот с идентификатор 37099.510.787 са вписани К. И. С. и Й. К. С. по силата на н.а. № 149, том ІІ, рег. № 9141, дело № 349/2001 г. и н.а. № 7, том І, дело № 11/1995 г.
Съгласно
вписаното в самото разрешение, същото е издадено на основание чл. 148, ал. 1,
ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ съгласно одобрени от Главния архитект на Община А.
инвестиционни проекти от 08.12.2017 г. Строежът „Инсталиране на
приемно-предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД VА 4255 А „е
определен като трета категория по
чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „ж“ и „з“ от ЗУТ, а имотът, в който е предвиден, е поземлен
имот с идентификатор 37099.510.787 по КК и КР на с. К..
Съгласно обяснителната записка към приложения инвестиционен проект, одобрен от Главния архитект на Община А. на 08.12.2017 г., за инсталирането на предвидената приемно-предавателна станция се предвижда частично демонтиране на съществуващите покривни слоеве, монтиране на нова стоманена мачта с антени, възстановяване на покривните слоеве и третиране с допълнителни изолационни слоеве, монтиране на нова стоманена стойка за оборудване на кота терен, монтиране върху фасадата на нова стоманена стълба за достъп, монтиране на оборудване и антени, инсталиране на ново фидерно трасе между съоръженията. Предвидено е мачтата да бъде монтирана върху последната стоманобетонна плоча на сградата.
От събраните в преписката и в съдебното производство доказателства се установява, че отразените в кадастралната карта и кадастралните регистри две сгради в действителност представляват обща сграда, доколкото не са изпълнени изискванията на пар. 5, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, за да бъде определено застрояването като свързано, предвид обстоятелството, че не се установява проведена регулация в селищното образувание, нито наличие на покриващи се калканни стени.
Чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността изрично предвижда възможност за сгради, в които етажи или части от етажи да принадлежат на различни собственици, но разпорежда, че в такива хипотези общи на всички собственици са в частност „външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, покривите […] и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване“.
От това следва, че покривът, върху който следва да се извърши разрешеният строеж, няма характер на индивидуална собственост в отделните си части, разположени в двата поземлени имота, и отговаря на критериите по чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността да бъде считан за обща собственост между собствениците на части в сградата, още повече при липсата на данни за проведена делба.
В същото време разрешението за строеж се отнася до едно общо съоръжение, разположено в отделните си части на терена, на фасадата и на покрива на сградата. Разположените на терена части от съоръжението не засягат права на собственика на съседния ПИ. Покривът обаче се явява основа за съществен елемент от бъдещия, специфичен по естеството си строеж – монтиране на мачта с антени, за която цел се завзема площ от него и се променя нейното предназначение, по същия начин, по който строежът на сгради или постройки засяга поземления имот, в който се разрешава. Ето защо, като лице с права на собственост върху общия покрив, дружеството е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и е правно легитимирано да обжалва издаденото разрешение за строеж.
Като е достигнал до обратния извод, обосновавайки се единствено с данните за вписването на обектите в кадастралната карта и кадастралния регистър, без да ги обсъди в съвкупност с останалите доказателства в преписката и твърденията на жалбоподателя, и без да съобрази естеството на строежа, за който се отнася обжалваното разрешение, Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Североизточен район е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и преписката – върната на административния орган за разглеждане по същество на жалбата на „Е. инвест“ ЕООД срещу Разрешение за строеж № 391/13.12.2017 г., издадено от Главния архитект на Община А., област В..
От страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 216, ал. 5, изр. 3 и 4 от Закона за устройство на територията, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба от „Е. инвест“ ЕООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, Заповед № ДК-10-СИР-19/12.07.2018 г. на Началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Североизточен район, с която е прекратено административното производство по жалба от „Е. инвест“ ЕООД срещу Разрешение за строеж № 391/13.12.2017 г., издадено от Главния архитект на Община А., област В. за строеж „Инсталиране на приемо-предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД VА 4255 А „Р.“ в поземлен имот с идентификатор 37099.510.787.1 по КК и КР на с. К., общ. А., обл. В.“.
ВРЪЩА преписката по жалба вх. № ВН-75-00-432/29.05.2018 г., подадена от „Е. инвест“ ЕООД срещу Разрешение за строеж № 391/13.12.2017 г., издадено от Главния архитект на Община А., област В. за строеж „Инсталиране на приемо-предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД VА 4255 А „Р.“ в поземлен имот с идентификатор 37099.510.787.1 по КК и КР на с. К., общ. А., обл. В.“ на Началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Североизточен район за произнасяне по същество.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: