РЕШЕНИЕ
№ 6972
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110139047 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от на от ЛЮБ. ЦВ. Л., ЕГН **********, с адрес , чрез адв. К., за
признаване за установено по отношение на ответника ответника фирма, ЕИК , със седалище
и адрес на управление , че ищеца, като наследник на име Л.а, починала на 14.01.2021г., не
дължи сумата от 4701,69 лв., представляваща дължима главница и сумата от 1567,41 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.09.2010г. до 13.12.2011г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 12.01.2012г. по гр.д.№56736/2011г. по описа на СРС, поради
погасяването им по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият признава изцяло иска по
основание и размер. Моли съда да възложи разноските на ищеца, тъй като ответника не е
дал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения изпълнителен лист изпълнителен лист от 12.01.2012г. по гр.д.
№56736/2011г. по описа на СРС, име Л.а e осъдена да заплатят на фирма сумата от 14195,07
лв.- главница, ведно със законна лихва от 20.09.2010г. до изплащане на вземането, сумата от
4702,25 лв. договорна лихва за периода от 20.09.2010г. до 13.12.2011г. и разноски.
Не е спорно между страните, че въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №2949/2012г. по описа на ЧСИ Д.В, Предствена е покана за
доброволно изпълнение изх. №74524/18.10.2012г. на на ЧСИ Д.В. до С. Л.а. С
постановление за възлагане на възбрана върху недвижим имот изх. №4428/18.01.2013г.,
ЧСИ е наложил възбрана върху 1/ 2 ид.ч. от собсствен на Светла Л.а недвижим имот.
1
Съгласно удостоверние за наследници на С.Х. Л.а, последната е починала на
14.01.2021г., като е оставила за свои законни наследници ищеца, като нейн съпруг и двама
синове- Красимир и Николай Л.и.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със
същия се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищеца се
позовава на настъпила погасителна давност.
Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на исковете,
което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с
право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените
доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира иска за основателен,
поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, като на основание чл.
237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
настоящия случай тази хипотеза е налице, доколкото ищеца сам в исковата молба излага
съображения, че изпълнителното дело е прекратено, поради наличие на предпоставките на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По делото няма ангажирани доказтелства ответника да е предприел
други действия за принудително изпълнение срещу длъжника. Към датата на предявяване на
настоящия иск- 02.07.2021г. изпълнителното производство е било прекратено, на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, като ответника не е дал повод за завеждане на настоящия иск. Последния
признава изцяло исковата претенция, с оглед на което са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 ГПК и разноски на ищеца не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със
седалище и адрес на управление , че ЛЮБ. ЦВ. Л., ЕГН **********, с адрес , , като
наследник на С.Х. Л.а, починала на 14.01.2021г., не му дължи следните суми: сумата от
4701,69 лв., представляваща дължима главница и сумата от 1567,41 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.09.2010г. до 13.12.2011г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 12.01.2012г. по гр.д.№56736/2011г. по описа на СРС, поради
погасяването им по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ЛЮБ. ЦВ. Л., да бъде осъден
ответника ФИРМА, да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2