О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /31.03.2022 год.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в
закрито заседание на тридесет ипърви март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията ч.адм.д.№ 754/2022 год. по описа на
съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. вр.чл.54
ал.5 и ал.1 т.5 от АПК. Образувано е по
жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, правоприемник на „АД
ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, представлявано от Д.Г.А. чрез пълномощника й адв. С.Ж.
***, срещу Решение към MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г. с рег. № 32-78320/09.03.2022г. на
директора на ТД Митница Варна, с което на осн.чл.54 ал.1 т.5 от АПК е спряно
производството по издаване на решение по
митническа декларация с MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г. за декларираната стока №13 „трикотажни
обагрени платове от памук – 427 кг.“ и вземане под отчет на публичните държавни
вземания, до получаване на лабораторната експертиза от директора на дирекция
„Централна митническа лаборатория“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, становище от
дирекция „Митническа дейност и методология“ относно тарифното класиране на
стоката в код по ТАРИС, и отговор по линия на международното сътрудничество от
митническите власти на Република Турция. С жалбата са изложени съображения за
неправилност на решението за спиране издаването на решение по митническата
декларация на дружеството поради липса на възприетите от администрацията основания
– образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването
на акта не може да стане преди неговото приключване, тъй като отправеното
запитване до съответните власти на Република Турция не отговаря на това
изискване, също както и очакването на резултата от изследването на изплатената
проба до ЦМЛ. Сочи се, че поредността следва да е друга – първо
административният орган да събере нужните му документи за започване на
административно производство и след това да го образува, а не обратното.
С придружаващото административната преписка писмо ответната
страна – началника на ТД Митница Варна, настоява за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана.
Въз основа на
събраните доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2021г. дружеството-жалбоподател
декларира на режим „допускане на свободно обращение“ 36 стоки, 522 колета, 9 983 кг. бруто тегло, държава на
износ Турция, деклариран произход – Турция, обща фактурна стойност 29 619.86
евро, условие на доставка: СРТ Варна. Митническата декларация е регистрирана
под № MRN
21BG002002063510R9/30.12.2021г., към нея били приложени електронна
фактура, ЧМР, сертификат за произход и други. На същата дата при митническата
проверка били иззета мостра от стока №13, която била изпратена за изследване и
определяне на тарифен номер в ЦМР – София със заявка за анализ/експертиза
016/28.01.2022г. В изпълнение на вменено им с писмо от 04.01.2022г задължение
за представяне на доказателства, на 10.01.2022г дружеството-жалбодател
представило допълнителни документи в подкрепа на декларираната от тях
митническа стойност. След анализ на всички налични документи митническите
органи установили несъответствия в датите на заявеното и осъществено плащане
към турския контрагент, което при това било извършено по банков път – в
отклонение с отразеното в представената фактура – пари в брой срещу стоки;
възникнали съмнения относно автентичността на представения международен договор
– само на български език, въпреки че продавачът е турска фирма, както и с
уговорения срок на плащане от 10 месеца на значителната сума от над 29 хил.
евро, и прочие. С оглед констатираните несъответствия с писмо № 32-31063/28.01.2022г
до ЦУ на АМ – София митническите органи поискали отправяне на запитване по
линия на международното сътрудничество до митническата администрация на
Република Турция, относно достоверността на представените търговски документи и
към митническата декларация, на което при постановяване на оспореното им
решение не бил постъпил отговор.
Месец по-късно,
при липса на постъпил отговор по отправеното запитване, с оспореното си решение
административният орган спрял на осн.чл.54 ал.1 т.5 от АПК производството по
издаване на решение по митническа декларация 21BG002002063510R9/30.12.2021г
за декларираната стока №13 и вземане под отчет на публичните държавни вземания,
до получаване на отговор от Р. Турция. В допълнение издателят на акта посочил,
че не може да се произнесе с издаване на акт по същество и преди получаване на
лабораторната експертиза от ЦМЛ и на становището относно тарифното класиране на
стоката от дирекция „Митническа дейност и методология“.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимиран субект – адресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
основателна.
Оспореното решение за спиране на производството е
издадено от компетентен орган съгласно Заповед №
ЗТД-2000-24/32-24576/24.01.2022г.на директор на ТД Митница Варна, пред когото
производството е висящо, в предвидената от закона писмена форма, и при спазване
на процесуалните правила по издаването му.
Независимо от горното съдът намира, че
административният орган е издал проверяваното си решение при неправилно
приложение на чл.54 ал.1 т.5 от АПК. Текстът предвижда, че производството се
спира при наличието на образувано друго административно или съдебно
производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на
удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред
който то е образувано. Изискването на
чл.54 ал.1 т.5 от АПК за официално удостоверяване на наличието на образувано и
неприключило административно производство с посочване на номер, предмет и
страни, не е самоцелно – в акта за спиране следва да бъде конкретизирано с
номера си производството, до чието приключване с окончателен акт се спира
административното такова, което е гаранция за спазването на процесуалните права
на участниците в него.
В конкретния случай по делото липсват твърдения и
доказателства за такова образувано производство, като органът обосновава
спирането на производството с поисканото по линия на международното
сътрудничество от митническата администрация на Република Турция да потвърди
или отрече достоверността на търговските документи. Съдът обаче счита, че така предприетите
от директора на ТД Митница Варна действия по установяване достоверността на
представените от жалбоподателя документи не могат да бъдат квалифицирани като
друго административно производство, доколкото под „административно производство“
по смисъла на АПК се има предвид производство по издаване на административен
акт, каквото в настоящия случай не е налице. Отправеното запитване до чужди
митнически власти няма такъв характер, защото има за предмет събиране и размяна
на документи между две администрации, и по него не се образува административно
производство, а само административна преписка.
Изготвянето на заключение от ЦМЛ и на становище
относно тарифното класиране на стоката имат идентичен характер – те
представляват процесуални действия на митническите органи по събиране на
доказателства – част от доказателствената съвкупност, въз основа на чийто
анализ компетентният орган ще издаде акта си по същество. Никоя от тези
процедури в хода на административното производство по извършване на митническа
проверка няма самостоятелен характер и не представлява „административно
производство“ по см.чл.54 ал.1 т.5 от АПК само по себе си, поради което не може
правнорелевантно да послужи като основание за спирането му, както неправилно е
приел издателят на оспорения акт.
Въз основа на
изложеното съдът намира, че оспореното спиране на административното
производство е постановено в нарушение на материалния закон – липса на
изискуемата с чл.54 ал.1 т.5 от АПК предпоставка – наличие на образувано друго
административно производство, което да е преюдициално спрямо спряното.
Така мотивиран и на осн.чл.200 ал.1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********, правоприемник на „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД, представлявано от Д.Г.А.
чрез пълномощника й адв. С.Ж. ***, срещу Решение към MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г.
с рег. № 32-78320/09.03.2022г. на директора на ТД Митница Варна, с което на
осн.чл.54 ал.1 т.5 от АПК е спряно производството по издаване на решение по митническа декларация с MRN 21BG002002063510R9/30.12.2021г.
за декларираната стока №13 „трикотажни обагрени платове от памук – 427 кг.“ и
вземане под отчет на публичните държавни вземания, до получаване на лабораторната
експертиза от директора на дирекция „Централна митническа лаборатория“ в ЦМУ на
Агенция „Митници“, становище от дирекция „Митническа дейност и методология“
относно тарифното класиране на стоката в код по ТАРИС, и отговор по линия на
международното сътрудничество от митническите власти на Република Турция, и
ВРЪЩА преписката на директора на ТД Митница Варна за
продължаване на производството по нея.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му от страните.
Преписи от
определението да се връчат на страните.
Административен съдия: