Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 293
гр.Севлиево 08.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на осми ноември
през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 864 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 548/18
г. по описа на РС Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 268 от 23.04.2018
г. по чл. 410 ГПК, като ответницата е осъдена да заплати посочените суми. Заповедта
е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на
заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск
за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със законните
последици. Твърди, че отношенията между страните са възникнали от Договор за потребителски
заем № CREX-13321500 от 09.05.2016 г., по
силата на който ответницата е получила паричен заем в размер на 1053 лв.
Сумата е следвало да се върне на 12
месечни вноски, всяка по 105,73 лв. Ответницата е погасила 7 месечни вноски, прекратила
е плащанията на 20.01.2017 г., поради което вземането е станало изискуемо в
пълен размер. То включва главница 486,70 лв., възнаградителна лихва 41,95 лв. и
законна лихва за забава 56,33 лв. Ищецът претендира и разноските по делото.
Ответницата е
представила писмен отговор в законния месечен срок, чрез особен представител
адв. С.Б.. Прави възражение за нищожност на договора, на осн.чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 и
чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Прави алтернативно възражение за нищожност на
клаузата за възнаградителната лихва, на осн.чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД –
накърняване на добрите нрави. Моли съда
да отхвърли иска.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 548/18 г. по описа на РС – Севлиево по
заявление на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е издадена заповед за изпълнение № 268 от 23.04.2018
г. по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответницата при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът
предявява установителен иск за съществуване на вземането си.
Искът обаче
е предявен от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, като в исковата молба е описана причината за това.
Ищецът е приложил и писмени доказателства, от които е видно, че заявителят по
заповедното производство БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД се е слял с френската БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Съдът извърши служебна справка чрез електронния
търговски регистър /която се прилага към делото/ и установи, че заявителят по
заповедното производство БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е заличен търговец и
заличаването е станало на 24.04.2018 г., т.е. след издаване на заповедта за
изпълнение. Съдът се снабди служебно и с УАС на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България /също приложено/, от
което е видно, че тази фирма е регистрирана в България като клон на
чуждестранен търговец и този търговец е именно БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж. Т.е. френският търговец осъществява дейността си в България чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. В този смисъл ищецът БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж е
универсален правоприемник на заличеното дружество-заявител, но действа в
страната чрез своя клон. И тъй като правоприемството е настъпило след издаване
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, то в съдебния акт това правоприемство следва да бъде изрично
посочено. В този смисъл е и ТР № 4/2014 г. – т. 10 б, съгласно която „ При универсално правоприемство, настъпило в
периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването на иска,
правоприемниците участват в делото на основание чл. 227 ГПК. В диспозитива на съдебното
решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство
в страните по издадената заповед за изпълнение.“
И след като изложи становището си по активната легитимация, съдът следва да
се произнесе по спора.
Между страните няма спор, че предмет на иска е Договор за потребителски кредит
№ CREX-13321500 от 09.05.2016 г., по
силата на който ответницата е получила паричен заем в размер на 440,64 лв. от
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. Видно от договора и от приложения касов бон –
л. 14 и 15 с кредита е финансирано закупуването от ответницата на телевизор на стойност 678 лв. и бойлер на стойност 297
лв. Т.е. кредитополучателката е получила сумата, предмет на кредита и с нея е
закупила описаните две вещи. Сумата е
следвало да се върне на 12 месечни вноски, всяка по 105,73 лв., или
задължението е било в размер на 1268,76 лв.
Няма съмнение, че сумата от 1268,76
лв. /образувана от 12 месечни вноски по 105,73 лв./ включва главницата от 1053 лв. и договорна лихва в размер на 215,76 лв. В
договора не е изрично посочено, че част от сумата е с характер на договорна/възнаградителна
лихва, но това е очевидно и изрично е посочено от ищеца в заявлението и в
исковата молба. В договора е включен и погасителният план с посочени падежни
дати на всяка вноска при краен срок на
изплащане 20.05.2017 г.
С исковата молба са предявени при обективно кумулативно съединяване няколко
иска.
Първият е за неизпълнение на договор с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с
цена 486,80 лв. Касае се за дължима главница по описания по-горе договор за потребителски
заем, тъй като ответницата е изплатила 7
месечни вноски и е преустановила да плаща суми на 20.01.2017 г.
Този иск е оспорен от особения представител на ответницата с възражението,
че договорът е нищожен, на осн.чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал.
1, т. 9 и 10 от ЗПК. Съдът категорично не приема, че договорът е
недействителен, на осн.чл. 22 ЗПК, тъй като и съгласно чл. 11 договорът съдържа
посочените в т. 9 и 10 лихвен процент по кредита и годишен процент на
разходите. Или иначе казано, договорът ще бъде недействителен, ако в него не се
съдържат тези задължителни клаузи.
Мотивиран от горното съдът счита, че между страните е бил сключен
действителен договор за кредит, ищецът е изпълнил основното си задължение да
предостави на ответницата договорената сума, тя е получена от нея, а
ответницата не е изпълнила основното си задължение – да върне съгласно
погасителния план сумата по кредита.
Съдът не приема и възражението, че събраните доказателства не установяват
иска по размер. Напротив – ищецът е представил извлечение от документацията ,
от което е видно, че ответницата е изплатила 7 пълни месечни вноски, всяка по
105,73 лв. и по този начин се е издължила изцяло до 20.01.2017 г. Това е датата
на осмата погасителна вноска, откогато е спряла да обслужва кредита. Ищецът е
посочил – л. 29 и 30 как са образувани претендираните суми, въз основа на
погасителния план и частичното изплащане на задължението.
Вторият иск е за заплащане на договорна лихва с цена 41,95 лв. По този иск
се прави възражение от ответницата за нищожност на клаузата за
възнаградителната лихва, на осн.чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – накърняване на
добрите нрави, тъй като лихвата
надхвърля повече от три пъти законната лихва.
Договорната лихва е допустима от закона съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Заплащането
на този вид лихва не е обвързано с неизпълнение на главното задължение, т.е.
уговорената договорна лихва се дължи и когато заетата сума е върната на падежа.
В този смисъл договорната лихва има характер на възнаградителна.
Добрите нрави са морални норми и като такива те нямат правно действие. По
силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като
нарушението им се приравнява по последици наравно с нарушението на закона.
Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът
на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси
максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Много съществено е обстоятелството, че преценката
накърнени ли са добрите нрави следва да се прави към момента на сключване на
договора, тъй като това е моментът на заявяване намеренията на страните,
съответно на регламентиране на възможните последици.
Допустимият от закона най-висок размер на договорната лихва не е
регламентиран в нашето законодателство. Приема се, че той може да се договаря и
над установения размер на законната лихва, като автономията при договарянето е
ограничена единствено от правилата на морала /добрите нрави/. Съдебната
практика приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, е, ако надвишава повече от три пъти
законната лихва.
Съдебната практика обаче прави разлика между договор за заем, сключен между
физически лица и такъв, предоставен от търговец, който предоставя кредита като
оборотна сделка, извършвана по занятие с цел печалба. В този смисъл критериите
за нравственост между гражданите при извличане на печалба от свободни финансови
активи не могат да се пренесат автоматично към потребителския кредит,
предоставен от професионален кредитор на свободния кредитен пазар. Ищецът е
именно такъв кредитор, а при договарянето не е предвидено специално
обезпечение, което да гарантира кредитора срещу неплатежоспособност на
длъжника.
Видно от договора годишният лихвен процент е 33,84 % и той надвишава с
много малко три пъти законната лихва. Затова съдът не уважава възражението за
нищожност на договорната лихва поради противоречие с добрите нрави.
Следващият съединен иск е с правно основание чл. 86 ЗЗД с цена 56,33 лв. С
него се претендира лихва за забава /мораторна лихва/ в размер на действащата
законна лихва за периода от 20.02.2017 г. /към която дата кредитът е станал
изискуем в пълен размер, на осн.чл. 3 от договора/ до 11.04.2018 г.
В писмения отговор ответницата не е взела становище по този иск и може да
се приеме, че той не е оспорен по
основание и размер. Всъщност този иск е акцесорен и сумата по него се дължи,
ако бъде уважен главният иск.
Мотивиран от горното съдът счита, че ищецът установи изцяло вземането си по
заповедта за изпълнение, поради което предявеният установителен иск следва да
бъде уважен.
След влизане в сила на решението и на осн.чл. 416 ГПК, заповедта за
изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея следва да се издаде изпълнителен
лист.
Ищецът е направил искане за заплащане на разноски по делото по списък по
чл. 80 ГПК – л. 49 и с оглед изхода на спора ответницата ще бъде осъдена да
заплати сумата от 375 лв., от които 125
лв. д.т., 150 лв. за особен представител и 100 лв. юрисконсулско
възнаграждение. Разноските от заповедното производство ще бъдат включени в
изпълнителния лист, който ще се издаде.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.Н.
ЕГН ********** ***, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж рег.№ ********* със седалище и адрес на управление Република
Франция, гр.Париж, бул.Осман № 1 /правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД/, действащ като
чуждестранен търговец чрез своя клон в България „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. клон България“ ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Т.Д., е установило изцяло съществуване на вземането си по заповед за
изпълнение № 268 от 23.04.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 548/18 г. по описа
на РС – Севлиево, на осн.чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Н. ЕГН ********** *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж рег.№ ********* със седалище и адрес на управление Република
Франция, гр.Париж, бул.Осман № 1 /правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕАД/, действащ като
чуждестранен търговец чрез своя клон в България „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. клон България“ ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Д.Д. направените по делото разноски в размер на 375 лв. /триста седемдесет и пет/, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да се преведат по следната б. сметка, посочена от
ищеца:
IBAN: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД, клон
България.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 548/18
г.
На осн.чл. 416 ГПК, след влизане на решението в
сила, да се издаде изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 268 от 23.04.2018
г. по ч.гр.д.№ 548/18 г. по описа на РС – Севлиево, като изрично се посочи
правоприемството на заявителя.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: