Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр. Велико Търново, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесети януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм.
дело №528 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
по жалба от Х.А.М. *** чрез *** Й.П. *** против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка/ЗПАМ/ № 21-1275-000449/22.7.2021г. на Началник
група към ОД на МВР В. Търново, сектор Пътна полиция, с която на жалбоподателя
на основание чл. 171, т.2 , буква М е постановено временно спиране от движение
на МПС за срок от три месеца , както и отнемане на документи –РМПС № *********
– образец Германия за лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег. № ***.
Жалбоподателят
намира оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна, и претендира
отмяната й. Счита, че след като процесният автомобил е регистриран в ФРГермания
и се води на отчет там, то по отношение на него разпоредбите на чл. 172, ал.2 и
сл. От ЗДвП са неприложими, а АО няма правомощия извън пределите на Република
България. С нея е отнет документ, издаден и принадлежащ на германските
федерални власти и отнемането му е противозаконно. Намира, че самото
административно нарушение се явява недоказано, тъй като автомобилът е с
автоматична скоростна кутия, което изключва дрифтирането , евентуално може да
се говори за административно нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, несъобразяване
на скоростта с пътната обстановка. Освен това излага съображения, че наложената
санкция не отговаря на характера на извършеното нарушение.
В съдебно
заседание не се явява, не се представлява.
Ответник жалба Началник група към ОД на МВР В. Търново, сектор Пътна полиция,
ул. Беляковско шосе № 4, редовно призован не се явява , не се представлява.
Съдът, като
прецени доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, приема
следното.
На
22.7.2021около 3,55 часа жалбоподателят в гр. В. Търново, на кръстовището на
ул. „Христо Ботев“ и пл. „Майка България“ като водач на МПС е управлявал лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег. № ***г.с
документи –РМПС № ********* – образец Германия
като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като навлиза в зоната на
кръстовището със странична дясна част на МПС, преминавайки от своята в съседна
пътна лента, създавайки предпоставка за ПТП с другите участници в движението,
със свистене на гуми и форсиране на двигателя на автомобила. За извършеното
нарушение е съставен АУАН Серия А 455207 от същата дата, връчен на
жалбоподателя и подписан от него без възражения. Такива са подадени в
законоустановения тридневен срок. По повод на това възражение е изготвена от
инсп. К.докладна записка стр.19 от делото. Представена е и справка за
нарушител, с отразени в нея извършени нарушения и издадени ЗНПАМ .
При така
установените факти е издадена процесната Заповед на 22.7.2021г., връчена на
същата дата, като жалбата до Административен съд В. Търново е подадена на
3.8.2021г. чрез ответник жалба.
За доказване компетентността на органа,
издал процесната Заповед са
приложени: Заповед рег. № 81212-505/14.5.2018г. на Министъра на вътрешните
работи в т.2.7 и т.2.11,Заповед № 366-659/26.2.2021г. на Директор на ОД на МВР
В. Търново т.1.3, Удостоверение от 10.8.2021г. ,от което е видно, че издалият
заповедта е Началник група „Отчет на ПТП, административно- наказателна дейност
и информационно- аналитична дейност“ сектор ПП, отдел Охранителна полиция при
ОД на МВР В. Търново.
В хода на съдебното дирене е приета
административната преписка, изпратена от ответник жалба, съдържаща
освен горепосочения АУАН, докладна записка м. инсп. П.и на исп. К., НП, съставено срещу
жалбоподателя за нарушение на 104б,т.2 от ЗДвП от 11.8.2021г, както писмо
стр.54 по делото, от което е видно, че файловете с аудио и видео запис от АИС
ВОДПК , се съхраняват само 30 дни и не са налични.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата
като подадена в законния преклузивен
срок от лице, за което ИАА е неблагоприятен т.е. при наличие на правен интерес
и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
правилото на чл. 168 от АПК съдът извършва служебна проверка на
законосъобразността на ИАА на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, а не
само на посочените от жалбоподателя.
Принудителната административна мярка
по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на
административно-наказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с презумптивна доказателствена
сила, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В този смисъл
са и дадените от настоящата инстанция указания в разпоредителното заседание,
които не са изпълнени.
В АУАН е посочено, че извършеното
нарушение е на чл. 104б, т.2 ЗДвП–водач използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В
този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, необорени по надлежния ред от
жалбоподателя в хода на производството пред настоящата инстанция. Съдът не
споделя твърдението на жалбоподателя за невярна правна квалификация на
извършеното от него нарушение, доколкото самият той признава, че се е движил с
несъобразена скорост при влизане в кръстовище, при което автомобилът е напуснал
собственото си платно, извършвайки форсиране на двигателя и рязко използване на
спирачки. Следователно АО правилно е определил нарушението като такова за
„дрифт“ или по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Твърдението на жалбоподателя, че МПС е с
автоматична скорост, което не позволява форсиране на двигателя е неоснователно.
От справка в сайтовете за технически характеристики и начини на използване на
автоматичните скорости съдът намира, че е недоказана техническата невъзможност
на форсиране на двигателя при този вид скоростна кутия.
Съдът счита, за неоснователни и доводите на жалбоподателя
за липса на компетентност у издателя на заповедта поради факта, че се касае за
автомобил, регистриран в друга държава - ФРГермания. Този факт не се спори от
администрацията, доколкото е представено свидетелство за регистрация на
автомобила в тази страна. В случая се касае за автомобил, регистриран в друга
държава-членка на ЕС, за който няма пречка да се движи в РБългария по пътищата,
отворени за обществено ползване по аргумент от
чл. 140 от ЗДвП, като за водача му съществува задължение да спазва
правилата за движение по пътищата в съответната държава -арг. чл. 1, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението, по повод на което е наложена процесната ПАМ, безспорно е извършено на територията на
РБългария, поради което контролният орган разполага с териториалната
компетентност да наложи една или повече от предвидените в закона ПАМ. Посочената в чл.
171, т. 2, б. "м" ЗДвП принудителна административна мярка не може
да се счита за мярка с равностоен на количествено ограничение ефект и не
противоречи на чл.
34 и чл.
35 от Договора за функциониране на Европейския съюз. При анализ на
относимата материалноправна уредба на национално и общностно ниво съдът се
позовава на Директива
1999/37/ЕО от 29.03.1999 г. относно документите за регистрация на превозни
средства, изменена с Директива
2014/46/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 03.04.2014 г, които
допускат възможност националните законодателства да предвиждат норми за
прекратяване регистрацията или временно
спиране от движение на МПС. Съответна на този извод е и разпоредбата
на чл.
18б, ал. 10 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, в който е предвидена процедура във връзка с издадена
заповед за прилагане на ПАМ по чл.
171, т. 2а ЗДвП на собственик на превозно средство с чужда регистрация.
Съгласно цитираната разпоредба, при издадена ПАМ по чл.
171, т. 2а ЗДвП на собственик на превозно средство с чужда регистрация,
когато собственикът е лице без постоянен адрес на територията на Република
България, екземпляр от заповедта ведно с отнетите табели с регистрационен номер
и свидетелството за регистрация на ПС се изпращат в ГД "Национална
полиция" за връщане в държавата, където е регистрирано превозното
средство. В издадената заповед за прилагане на ПАМ се посочва номерът на
документа за самоличност на собственика на автомобила, както и данни за самото
превозно средство. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Решение №
1573 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1470/2018 г., Решение № 11534 от
30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15445/2018 г
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в
закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от
съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП.
Законодателят е възприел два подхода за определяне на службите за контрол –
пряко или чрез делегиране на правомощия. Актът е издаден от компетентен
орган,съгласно представени : Заповед рег. № 81212-505/14.5.2018г. на Министъра
на вътрешните работи в т.2.7 и т.2.11,Заповед № 366-659/26.2.2021г. на Директор
на ОД на МВР В. Търново т.1.3 и Удостоверение от 10.8.2021г. ,от което е видно,
че издалият заповедта е Началник група „Отчет на ПТП, административно-
наказателна дейност и информационно- аналитична дейност“ сектор ПП, отдел
Охранителна полиция при ОД на МВР В. Търново. По силата на чл.
165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от Министъра на вътрешните работи
служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в
движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни
средства, като при изпълнение на функциите си по този закон и на
основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП определените
от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат
документите по т. 1 /свидетелството за правоуправление, както и всички
документи, свързани с управляваното превозно средство/, както и да отнемат
табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. В този смисъл
оспорената заповед е постановена от компетентен орган в кръга на предоставените
му правомощия по правилата на материалната и териториална компетентност.
Жалбоподателят
не прави конкретни оплаквания за нарушение на процесуалните норми. Съгласно
служебното си начало съдът извърши проверка за тяхното спазване, при което не
се констатираха съществени нарушения, представляващи сами по себе си основания
за отмяна на заповедта. Спецификата на мерките по чл. 171
от ЗДвП изключва задължението по чл.
26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите
лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването
на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, но не и по
отношение на реда за нейното издаване. В случая, оспорената заповед за
прилагане на ПАМ е издадена след като е
налице констатирано нарушение на ЗДвП чрез съставяне на АУАН. В производството
административният орган е съблюдавал основните принципа на административния
процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4,
ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9,
ал. 2 от АПК. Към административната преписка са приложени и Докладни
записки на присъствали на проверката.
По приложението на материалния закон съдът намира, че са изложени достатъчно мотиви по- горе, но следва да се конкретизира, че с нормата на чл. 172, т.2 б „м“ от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) се урежда възможността на АО да постанови ПАМ „временно спиране от движение на пътно превозно средство“ на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца;В хода на производството, АО е доказал, че жалбоподателят се явява собственик на МПС, който факт не се и оспорва. Освен това е изпълнена и втората предпоставка от правната норма- да е налице нарушение на водача на МПС, в настоящия случай същият съвпада със собственика на автомобила, изразяващо се в използване на пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – нарушение на чл. 104б,т. 2 от ЗДвП. Срокът е определен правилно съгласно действащата материално- правна норма.
Неоснователно е
и възражението на жалбоподателя, че е налице несъответствие на тежестта на
нарушението и наложената санкция по следните съображения: първо производството
не е санкционно такова, не се развива по правилата на ЗАНН, а по правилата на
АПК. Наложените ПАМ не са санкции, съгласно общата норма на чл. 22 от ЗАНН
принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. В съзвучие с този общ принцип
нормата на чл. 171, ЗДвП прокламира че принудителни административни мерки се
налагат с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. Някои от тези мерки имат за
задача постигането точно на така формулираните цели. При прилагането на ПАМ по чл.
171, т. 2, б. "м" ЗДвП органът действа при обвързана
компетентност, поради което неоснователен се явява доводът за нарушение на принципа на
съразмерност регламентиран в чл. 6 АПК.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от
компетентен административен орган, при спазване на установената форма и при
липса на съществени нарушения на административно-производствени правила, при
правилно приложение на материалния закон. Спазена е целта на закона –
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения.
При
този изход на делото от страна на ответника не се претендират разноски, поради
което такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от Х.А.М. ***
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/ №
21-1275-000449/22.7.2021г. на Началник група към ОД на МВР В. Търново, сектор
Пътна полиция, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.2 , буква М е
постановено временно спиране от движение на МПС за срок от три месеца , както и
отнемане на документи –РМПС № ********* – образец Германия за лек автомобил
Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег. № ***.
Решението не
подлежи на обжалване съгласно чл.
175, ал. 2, изречение второ от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: