РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Велико Търново, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20224100500095 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от АНТ. Ц. М., в качеството й на длъжник по ИД №718/2020г.
по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ВТОС, против постановено по същото
ИД Постановление от 18.06.2021г. на ПЧСИ, с което са оставени без уважение искания с вх.
вх.№4526/10.06.2021г. и 4638/15.06.2021г. от длъжника АНТ. Ц. М., и е постановен отказ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 ГПК, във връзка с
който е отказано и вдигане на наложените обезпечителни мерки на основание чл.433 ал.3
ГПК. Развити са оплаквания, че обжалвания отказ на ПЧСИ да прекрати принудителното
изпълнение е незаконосъобразен с оплаквания, че: 1/не е налице годно изпълнително
основание по смисъла на чл.426 от ГПК, т.к. процесния АУОЗ, издаден от Община
Лясковец, е обжалван и не е влязъл в сила, 2/ длъжникът в качеството й на законен
наследник на С Л М, едноличен собственик и представляващ ЕТ „С – С М“, срещу когото е
подадена молбата по чл.426 ал.1 ГПК, не е била поканена от взискателя Община Лясковец
да заплати доброволно задълженията на ЕТ, а едва през 2021г. жалбоподателката е узнала за
образуваното през 2020г. ИД, 3/задълженията към взискателя Община Лясковец са изцяло
погасени на 07.06.2021г. и съответно на 14.06.2021г. преди предприемането на каквито и да
е действия по изпълнение от страна на ЧСИ, поради което са недължими от длъжника
начислените такси от ЧСИ, в т.ч. и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, 4/жалбоподателката, в
качеството й на наследник на длъжника, не е конституирана надлежно по реда на чл.429 ал.2
ГПК и 5/налице е несъразмерност на наложените обезпечителни мерки от страна на ЧСИ
1
/чл.442а ГПК/, а именно наложената възбрана върху недвижим имот №000684 по плана за
земеразделяне на гр.Лясковец, заедно с построената в него Летовище – монолитна МС със
застроена площ от 658 кв.м. Моли съда, да постанови решение, с което да отмени
обжалваното постановление на ПЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство и вдигане на наложените обезпечителни мерки.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са постъпили възражения от взискателя Община
Лясковец.
С изложени съгласно чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ Д. Колева заема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по
обжалваните действия, и въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от
страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
ИД №20207280400718 по описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие ВТОС е
образувано по молба от взискателя Община Лясковец от 07.12.2020г. против длъжника ЕТ
„С – С М“ въз основа на представен АУЗ по чл.107 ал.3 ДОПК №115/2017-1/07.09.2017г. за
задължения в общ размер от 10 719,04лв. за ДНИ и ТБО и лихва върху ДНИ и ТБО.
Видно от удостоверение за наследници изх.№279/10.02.2020г., изд. от Община
Г.Оряховица, ФЛ - ЕТ „С – Ст М“ – С Л М е починал на 24.11.2019г., като негови законни
наследници са Л и Н М – низходящи, отказали се от наследството на баща си, и АНТ. Ц. М.
– преживяла съпруга, която е приела направо оставеното й наследство, което приемане на
наследство е вписано под пореден №94/14.09.2020г. в особената книга при ГОРС.
С Постановление от 17.03.2021г. на ЧСИ жалбоподателката АНТ. Ц. М. е
конституирана като длъжник по ИД №718/2020г. по описа на ЧСИ Д. Колева с район на
действие ВТОС на мястото на починалия, наложена е възбрана на НИ по представения от
взискателя НА. ПДИ е връчена на длъжника А.М. на 14.05.2021г. – лично при отказ. С
Постановление от 17.05.2021г. на ЧСИ е насрочен Опис на възбранения НИ за 18.06.2021г.
С молба от 31.05.2021г. взискателя Община Лясковец е поискал спиране на ИД на
основание чл.432 ал.1 т.2 ГПК, предвид постановено Определение №5231/23.04.2021г. по
Адм. д.№4050/2021г. по описа на ВАС, с което е изпратена адм. преписка на ръководителя
на звеното за местни приходи при Община Лясковец за произнасяне по подаденото
заявление вх.№ВСД 02-3716/20.09.2017г., имащо характер на жалба срещу АУЗ по чл.107
ал.3 ДОПК №115/2017-1/07.09.2017г. в частта относно ТБО с довод за неправилно
определени задължения за ТБО, като с разпореждане на ЧСИ от 03.06.2021г. е спряно ИД на
основание чл.432 ал.1 т.2 ГПК. Във връзка със спиране на ИД на основание чл.432 ал.1 т.2
ГПК не е извършен насрочения опис на НИ за 18.06.2021г.
С молба от 08.06.2021г. взискателят Община Лясковец е уведомил ЧСИ, че
длъжникът АНТ. Ц. М. – наследник на С М, действал като ЕТ „С – С М“, на 07.06.2021г е
заплатила публичните си задължения за ДНИ и съответната лихва за имот в гр.Лясковец за
периода от 2013г. до 2021г. в общ размер на 5 317,18лв., респ. с молба от 17.06.2021г.
2
взискателят е уведомил ЧСИ, че длъжникът АНТ. Ц. М. е заплатила на 14.06.2021г.
публичните си задължения за ТБО и лихва за имота в гр.Лясковец за периода от 2013г. до
2016г. вкл. в общ размер на 8 571,26лв., с което длъжникът е погасила изцяло публичните си
задължения за ДНИ и ТБО, установени с процесния АУЗ №115/07.09.2017г. по чл.107 ал.3
ДОПК, но не е поискано прекратяване на ИД.
С идентични молби вх. № №4526/10.06.2021г. и 4638/15.06.2021г. до ЧСИ длъжникът
АНТ. Ц. М. е поискала прекратяване на ИД №718/2020г., поради липса на годно
изпълнително основание /по първата молба/ и поради заплатени задължения от нейна страна
/по втората молба/, както и вдигане на наложената възбрана върху недвижим имот в
гр.Лясковец.
С обжалваното Постановление от 18.06.2021г. на ПЧСИ са оставени без уважение
искания с вх. вх.№4526/10.06.2021г. и 4638/15.06.2021г. от длъжника АНТ. Ц. М., и е
постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1
ГПК, във връзка с който е отказано и вдигане на наложените обезпечителни мерки на
основание чл.433 ал.3 ГПК, връчено на длъжника на 01.07.2021г., като настоящата жалба по
чл.435 ал.2 т.6 ГПК е подадена на 14.07.2021г., т.е. в рамките на преклузивният срок по
чл.436 ал.1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подадената жалба с правно основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК е подадена от активно –
процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният срок по чл.436 ал.1 ГПК, и
срещу подлежащ на обжалване акт на ПЧСИ по смисъла на чл.435 ал.2 т.6 ГПК – отказ на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва
да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:
Основанията за прекратяване на изпълнението са регламентирани в разпоредбата на
чл.433 ал.1 ГПК, респ. за приключване на изпълнението в чл.433 ал.2 ГПК.
В процесният случай не е налице основание сред визираните в чл.433 ал.1 ГПК за
прекратяване на изпълнението, поради което и обжалваното постановление от 18.06.2021г.
на ПЧСИ за отказ на ПЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, е правилно и
законосъобразно. В настоящият случай, сумата по изпълнителното основание, явяващо се
АУЗ по чл.107 ал.3 ДОПК, е платена изцяло от жалбоподателя – длъжник на два пъти –
съответно на 07.06.2021г. и 14.06.2021г., но след образуване на изпълнителното
производство, образувано на 07.12.2020г., поради което не е налице основание за
прекратяването му по смисъла на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК, изискваща
плащането да е преди образуване на ИД. Взискателят с писмената молба от 17.06.2021г. или
с друга такава по ИД не е поискал изрично прекратяване на изпълнителното производство,
поради което не е налице и основание за прекратяването му по чл.433 ал.1 т.2 ГПК, нито е
налице друго такова сред визираните в чл.433 ал.1 ГПК.
3
Оплакванията в жалбата са неоснователни. Представеният от взискателя Община
Лясковец АУЗ по чл.107 ал.3 ДОПК е подлежащ на изпълнение, доколкото, съгласно чл.209
ал.2 т.3 ДОПК, принудително изпълнение се предприема въз основа на актовете по чл.106 и
чл.107 ДОПК, независимо дали са обжалвани, в случая обжалван частично, досежно ТБО,
поради което и оплакването за липса на годно изпълнително основание, е неоснователно.
Доколкото жалбоподателката, в качеството й на преживяла съпруга на С М, едноличен
собственик на ЕТ „С – С М“, е приела оставеното от него наследство направо, а не по опис,
съгласно чл.429 ал.2 ГПК издаденото изпълнително основание срещу наследодателя може
да бъде изпълнявано върху имуществото й, доколкото не е установила, че се е отказала от
наследството или че го е приела по опис, както и, противно на твърденията й, М. е надлежно
конституирана по ИД в качеството на длъжник на мястото на починалия с постановление на
ЧСИ от 17.03.2021г. Задълженията за ДНИ и ТБО, установени с процесния АУЗ по чл.107
ал.3 ДОПК, подлежат на внасяне в срока, предвиден в съответния закон, поради което е
ирелевантно, че жалбоподателката в качеството й на наследник, не е била поканена от
взискателя Община Лясковец да заплати доброволно задълженията на ЕТ, а едва през 2021г.
е узнала за образуваното през 2020г. ИД.
На следващо място, настоящата жалба от длъжника по чл.435 ал.2 т.6 ГПК е срещу
изричен отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, а не срещу
отказ да го приключи по смисъла на чл.433 ал.2 ГПК. Независимо от горното и с оглед
обсъждането в мотивите на обжалваното постановление на ЧСИ на липса и на основание по
чл.433 ал.2 ГПК, съдът излага, че в процесният случай не е налице и основание по чл.433
ал.2 ГПК за приключване на изпълнителното производство. Съгласно чл.433 ал.2 ГПК
изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на
разноските по изпълнението. В процесният случай е налице изпълнение на задължението,
но не са събрани разноските по изпълнението, чиято дължимост е съгласно чл.79 ал.1 ГПК,
в частност начислените такси по ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ /в т.ч. по т.26 от ТТРЗЧСИ/, поради
което не е налице основание за приключване на изпълнителното производство по смисъла
на чл.433 ал.2 ГПК. С молби вх.№ №4526/10.06.2021г. и 4638/15.06.2021г., по повод на
които е постановено обжалваното постановление на ПЧСИ от 18.06.2021г., длъжникът не е
повдигнал въпроса за разноските по изпълнението, респ. с атакуваното постановление от
18.06.2021г. ПЧСИ не се е произнесъл по молби на длъжника във връзка с разноските по
изпълнението, в частност във връзка с начислените за негова сметка, доколкото не са налице
изключенията по чл.79 ал.1 ГПК, такси по ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, поради което и оплакванията
на жалбоподателя във връзка с недължимост от негова страна на разноските по
изпълнението са извън предметния обхват на дължимата от съда проверка по настоящата
жалба по чл.435 ал.2 т.6 ГПК и не следва да бъдат обсъждани, като длъжникът има правната
възможност по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК да обжалва действия на ЧСИ във връзка с
разноските по изпълнението. Липсата на основание за прекратяване на изпълнението сред
визираните в чл.433 ал.1 ГПК обуславя и неоснователност на искането на длъжника за
вдигане на обезпечителните мерки /наложената възбрана/, които, съгласно чл.433 ал.3 ГПК,
се вдигат служебно от съдебния изпълнител незабавно след като постановлението за
4
прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. По възражение на длъжника
за несъразмерност по смисъла на чл.442а ал.2 ГПК и при установяване на такава,
компетентен да се произнесе, съгласно чл.442а ал.2 ГПК, е съдебният изпълнител, а не е от
компетентност на съда.
С оглед изложените съображения, жалбата на длъжника по чл.435 ал.2 т.6 ГПК се
явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съдът не е сезиран от жалбоподателя с претенция за разноски и не дължи
произнасяне.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на АНТ. Ц. М., с ЕГН **********, в качеството й на длъжник
по ИД №20207280400718 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ВТОС, против
Постановление от 18.06.2021г. на ПЧСИ, с което са оставени без уважение искания с вх.
вх.№4526/10.06.2021г. и 4638/15.06.2021г. от длъжника АНТ. Ц. М., и е постановен отказ за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 ГПК, във връзка с
който е отказано и вдигане на наложените обезпечителни мерки на основание чл.433 ал.3
ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
На основание чл.437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на ЧСИ Д. Колева с
район на действие ВТОС за прилагане по изп. дело №20207280400718 по нейния опис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5