№ 4029
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110129293 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Г. М. срещу ***, с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение по
отношение на ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 09.04.2012
г. по гр. д. № 15978/2012 г. на СРС, 50 състав, и е образувано изп. д. № *** по описа на ***,
с рег. № 838, с район на действие СГС, поради погасяването им по давност, а именно: 3 000
лв. – главница по Договор за предоставяне на овърдрафт, ведно със законната лихва от
30.03.2012 г. до изплащане на вземането; 1 704.60 лв. – договорна лихва; 514.49 лв. –
наказателна лихва; 400.95 лв. – разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, в
който признава предявените искове. Твърди, че първоначално е било образувано изп. д. №
4732/2012 г. по описа на ***, по което поканата за доброволно изпълнение с приложената
заповед за незабавно изпълнение не са били връчени, което е наложило образуването на изп.
д. № 2018/2021 г. при същия ЧСИ. Излага, че към датата на подаване на отговора е подадена
молба за прекратяване на изпълнителното производство. Счита, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което моли разноските да бъдат възложени върху ищеца на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В откритото заседание на 28.10.2021 г. ищецът е поискал постановяване на решение
при признание на иска. Счита искането за разноски за неоснователно, тъй като единствената
възможност за установяване, че вземането не съществува, е чрез предявяването на иск по чл.
439 ГПК.
Съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на решение при условията
на чл. 237 ГПК, направеното от ответника чрез надлежно упълномощения по смисъла на чл.
34, ал. 3 ГПК пълномощник – юрк. Силвия Стефанова, признание на иска, както и
обстоятелството, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е
такова, с което ответникът може да се разпорежда, намира, че са налице условията за
1
постановяване на решение при признание на иска, с което предявеният иск следва да бъде
изцяло уважен и което по аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по
същество.
По разноските:
Съдът намира, че в случая отговорността за разноските следва да се разпредели по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, а не по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително
ответникът е направил признание на иска, но не е налице втората кумулативна предпоставка
за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК – с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на
делото, защото при образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителен
лист предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт,
настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
изпълнителният лист /в какъвто смисъл в случая е направено възражение за изтекла
давност/, е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от
правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факт, който е настъпил
след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му. Подобно
възражение длъжникът не е могъл да направи пред съдебния изпълнител, защото
основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в
закона и позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях /в този смисъл –
Определение № 71/21.01.2014 г. по ч. гр. д. № 17/2014 г. по описа на ВКС, III ГО/.
Изложените от ответника съображения относно причините за образуването на второто
изпълнително дело и последвалото в хода на процеса искане от негова страна за
прекратяването му /за което не се сочат никакви доказателства/ не рефлектират върху
извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските, които е направил за производството. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, тъй като
то надвишава минималния размер, а делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Поради това размерът на адвокатското възнаграждение, което ответникът следва
да възстанови на ищеца, следва да бъде редуциран до минималния размер от 611 лв. Общо
дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата от 855.10 лв., както следва: 229.10 лв. –
държавна такса и банкова такса, 611 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 15 лв. –
такса за частна жалба по молба за обезпечение на бъдещ иск.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, няма право на принудително изпълнение по отношение на Н. Г. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***, за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист
от 09.04.2012 г. по гр. д. № 15978/2012 г. на СРС, 50 състав, и е образувано изп. д. № *** по
описа на ***, с рег. № 838, с район на действие СГС, а именно: 3 000 лв. – главница по
Договор за предоставяне на овърдрафт, ведно със законната лихва от 30.03.2012 г. до
изплащане на вземането; 1 704.60 лв. – договорна лихва; 514.49 лв. – наказателна лихва;
400.95 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Н.
Г. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
855.10 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
2
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3