РЕШЕНИЕ
№ 4255
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330108242 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 92
от ЗЗД.
Ищецът „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
********** Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, чрез пълномощника си адв. З. Ц., е предявил
против А. Г. С.- Г., ЕГН: **********, от ************************, иск за признаване на
установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 2055/ 2022 г. на
ПРС, XXII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1822/ 11.03.2022 г., суми в общ размер на 1 891, 06 лева- главница, дължима по договор за
мобилни услуги № ********** от 14.06.2018 г., договор за мобилни услуги № ********** и
заявление за пренА.не на номер от 14.06.2018 г., договор за мобилни услуги № ********** и
договор за лизинг от 16.07.2018 г., заявление за смяна на номер № ********** от 04.08.2018
г., договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от 01.09.2018 г., договор за
мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от 22.12.2018 г., допълнително
споразумение № ********** към договор за мобилни/ фиксирани услуги и договор за
лизинг от 20.09.2019 г., допълнително споразумение № ********** към договор за мобилни/
фиксирани услуги и договор за лизинг от 20.09.2019 г., договор за лизинг за базови
аксесоари № ********** от 20.09.2019 г., допълнително споразумение № ********** към
договор за мобилни/ фиксирани услуги и договор за лизинг от 25.11.2019 г. и договор за
1
лизинг за базови аксесоари № **********3 от 25.11.2019 г., във връзка с което вземане са
издадени следните фактури с № **********/ 05.03.2020 г., № **********/ 05.04.2020 г., №
**********/ 05.05.2020 г. и № **********/ 05.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 14.02.2022 г. до
окончателното й погА.ване.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска,
не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е
ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба за твърди, че между страните били сключени следните договори:
дължима по договор за мобилни услуги № ********** от 14.06.2018 г., договор за мобилни
услуги № ********** и заявление за пренА.не на номер от 14.06.2018 г., договор за мобилни
услуги № ********** и договор за лизинг от 16.07.2018 г., заявление за смяна на номер №
********** от 04.08.2018 г., договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг
от 01.09.2018 г., договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от 22.12.2018
г., допълнително споразумение № ********** към договор за мобилни/ фиксирани услуги и
договор за лизинг от 20.09.2019 г., допълнително споразумение № ********** към договор
за мобилни/ фиксирани услуги и договор за лизинг от 20.09.2019 г., договор за лизинг за
базови аксесоари № ********** от 20.09.2019 г., допълнително споразумение № **********
към договор за мобилни/ фиксирани услуги и договор за лизинг от 25.11.2019 г. и договор за
лизинг за базови аксесоари № **********3 от 25.11.2019 г., във връзка с което вземане са
издадени следните фактури с № **********/ 05.03.2020 г., № **********/ 05.04.2020 г., №
**********/ 05.05.2020 г. и № **********/ 05.07.2020 г. Във всяка една от фактурите били
описани съответните задължения- за месечни абонаменти такси или за лизингови всноски,
като сумите и основанията за тях били посочени в документите. Някои от фактурите били
издадени за неустойки във връзка с предсрочното прекратяване на договорите по вина на
абоната, като по договорите и общите условия била предвидена такава отговорност на
клиента- в размер до три стандартни месечни такси. Общата дължима сума по всички
фактури била в размер на 1 891, 06 лева, като изискуемостта на сумите по фактурите
настъпвала в 15- дневен срок от издаването им. Длъжникът до момента не бил извършил
плащания, като за събиране на сумите било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, по което
се образувало частно гр. дело № 2055/ 2022 г. на ПРС, XXII гр. с-в, като се издала заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В тази връзка се
предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането по заповедта.
Претендират се и разноски.
В първото съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, но с подадена
изрична писмена молба моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита,
че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
2
Като писмени доказателства по делото са приети договорите за мобилни услуги и за
лизинг, допълнителни споразумения към тях и фактури.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен по местоработата на ответника на
12.09.2022 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. отново чрез
работодателя си с призовка на 03.11.2022 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично
е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в
настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е
представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително
дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 37, 82 лева и платено
адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер от 434, 84 лева с ДДС,
които разходи следва да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
1822/ 11.03.2022 г., издадена по частно гр. дело № 2055/ 2022 г. на ПРС, XXII гр. с-в, А. Г.
С.- Г., ЕГН: **********, от ************************, ДЪЛЖИ на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ********** Д.К.К., заедно с М.С.- член на
СД, сумата в общ размер на 1 891, 06 (хиляда осемстотин деветдесет и един лева и шест
стотинки) лева- главница, дължима по договор за мобилни услуги № ********** от
14.06.2018 г., договор за мобилни услуги № ********** и заявление за пренА.не на номер от
3
14.06.2018 г., договор за мобилни услуги № ********** и договор за лизинг от 16.07.2018 г.,
заявление за смяна на номер № ********** от 04.08.2018 г., договор за мобилни услуги №
********** и договор за лизинг от 01.09.2018 г., договор за мобилни услуги № ********** и
договор за лизинг от 22.12.2018 г., допълнително споразумение № ********** към договор
за мобилни/ фиксирани услуги и договор за лизинг от 20.09.2019 г., допълнително
споразумение № ********** към договор за мобилни/ фиксирани услуги и договор за
лизинг от 20.09.2019 г., договор за лизинг за базови аксесоари № ********** от 20.09.2019
г., допълнително споразумение № ********** към договор за мобилни/ фиксирани услуги и
договор за лизинг от 25.11.2019 г. и договор за лизинг за базови аксесоари № **********3
от 25.11.2019 г., във връзка с което вземане са издадени следните фактури с № **********/
05.03.2020 г., № **********/ 05.04.2020 г., № **********/ 05.05.2020 г. и № **********/
05.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда- 14.02.2022 г. до окончателното й погА.ване.
ОСЪЖДА А. Г. С.- Г., ЕГН: **********, от ************************, да заплати
на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от **********
Д.К.К., заедно с М.С.- член на СД, разноските по заповедното производство, както следва:
сумата от 37, 82 (тридесет и седем лева и две стотинки) лева- държавна такса и сумата от
360 (триста и шестдесет) лева с ДДС- адвокатско възнаграждение, както и разноските по
настоящото дело, възлизащи в размер на 37, 82 (тридесет и седем лева и две стотинки) лева-
държавна такса и в размер на 434, 84 (четиристотин тридесет и четири лева и осемдесет и
четири стотинки) лева с ДДС- адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4