№ 99155
гр. С., 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Частно гражданско
дело № 20241110114961 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 85216/14.03.2024 г., подадено
от „Б.......“ООД , ЕИК ...... за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу С. К. Л. с ЕГН ********** за суми съобразно
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорна и законна лихва както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже
издаването на такава за сумата от 691 лв., представляваща такса
динамично плащане , 460,70 лв., представляваща такса бързо
разглеждане , както и 180 лв. - разходи за събиране на вземането .
Уговорките в процесния договор за паричен заем за заплащане на
посочените такси и такса за събиране на вземане са нищожни поради
противоречие с добрите нрави.
С уговарянето на такъв тип такси се заобикаля и законът, тъй
като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с
процесните клаузи се добавя още едно обезщетение за неизпълнение
на задължението, което е недопустимо.
Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за
събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по
договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията
изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е
дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с
1
управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на
тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.В хипотезата на заявление
по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие
на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този
смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II
т. о., ВКС/.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за
събиране на вземанията в размер на 180 лв., тъй като най-напред
същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото
обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице
е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно
обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което
посочената клауза преследва забранена от закона цел.
Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в
нарушение и на чл. 10а ЗПК.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено. Съразмерно на отхвърлянето следва да бъдат
преизчислени и разноските по производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 85216/14.03.2024 г., подадено от
„Б.......“ООД , ЕИК ...... за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу С. К. Л. с ЕГН ********** за сумите, както следва:
460,70 лв., представляваща такса , дължима за „бързо разглеждане“, ,
произтичащо от Раздел VI, чл.10, ал.1 от Договор за кредит, за
периода 20.04.23г.- 20.03.24г., 691лв., представляваща такса
„динамично плащане“ – произтичащо от Раздел VI, чл.10, ал.2 от
Договора за кредит , за периода 20.04.23г.- 20.03.24г. , 180 лева -
разходи за събиране на просрочени вземания, както и за държавна
такса за сумата от над 25,40лева и за юрисконсултско
възнаграждение за сумата от над 24,85лева до претендираните
размери.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
2
СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3